Решение № 262580 от 07.10.2021, Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№262580/7.10.2021г. гр. Варна,07.10.2021 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИ

РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХLІІ – ри състав, в открито съдебно заседание, проведено на седемнадесети септември през две хиляди и деветнадесет и първа година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: МОНИКА

ЖЕКОВА при участието на секретаря ХРИСТИНА ХРИСТОВА, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 13 709 по описа за 2020 година на Варненския районен съд, ХLІІ-ри състав, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявена във ВРС на 28.10.2020 г. искова молба от „Т.Б.“ ЕАД, ЕИК *, депозирана чрез адвокат от В. Г.от САК със съдебен адрес:***, против ответника Х.М.М., ЕГН **********, с посочен в исковата молба адрес: *, с цена на иска 789,06 лв - представляващи дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги и неизплатени лизингови вноски и право основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК и чл. 86, ал. 1 ЗДД.

Исковата молба е надлежно уточнена с писмена молба от 19.11.2020 г., 10.12.2020 г., като с Разпореждане от дата 05.02.2021 г. ВРС е взел решение за предоставяне на правна помощ на отв. Х. М., констатирайки наличието на предпоставките на чл. 47, ал. 5 и ал. 6 ГПК. След изпълнение на задължението на ищцовата страна за внасяне на депозит за особен представител, отправяне на искане до АС при ВАК, определяне на адвокат от АК Варна, ВРС е назначил в качество на особен представител на отв.Х.М.адвокат И.Д.. В срока по чл. 131 ГПК адв. Д. в качеството й на особен представител на Х.М. е депозирала отговор на исковата молба.

Отправеното до съда искане е

(уточнено с допълнителната молба приложена на л. 47 и на л. 54 -ти от делото) е: Да бъде постановено Решение, по силата на което да бъде прието за установено със СПН наличието на вземането на ищцовата страна „Т.Б.” ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***, *, представлявано от Д. К. К.и М. С., против ответника Х.М.М. ЕГН **********, с адрес: ***, за което е издадена Заповед №2485/8.6.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 5816/2020 г. по описа на ВРС, ХLII-ри състав в общ размер на 789,06 лева (седемстотин осемдесет и девет лева и шест стотинки), от които 269,26 лв. представляваща дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги по договор за номер * от дата 3.7.2017 г., със сключено към него допълнително споразумение от дата 27.7.2018 г., за които са издадени фактури с номера : **********/15.08.2018 г., **********/15.09.2018 г., **********/15.10.2018 г., **********/15.11.2018 г. за периода от 15.07.2018 г. до 14.11.2018 г. , 519,80 лв. представляваща неплатени лизингови вноски по Договор за лизинг от дата 27.07.2018 г.

Изрично в последната уточнителна молба е заявено, че акцесорната претенция за законна лихва не представлява интерес за ищцовата страна, поради което и за това вземане е направено оттегляне на искането с правно осн. чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Исковия съд е приложил нормата на чл. 232 ГПК,при насрочване на производството по делото , като е видно от л. 79 –ти от делото, че в частта за законната лихва исковото производство е прекратено а заповедта за изпълнение обезислена за същата част.

Обективирано е и искането за присъждане на разноските сторени от ищоцовата страна и в заповедното дело и в исковото.

Ищцовата страна основава иска си на следните релевантни факти и обстоятелства:

Ищцовото дружество сочи, че въз основа на подадено Заявление по чл. 410 ГПК срещу длъжника било образувано частно гр. дело №5816/2020 г. по описа на РС Варна, срещу длъжника била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумата от789,06 лева. Във връзка с връчване на заповедта на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК и в срока по чл. 415 ГПК ищцовата страна предявява във ВРС специалния положителен установителен иск против отв. Х. М.за сумата от общо 789,06 лева образувана като сбор от 269,26 лв. – цена на дължими и неплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги и 519,80 лв. неизплатени лизингови вноски.

Искът, релевира ищцовата страна, че се основавал на следните обстоятелства:

Между мобилния оператор „Т.Б.“

ЕАД и отв. Х.М.М. били сключени договори за предоставяне на мобилни услуги , изброени в исковата молба по силата на които отв.Х.М. била абонат на дружеството.

По повод договор за мобилни услуги от дата 3.7.2017 г. сключен между страните отв. М. имала качество на абонат на дружеството доставчик на мобилни услуги с кл. № *и титуляр по предпочетен мобилен номер *с избрана абонаментна програма Тотал 24,99 лв. с уговорен срок на действие 24 месеца от 3.7.2019 г.

Отношенията между страните били подновени с подписването на допълнително споразумение от дата 27.07.2018 г., като абонатът избрал ползването на абонаментна програма Тотал 44,99 лв. с уговорен срок на действие 24 месеца до 27.07.2020 г. Абонатът се твърди, че сключил и Договор за лизинг от същата дата - 27.07.2018 г. , по силата на който взел мобилно устройство марка Samsung Galaxy A8 Black на изплащане посредством 23 месечни вноски в размер на 25,99 лв. съгласно уговорения погасителен план по лизинговия договор. Въз основа на така постигнатите уговорки, пояснява ищцовата страна, отв. Х. М. ползвала предоставените от ищцовото дружество мобилни услуги като потреблението било фактурирано под клиентски номер на абоната *********. Позовавайки се на нормата на чл.26 от ОУ на мобилния оператор и цитирайки същата: „при ползване на услуги чрез индивидуален договор заплащането на ползваните услуги се извършва въз основа на фактура, която се издава ежемесечно на името на потребителя. При сключване на индивидуален договор всеки потребител - страна по договора бива уведомен за датата от месеца, на която ще му бъде издавана фактура. Неполучаването на фактурата не освобождава потребителя от задължението му за плащане на дължимите суми“, ищецът сочи, че за потребяваните от абоната услуги се издавала ежемесечна фактура.

Твърди се конкретно, че за потребените от абоната – ответник в исковото производство услуги, за периода от 15.07.2018 г. до 14.11.2018 г. „Т.„ издал: фактура № **********/15.8.2018 г. за отчетен период на потребление 15.07.- 14.08.2018 г. с начислена за периода сума за разговори и месечни абонаменти в размер на 520,24 лв. с ДДС от които : за мобилен номер * – 37,49 лв. без ДДС за месечен абонаментен план Тотал 44,49лв., 25,99 лв. за първа лизингова вноска и потребление разходвано извън месечен абонамент.Дължимата сума била платима в срок до 30.08.2018 г., като към фактурата било приложено извлечение от потреблението на ползваните мобилни номера. След крайния срок за плащане по тази фактура, било постъпило частично плащане от страна на абоната в размер на 440,00 лв., в резултат на което дължимата се сума възлизала на 80,24 лв.; фактура № **********/15.09.2019 г. за отчетния период на потребление 15.08 – 14.09.2018 г. с начислена за периода сума за разговори и месечни абонаменти в размер на 92,55 лв. с ДДС от които: за мобилен номер * 37,49 лв. без ДДС за месечен абонаментен план Тотал 44,99 лв., 25,99 лв. за втора лизингова вноска и потребление разходвано извън месечния пакет. Дължимата сума по тази фактура била платима в срок до 30.09.2018 г. и към същата било приложено извлечение от потреблението към мобилни номера. фактура № **********/15.10.2018 г. за отчетния период на потребление 15.09 – 14.10.2018 г. с начислена за периода сума за разговори и месечни абонаменти в размер на 77,96 лв. с ДДС от които: за мобилен номер * - 37,49 лв.за месечен абонаментен план Тотал 44,99 лв., 25,99 лв. за трета лизингова вноска и потребление разходвано извън месечния пакет. Дължимата сума по тази фактура била платима в срок до 30.10.2018 г. и към същата било приложено извлечение от потреблението към мобилни номера.

Твърдението на мобилния оператор е, че ответницата е потребила, но не е заплатил мобилни услуги на обща стойност 250,75 лв. фактурирани за три последователни отчетни месеца август, септември и октомври 2018 г., като към всяка фактура имало приложено извлечение – детайлизирана справка от потреблението на ползвания номер. Сочи се още, че с кредитно известие № **********/15.11.2018 г. била извършена корекция на дълга, като била сторнирана сумата в размер на 97,48 лв. с ДДС за върнати на абоната пропорционално начислени при сключване на абонамента такси , начислена била и дължимата се лизингова вноска в размер на 25,99 лв. и бил отразен незаплатения баланс в размер на 250,75 лв. за предходните три отчетни периоди, при което задължението за плащане възлизало на сума в размер на 269,26 лв. Неизпълнението на абоната – ответник да заплати стойността на потребените и фактурирани услуги на стойност 269,26 лв., твърди ищцовата страна, че е ангажирало договорната отговорност на абоната съгл. т. 11 от процесния договор за услуги, като във вр. с чл. 75, вр. чл. 19 б, в от ОУ на мобилния оператор, „Т. „ прекратил едностранно индивидуалните договори на отв.Х.М.М. за ползваните абонаменти.

Сочи се още, че след прекратяване на отношенията операторът издал крайна фактура № **********/15.12.2018 г . в която били начислени суми в размер както следва: 397,36 лв. за дължима договорна неустойка за предсрочно прекратяване на договорни абонаменти /която сума изрично е подчертано, че не е процесна в настоящото производство/, 519,80 лв. за незаплатени лизингови вноски и 269,26 лв. за незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги /последните две процесните в установителното производство/.

Общата сума по издадената крайна фактура, сочи ищцовата страна, че възлиза на 1186,42 лв. С оглед на изложеното по-горе, в настоящото производство за ищеца представлявали интерес начислените суми за неплатени далекосъобщителни услуги и за незаплатени лизингови вноски , които ищцовата страна претендира на основание едностранно прекратяване на индивидуалните договори за мобилни услуги - чл. 75, вр. чл.19 б, в, вр. чл. 12, ал. 2 от ОУ.

Изрично в исковата молба е подчертано повторно, че ищцовата страна няма претенции за относно начислената неустойка и в този смисъл същата не е част от предмета на иска.

Твърди се още, че датата на деактивацията на процесните абонаменти била 10 декември 2018 г., като същата се генерирала автоматично по вградената ел. система на оператора при нерегистрирано плащане и наличието на незаплатени суми след изтичането на предвидените в месечните фактури срокове за заплащане и съобразно уговорения краен срок на действие на ползвания абонамент. Освен това, поради прекратяване на договорите на мобилните услуги , на осн. чл. 12, ал. 1 от ОУ, приложими към лизинговите договори дължимите се месечни вноски за предоставеното на абоната устройство Samsung Galaxy A8 Black били обявени за предсрочно изискуеми, като следва: Съгл. чл. 3 (2) от договора за лизинг, сключен към абонамента за мобилен номер * : „Месечните вноски се фактурират от лизингодателя и заплащат от лизингополучателя съгласно сроковете, условията и начина за плащане на задълженията на лизингополучателя в качеството му на абонат на мобилни услуги, съгласно сключения между страните договор за предоставяне на такива услуги и ОУ на Т.Б. ЕАД.“ При сключване на процесния договор била посочена предпочетена дата на фактуриране на услугите -15- то число на месеца, поради което и падежът на лизинговите вноски бил указания в месечните фактури срок за плащане на фактурираните услуги. Поради неизпълнението на абоната да заплати в указаните срокове дължими към оператора месечни плащания, довело до предсрочно прекратяване по вина на абоната на индивидуалния му абонамент за ползвания мобилен номер, на осн. чл. 12, ал. 2 от ОУ към договора за лизинг/ „Месечните вноски и други плащания стават предсрочно изискуеми в случай на прекратяване на договорите за мобилни или фиксирани услуги, както и в случай на забава на дължими съгласно тези договори плащания“/ били обявени за предсрочно изискуеми лизинговите вноски, дължими след м.12.2018 г., като била издадена и крайна фактура № **********/15.12.2018 г. съгласно уговорения погасителен план, както следва: