Решение № 758 от 08.02.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 758 гр. София, 08.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Д, в закрито заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Здравка Иванова

Членове:

Наталия П. Лаловска

Яна Борисова като разгледа докладваното от Яна Борисова Въззивно гражданско дело № 20231100512071 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.435-438 от ГПК.

Образувано е по жалба, подадена от Г. К. Г. чрез адв.Г.Ч. срещу отказ на ЧСИ Н.М., с рег.№ 015695 от 07.03.2023 г., да прекрати изпълнително дело № 1953/2016 г., обективиран в разпореждане от 21.02.2023 г. Жалбоподателят твърди, че въпреки че съдебният изпълнител оставил без движение производството на 26.02.2016 г. до посочване на изпълнителен способ, 7 месеца по-късно, на 20.09.2016 г. изпратил по своя инициатива запорно съобщение до трето лице и предприел още редица изпълнителни действия. Едва на 03.12.2019 г. постъпило искане от взискателя с посочен способ - опис на движими вещи. Сочи, че в случая липсвало възлагане както на първия съдебен изпълнител, така и на този, който продължил производството, по чл.18 от ЗЧСИ, като взискателят три години и половина не посочил изпълнителен способ, а извършените от съдебния изпълнител действия били по негова инициатива и при липса на овластяване, поради което било налице бездействие по смисъла на чл.433,ал.1,т.8 от ГПК на взискателя и настъпило основанието за прекратяване на изпълнителното дело – перемпция.

Моли разпореждането, с което е постановен отказ за прекратяване на изпълнителното производство, да бъде отменено като неправилно и делото да бъде върнато на ЧСИ за прекратяване на делото на основание чл.433,ал.1,т.8 от ГПК.

В срок е постъпило становище от взискателя по изпълнителното дело „И.С. К.“ ООД / с предишно наименование „Бързи кредити“ ООД/, с което оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде оставена без уважение с подробно изложени съображения.

Частният съдебен изпълнител е изготвил и депозирал мотиви по чл.436,ал.3 от ГПК.

Излага становище за допустимост на жалбата, но счита същата за неоснователна.

Съдът, след като се запозна с доводите, изложени в жалбата, както и с мотивите на съдебния изпълнител, и се запозна с доказателствата по делото, приема следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК, от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител /чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК/, поради което е 1 процесуално допустима.

По същество:

На 02.01.2014 г. въз основа на молба, подадена от взискателя „И.С. К.“ ООД /с предишно наименование към този момент „Бързи кредити“ ООД/, е било образувано изпълнително дело № 1 от 2014 г., по описа на ЧСИ Р.А. с рег.№ 848. С молбата съдебният изпълнител е овластен по чл.18,ал.1 от ЗЧСИ изцяло да проучи имущественото състояние на длъжника, както и да определя начина на изпълнение. Изпълнителното производство е образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден на 15.10.2013 г., по гр.д.№ 42185 по описа за 2013 г. на СРС, 44 състав въз основа на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК за сума в размер на 3640 лв. – парично вземане по издаден от 18.05.2013 г. запис на заповед, ведно със законна лихва за периода от 08.10.2013 г. до изплащане на вземането; 422,80 лв. – разноски по делото, от които 72,80 лв. – държавна такса и 350 лв. – възнаграждение за адвокат.

На 13.01.2014 г. е връчено запорно съобщение върху трудовото възнаграждение на длъжника на трето задължено лице – „М.Х.“ след извършена справка за регистрирани трудови договори. На 16.01.2014 г. същият депозира отговор, с който сочи, че не оспорва вземането, няма други запори, поради което ще бъдат удържана и превеждана част от получаваната от длъжника сума.

На 19.11.2014 г. е открит нов работодател – „Е.С.Т.“ и е изпратено запорно съобщение. На 05.12.2014 г. депозира в кантората на съдебния изпълнител отговор, с който уведомява, че не оспорват вземането, но има и други предходни запори, като след удръжките остатъкът от възнаграждението е под МРЗ за страната. На 24.01.2016 г. взискателят е поискал от ЧСИ Р.А. да прехвърли изпълнителното дело при ЧСИ Н.М. за продължаване на изпълнителните действия.

На 26.02.2016 г. делото е прехвърлено при ЧСИ Н.М. и е образувано под нов № 1953 по описа за 2016 г. Производството е оставено без движение до посочване на изпълнителен способ от взискателя.

Същият на 19.09.2016 г. е заплатил такса по т.9 от ТТРЗЧСИ в размер на 18 лв. като в основанието на платежното нареждане е посочил запор на трудово възнаграждение срещу Г.

Г..

С разпореждане от 20.09.2016 г. съдебният изпълнител е наложил запор върху вземането за трудово възнаграждение на длъжника и е изпратил запорно съобщение до трето задължено лице – Р.С.“ ЕООД. На 04.10.2016 г. работодателят е отговорил, че на длъжника му се удържат суми за друго задължение в размер на 98 лв. месечно, като удържаните суми не могат да превишават определените със закон.

На 27.03.2017 г. е изпратена призовка до длъжника за насрочен опис, като същата не му е била връчена, видно от приложена разписка с отбелязване, че получателят е непознат на адреса.

На 04.07.2017 г. са наложени запори върху банковите сметки на длъжника, открити в „ОББ“ АД и „Банка Пиреос България“ АД, като постъпват отговори, че липсват авоари, както и че има наложени предходни запори.

На 25.09.2017 г. е изпратено запорно съобщение до нов работодател – „В.И.“ ООД, като третото лице отговаря, че не могат да изпълнят запора, тъй като на длъжника е наложен запор по чл.202,ал.2 от ДОПК по изпълнително дело № 1165/2016 г.

На 04.05.2018 г. е изпратена нова призовка за насрочен опис до длъжника, като отново същата не е била връчена с отбелязване, че лицето е непознато.

Повторно е изпратена призовка за опис на 11.09.2018 г., като същата не е връчена с отбелязване, че лицето е със сменен адрес.

2

Нови призовки за опис са изпратени на 15.05.2019 г., 12.07.2019 г. , 07.11.2019 г. – отново невръчени.

На 07.02.2020 г. е наложен запор върху сметките на длъжника в „Юробанк България“ АД.

На 25.08.2020 г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, получавано по трудов договор с работодателя „Л.К.Т.И К.“ ЕООД.

На 16.11.2020 г. взискателят е поискал насрочване на опис на движими вещи, като призовка е изпратена на 14.12.2020 г.

Нови призовки за насрочен опис са изпратени на 19.02.2021 г., на 04.06.2021 г., на 30.09.2021 г., 02.02.2022 г. 31.05.2022 г.,05.08.2022 г., 21.02.2023 г.

На 21.02.2023 г. след подадена молба от длъжника за прекратяване на изпълнителното дело поради настъпила перемпция, ЧСИ постановява отказ, обективиран в разпореждане от 21.02.2023 г.

При така установените факти, съдът намира следното от правна страна:

Изпълнителното производство, съгласно императивната норма на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, се прекратява, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години. Според задължителните постановки на т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС прекратяването на изпълнителното производство поради т. нар. "перемпция" настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правнорелевантни факти. Всички предприети изпълнителни действия след настъпването на този момент се обезсилват по право, с изключение на изпълнителните действия, изграждащи тези изпълнителни способи, от извършването на които трети лица са придобили права. Волята на законодателя, заложена в нормата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, е свързана с това, че правният интерес за събиране на вземането е на взискателя - кредитор, поради което той има задължението със своите действия да поддържа висящността на изпълнителното производство, тъй като изцяло в негов интерес е да бъде събрано вземането му, като тази висящност не е обусловена само от подадената молба за образуване на изпълнителното производство и липсата на предпоставки за неговото прекратяване. Движението на изпълнителното производство зависи от волята на взискателя, от това дали е поискал прилагането на определен изпълнителен способ от съдебния изпълнител, дали е поискал извършване на конкретни изпълнителни действия в рамките на този изпълнителен способ, дали е внесъл авансово таксите и разноските, дължими за тяхното осъществяване, както и от това дали е поискал съдебният изпълнител да повтори неуспешни изпълнителни действия или неизвършени такива. С оглед на това законодателят е счел, че липсата на активност от взискателя в хода на изпълнителното производство - да отправя искания до съдебния изпълнител да извърши определени изпълнителни действия, което състояние продължава в период от две години, има за правна последица - прекратяване на изпълнителното производство по право. В тълкувателното решение ясно са изброени изпълнителните действия, като изрично е посочено, че справките не се считат за такива, поради което молби, с които е поискано единствено извършването на справки не прекъсват срока за настъпване на перемпция.

Основанието на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК предполага бездействие на взискателя да поиска извършването на изпълнителни действия в установения в закона срок. Обратно, всяко искане за такива действия прегражда възможността за прекратяване на изпълнителното производство.

Двугодишният срок за перемпцията започва да тече от първия момент, в който не се осъществява изпълнение, т.е. осъществяването на всички поискани способи е приключило /успешно или безуспешно/ или поисканите не могат да се осъществяват по причина, за която взискателят отговаря-след направеното искане не е внесъл такси, разноски, не е оказал необходимото съдействие и така осуетява неговото прилагане /посоченото решение на 3

ВКС/.

При делегирането на правомощия по чл.18 от ЗЧСИ съдебният изпълнител по своя инициатива и без възлагане от взискателя проучва имущественото състояние на длъжника и по негова преценка може да предприеме изпълнителни действия с цел събиране на вземането. Последица от възлагането по чл.18 от ЗЧСИ е, че когато са предприети от ЧСИ действия по насочване на изпълнението към имущество на длъжника, същите следва да се приемат за такива, които прекъсват срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Действията, извършени по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя, съгласно чл. 18, ал. 1 от ЗЧСИ са действия, поискани от взискателя по смисъла на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. При възлагане по чл. 18 от ЗЧСИ, висящността на процеса може да се поддържа и от действия, предприети от ЧСИ, по възлагане от взискателя. Изпълнителни действия, предприети от ЧСИ по възлагане от взискателя са законосъобразни изпълнителни действия и те са от естество да прекъснат не само срока на погасителната давност, но и срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. В настоящия случай взискателят е извършил овластяване на съдебния изпълнител по чл.18 от ЗЧСИ с молбата за образуване на изпълнително дело. С последваща молба същият е поискал делото да бъде прехвърлено от ЧСИ Апостолова на ЧСИ М. за продължаване на изпълнителните действия на основание чл.427,ал.5 от ГПК. Съгласно нормата на чл.427,ал.5 от ГПК по искане на взискателя изпълнителното производство може да бъде продължено от друг съдебен изпълнител в същия район на действие. В този случай извършените действия запазват силата си. Ако поискано изпълнително действие не е извършено, внесените авансово такси се изплащат на съдебния изпълнител, на когото е препратено делото. За изпратеното изпълнително дело се уведомяват длъжникът и третото задължено лице. Разноските, свързани с препращането на делото, остават в тежест на взискателя.

При прехвърляне на производството по този ред се касае не за прекратяване на едно изпълнително дело и преобразуването му в ново производство при друг съдебен изпълнител, а за едно единно производство, което е започнало развитието си при един съдебен изпълнител и е продължило хода си при друг съдебен изпълнител от същия район на действие от етапа, до който е стигнало. Всички извършени действия не се обезличават, а запазват своето действие, както и исканията, направени от взискателя, по които обвързан да се произнесе, респ. да извърши, е новият съдебен изпълнител, приел делото за продължаването му. Възлагането на правомощия по чл.18 от ЗЧСИ по искане на взискателя също не се заличава с прехвърляне на делото към новия съдебен изпълнител, който е длъжен не само да продължи започнатите, но недовършени от предходния изпълнител действия и да извърши поисканите от взискателя, но неизвършени действия, но и е обвързан от овластяването по чл.18 от ЗЧСИ.