Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 3321 от 25.01.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 17175/2024
Вид
Определение № 3321
Подписан
25.01.2026
Състав
ВЕСЕЛИНА ИВАНОВА ДИМЧЕВА

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3321 гр. София, 25.01.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА Гражданско дело № 20241110117175 по описа за 2024 година

Съдът за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248 ГПК.

Образувано е въз основа на въззивна жалба с вх. № 287689/29.08.2025 г. и молба с вх. № 393566/01.12.2025 г., подадена от ищеца, за изменение на Решение № 14964/01.08.2025 г., в частта за разноските.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК насрещната страна, изразява становище за недопустимост и неоснователност на молбата.

Съдът, след като обсъди доводите на молителите и данните по делото, намира следното:

Молбата за изменение на решението в частта за разноските е депозирана от активно легитимирана страна - участник в производството и в срока по чл.

248, ал. 1 ГПК - решението е връчено на ищеца на 11.08.2025 г., а молбата за неговото изменение е подадена на 25.08.2025 г. – пощенско клеймо), поради което същата е процесуално допустима. Неоснователно е възражението на насрещната страна за недопустимост на производството по чл. 248 ГПК, доколкото обстоятелството дали искането за изменение на решението в частта за разноските е формулирано в нарочна молба или е инкорпорирано в депозирана въззивна жалба е без значение. Следва да се цени дали е налице искане в тази насока, компетентен да се произнесе по което е първоинстанционния съд.

Разгледана по същество, молбата за изменение на Решение № 14964/01.08.2025 г. в частта за разноските е неоснователна.

С цитираното решение съдът е осъдил ответника да заплати на адв. Р. Р. възнаграждение в размер на сумата от 950 лв. за предоставена безплатна адвокатска защита на ищеца в настоящото производство по чл. 38 ЗАдв. Не е налице хипотеза на възражение за прекомерност, доколкото в случая адвокатския хонорар се определя от съда, който не е обвързан от размерите посочени в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа. Посочените в наредбата размери на адвокатските възнаграждения 1 могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда. Тези размери, както и приетите за подобни случаи възнаграждения в НЗПП, подлежат на преценка от съда с оглед вида на спора, интереса, вида и количеството на извършената работа и най-вече фактическата и правна сложност на делото. В настоящия случай, съдът е съобразил както посочените обстоятелства, така и изхода на делото (искът по чл. 226, ал. 2 КТ е уважен до сумата от 6 154,20 лв. и съответно отхвърлен за разликата над тази сума до пълния предявен размер от 13 467,40 лв., като недоказан. За пълнота, следва да се посочи, че пропорционално на уважената част за този иск, соченият от ищцата минимален размер на адв. хонорар (от който съдът не е обвързан) – 915,42 лв., би бил дължим до сумата от 418,32 лв.

Определеният адвокатски хонорар в общ размер на сумата от 950 лв., съответства на извършената от адвоката работа, пропорционален е на уважената част от предявените искове и според съда, в настоящия си състав, е справедлив. Не са налице основания, съдът да преразгледа решението си в тази част.

Воден от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба на ищеца, инкорпорирана във въззивна жалба с вх. № 287689/29.08.2025 г. и молба с вх. № 393566/01.12.2025 г., за изменение на Решение № 14964/01.08.2025 г., в частта за разноските.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд, в 2-седмичен срок от съобщаването му на страните.

ПРЕПИС от определението са се връчи на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 2