Решение № 4409 от 04.12.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4409 гр. София, 04.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 114 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЯНА В. НИКОЛОВА

ДИМИТРОВА при участието на секретаря СОНЯ АНД. МЛАДЕНОВА като разгледа докладваното от ЯНА В. НИКОЛОВА ДИМИТРОВА

Административно наказателно дело № 20241110214085 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „*****“ ЕООД срещу наказателно постановление /НП/ № 005545/02.09.2024 г., издадено от председателя на Комисия за защита на потребителите /КЗП/, с което е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 5000 /пет хиляди/ лева на основание чл. 210а от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/ за нарушение на чл. 68в, вр. чл. 68 г, ал. 4, вр. чл. 68д, ал. 1, предл. 1 от ЗЗП.

Според жалбоподателя атакуваното наказателно постановление е незаконосъобразно, тъй като е издадено в противоречие на материалния и на процесуалния закон. Посочва, че неустойката не следва да се включва при изчисляване на ГПР, тъй като същата не попада в общите разходи по кредита и не може да се вземе предвид при изчисляване на ГПР на основание чл. 5, ал. 2 във вр. с чл. 5, ал. 4 във вр. с чл. 19, ал. 3, т. 1 във вр. с чл. 19, ал. 4 от ЗПК, не може да се приравнява на лихвата, тъй като според уговореното между страните и няма такава функция. Отделно от това, твърди, че не е налице нелоялна търговска практика – уточнява, че неустойката е вземане под въпрос, което се начислява само при неизпълнение на конкретнo задължение. Отделно от това, допълва, че не е извършено обективно, всестранно и пълно изследване на доказателствата по делото, не е доказано, че е налице невярна информация. Сочи, че ГПР е изчислен в момента на сключване на договора като единствения предвиден разход е възнаградителната лихва. Алтернативно, твърди, че извършеното представлява маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.

Уточнява, че мотиви в тази посока адиминистративнонаказващият орган не е изложил и допълва, че нарушението е първо по ред за дружеството, както и че не са настъпили вредни последици за жалбоподателя. Иска от съда да отмени обжалвания акт.

Претендира разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, не се представлява от процесуален представител.

Въззиваемата страна, редовно призована, не се явява, не се представлява от 1 процесуален представител.

Съдът, след като служебно провери обжалвания акт, доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

В РД „София“ на Комисия за защита на потребителите (КЗП) е постъпила жалба с вх. № С-03-1644/11.03.2024г. относно проблем по договор за потребителски кредит, предоставен от „*****“ ЕООД. Извършена е проверка на „*****“ ЕООД по спазване изискванията на Закона за потребителския кредит и Закона за защита на потребителите.

С писмо вх. № Ц-03-1644/01.04.2024 г. „*****“ ЕООД е предоставило документи за проверка, включително досие по отпуснат потребителски кредит по договор № *******, съдържащо искане за сключване на договор за кредит, стандартен европейски формуляр (СЕФ) за предоставяне на преддоговорна информация за потребителския кредит, договор за потребителски кредит № ******* с погасителен план. При извършената проверка, служителите на КЗП установили следното:

На 14.08.2023 г. в гр. София, кредиторът „*****“ ЕООД предоставил по договор № ******* на потребителя кредит в размер на 2400,00 лв., срещу следните условия: да го върне на 18 месечни вноски, от които 4 вноски по 94 лв. и 14 вноски по 225.96 лв.).

Посочена е обща сума за плащане – 3539,44 лв. – при обезпечение на кредита или 18 погасителни вноски по 457 лв. с обща сума за връщане – 8226 лв. – при необезпечен кредит. Кредитът е отпуснат като необезпечен, но с изискване за обезпечаване при условия, които ако не се изпълнят, се начислява неустойка в размер на 4686,56 лв. и така се получава допълнително възнаграждение за кредитора в размер на 4686,56 лв. и съответно се увеличават разходите за потребителя.

Обявената от кредитора информация за годишен процент на разходите (ГПР) за този кредит е такъв в размер на 58.21%, който включва само разходите за възнаградителната лихва, без разходите за неустойка (при непредставяне на изисканото обезпечение).

Съгласно договор № ******* (чл. 3, ал. 4), в посочената от кредитора стойност на ГПР е включена единствено договорената между страните възнаградителна лихва.

АНО преценил, че при прибавяне на такса „неустойка” кредитът се оскъпява, наймалкото защото с нея се покриват разходи, свързани с кредита и същите са били известни на кредитора (посочени са тези разходи в погасителния план и в преддоговорната информация на СЕФ) то тези разходи е трябвало да бъдат включени в ГПР. Като е посочило ГПР, който не включва такса „неустойка“, „*****“ ЕООД е заявило по-нисък размер ГПР, относим при евентуални условия, а не към реалните условия в момента на сключване на договора. По този начин потребителят е бил въведен в заблуждение относно действителното оскъпяване на кредита. Същият е поставен в невъзможност да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания от него финансов продукт, съответно бил лишен от възможността да направи информиран и икономически обоснован избор за сключване на договор.

В сключения договор № 910935/14.08.2023г. са посочени следните параметри: размер на кредита: 2400 лв., размер на погасителните вноски 4 вноски по 94 лв. и 14 вноски по 225.96 лв., за срок от 18 месеца, годишен лихвен процент: 47%, ГПР:

58.21%, изискване за обезпечение (чл. 6, ал. 1 от договор № *******): „Страните се споразумяват, че договорът за кредит ще бъде обезпечен с поне едно от посочените по долу обезпечения: 1. Безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана в БНБ търговска банка, за период от сключване на договора за кредит до изтичане на 6 месеца след падежа на последната редовна вноска по погасяване на кредита и обезпечаваща задължение в размер на общата сума за плащане по договора за кредит, включваща договорената главница и лихва или 2. Поръчителство на едно или две физически лица, които отговарят кумулативно на следните условия: 2.1. При един поръчител - осигурителният доход следва да е в размер на не по-малко от три пъти размера на минималната работна заплата за страната. 2.2. При двама поръчители, размерът на осигурителния доход на всеки един от тях следва да е в размер на не по2 малко от два пъти минималната работна заплата за страната. 2.3. Да не е/са поръчител/и по други договори за кредит, сключен/и с кредитора. 2.4. Да не е/са кредитополучател/и по договори за кредит, сключени със кредитора, по които е налице неизпълнение. 2.5. Да нямат кредити към банки или финансови институции с класификация различна от „Редовен“, както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ. 2.6. Да представят служебна бележка от работодателя си или друг съответен документ, удостоверяващ размера на получавания от тях доход.“, като съгласно чл. 6, ал. 2 от договор № *******, потребителят следва да представи посоченото горе обезпечение в срок от 2 дни от сключването на договора. В чл. 18, ал. 1 от договор №******* е уредено следното: „Със сключване на настоящия договор кредитополучателят декларира, че му е известно и се счита за уведомен, че ако не предостави договореното в чл. 6 от настоящия договор обезпечение в двудневен срок от сключването му или предоставеното обезпечение не отговаря на условията, посочени в настоящия договор за кредит, кредитополучателят дължи на кредитора неустойка в размер на 4686.56 лева“. В погасителния план към договор № ******* е включена в погасителната вноска таксата за неустойка при необезпечен кредит.

Посочени са дата и място на извършване на нарушението са 14.08.2023 г., гр.

София, като нарушението е установено на 01.04.2024 г. при проверка на документи.

Проверяващият е приел, че при тези обстоятелства е налице нарушение на чл.

68д, ал. 1, предл. 1, вр. чл. 68 г, ал. 4, вр. чл. 68в от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, поради което е съставен акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 005753/14.05.2024 г. от Е. Г. Г., на длъжност главен инспектор в София – Комисия за защита на потребителите, в присъствието на свидетеля Д. С. Г..

Въз основа на съставения АУАН е издадено обжалваното понастоящем наказателно постановление /НП/ № 005545/02.09.2024 г. от председател на Комисия за защита на потребителите /КЗП/, с което е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 5000 /пет хиляди/ лева на основание чл. 210а, вр. чл. 68д, ал. 1, предл. 1, вр. чл. 68 г, ал. 4, вр. чл. 68в от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/.

Гореописаната фактическа обстановка се установява след анализ на събраните по делото доказателства и доказателствени средства за тяхното установяване: показанията на св. Е. Г.; АУАН № 005545/12.04.2024 г.; съпроводително писмо, изх. № 005545/10.09.2024 г., ведно с известие за доставяне на съпроводителното писмо; АУАН № 005545/12.04.2024 г.; Покана за съставяне на АУАН; известие за доставяне на покана; писмо, изх. № Ц-03-1644/19.03.2024 г. по описа на КЗП; становище по писмо, изх. № Ц-03-1644/19.03.2024 г. ; писмо, изх. № Ц-03-1644/10.05.2024 г. по описа на КЗП; разпечатка от електронна система на КЗП от 16.01.2024 г. за постъпила жалба вх.

№ 01-159805/16.01.2024 г., заведена под № Ц-03-1644/11.03.2024 г. по описа на КЗП; договор за потребителски кредит № ******* и искане за сключването му; заверен препис от стандартен европейски формуляр; погасителен план; удостоверение за липса на задължения. Показанията на свидетеля Г. съдът прие за достоверни, доколкото не съдържат вътрешни противоречия или неясноти и не се намират в противоречие с други доказателства по делото. От показанията и се установява, че именно тя е съставила процесния АУАН, като с показанията си пресъздава обстоятелствата във връзка с извършената проверка. Изложеното се подкрепя еднопосочно от събраните по делото писмени доказателства, приобщени по предвидения в закона ред. Между страните съществува съгласие във връзка с констатациите – част от възприетата фактическа обстановка като спорът е концентриран върху правни въпрос за съдържанието на ГПР.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е депозирана от процесуално легитимирано лице в законоустановения срок срещу подлежащ на обжалване акт, поради което същата е процесуално допустима.

3

Разгледана по същество, същата е неоснователна:

Както съставеният АУАН, така и издаденото въз основа на него и оспорвано НП са издадени в предвидената от закона писмена форма и са връчени в преклузивните срокове, предвидени в разпоредбата на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН на жалбоподателя.

В случая спазен се явява и установеният съгласно чл. 34, ал. 1 от ЗАНН тримесечен срок за съставяне на АУАН. Съдът служебно констатира, че АУАН е издадено от компетентен за това административен орган .

Както беше вече посочено по-горе и с оглед съдържанието на депозираната жалба, спорът между страните е правен и е концентриран върху правилното прило ж е н и е на материалния закон по отношение на установените факти и обстоятелствата. В частност, дали същите следва да се квалифицират като нелоялна и заблуждаваща търговска практика.

Дефиниция за съдържанието на понятието за „търговска практика“ се съдържа в § 13, т. 23 от допълнителните разпоредби на ЗЗП, който посочва, че това е „всяко действие, бездействие, поведение, търговска инициатива или търговско съобщение, включително реклама и маркетинг, от страна на търговец към потребител, което е пряко свързано с насърчаването, продажбата или доставката на стока или предоставянето на услуга на потребителите, като законът забранява използването на нелоялни търговски практики“. За да е налице нелоялна търговска практика по смисъла на чл. 68 г, ал. 1 от ЗЗП следва да е налице кумулативно следното: предлагане на услуга, което противоречи на изискването за добросъвестност и професионална компетентност; това предлагане да променя или да е възможно да промени съществено икономическото поведение на средния потребител, когото засяга. Ал. 4 на цитираната разпоредба от ЗЗП предвижда, че нелоялни са заблуждаващите и агресивните търговски практики по чл. 68д - 68к ЗЗП, като нелоялните търговски практики се забраняват съгласно текста на чл. 68в от ЗЗП. Съгласно чл. 68д, ал. 1 от ЗЗП търговска практика е „заблуждаваща“, когато са едновременно налице следните условия: налице е такава (търговска практика), свързана с предлагането на стоки и услуги; същата съдържа заблуждаваща, невярна информация, която да е подвеждаща и има за резултат или да е възможно да има за резултат вземането на търговско решение, което потребителят не би взел без използването и.