Определение № 2834 от 21.01.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2834 гр. София, 21.01.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА като разгледа докладваното от ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА Гражданско дело № 20261110100775 по описа за 2026 година

Производството е образувано по искова молба на П. Т. Т..

Предявен е иск с правно основание чл. 439 ГПК за установяване недължимост на сумите по издаден срещу ищцата в полза на ответника изпълнителен лист по ч.гр.д. № 14807/2015 г. по описа на СРС, 81 състав.

Видно от изложеното в исковата молба и от представените с нея доказателства предявеният отрицателен установителен иск от ищцата по реда на чл. 439, ал. 1 ГПК (за оспорване на вземането по принудителното изпълнение), е насочен към отричане на изпълняемо право, породено от правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия в имот на ищцата, по което ищецът притежава качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, като липсват твърдения при пораждане на правоотношението ищецът да е действал във връзка с негова търговска или професионална дейност.

Съгласно чл. 113 ГПК, исковете на и срещу потребители се предявяват пред съда, в чийто район се намира настоящият адрес на потребителя, а при липса на настоящ адрес – по постоянния. Съгласно изричната разпоредба на чл. 119, ал. 3 ГПК, възражение за неподсъдност на делото по чл. 113 ГПК може да се прави от ответника най-късно в срока за отговор на исковата молба и да се повдига служебно от съда до приключване на първото по делото заседание. След изменението на чл. 113 ГПК (със ЗИДГПК, обн. ДВ, бр. 65/2018 г.) подсъдността по потребителски дела не е изборна, а императивно уредена (включително и по аргумент на чл. 119, ал. 3 ГПК), поради което нито ищецът, нито ответникът разполагат с право на избор на местно компетентен съд по тези дела.

Относно приложимостта на чл. 113 ГПК в исковите производства по чл. 439 ГПК е налице последователна практика на ВКС, която и настоящият състав споделя. (В този смисъл определение № 18/16.01.2020 г. по ч.т.д. № 2502/2019 г., определение № 2481/21.08.2023 г. по ч.гр.д. № 2819/2023 г. по писа на ВКС, III г.о., определение № 39/09.02.2022 г. по гр. д. № 3242/2021 г., ІV г. о., определение № 50413/05.10.2022 г. по ч. т. д. № 2100/2022 г., І т. о., определение № 306/11.07.2022 г. по ч. т. д. № 1362/2022 Г., І т. о. и др.).

Специалните правила за местната подсъдност на чл. 113 ГПК изключват общото правило на чл. 105 ГПК, поради което постоянният адрес или седалището на ответната страна са без значение за местната подсъдност на настоящото дело.

1

Видно от служебно изготвената справка по делото настоящият адрес на ищеца е в гр. Враца, обл. Враца.

Следователно местно компетентен в разглеждания случай предвид разпоредбата на чл. 113 ГПК е Районен съд – Враца.

Предвид гореизложеното и на основание чл. 113 във вр. с чл. 119, ал. 3 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 775/2026 г. по описа на Софийски районен съд, 35 състав.

ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Районен съд – Враца.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2