Решение № 1942 от 30.12.2021, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1942 гр. Варна, 29.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Жана Ив. Маркова

Членове:

Тони Кръстев

Десислава Г. Жекова при участието на секретаря Мария Д. Манолова като разгледа докладваното от Десислава Г. Жекова Въззивно гражданско дело № 20213100502515 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 259 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх.№ 289076/01.06.2021г., подадена от „Техновент“ ЕООД, ЕИК 205122775, със седалище и адрес на управление гр. Шумен, ул. „Възрожденец“ №13, срещу решение №261555/10.05.2021г., поправено с решение №262478/21.08.2021г., постановено по гр.д. № 1124/2020г. на ВРС, 33 съдебен състав, с което е отхвърлен искът на въззивника с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.258 ЗЗД, срещу „Проксимус Инженеринг“ ЕООД, ЕИК 103516037, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ж.к.

Западна промишлена зона, ул. База Нова, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 4 000 лева, явяваща се частична искова претенция от общо задължение в размер на 45692,22лв., дължимо по Договор за изработка, доставка и монтаж на оборудване от 12.12.2018г., ведно със законната лихва от завеждане на делото – 29.01.2020г. , до окончателното изплащане на задължението.

В жалбата се поддържа, че решението е неправилно поради нарушения на процесуалния и материалния закон. Настоява се, че изводите на съда не съответстват на събраните по делото доказателства и практиката на ВКС. Навежда се оплакване, че не е обсъдено значението на осчетоводяването на издадени фактури, като вещото лице е установило, че ответникът е осчетоводил две фактури на обща стойност 113 582.39лв., като е заплатил само 81 342.65лв., като дължи на ищеца разликата. Счита се, че неправилно е възприето, че ответникът е приел работата само по подписани приемо-предавателни протоколи. Сочи се, че ищецът е представил доказателства за изпращане по имейл на акт номер 3 на стойност 20427.048лв. и акт номер 4 на стойност 38 342.84лв., а ответникът не е 1 навел твърдения, че не е получил актовете, нито е депозирал отказ от приемането им.

Твърди се, че са представени имейли за изпратени до ответника актове за СМР на 14.05.2019г. и 16.05.2019г., които не се признават от насрещната страна и приложение следва да намери чл.161 ГПК поради възпрепятстване доказването на ищеца. Навежда се оплакване, че във връзка с оспорения акт обр.19 на стойност 20 427.048лв. ищецът е поискал при водене на св. Вл. Т. да отговори на посочени въпроси, които не са зададени от съда, също не е допусната поискана съдебно-компютърна експертиза, с което са допуснати процесуални нарушения. Обръща се внимание, че плащане ответникът е извършил и след 20.04.2019г. – дата, след която твърди да е прекратил договора. Сочи се, че в стоковите разписки не са отбелязвани възражения за качеството при получаване на стоката. Поради това, въззивникът е поискал да бъде допусната съдебно-техническа експертиза, която да установи кога е приета от главния възложител работата. Счита се, че неправилен е и изводът на решаващия съд за забава на изпълнението поради това, че самият ответник не е изпълнил в срок своите задължения да достави необходимото оборудване. Отправят се доказателствени искания. Моли се за отмяна на решението и уважаване на предявения иск.

Претендират се и сторените разноски за двете инстанции. В открито съдебно заседание, въззивното дружество, чрез процесуалните си представители, поддържа въззивната жалба.

В срока по чл. 263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна „Проксимус Инженеринг“ ЕООД, с който се изразява становище за неоснователност на въззивната жалба. Сочи се, че сумите от 88 171.94лв. без ДДС и сумата от 53615.38лв. са заплатени към момент, в който насрещната страна дори не е започнала изпълнението, което изключва твърдението, че осчетоводяването на издадените за тези суми фактури е доказателство за приети СМР. Излагат се подробни доводи по счетоводни данни, с които се поддържа, че изпълнените СМР и доставени материали са на обща стойност само 59 278.32лв., а разликата между платените от възложителя, но неизпълнени СМР, е 22064.33лв., с което е ощетен възложителят, което се поддържа, че се установява и от свидетелски показания. Моли се за потвърждаване на първоинстанционното решение. В открито съдебно заседание отговорът на въззивната жалба се поддържа.

Въззивната жалба е редовна по смисъла на чл.267, ал.1 ГПК, подадена е в срок от надлежна страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Правомощията на въззивния съд, съобразно разпоредбата на чл. 269 ГПК, са да се произнесе служебно по валидността и допустимостта на обжалваното в цялост първоинстанционно решение, а по останалите въпроси – ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи до неправилност на решението.

Първоинстанционното решение е постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна компетентност, поради което е валидно.

Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните процесуални предпоставки във връзка със съществуването и упражняването на правото на иск при постановяване на съдебното решение, обуславя неговата допустимост, поради което 2 въззивният съд дължи произнасяне по съществото на спора.

Производството пред РС – Варна е образувано по искова молба на „Техновент" ЕООД, ЕИК 205122775, срещу „Проксимус Инженеринг" ЕООД, ЕИК 103516037, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.258 ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на сумата от 4 000.00 лева, явяваща се частична искова претенция от общо задължение на ответника към ищеца в размер на 45692,22лв., дължимо по изпълнен Договор за изработка, доставка и монтаж на оборудване, сключен между страните на 12.12.2018г., ведно със законната лихва от завеждане на делото – 29.01.2020г., до окончателното изплащане на задължението.

Твърди се от ищеца, че с ответното дружество на 12.12.2018г. е подписан Договор за изработка, доставка и монтаж на ОВК оборудване. По силата на този договор, съгласно т.1 от сключения договор, доставката и монтажа са извършени съгласно приложение 1 и приложение 2, а в т.2 е описан и начинът на заплащане. В изпълнение на договора се настоява, че ищцовото дружество е изработило, доставило и монтирало в срок необходимото оборудване, за което има съставени съответните стокови разписки и протоколи за СМР, за които са издавани фактури за произведеното, доставено и монитрано.

Счита се, че договорът е изпълнен и че ищецът е изправна страна по него. По две от издадени в изпълнение на договора фактури, се сочи, че не са извършени плащания (по едната частично, а другата изцяло). Това са фактура №1000000022 от 12.12.2018г. за авансово плащане, по която има неизплатено задължение в размер на 32 239.74лв. и фактура №1000000057 от 03.04.2019г. с неизплатено задължение 13 452.48лв. Цялото задължение на ответника се твърди, че възлиза на 45692.22 лв. Вследствие на изложеното, като се настоява че ищшцовото дружество е изправна страна по договора за изработка, че е изпълнило възложената изработка изцяло (по обем, вид и в срок), се настоява, че му се дължи договореното заплащане (материали, труд и печалба).

Ответникът, в срока почл. 131 от ГПК, е депозирал отговор на исковата молба, в който оспорва иска по основание и размер. Оспорва се твърдението, че ищецът е изправна страна. Твърди се, че е налице неизпълнение, което е предизвикало прекратяване на договорните отношения и спешно търсене на изпълнение от трети страни. Крайният срок за изпълнението бил 20.04.2019г. Според ответника, към началото на м.май 2019г. изпълнението по договора е било незначително и с лошо качество. Към момента на развалянето на договора са изплатени общо 81 342,65 лева с ДДС, както следва:

Възложителят бил длъжен да заплати на изпълнителя авансово 35 978,99 лева без ДДС, представляващи 25% от цялата стойност на договора в размер на 143 915,97 лева без ДДС.

Добросъвестността изисквала точно за тази сума да се издаде авансова фактура. Вместо това, ищецът издал фактура № 1000000022/12.12.2018г. на стойност 105 818,33 лева. С пл. нареждане от 13.12.2018 г. по посочената фактура, ответникът превел на ищеца 53 615,38 лева. Съгласно чл.II-2.1 от договора, „стойността и количеството на извършените СМР се удостоверяват с двустранно подписан констативен протокол". До 22.02.2019г. ответникът сочи, че са изготвени и подписани два протокола: № 1 на стойност 12 940,10 лева с включен 3

ДДС и № 2 на стойност 22 551,62 лева с включен ДДС, или общо е констатирано изпълнение на СМР на стойност 35 491,72 лева. Изпълнителят издал една междинна фактура № 1000000035/26.02.2019 г. с основание „Фактура по Акт № 1 (до 23.01.2019 г.) на стойност 7 764,06 лева. По тази фактура е постъпило плащане на 12.03.2019 г. в размер на 7 764,06 лева. На 23.04.2019г., от възложителя към изпълнителя е наредена сума в размер на 19 963,21 лева с основание ф-ра №1000000022/12.12.2018г. (което е ново плащане по надписаната авансова фактура). Така на изпълнителя са изплатени до 23.04.2019г. общо 81 342,65 лева, а са представени констативни протоколи за изпълнени СМР на стойност 35 491,72 лева. На 03.04.2019г., ищецът издал Фактура №1000000057 на стойност 13 452,48 лева. Тази фактура не била приета и осчетоводена от ответника поради пълна липса на основание за нейното издаване. Предметът на фактурата - плащане по Акт №2, е изплатен по авансовата ф-ра № 1000000022/12.12.2018г. с платежно нареждане от 23.04.2019г. Към този момент, според ответника е било явно, че изпълнителят-ищец няма да може да изпълни в срок работата или че няма да я изпълни по уговорения или надлежен начин, поради което поръчващият е обявил, че разваля договора и започнал да търси възможности за неговото изпълнение чрез други изпълнители и чрез свои сили за доставка са материали и изпълнение на СМР.

Излага се и че договорът между ответника и ищеца не е самостоятелен. Той е част от верига облигационни обвързаности по изграждането на Обект: „Ново застрояване, основен ремонт, преустройство и смяна на предназначението помещения на хотелска сграда „Дружба" („А"), курортен комплекс „Дружба - Бей Гардън", с. Кранево, община Балчик".

Инвеститорът е сключил Договор за строителство с Главен изпълнител „Планекс" ЕООД.

Като един от подизпълнителите по този договор е конституиран „Проксимус Инженеринг" ЕООД, а като негов подизпълнител в част ОВК - „Техновент" ЕООД. Посочено е от ответната страна, че всички изпълнители по описаната верига са били обвързани със срокове, обеми на доставки и СМР. Изготвени били линейни графици за различните видове СМР, които са съгласувани по предмет, време и място. За неизпълнение, некачествено изпълнение, или просрочие, са били уговорени тежки санкции. По тази причина „Проксимус Инженеринг" ЕООД се принудило да сключва нови договори с други изпълнители по неизгодни цени, чрез които да изпълни доставки и СМР, които са били в задълженията на „Техновент" ЕООД. В частност: С „Мухтаров" ООД, е сключен договор (устен) за изпълнение на кухненски смукатели и направа но ОВК и след изпълнението на поръчката е издадена фактура №0000015582/29.05.2019г. на стойност 15 321,98 лева, и фактура №0000015681/11.06.2019г. на стойност 674,63лв. платени въз основа на съответните констативни протоколи; С „ЛейкХаус" ЕООД е сключен договор (устен) монтаж на въздуховоди и оборудване, които са изпълнени по спешност и при извънредно договорени цени, както следва: фактура 1000000062/23.05.2019г. на стойност 1238.40 лева, фактура 100000071/26.07.2019г. на стойност 1730.00лв и фактура 1000000135/10.03.2020г. на стойност 2500.00лв. С „Джерико" ЕООД е сключен договор за монтаж на соларна инсталация от 25.02.2019 г., допълнен с Анекс № 1/08.05.2019 г. и Анекс № 2/17.05.2019 г., по който са фактурирани и разплатени СМР на обща стойност 25 084,11 лева. С „Натали4 Клима" ООД е сключен договор за изпълнение и доставка на вентилационни решетки и линейни дифузори и след изпълнението на поръчката са издадени Стокови разписки №122 на стойност 2346,23лв и №.142 на стойност 6 416,64 лева, фактурирани и платени. Поради липса на съоръжения, които по договора с ищеца е следвало да бъдат закупени, доставени и монтирани от него, за сметка на „Проксимус Инженеринг"ЕООД са били закупени материали, с които са изработени от ответника и транспортирани от складовете в София до обекта въздухопроводи и вентилационни тръби -Товарителници от 04.05.2019 и от 18.05.2019 г., респ. пътни листи от м. април 2019 и от м. май 2019 г. Значителна част от закупените и доставени от „Проксимус Инженеринг" ЕООД материали и съоръжения, се сочи, че са монтирани в обекта от негови служители. Поради критичното нарушаване на поетите задължения от страна на „Техновент"ЕООД и значително просрочване на изпълняваните комплексни СМР на обекта, в съответствие с Договора между Главния изпълнител „Планекс" ЕООД и „Проксимус Инженеринг" ЕООД, се е подписал Анекс № 2/29.10.2019 г., по силата на който, за виновно неспазване на срока по договора съгласно чл.62 и некачествено извършени СМР, съгласно чл.16 и чл. 17 от Договора, подизпълнителят дължи неустойка в размер на 50 269,23 лева без ДДС. Главният изпълнител - „Планекс" ЕООД, се сочи, че няма пряка договорна връзка с „Техновент" ЕООД и насочва санкциите срещу „Проксимус Инженеринг" ЕООД за просрочените и некачествено изпълнени СМР по ОВК. Според чл.4 от анекса, страните се съгласили, че гаранционната сума в размер на 45 036,89 лева ще се задържи от Главния изпълнител за срок от 12 месеца. В контекста на горното се твърди, че ищецът е получил плащане на основание чл. II-2.1. от Договора - двустранно подписани протоколи. Въз основа на авансово фактурирани, но неизпълнени доставки и СМР, са му надплатени суми на неосъществено основание.