Решение № 119 от 02.02.2026, Районен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 119 гр. Варна, 02.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 38 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росица Шкодрова при участието на секретаря Искрена Г. Иванова като разгледа докладваното от Росица Шкодрова Административно наказателно дело № 20253110204824 по описа за 2025 година

МОТИВИ: Производството е образувано по жалба на управител на санкционираното дружество против НП ***/05.09.2025г. на и.д. Директор на Дирекция "Инспекция по труда" гр. Варна, издадено на основание чл.416 от КТ.

С жалбата се оспорва фактическата обстановка, твърдяна от наказващия орган. Счита се за нарушен чл.52 ал.4 от ЗАНН. Алтернативно се изразява позиция за наличието на хипотезата на чл.28 от ЗАНН. Формулира се искане съда да отмени НП.

В съдебно заседание процесуален представител на въззивното дружество поддържа жалбата.

По съществото на делото счита, че от събраните доказателства по делото не е безспорно установено, че лицата са работили да дружеството и че са попълвали декларации.

Процесуален представител на въззиваемата страна оспорва жалбата.

По същество моли наказателното постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

След преценка на събраните доказателства по делото, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 28.05.2025 г. служители на ДИТ – Варна - св. Г. и св. Н., извършили проверка на строителен обект , който се намирал в гр. Варна , на територията на бившия «Дом Младост".

При проверката вътре в строителния обект установили, че се полага труд от работници, които извършвали дейност по подредбата на кофражни плочи.

Едно от лицата , полагащо труд в обекта бил св. Г. С..

1

На лицата били раздадени за попълване декларации, като св. С. заявил, че не може да пише, при което св. Е. – друг работник на обекта, попълнил съдържанието на неговата декларация. В последната, св. С. посочил, че работи за «Билд констушкън» ЕООД, като общ работник. Работи от три дни, с работно време от 08,30 до около 17,00 часа, при определено месечно трудово възнаграждение от 1077 лева, с почивни дни в събота и неделя и с почивка в работният ден от едни час. Св. С. посочил още, че има сключен трудов договор, както и , че за деня му е възложено да подрежда материал.

След като декларацията била попълнена и св. С. бил запознат със съдържанието й, той я подписал, като лично удостоверил с подписа си верността на отразеното в нея.

На 26.06.2025г. св. Г. съставила акт за установяване на административно нарушение срещу дружеството «ИГ- Билд конструкшън» ЕООД за това, че като работодател е допуснал до работа лицето Г. К. С. като „общ работник” в обекта, при определено работно място; определено работно време и уговорено трудово възнаграждение, без да е сключен договор в писмена форма между двете страни по трудовото правоотношение. Като дата на извършване на нарушението била посочена датата на констатирането му – 28.05.2025г. Акта за установяване на административно нарушение бил надлежно предявен и връчен на представляващ дружеството, като в съдържанието му не били вписани възражения. В срок по преписката не постъпили допълнително възражения.

Въз основа на акта за установяване на административно нарушение административно наказващият орган е издал НП№***/05.09.2025г., възприемайки установената от служителите на ДИТ фактическа обстановка. Давайки правна квалификация на извършеното нарушение по чл.62 ал.1 вр. чл.1 ал.2 и чл.61 ал.1 от КТ, наказващият орган и наложил на дружеството административно наказание на основание чл.414 ал.7 от КТ – имуществена санкция.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото доказателства - приложените по административно наказателната преписка писмени доказателства –констативен протокол; протокол за проверка, както и от показанията на св. Н. и св. Г..

Пред съда депозират показания св. С. и св. Е. –лицето положило труд на обекта и лицето, попълнило декларацията, подписана от св. С..

Съдът не кредитира показанията на тези свидетели, отчитайки на първо място материалната зависимост на свидетелите от санкционираното дружество, което им се явява работодател към момента на проверката, и на следващо място отчитайки противоречието на показанията им с всички останали доказателства по делото.

Св. Г. и св. Н. са категорични при депозиране на показанията си, че лично са възприели лицата, сред които св. С., които полагали труд на обекта. Те извършвали дейност по подреждане на кофражни платна, която може да бъде определена с категоричност като трудова такава.

И двамата свидетели поотделно са възприели заявеното от лицето относно вида на 2 работата, работното време и заплащането, както и конкретния работодател.

Предвид категоричността в показанията на свидетелите Г. и св. Н. и липсата на материална или емоционална заинтересованост на показанията им съдът намери, че същите следва да бъдат кредитирани като обективно отразяващи фактите по делото и оборващи показанията на св. Е. и св. С..

Следва да се отбележи и наличната по делото декларация, в която св. С. собственоръчно е положил подпис, удостоверяващ верността на отразените факти.

При проверка на АУАН и НП, съдът констатира преди всичко наличието на основание за изменянето му, предвид на следното:

С обстоятелствените части на АУАН и НП спрямо въззивното дружество е било възведено обвинение ,съдържащо единствено факти, относими към хипотезата на чл.414 ал.3 от КТ.

Дори и да се приеме, че наказващият орган е издал НП в хипотезата на чл.52 ал.4 от ЗАНН, след събиране на допълнителни доказателства по преписката, то в обстоятелствената част на НП липсват каквито и да било факти, сочещи на системност на извършеното нарушение. Такива съждения са изложени след санкционната част на наказателното постановление, но по никакъв начин не могат да изпълнят със съдържание обвинението, което по своето описание, дата, място на извършване и доказателствата, които го потвърждават, следва да намери изричното си отражение по реда на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН именно в обстоятелствената част на наказателното постановление.

Доколкото обаче, административно наказателното производство по установяване на нарушението е било съобразено с изискванията на процесуалния закон; и при съставяне на акта за установяване на административно нарушение, и при издаване на НП са спазени всички срокове и процедури по тяхното издаване; съобразени са изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, както и предвид на факта, че проверяващите обективно, всестранно и пълно са отразили фактическата обстановка на база на събраните доказателства – собствените си възприятия, както и документи, преди съставяне на АУАН, въззивният състав на съда намери, че спрямо дружеството следва да бъде реализирана административнонаказателна отговорност за безспорно доказаното като извършено нарушение на разпоредбите на чл.414 ал.3 от КТ.

Що се отнася до доводите за отмяна на наказателното постановление, съдът не споделя същите , предвид на следното:

С жалбата и в съдебно заседание се оспорва фактическата обстановка, твърдяна от наказващия орган, като се изразява позиция, че е безспорно установено, че между дружеството и соченото от наказващия орган лице не са били установявани трудови отношения.

Съдът, изхождайки от анализа на доказателствения материал, извършен по- горе, намери, че по делото се установява фактологията, твръдяна от наказващия орган, като не счита за нужно да преповтаря мотивите си в тази насока.

3

На следващо място, според настоящия съдебен състав, правилно от страна на наказващия орган не е била приложена хипотезата на чл.28 от ЗАНН, тъй като конкретния случай не показва занижена степен на обществена опасност в сравнение с обичайните случаи от този вид, разглеждани в Районен съд- Варна и в този смисъл правилно е било прието, че въззивното дружество следва да бъде санкционирано за извършеното административно нарушение.

След като взе предвид, че по делото е безспорно установено, че е извършено нарушение от страна на въззивното дружество, съдът намери, че наказателното постановление следва да бъде изменено, като се приложи разпоредбата на ч.414 ал.3 от КТ.

С решението си съдът присъди направените по делото разноски за възнаграждение на юрисконсулт .

Водим от горното, съдът постанови решението си.

РЕШИ:

ИЗМЕНЯ НП № 03-2500322/05.09.2025г. на и.д. Директор на Дирекция "Инспекция по труда" гр. Варна, с което на «Г- Билд кострукшън» ЕООД е наложено административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 20 000 лева на основание чл.414 ал.7 от КТ, като на осн. чл.414 ал.3 от КТ НАМАЛЯВА размера на наложеното административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ от 20 000 лева на 1500 лева.

ОСЪЖДА «Г- Билд кострукшън» ЕООД , ЕИК207717106 да заплати на Дирекция "Инспекция по труда" гр. Варна на осн. чл.27е от Наредба за правната помощ направените по делото разноски за възнаграждение на юрисконсулт в размер на 66,47 евро с левова равностойност 130 лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвяне на мотивите.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

4