Решение № 345 от 13.06.2023, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 345 гр. Благоевград, 13.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Петър Узунов

Членове:

Вера Коева

Емилия Дончева при участието на секретаря Катерина Пелтекова като разгледа докладваното от Емилия Дончева Въззивно гражданско дело № 20231200500193 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по въззивна жалба, депозирана от М. Д. К., ЕГН **********, с адрес: с. С., обл. Благоевград, чрез адв. Н. Р., съдебен адрес: гр. София, кв. „***“, ул. „***“ № 9, ап. 1 срещу Решение № 270/02.12.2022 г., постановено по гр.д. № 26/2022 г. по описа на РС-Г.Д.

С обжалваното решение са отхвърлени предявените от М. Д. К. против „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „***, представлявано от С.Н. и Ц.С. искове за недействителност на Договор за потребителски кредит № *** от 11.01.2017 г. и осъждане на ответното дружество да върне сумата от 200,00 лв., представляваща сума, надплатена над главницата, както и предявените евентуални искове за недействителност на споразумение за закупуване на допълнителен пакет услуги, поради надвишаване пределите на годишния процент на разходите и осъждане на ответното дружество да върне на ищеца сумата от 1287,30 лв.

Недоволен от решението е останал жалбоподателя, който го счита за неправилно и незаконосъобразно, настоявайки за неговата отмяна и уважаване на предявените искове.

Твърди се, че в исковата молба е допусната техническа грешка, като погрешно е посочена дата за сключване на договора 11.01.2017 г. Разяснява се, че в отговора на исковата молба ответникът е посочил, че датата на сключване на договора е 21.06.2018 г., както и е представил копие от договора. Сочи се, че с доклада по делото е прието за безспорно, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит № *** от 11.01.2017 г., а в мотивите на постановеното 1 решение е прието, че ищцата не е доказала твърдението за сключен Договор за потребителски кредит № *** от 11.01.2017 г.

Прави се искане за постановяване на решение, с което да бъде отменено обжалваното решение и постановяване на решение, с което да бъдат уважени предявените искове.

С отговора на въззивната жалба се излага становище за неоснователност на жалбата.

Сочи се, че в производството пред районния съд ищецът не е изразил становище относно посочената дата от ответника дата на сключване на договора, а именно 21.06.2018 г.

Твърди се, че датата на сключване на договора е съществен елемент от облигационното отношение между страните. Сочената от ищеца дата е 11.01.2017 г., а реалната дата на сключване на договора е 21.06.2018 г. Ищецът не е приложел договор, от който счита, че произтичат претенциите, поради което не може да се приеме, че е налице техническа грешка.

Прави се искане за потвърждаване на обжалваното решение.

За да се произнесе по спора, настоящият съдебен състав намира следното:

От събраните в първоинстанционното производство доказателства се установява следната фактическа обстановка:

На 21.06.2018 г. между „***“ ЕООД и М. Д. К. е сключен Договор за потребителски кредит *** Стандарт № ***, със следните параметри: по кредита: сума по кредита: 2500,00 лв., срок на кредита- 36 месеца, размер на вноската по кредита - 121,99 лв., ГПР - 49,89 %, годишен лихвен процент - 41,17 %, лихвен процент на ден- 0,11, дължима сума по кредита - 4391,64 лв., по избран и закупен пакет от допълнителни услуги- 3168,36 лв., размер на вноската по закупен пакет от допълнителни услуги - 88,01 лв., общо задължение по кредита и по пакета от допълнителни услуги: общо задължение: 7560,00 лв., общ размер на вноската 210,00 лв., дата на погасяване - 18 ден от месеца. Видно от погасителен план към потребителски кредит № *** и сключено споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги, първата погасителна вноска е с дата 18.08.2018 г., а последната - 18.07.2021 г. Към договора са сключени: Анекс № 1 от 23.11.2018 г., с който е отложена вноска № 3 и е променен крайния срок на договора на 18.08.2021 г.; Анекс № 2 от 13.02.2019 г., с който се отлагат вноски № 6, 7 и 8 и е променен крайния срок на договора на 18.11.2021 г. и Анекс № 3 от 19.09.2019 г., с който се намалява размера на годишния процент на разходите по кредита на 36,2%, отлагат се вноски № 13 и 14, като крайния срок на договора се променя до 18.01.2022 г.

По делото е назначена и приета съдебно-счетоводна експертиза. В заключението вещото лице сочи, че месечната вноска по Договор за потребителски кредит *** стандарт с № *** включва главница по кредит и редовна договорна лихва, както и такса допълнителен пакет услуги. Общата вноска е в размер на 210,00 лв., от които: главница и лихва по кредита - 121,99 лв. и 88,01 лв. - такса пакет от допълнителни услуги. Клиентът се е възползвал три пъти от възможността да пропусне плащане по месечната вноска, като са подписани анекси към договора, с които крайната дата за погасяване на кредита се променя на 18.01.2022 г. Лихвата по кредита се изчислява на ден и е в размер на 1/360 от годишната лихва. Договорната лихва по кредита е в размер на 1891,64 лв.

2

Общата сума, която М. К. е изплатила на „***“ ЕООД по договор за потребителски кредит № 3034034682 от 24.07.2018 г. е в размер на 2995,16 лв. С постъпилите средства е извършено частично погасяване по главница в размер на 734,74 лв., договорна лихва в размер на 973,12 лв. и пакет от допълнителни услуги в размер на 1287,30 лв. Експертът сочи, че при включване на месечна такса допълнителни услуги в изчислението на ГПР, същият е 147,50 %.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

Жалбата, инициирала настоящото въззивно производство е допустима, тъй като са налице всички процесуални предпоставки за това.

Разгледана по същество, въззивната жалба е неоснователна по следните съображения:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с главни искове: за обявяване за недействителен Договор за потребителски кредит № *** от 11.01.2017 г., сключен между „***“ ЕООД, в качеството на кредитор и М. Д. К., в качеството на кредитополучател и осъждане на кредитора за върне сумата от 200,00 лв., представляваща надплатена главница и евентуални искове: за обявяване за нищожно поради надвишаване пределите на годишния процент на разходите сключено споразумение за закупуване на допълнителен пакет услуги и осъждане на кредитора да върне сумата от 1287,30 лв.

С обжалваното решение районният съд е отхвърлил предявените искове, като е приел, че ищецът не е доказал, че между страните са възникнали облигационни отношения по силата на Договор за потребителски кредит № *** от 11.01.2017 г.

В исковата молба са изложени твърдения за сключен между страните Договор за потребителски кредит № *** от 11.01.2017 г., по силата на който дружеството е отпуснало на М. Д. К. кредит в размер на 1000,00 лв. при ГПР 49,89 % и договорна лихва в размер на 41,17 %. Кредитът е платим на 24 вноски по 111,00 лв., обща сума за връщане - 2664,00 лв.

С отговора на исковата молба ответникът е оспорил исковите претенции като неоснователни. В отговора се признава, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит № ***, но от друга дата- 21.06.2018 г. Оспорено е и твърдението относно размера на предоставената заемна сума, като се твърди, че същата е 2500,00 лв., от които 1213,14 лв. е използвана за рефинансиране на друго задължение на К., а остатъкът е преведен по сметка на кредитополучателя.

Сумата е платима на 36 вноски в размер на 121,99 лв.

С изготвения по проект за доклад по делото, първостепенният съд е обявил, че от ответника се признава сключването на Договор за потребителски кредит № *** от 11.01.2017 г. Разпределена е доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти, като на ищеца е указано, че следва да докаже твърденията в исковата молба, а именно: че между страните е сключен договор за потребителски кредит № *** от 11.01.2017 г.; недействителност на договора за кредит на посочените в исковата молба основания; че в резултат на извършените плащания по договора, страдащ от твърдените пороци, е заплатена сума, която надвишава с посочената в исковата молба сума главницата, както и че е заплатена посочената в исковата молба сума по пакета допълнителни услуги.

Настоящият въззивен състав намира, че така разпределената 3 доказателствена тежест на ищеца не е изпълнена. Ищецът не е доказал релевантните положителни факти, тежестта за което лежи върху негосключването на Договор за потребителски кредит № *** от 11.01.2017 г., по силата на който дружеството е предоставило кредит в размер на 1000,00 лв. при ГПР 49,89 % и договорна лихва в размер на 41,17 %, платим на 24 вноски по 111,00 лв., недействителност на договора, направените плащания по договора и наличието на надплатена сума за главница, респ. нищожност на сключеното споразумение за закупуване на пакет от допълнителни услуги, надплатена сума по споразумението.

Неоснователни са възраженията на въззивника, че в исковата молба е допусната техническа грешка, изразяваща се в неправилно посочване на датата на сключване на договора – 11.01.2017 г. Не може да са възприеме тезата за допусната техническа грешка при изписване датата на сключване на договора, доколкото се установи не грешка в номера на договора, а друго облигационно отношение между страните по делото със същия номер, но с други съществени уговорки - относно размера на кредита, броя на погасителните вноски, размера на погасителните вноски.

Дори и да се приеме, че неправилно е посочена датата на сключване на договора, недоказани са съществените уговорки на договора, изложени в исковата молба, относно размера на заемната сума, размер на погасителните вноски, брой на погасителните вноски, заплатени вноски по договора, респ. надплатени суми.

На въззивника е връчен проекта за доклад по делото, ведно с отговора на исковата молба на 07.06.2022 г. Въпреки въведените от ответната страна твърдения за сключен договор за потребителски кредит със същия номер ***, но от друга дата – 21.06.2018 г., както и други съществени уговорки на договора, позицията на ищцовата страна е останала непроменена. Преди първото по делото с.з. от въззивника е депозирано становище, с което се поддържа исковата молба и няма възражения по доклада.

Неоснователни са възраженията за допуснати съществени процесуални нарушения – чл. 10 ГПК. Съгласно чл. 7 ГПК, след като страната е заявила искането за защита, съдът е този, който служебно движи и приключва гражданския процес, като следи за допустимост на процесуалните действия на страните, както и за надлежното им извършване, а още и съдейства на същите за изясняване на делото от фактическа и правна страна. Служебното начало е неразривно свързано с принципа за установяване на истината – чл. 10 ГПК, за да може съдът да даде защита срещу незаконосъобразното развитие на гражданските правоотношения и да възстанови тяхното законосъобразно състояние, като се отчитат и обективните ограничения за достигане на истината (преклузии за въвеждане на нови обстоятелства и нови доказателства в процеса; недопустимост на определени доказателствени средства) – Решение № 99/01.09.2020 г. по гр.д. № 4688/2019 г., ВКС, IV г.о. В случая районният съд, като е изходил от фактите и обстоятелствата, изложени в исковата молба, е разпределил е доказателствената тежест и е квалифицирал исканията, като е приложил правилно материалния закон.

Неоснователни са и възраженията за допуснато нарушение на чл. 143 ГПК.

С исковата молба ищецът предявява пред съда искане да се разреши граждански спор със сила на пресъдено нещо, за да се защити материалното 4 право, накърнено от спора. В случая в исковата молба ищецът (въззивник в настоящото производство) е изложил твърдения за недействителност на Договор за потребителски кредит № *** от 11.01.2017 г., сключен между „***“ ЕООД и М.

Д. К., размер на кредита- 1000,00 лв., ГПР - 49,89 %, договорна лихва - 41,17 %, 24 вноски по 111,00 лв., обща сума за връщане – 2664,00 лв. От ответника е представен Договор за потребителски кредит № ***, със следното съдържание: кредит в размер на 2500,00 лв., ГПР 49,89 %, договорна лихва в размер на 41,17 %, 36 вноски по 121,99 лв., обща сума за връщане – 4391,64 лв. Съдът е обвързан от заявените от страните по съответния процесуален ред обстоятелства и факти и дължи произнасяне по поддържаните от страните факти. В настоящия казус, след изготвяне на проекта за доклад и връчване на препис от отговора на ответника, ведно с приложенията към него, в становище, депозирано на 14.06.2022 г. ищецът е поддържал исковата молба, както и е посочил изрично, че няма възражения по доклада, поради което съдът дължи произнасяне по твърденията и фактите, изложени в исковата молба.