Решение № 6 от 05.01.2026, Окръжен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№6 гр. Пловдив, 05.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на първи декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова като разгледа докладваното от Светлана Анг. Станева Въззивно гражданско дело № 20255300500636 по описа за 2025 година

Въззивното производство е по реда на чл.258 и следващите във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК и чл.537 от ГПК.

Образувано е по постъпила въззивна жалба от М. А. Б., Г. С. Б. и Ф. А. Б., всички действащи чрез адв. М. Х., против решение №645/23.12.2024 г., поправено с решение №416/28.07.2025 г., и двете постановени по гражданско дело №2119/2023 г. по описа на РС - Асеновград, ІІ граждански състав, с което са отхвърлени исковете за признаване за установено по отношение на ответниците З. М. Б. и Р. А. Б. (като наследници на А. Ф. Б.), че ищците Г. С. Б., Ф. А. Б. и М. А. Б. са собственици на основание давностно владение, на общо 66/72 ид. части (от които: Г. С. Б. на 26/72 ид. части, Ф. А.

Б. на 32/72 ид. части и М. А. Б. на 8/72 ид. части) от самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, находящ се в гр. Асеновград, район Долни Воден, общ. Асеновград, по КККР, одобрени със заповед №300-552/08.07.2004 г. на Н-ка на СГКК, с адрес на имота: Асеновград, ул. Крайречна ет.1, който СОС се намира в сграда 3, разположена в ПИ с идентификатор ***, с предназначение на самостоятелния обект – гараж в сграда с площ 22 кв.м, брой нива – едно, без стар идентификатор за обекта, при съседи: на същия етаж ***, под обекта – няма, над обекта ***, ведно със съответните идеални части от общите части на сградата; за признаване за установено по отношение на ответниците З. М. Б. и Р. А. Б. (като наследници на А. Ф. Б.), че ищците Г. С. Б., Ф. А. Б. и М. А. Б. са 1 собственици на основание давностно владение, на общо 12/24 ид. части (от които: Г. С. Б. на 8/24 ид. части, Ф. А. Б. - на 2/24 ид. части и М. А. Б. на 2/24 ид. части) от СОС с идентификатор ***, находящ се в гр.

Асеновград, район Долни Воден по КККР, одобрени със заповед № 300-552/08.07.2004 г. на Н-ка на СГКК, с адрес на имота: Асеновград, ул.

Крайречна, ет. 1, които СОС се намира в сграда 3, разположена в ПИ с идентификатор ***, с предназначение на СО – за търговска дейност, брой нива на обекта 1, с площ по КК 26 кв.м, ниво 1, без стар идентификатор за обекта, при съседни СОС: на същия етаж:

***, под обекта: няма, над обекта ***, ведно със съответните идеални части от общите части на сградата, както и акцесорния иск на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК за отмяна /респективно изменение/ на НА за собственост върху недвижими имоти, придобити по давност от 03.11.2017 г., съставен под № 63, том 7, рег. № 5869, нот. дело №1194/2017 г., вписан в СВ – Асеновград под вх. рег. №4719 от 03.11.2017 г., акт № 98, том 16, дело № 3001/2017 г. за констатиране право на собственост в полза на наследодателя на ответниците А. Ф. Б.; осъдени са Г. С. Б., Ф. А. Б. и М. А. Б. да заплатят на З. М. Б. и Р. А. Б. сумата 1050 лева - разноски по производството.

С въззивната жалба се твърди неправилност и необоснованост на съдебния акт. Излагат се фактите такива, каквито са според жалбоподателите, като единствените доводи, които се навеждат, са, че съдът не е съобразил, че се касае за търпими действия, тъй като е имало уговорка за ползване, но не и за разпределение на собствеността. Иска се отмяна на решението и постановяване на ново, с което да бъдат уважени исковете. Претендират се и разноски.

В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор, като се излагат подробни съображения, че въззивната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение да се потвърди. Акцентира се, че няма постановен отделен диспозитив по възражението по чл. 76 от ЗН. Претендира се и присъждане на разноски в полза на въззиваемите, както и адвокатско възнаграждение за пълномощника по чл. 38 от ЗА.

Пловдивският окръжен съд, въззивно гражданско отделение, V граждански състав, като прецени събраните по делото доказателства, намира следното:

Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу съдебен акт, подлежащ на въззивно обжалване, поради което се явява процесуално допустима.

При служебната проверка на основание чл.269 от ГПК се констатира, че решението е вА.дно - постановено е в рамките на правораздавателната компетентност на съдилищата по граждански дела, но е недопустимо – макар съдът да се е произнесъл по иск, с който е бил сезиран – 2 по предмета на делото, изведен въз основа на заявения петитум, съдът се е произнесъл по нередовна искова молба, не е дал и отговор на въпросите, с които е сезиран. Нещо повече – съдът не се е произнесъл по възражение по чл.76 ЗН, което е било надлежно предявено, като са направени и възражения в тази насока пред настоящата инстанция.

Първоинстанционният съд се е произнесъл по нередовна искова молба. Предявени са установителни искове за собственост. Ищците обаче не твърдят да владеят процесните имоти. Според трайната съдебна практика (решение №32/26.02.2015 г. по гр.д. №6048/2014 г. на ВКС, II г.о., решение №35/01.09.2015 г. по т.д. №407/2014 г. на ВКС, II т.о., решение №35/18.08.2022 г. по гр.д. №2880/2021 г. на ВКС, I г.о., както и последващата и актуалната такава), за да се приеме, че е нА.це интерес от предявяване на установителен иск, е необходимо постановеното по предявения иск съдебно решение да разреши окончателно със сила на пресъдено нещо възникнА.я между страните правен спор и по този начин да преустанови както правния спор, така и нежеланото поведение на страната, която неоснователно оспорва правата на другата страна. Правният интерес от търсената с иска по чл.124, ал.1 ГПК защита се преценява винаги конкретно - с оглед въведените с исковата молба факти и доводите на ищеца. Липсва правен интерес от предявяване на установителен иск, когато страната може да се защити с осъдителен.

Същевременно правото на собственост може да бъде придобито по давност само от лице, което не притежава това право на друго основание. Ето защо следва да се даде срок на ищците да обосноват правния си интерес от предявяване на установителен иск за собственост, както и да конкретизират обстоятелствата, на които основават иска – каква част от процесните СОС са придобили по давност. Действително, настоящата инстанция може да отстрани този недостатък, като предостави на ищците – жалбоподатели в настоящето производство - срок за отстраняване визирания недостатък, но е нА.це и друг съществен процесуален пропуск, който не може да се отстрани от въззивния съд.

С отговора на исковата молба е предявено възражение по чл.76 ЗН.

В съответствие с ТР №1/19.05.2004 г. по тълк.д. №1/2004 г. на ВКС, ОСГК, съдът дължи нарочен диспозитив по това възражение, включително и когато е направено като защитно по иск за собственост. В този смисъл е и решение №32/20.04.2021 г. по гр.д. №2217/2020 г. на ВКС, II г.о., според което съдът дължи произнасяне с отделен диспозитив както в случай, че искът по чл.76 ЗН бъде упражнен с инцидентен установителен иск, така и в случай, когато правото е упражнено с възражение, тъй като мотивите на съда, дори в тях да се съдържат изводи за основателност на възражението, нямат обвързваща сила по отношение на страните. Недопустимо е произнасянето за първи път от въззивния съд, а възражение в тази насока е направено от въззиваемите.

Ето защо въззивната жалба не следва да се разглежда по същество.

Изложеното налага обезсилване на постановеното решение и 3 връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, при спазване на дадените указания.

Разноски в настоящето производство не следва да се присъждат, като това следва да бъде направено от първостепенния съд при новото разглеждане на делото.

Воден от гореизложеното Пловдивският окръжен съд

РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА решение №645/23.12.2024 г., поправено с решение №416/28.07.2025 г., и двете постановени по гражданско дело №2119/2023 г. по описа на РС - Асеновград, ІІ граждански състав.

ВРЪЩА делото на Асеновградски районен съд за ново разглеждане от друг състав.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба в едномесечен срок от връчването му на страните пред Върховен касационен съд на Република България.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4