Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 14 от 09.01.2026, Районен съд - Пазарджик

Съд
Районен съд - Пазарджик
Дело
Административно наказателно дело 1207/2025
Вид
Решение № 14
Подписан
09.01.2026
В сила
30.01.2026
Състав
Красимир Лесенски

Цитирани разпоредби

  • чл.6 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.8 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.11-13 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
  • чл.11-13 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
  • чл.11-13 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
  • чл.178ж, ал.1, пр.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл.180, ал.1, т.1, пр.3 · Закон за движението по пътищата
  • чл.58, т.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл.58, т.4 · Закон за движението по пътищата
  • чл.7, ал.2, т.1 · Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа

РЕШЕНИЕ

№ 14 гр. Пазарджик, 09.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Красимир Лесенски при участието на секретаря ДАНИЕЛА Г. МУРДЖЕВА като разгледа докладваното от Красимир Лесенски Административно наказателно дело № 20255220201207 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН и е образувано по жалба на П. И. Ч. от гр. П. срещу наказателно постановление № ... от ... г. на Началник група в сектор Пътна полиция към ОД на МВР Пазарджик, с което на жалбоподателя са наложени глоба в размер на 100 лв. на основание чл.180, ал.1, т.1, пр.3 от ЗДвП за нарушение на чл.58, т.2 от ЗДвП и глоба в размер на 1000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за три месеца на основание чл.178ж, ал.1, пр.2 от ЗДвП за нарушение на чл.58, т.4 от ЗДвП.

Жалбоподателят твърди, че НП е незаконосъобразно и неправилно, издадено в нарушение на процесуалните правила.

В съдебно заседание жалбоподателят лично и чрез процесуалния му представител, поддържа жалбата, ангажира доказателства и моли за отмяна на атакуваното НП. Излагат се допълнителни доводи, включително и в писмени бележки. Претендира разноски.

Ответникът по жалбата, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. В писмено становище от надлежно упълномощен процесуален 1 представител се иска потвърждаване на постановлението законосъобразно и се претендира юрисконсултско възнаграждение. като

Съдът, като съобрази доводите на страните, както и събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:

Жалбоподателят е наказан за това, че на ... г. в ... часа, в община Пазарджик, на автомагистрала „Т.“, км. 85+... в посока към град П. при управление на мотоциклет „Х. Д. ...“ с рег. № ..., извършил следните нарушения: 1. извършва маневра завиване в обратна посока и се движи в аварийна лента в насрещното движение, с което виновно е нарушил чл.58, т.2 от ЗДвП и 2. на автомагистрала се движи в платното за насрещно движение, с което виновно е нарушил чл.58, т.4 от ЗДвП. Нарушенията са установени от автопатрул към ОД на МВР Пазарджик в състав – свидетелите Х. С. и Х. Г., които се движили със служебния автомобил в посока гр. София и възприели как жалбоподателят, който се движил в платното към гр. П. извършва маневра завиване в обратна посока и се движи с мотоциклета си по лентата за принудително спиране. Преди тази маневра жалбоподателят и свидетелят Л.

А. се движили с мотоциклетите си към гр. П., като при удар в дупка на пътя се отворил куфара на мотоциклета на А. и от него изпаднал портфейла му, в когото се намирали личните му документи и пари. Жалбоподателят забелязал това и дал сигнал на А. да отбие в аварийната лента. А. спря, установил, че куфарът се е отворил и портфейлът му е паднал от него, при което жалбоподателят предприел маневра, като обърнал мотора, за да се върне да го вземе. По магистралата нямало движение, при което жалбоподателят се придвижил по лентата за принудително спиране до мястото на падане на портфейла, взел го и се върнал пак обратно при А., като след това двамата се придвижили по АМ в посока П. до близката бензиностанция, където отбили, за да може жалбоподателят да върне портфейла на А.. Там пристигнали и полицейските служители С. и Г. със служебния им автомобил. След като изяснили с водачите причината за маневрата и движението по лентата за принудително спиране, С. съставил АУАН на жалбоподателя, който му предявил и връчил. Въз основа на акта е издадено и обжалваното наказателно постановление.

2

Горната фактическа обстановка се установява въз основа на всички събрани по делото доказателства – гласни, съдържащи се в разпитите на актосъставителя Х. С. и свидетелите Л. А. и Х. Г., както и писмените такива.

Съдът кредитира показанията на свидетелите, които са безпротиворечиви и взаимно се допълват.

При тези данни от правна страна съдът намира, че жалбата е основателна.

От обективна и субективна страна деянията по чл.58, т.2 и чл.58, т.4 от З Д в П са извършени, но от събраните доказателства се установи по категоричен начин, че на процесната дата жалбоподателят е действал при условията на крайна необходимост.

Съгласно чл.6 ЗАНН административно нарушение е това деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред. В същото време разпоредбата на чл.8 от ЗАНН сочи: „Не са административни нарушения деянията, които са извършени при неизбежна отбрана или крайна необходимост“. В конкретния случай се установи, че жалбоподателят е извършил маневра завиване в обратна посока и се движил с мотоциклета си по лентата за принудително спиране известно разстояние, тъй като е искал да се върне до мястото, където се е отворил куфара на мотоциклета на свидетеля А. и е бил паднал неговия портфейл, в когото са се намирали лични документи за самоличност и пари. Налице е поведение на жалбоподателя за защита на блага на другиго, които той не е могъл да избегне по друг начин, тъй като това е бил единственият и непосредствен вариант за движение назад към мястото на падане на портфейла. В конкретният случай това е бил единственият, последният, крайният начин за избягването на опасността от загубване или унищожаване на тези документи, които са били изпаднали на автомагистралата. Обществените отношения, които съставите на чл.58, т.2 и т.4 ЗДвП бранят в конкретните обстоятелства, при които не се установява да е било налице опасност за движението по автомагистралата, имат далеч понезначително значение от житейска, социална и обществена гледна точка от 3 съхраняване личните документи на дадено лице, за което съхраняване лицето също носи законова отговорност. Следва така също ясно да се отбележи, че маневрата завиване в обратна посока и движението с мотоциклета по лентата за принудително спиране са се случили във време, когато по АМ не е имало движение и липсват данни поведението на жалбоподателя в процесната вечер да е застрашило и поставило в опасност други участници в движението. В тази насока са показанията на всички свидетели по делото, включително и на полицейските служители.

По изложените съображения въззивният съд счита, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно поради нарушение на материалния закон, тъй като деянията са извършени от наказаното лице при условията на крайна необходимост.

По делото е направено искане за присъждане на разноски от страна на процесуалния представител на жалбоподателя, като е приложен договор за правна защита и съдействие, от който е видно, че е заплатено адвокатско възнаграждение в размер на ... лв., като са представени и доказателства за плащането му. С оглед разпоредбите на чл.11-13 ЗВЕРБ следва сумата да се превалутира в евро по официалния валутен курс 1 евро = 1,95583 лева.

Следователно следва да се присъди в полза на жалбоподателя сумата от 255,65 евро. Тази сума не следва да се намалява, тъй като в случая се касае за две нарушения, а размерът й е малко на минимално определения размер съгласно чл.8, ал.1, вр. чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа за едно нарушение, т.е. реално е дори под минимално определения размер за две такива.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, ал.2, т.1, вр. ал.3, т.1 от ЗАНН, Районен съд Пазарджик, XX състав

РЕШИ:

ОТМЕНЯ като незаконосъобразно наказателно постановление № ... от ... г. на Началник група в сектор Пътна полиция към ОД на МВР Пазарджик, с което на П. И. Ч. от гр. П. са наложени глоба в размер на 100 лв. на основание чл.180, ал.1, т.1, пр.3 от ЗДвП за нарушение на чл.58, т.2 от ЗДвП и глоба в размер на 1000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за три месеца на основание чл.178ж, ал.1, пр.2 от ЗДвП за нарушение на чл.58, т.4 от ЗДвП.

4

ОСЪЖДА ОД на МВР Пазарджик да заплати на П. И. Ч. с ЕГН **********, адрес: гр. П., ул. „П. Т.“ № 50, ет.1, ап.30, сторените по делото разноски в размер на 255,65 евро (двеста петдесет и пет евро и шестдесет и пет цента).

Решението подлежи на обжалване чрез Районен съд Пазарджик пред Административен съд Пазарджик в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________ 5