Решение № 59 от 18.02.2025, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 59 гр. Пазарджик, 18.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Елисавета Радина при участието на секретаря Х.В. като разгледа докладваното от Елисавета Радина Административно наказателно дело № 20255220200016 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по реда на чл.63 от ЗАНН.

Образувано е по жалба на С. Е. Т., ЕГН **********, чрез адв. К. У. против НАКАЗАТЕЛНО ПОСТ.ЛЕНИЕ (НП) № 24-1818-000907/21.08.24. на началник сектор в ОДМВР Пазарджик, РУ Пазарджик, с което на жалбоподателя е наложена по чл. 175, ал.3,пр.1 от ЗДвП глоба в размер на 200 лева.

С жалбата се заявява процесуално-правна незаконосъобразност на атакуваното НП, чиято отмяна се иска.

В съдебно заседание жалбоподателят,чрез пълномощника си, поддържа жалбата си по изложените в нея искания. Претендира разноски.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща законов или процесуален представител. Представя писмено сТ.ище с претенции за присъждане на юрисконсултско възнаграждение след потвърждаване на НП.

Съдът, след като се запозна с доказателствата по делото, по вътрешно убеждение, ръководейки се от закона, усТ.и:

На 29.04.2024 г. жалбоподателят Танев управлявал двуколесно пътно превозно средство с място за сядане над 0.45 м от земята .

Около 10.05.ч бил забелязан от полицейски служители да се движи с посоченото горе превозно средство по ул. „Ген. Гурко“ , но въпреки предприетото преследване, поради маневреността на превозното средство , 1 успял се отдалечи.

Впоследствие бил поканен да се яви в сектор „Пътна полиция“ Пазарджик и да представи документи за превозното средство и такива, легитимиращи го като водач. Документи за превозното средство не представил, а служебно било усТ.ено, че не е регистрирано, а водачът не притежава никаква правоспособност.

При тези данни му били съставени два АУАН : първият за нарушение по чл.150 от ЗДвП и по чл.6 т.1 от ЗДвП и вторият - процесният - за нарушение по чл. 140, ал.1 от ЗДвП .

С мотивирана резолюция 24-1818-М00033/14.05.24г. на началник сектор при ОД МВ Пазарджик е прекратено производството по съставения акт за нарушението по чл. 140, ал.1 от НК и материалите са изпратени на прокурора.

С посТ.ление на прокурор при РП Пазарджик от 16.08.24г. е отказано образуването на ДСП и материалите са върнати пре преценка относно реализирането на административно-наказателна отговорност.

Така, на основание чл. 36, ал.2 от ЗАНН , е издадено процесното НП.

Правилно последното и актът, въз основа на който е издадено, се атакува с доводи за процесуална порочност. Тя произтича от описанието на нарушението. И дефицитът в описанието затруднява достатъчната индивидуализация на превозното средство, необходима за да се проверят елементите от състава на приписаното нарушение. Според изложените в акта и издаденото въз основа на него НП обстоятелства нарушението е извършено по отношение на „ППС с място за сядане видимо над 0.45м от земята , двуколесно, неусТ.ена марка и модел“. Ясно е, че при липсата на документи за ППС възникват сериозни затруднения по отношение определяне на някои от характеристиките му и тъй като водачът не представил такива, то той сам е създал тези затруднения с неправомерното си поведение. Това обяснява липсата на информация относно марка, модел за превозното средство , които сами по себе си предпоставят възможност за последващо усТ.яване на индивидуализиращи ППС белези.

В случая се вменява нарушение по чл. 140, ал.1 от ЗДвП, който въвежда задължение към водачите на моторни превозни средства да ги управляват само, ако са регистрирани. Нито в акта, нито в НП се твърди, че процесното превозно средство е снабдено с двигател за придвижване, а по дефиниция ( т.11 на §6 ПР ЗДВП ) този критерий е определящ дали превозно средство е моторно. Следователно, наличното описание на превозното средство е напълно неясно. Тази неяснота е сериозна, като се има предвид изключителното разнообразие в движението на (непознати допреди няколко години) превозни средства ( двуколесни, триколесни) , ползването на които 2 отговори на нуждите за облекчаване на трафика с по-малките, по -евтини, по -маневрени превозни средства. Затова и в последните няколко години в движението по пътищата в градска среда зачести участието на такива превозни средства, задвижвани с електрически двигатели ( тротинетки, скутери) или задвижвани от собствена сила ( след които: тротинетки; велосипеди, с място за сядане без педали, самобалансиращи).

При положение, че превозното средство е описано само като:

„двуколесно, с място за сядане над 0.45 см над земята“ може само да се допусне , че се касае евентуално за индивидуално електрическо превозно средство, каквото съгласно §6, т.18б - " е пътно превозно средство, оборудвано с електрически двигател/и и максимална конструктивна скорост, надвишаваща 6 km/h, без или със място за сядане с височина на точка R (референтна точка на седене), ненадвишаваща 540 mm, когато превозното средство е с не повече от две колела или с височина на точка R, ненадвишаваща 400 mm, когато превозното средство е с три или повече колела, със собствена маса до 50 kg. Както обаче се посочи вече- липсва твърдение за наличие на ел. двигател , а тъкмо това обстоятелство прави превозното средство моторно и подлежащо на регистрация.

При наличното описание на превозното средство, с което е прието, че е извършено нарушението, е трудно да се определи какъв вид е то,което прави напълно невъзможна и преценката дали е извършено нарушението. Още повече, че при наличното описание въобще не се сочи, че превозното средство е снабдено с двигател, а изискването на възприетата като виновно нарушена норма по чл. 140, ал.1 от ЗДвП усТ.ява на водача да управлява само регистрирани моторни превозни средства .

Така, налице е абсолютно съществено процесуално нарушение, обуславящо непреодолима процесуална порочност на НП изцяло.

Изводите са за незаконосъобразност на НП обосновават решението за отмяната му, поради което неоснователна е и претенцията за разноски в полза на ОД МВР Пазарджик. Основателна е тази на жалбоподателя, претендиращ стореното адвокатско възнаграждение ( пълномощно и договор ) в размер на 400 лева, против които се прави неоснователно възражение за прекомерност.

Според разпоредбата на чл. 18, ал.2 от НАРЕДБА № 1 /9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения

„Ако административното наказание е под формата на глоба, ...., възнаграждението се определя по реда на чл. 7, ал. 2 върху стойността на всяка наложена глоба, ...“ , а препратката по чл. 18, ал.1 към чл. 7, ал.2, т1 и т.2 Наредбата налага съобразяване на факта, че предмет на обжалване са две глоба. От друга страна, като се има предвид процесната правна сложност на делото, както и предписаното с Решение на СЕС от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 , 3 дължимото възнаграждение следва да е в размер на договорените и незавишени 400 лева , , които въззиваемата страна следва да заплати на осн. чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН във вр. чл. 144 във вр. чл. 78, ал. 1 ГПК Предвид гореизложеното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН Пазарджишкият районен съд :

РЕШИ:

ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТ.ЛЕНИЕ (НП) № 24-1818000907/21.08.24. на началник сектор в ОДМВР Пазарджик, РУ Пазарджик, с което на С. Е. Т., ЕГН **********, е наложена по чл. 175, ал.3,пр.1 от ЗДвП глоба в размер на 200 лева

ОСЪЖДА ОД на МВР — Пазарджик да заплати на

********** сума в размер на 400 лева

С. Е. Т., ЕГН

Решението подлежи на обжалване пред Административен съдгр.Пазарджик в 14-дневен срок от датата на съобщаването на страните за изготвянето му.

Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________ 4