Решение № 238 от 27.06.2023, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 238 гр. Кюстендил, 27.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пенка Н. Братанова

Членове:

Росица Б. Савова

Татяна Хр. Костадинова при участието на секретаря Теодора С. Димитрова като разгледа докладваното от Росица Б. Савова Въззивно гражданско дело № 20221500500676 по описа за 2022 година

Делото е образувано по въззивна жалба с вх. № 9506/28.10.2022 г. от ****** с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: *********** 4, чрез пълномощника юрисконсулт Ц.П., против Решение № 686 от 03.10.2022 г., постановено от РС – Кюстендил по гр.д. № 979/2022 г. по описа на същия съд.

С обжалвания първоинстанционен акт Кюстендилският районен съд е оставил без уважение предявените искове да бъде установено в отношенията между страните, че ответникът Б. З. Ц. дължи и следва да заплати на *** сумите, както следва: 1400,00 лв. представляващи главница по Договор за паричен заем № 463721/28.10.2020г.; 95,95 лв., представляващи лихва за периода от 04.11.2020г. до 07.04.2021г.; 514,37 лв., представляващи обезщетение за забава за периода от 05.11.2020г. до датата на подаване на заявлението в съда, както и законна лихва за забава върху главницата от датата на входиране на заявлението до окончателното изплащане на задължението, като неоснователни и недоказани.

Въззивното дружество релевира доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт. Счита, че първоинстанционният съд неправилно е отхвърлил претенцията, приемайки, че процесният договор не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, респ. договорът е недействителен на основание чл. 22 ЗПК. Навежда подробни съображения, че договорът за кредит съдържа всички задължителни реквизити и е съобразен напълно с изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 7-12 ЗПК.

Акцентира, че в случая договорът е сключен при фиксиран лихвен процент за целия срок и подчертава, че изискването в погасителния план да са посочени условията за издължаване на кредита от потребителя, вкл. погасителен план, съдържащ информация за размер, брой, периодичност и дати на плащане на погасителните вноски, последователност на разпределени на вноските между различните неизплатени суми, е когато по договора са 1 договорени различни лихвени проценти.

Твърди, че размерът на ГПР по договора /49,89% фиксиран за срока на договора/ е в законоустановените норми и не следва да се редуцира, респ. клаузата не следва да се приема за нищожна, доколкото не противоречи на чл. 19, ал.5 от ЗПК.

Изразява становище, че неустойката е клауза в договора под условие, която при изпълнение от страна на заемателя, не се начислява и не се дължи по договора за заем, съответно тя не следва да се добавя в ГПР.

Позовава се на практиката на ВКС и СЕС и чл. 146, ал. 5 ЗЗП и подчертава, че наличието на неравноправни клаузи в договор с потребител не води до нищожността му, ако договорът може да се прилага и без тези клаузи , какъвто е настоящият случай, като допълва, че в случая неустойка не е претендирана от страна на ищеца.

Навежда съображения за приложимост на императивната разпоредба на чл. 23 от ЗПК и сочи съдебна практика по сходни казуси. Счита, че районният съд е допуснал нарушение на материалния закон, като е приравнил специалната разпоредба на чл. 23 ЗПК на общата разпоредба на чл. 34 ЗЗД, приемайки, че искът не е установителен, а иск за неоснователно обогатяване по реда на ЗЗД.

Иска се отмяна на решението и уважаване на предявените искове. Претендират се разноски.

В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК не е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от насрещната страна Б. З. Ц..

Кюстендилският окръжен съд счита, че въззивната жалба е допустима, доколкото същата е подадена в законоустановения срок , от надлежна страна и е насочена срещу подлежащ на въззивна проверка съдебен акт.

В съответствие с правомощията си по чл. 269 от ГПК съдът извърши служебно проверка на валидността на решението и прецени допустимостта му, в резултат на която проверка намира, че то е валидно - постановено е от надлежен съдебен орган, функциониращ в надлежен състав в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е подписано от съдебния състав, който го е постановил. То е и допустимо.

Въззивният съд, след преценка на твърденията и възраженията на страните, както и на събраните доказателства, касаещи предмета на спора, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата, намира за установено от фактическа страна следното:

Видно от Договор за потребителски кредит №0558520 към искане № 0558520, ** ООД е предоставило на ответника сума в общ размер на 1400,00 лв., платимa на 23 месечни вноски, при годишен лихвен процент 40,05 % и ГПР 49,89 % и с посочена обща сума за плащане от 1544,93 лв. , като неразделна част от процесния договор са Общите условия, приподписана от страните. В погасителния план към процесния договор е посочено, че първата падежна дата е на 04.11.2020г., а последната - 07.04.2021г. с изчислен размер на вноската без и с калкулирана неустойка, дължима поради непредоставяне на обезпечение по чл. 6 от Договора.

Между кредитодателя ** ООД и ищеца е сключен Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 26.08.2021 год., като в Приложение № 1 към него от 15.10.2021г., неразделна част от договора, е посочено и вземането към ответника като прехвърлено на ищеца изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и изтеклите лихви.

Както се установява от приетото в първоинстанционното производство заключение на в.л. М.В., сумата в размер на 1400,00 лв. била усвоена от кредитополучателя с подписването на договора на 28.10.2020г. Няма данни за извършени погашения по главницата, като задължението на ответника към 15.10.2021г. (датата на прехвърляне на вземането), било, както следва: 1400,00 лв. главница; 95,95 лв. договорна лихва; 360,54 лв. – неустойка и 458,25 ля. – лихва за просрочие/такса. За периода 15.10.2021г. до 29.03.2022г. е 2 уточнено, че лихвата за забава възлиза на 64,55 лв. с пояснение, че в сумата в размер на 514,37 лв., която в молбата е посочена като обезщетение за забава, се включва както сумата от 350,00 лв. – начислени разходи в размер на 25 % върху главницата за събиране на просрочено вземане, така и 128,74 лв. – договорна лихва.

В полза на въззивника ( заявител по ч.гр.д. №526/2022 г. на КРС) , била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение, срещу която длъжникът в срок е депозирал възражение по чл. 414 от ГПК; респ.в законоустановения срок са предявени и настоящите установителни искове.

При тези данни , въззивният съд намира от правна страна следното:

Предявени са в срок искови претенции по реда на чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 415, с предмет установяване съществуването на вземането, заявено по реда на чл. 410 ГПК, за което е било образувано ч.гр.д. № 526/2022 г. на КРС, оспорено от длъжника, като предвид извършената проверка се установява, че същите претенции са допустими.

За да ги отхвърли, районният съд се е позовал на разпоредбата на чл. 22 от ЗПК, намирайки, че не са спазени изискванията на посочените в нормата разпоредби, сред които е и чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, поради което процесният договор за потребителски кредит е приет за недействителен.

Въззивният съд също намира, че е установено по делото несъответствие на сочената разпоредба на ЗПК ( за спазване на които норми съдът следи и служебно). По смисъла на чл.

11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит следва да съдържа годишния процент на разходите по кредита /ГПР/, както и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора, на които изисквания формално отговаря процесният договор - доколкото е налице посочване на ГПР и обща сума, дължима от потребителя. В случая, обаче, в хода на исковото производство е установено, че размерите на тези величини, посочени в договора, не съответстват на действителните такива съобразно поетите от потребителя задължения. Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, респ. съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК "общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит. В ГПР по процесния договор обаче не са включени допълнителните разходи, установени в чл. 8 от същия в размер на 801,07 лева, визирани под формата на неустойка. Предвидената неустойка в посочения текст на договора за заем няма характер на такава при липса на присъщите за неустойката обезщетителна, обезпечителна и санкционна функции , а непредставянето на обезпечение не води до претърпяването на вреди за кредитора , доколкото задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване по договора за паричен заем.

Необходимо е обаче да се вземе предвид следното:

Съгласно чл. 23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита.Касае се за специална норма, изключваща приложимост на общите такива по ЗЗД.

От съдебно- счетоводната експертиза, приета в първоинстанционното производство, се установява, че от страна на кредитополучателя изцяло е останала дължима усвоената главница в размер на 1400лв.; т.е.ответникът остава да дължи главницата, която следва да бъде присъдена в претендирания й размер, ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 29.03.2022 г. до окончателното й изплащане, (срвн. ч. гр. дело № 526/2022г.КнРС )– в каквато насока следва 3 да бъде постановено решение по същество от въззивния съд, а в останалите части решението е законосъобразно и ще бъде потвърдено.

С оглед изхода на спора въззиваемият следва да бъде осъден да заплати на *** ЕАД направените в заповедното и в исковото производство разноски– на база представените списъци по чл.80 ГПК и доказателствата за извършването им – за заплатена държавна такса, за възнаграждение за вещо лице , както и за юрисконсултско възнаграждениеопределено на основание чл. 78, ал.8 ГПК, в съответствие с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, в размер на по 100 лева за всяка инстанция на исковото производство и 50лв.за заповедното производство, които разноски ще бъдат изчислени и присъдени по компенсация- съответно същите се присъждат в размер на сумата 62,82лв. разноски за заповедното производство и 413,52лв.- за исковото ( общо за двете инстанции ).

Мотивиран от горното, Кюстендилски окръжен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 686/ 03.10.2022г., постановено по гражданско дело № 979/2022 г. на Районен съд - Кюстендил , в частта, в която е отхвърлен искът, предявен от ******, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ******, срещу Б. З. Ц., от *******, ЕГН **********, за признаване за установено, че ответникът дължи и следва да заплати на *** сумата 1400,00 лв. - представляващи главница по Договор за паричен заем № 463721/28.10.2020г.; както и законна лихва за забава върху главницата от датата на входиране на заявлението по ч.гр.дело №526/2022г.на КнРС, като вместо това ПОСТАНОВИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Б. З. Ц., от *******, ЕГН ********** , дължи и следва да заплати на ***, ЕИК *** , сумата 1400,00 лв. - представляващи главница по Договор за паричен заем № 463721/28.10.2020г., за която е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.дело № 526/2022г.на РС-Кюстендил; както и законна лихва за забава върху същата сума от датата на входиране на заявлението по посоченото ч.гр.дело №526/2022г.на КнРС – 29.03.2022г.