Решение № 185 от 12.01.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 185 гр. София, 12.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 131-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛИНА ИВ. НЯГОЛОВА при участието на секретаря МАЯ Г. КАРГОВА като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИНА ИВ. НЯГОЛОВА

Административно наказателно дело № 20231110201992 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

С електронен фиш серия К № 6367388 издаден от СДВР на А. А. Б., с ЕГН **********, е наложено наказание глоба в размер на 100 /сто/ лева на осн. чл. 189, ал. 4, вр. с чл. 182, ал.4, вр. ал.1, т.2 от ЗДвП за нарушение по чл. чл.21, ал.1 от ЗДвП, извършено в условията на повторност.

Недоволно от издадения електронен фиш е останало санкционираното лице, което в срочно подадена жалба го атакува с искане за отмяна, като се оспорва извършване на нарушението и законосъобразното протичане на производството. В жалбата се сочи, че обжалванията електронен фиш не отговаря на изискванията на чл.189, ал.4 ЗДвП, като не съдържа указание за позициониране на автоматизираното техническо средство, разстоянието от МПС, както и, че неправилно е определено превишението, без да се приспада толеранс в измерването. В допълнение се оспорва наличието на квалифициращия признак повторност, доколкото посочения ЕФ серия К, № 5570374 на ОДМВР-Благоевград не е влязъл в сила.

В съдебно заседание, жалбоподателят редовно призован, не се явява, не изпраща представител, като по делото са постъпили писмени бележки, в които се поддържа искането за отмяна. В допълнение на изложеното в жалбата подробно се аргументира отсъствието на повторност по смисъла на §6, т.33 от ДР на ЗДвП, доколкото посочения в атакувания електронен фиш предходен такъв не е влязъл в сила, което пък от своя страна внася неяснота във фактическата обстановка, неточност в правната квалификация и ограничава правото на защита на жалбоподателя, което се явява самостоятелно основание за отмяна. В заключение пък се оспорват фактическите твърдения отразени в писмени бележки на процесуалния представител на СДВР.

В съдебно заседание въззиваемата страна, СДВР, редовно призовани, не изпращат представител. По делото са депозирани писмени бележки, в които се излагат общи съображения за материална и процесуална законосъобразност на атакувания електронен фиш, като се акцентира върху обществената опасност на нарушенията на ограниченията в 1 скоростта на движение. Иска се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, доводите на жалбоподателя и извърши служебна проверка на развитието на административнонаказателното производство, намира за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят А. А. Б., ЕГН **********, с постоянен адрес гр.Благоевград, ул."Стефан Стамболов" №64, ет.5, ап. 15 правоспособен водач на МПС.

На 21.09.2022г. в 12:41 часа в гр.София, по бул. „П.К.Яворов“, лек автомобил марка „Хюндай“, модел „Туксон“ с регистрационен номер xxxxxxx, собственост на "xxxx с вписан ползвател жалбоподателя А. Б., се движел в посока от бул.“Симеоновско шосе“ към бул.“Черни връх“. По същото време на бул. „П.К.Яворов“ в района на № 50, от патрул на ОПП-СДВР бил осъществяван контрол за спазване скоростта на движение чрез автоматизирано техническо средство модел CORDON M2, с номер на устройството MD1196. Системата била въведена в експлоатация от служител на ОПП-СДВР, а измерването било извършено в периода от 12.30 до 14.30 часа на 21.09.2022г., съгласно приложения Протокол за използване на автоматизирано техническо средство за контрол на скоростта.Видно от същият последното е работело в стационарен режим, с посока на движение "приближаващ".

При преминаване на посочения автомобил в района на контрол, била отчетена скорост на движение от 70 км/ч, след отчитане на допустимото отклонението от 3 км/ч, при максимално разрешена скорост от 50 км/ч, в рамките на населените места, при липса на допълнително въведени с с нарочен пътен знак В26, ограничения. Скоростта на движение била установена с посоченото по-горе техническо средство чрез изготвяне на фотоснимка, отразяваща, дата, точен час, адрес и географски координати, както и скорост и самото превозно средство, в частност регистрационния номер на същото.

Въз основа на тези данни на основание 189, ал.5, вр. чл.188, ал.1 ЗДвП на жалбоподателя Б. в качеството й на вписан ползвател на превозното средство с рег. № xxxxxxx бил издаден атакувания Електронен фиш серия К № 6367388.

Видно от приложените писмени доказателства спрямо жалбоподателя А. Б. за същото деяние- нарушение на чл.21, ал.1 ЗДвП е издаден и друг Електронен фиш, а именно- серия К, № 5570374 на ОДМВР Благоевград, като същият видно от представените от РУ-Банско писмени доказателства, същият е предмет на съдебно оспорване по НАХД № 362/23г. по описа на РС-Разлог, включително и към момента на приключване на съдебното следствие.

Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на приобщените по делото писмени доказателства – Електронен фиш серия К № 6367388, Електронен фиш серия К, № 5570374, справка за регистрация и собственост на МПС, Заповед за утвърждаване на образец на електронен фиш, Протокол за използване на автоматизирано техническо средство за контрол на скоростта от 21.09.2022г., Протокол от проверка № 08-СГ-ИСИС/15.03.2022г., Удостоверение за одобрен тип техническо средство и справка от електронния регистър на БИМ за вписан тип средство за измерване, Ежедневна форма на отчет, справка от АИС-АНД, Справка картон на водача за жалбоподателя А. А. Б., Справка от СО, дирекция „Управление и анализ на трафика“ относно организацията на движението и поставените пътни знаци на бул.“П.К.Яворов“, с приложена към същата схема, справка от РУ-Банско, към ОДМВР- Благоевргад и приложения към същите, веществени доказателствени средства –фотоснимка, изготвени с техническо средство, заснемащо датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, дигитална снимка на техническото средство.

Съдът възприема в цялост приобщените по делото по реда на чл.283 от НПК, писмени доказателства и доказателствени средства, тъй като същите са логични, последователни съответни и не се опровергават при преценката им, както по отделно, така и в тяхната 2 съвкупност, като не са налице основания за дискредитиране, на който и да е от доказателствените източници, събрани в хода на административнонаказателното производство и съдебното следствие.

Възприетата за несъмнена фактическа обстановка налага следните изводи от правна страна:

Жалбата е подадена от легитимирано лице, срещу акт, който подлежи на обжалване, в рамките на преклузивния срок, предвид допълнително представените доказателства за датата на изпращане, с оглед, на което е допустима, като разгледана по същество, налага изменение на атакувания санкционен акт по изложените по-долу съображения.

На първо място, съдът счита, че не са допуснати процесуални нарушения свързани със съдържанието на оспорения от санкционираното лице електронен фиш. Той е издаден в съответствие с изискванията на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, като съдържа всички задължителни реквизити, изброени изрично и изчерпателно в изречение второ на посочената разпоредба, а именно: данни за териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане.

Съдът не споделя изложените в жалбата оплаквания за непълнота в съдържанието на ЕФ, като макар и схематично описанието на нарушението съдържа всички обстоятелства от значение за отговорността- място, време, изпълнително деяние и неговите обективни характеристики, включително данните за скоростта и техническото средство, с което е установена, като обемът на информацията в пълна степен позволява на нарушителя да разбере административното обвинение. Тук е мястото да се отбележи, че в съдържанието на ЕФ, еднозначно е посочена приетата за установена стойност на движение, срещу който именно факт се защитава жалбоподателя, а при съпоставка с наличните по делото доказателства е видно, че отразената стойност е след приспадане на толеранса от 3 км/ч.

Предвид на това от една страна административното обвинение е недвусмислено и правото на защита гарантирано, а от друга са спазени правилата за определяне на наказуемата скорост. Наред с това в нормативната уредба отсъства изискване за посочване на отстоянието между техническото средство и движещия се автомобил, което поради естеството си е величина в непрекъсната динамика, която освен това е ирелевантно за отговорността. Следа да се посочи, че на изготвената от техническото средство снимка, превозното средство на жалбоподателката е в центъра на кадъра, липсват други такива, с което не оставя съмнение, че именно същото се е движило с измерената от АТСС скорост.

Съгласно легалната дефиниция на §6, т. 63 от ДР на ЗДвП, електронния фиш е "електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или системи.", т.е. същият се генерира автоматично, въз основа на данните от АТСС, а не представлява изявление на конкретно физическо лице, поради което именно не съдържа издател, предвид, на което за законосъобразността на същия е ирелевантно кое е лицето, боравило с информационната система или неговата длъжност, а всички изложени в жалбата възражения в тази връзка, в частност за нищожност на ЕФ се явяват несъстоятелни. Следва да се изтъкне, че уточнението на чл.189, ал.4 ЗДвП, относно отсъствието на контролен орган и нарушител, касае именно процеса по генериране на самия електронен фиш, а не на установяване на нарушението, доколкото абсурдно е да се твърди, че което и да е нарушение е извършено в отсъствието на нарушителя, като видно от текста на нормата именно процесът по издаване на ЕФ не включва участие на нарушителя или контролен орган. (изрично в този смисъл Решение № 3845 от 10.06.2022г. по адм.д. 2762/2022г., Решение № 3840 от 10.06.2022г. по 3 адм.д. № 275682022г. по описа на АССГ)

Най-сетне макар да не съдържа дата на издаване, то от една страна същата е отразена в АИС -АНД- 21.09.2022г., а от друга страна при съпоставяне на датите на нарушението21.09.2022г., датата на връчване на ЕФ, отразена в нарочна разписка 07 .01.2023г. и на депозиране на жалбата, то въпросът за сроковете по чл.34 ЗАНН или давността, въобще не се поставя. Тук е мястото да се посочи, че макар в ЕФ да не са изрично посочени срока и органа, пред който може да бъде атакуван същия, в което отношение безспорно съдържанието на същия подлежи на критика, то факта на настоящото производство, показва, че това не е довело до ограничаване правото на защита нарушителя и не е препятствало реализирането на същото.

С оглед на изложеното не могат да бъдат споделени оплакванията за процесуална незаконосъобразност на атакувания ЕФ, свързани с неговото съдържание.

На следващо място правилно е определен субекта на отговорността, като видно от приложената справка за регистрация и собственост МПС с рег. № xxxxxxx, е с вписан ползвател именно жалбоподателя А. Б., поради което и при спазване на правилото на чл.189, ал.5, вр чл.188, ал.1 ЗДвП, електронния фиш е издаде именно срещу нея. Същият е надлежно връчен на санкционираното лице, респективно не е ограничено правото на защита, нито пък възможността по чл.189, ал.5, изр.2 ЗДвП да посочи друго лице като водач на автомобила.

От друга страна, доколкото съгласно изричната разпоредба на чл.188, ал.1 ЗДвП собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, както в случая, доколкото собственик е лизингово дружество, отговаря за извършеното с него нарушение, то на същата следва да са известни лицата, които са управлявали МПС на конкретна дата, а от друга страна липсва нормативно изискване записите изготвяни от АТСС, използвани за контрол на трафика да позволяват лицева идентификация на водача на П П С . Следва да се посочи, че нито ЗДвП, нито пък ЗАНН предвиждат ведно със санкционния акт на нарушителя да се връчват каквито и да е други документи, нито пък участие на нарушителя в процедурата по генериране на електронния фиш, поради което ограничение в правото на защита на жалбоподателя в тази връзка не се констатира.