Решение № 45 от 20.02.2025, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 45 гр. Враца, 20.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Евгения Г. Симеонова

Членове:

Калин Тр. Тодоров

Борис К. Динев като разгледа докладваното от Борис К. Динев Въззивно гражданско дело № 20241400500072 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.247, ал.1 от ГПК.

Образувано е по молба на въззиваемия за допускане на поправка на очевидна фактическа грешка в изписването на фамилията му в решението Ответникът по молбата, редовно уведомен, не взема становище по същата.

С Решение № 640/09.12.2024 г. по делото Врачанският окръжен съд:

"ОТМЕНЯ Решение №638/6.11.2023 г. на Районен съд - Враца, Гражданско отделение 4-ти състав по гр.д. 632/2023 по описа на Районен съд – Враца в частта, в която на Б. П. Г. с ЕГН ********** и адрес *** е присъдено застрахователно обезщетение над 16735,01 лв. до присъдената от първоинстанционния съд 23 180,01 лева, както и в частта в която на Б. П. Г. с ЕГН ********** и адрес *** са присъдени разноски над 2812.55 лв. до 3986.71 лв. като ПОТВЪРЖДАВА обжалваното решение в останалата част като правилно и законосъобразно.

ОСЪЖДА Б. П. Г. с ЕГН ********** и адрес *** да заплати на „Застрахователно акционерно дружество Армеец” АД с ЕИК ***, седалище и адрес на управление *** да заплати още 138.62 лв. разноски в първоинстанционното производство.

ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество Армеец” АД с ЕИК ***, 1 седалище и адрес на управление *** да заплати на Б. П. Г. с ЕГН ********** и адрес *** сумата от 1732.70 лв.разноски за въззивното дело.

ОСЪЖДА Б. П. Г. с ЕГН ********** и адрес *** да заплати на „Застрахователно акционерно дружество Армеец” АД с ЕИК ***, седалище и адрес на управление *** сумата от 445.87 разноски за въззивното дело." Решението не е обжалвано в законоустановения срок.

В диспозитива на решението фамилията на въззиваемия е посочена като „Г.“. В исковата молбата, договора за правна помощ, отговора на въззивната жалба и подадените от пълномощника на въззиваемия документи фамилията е посочена като „П.“ в протоколите от открито съдебно заседание и документите по делото фамилията също е посочена като „П.“.

Служебна адресна справка по ЕГН в ЕИСС показва, че фамилията на ищеца е „П.“.

Касае се за техническа грешка при изписването на фамилията на ищеца във въззивното решение, която следва да бъде поправена в диапозитива на решението, По делото е постъпила и молба с вх. № 228/10.02.2025 г. от въззивника и ответник в първоинстанционното дело с искане за намаляване на размера на присъденото адвокатско възнаграждение на въззиваемия в производството пред въззивната инстанция.

Твърди, че присъдените разноски не са съобразени с пазарната цена на адвокатските услуги, че Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения не следва да се прилага като нищожна съгласно решение от 25.01.2024 г. на СЕС по дело С-428/22, тьй като противоречи на нормата на чл.101, пар. 1 ДФЕС. Обстоятелството, че Наредба № 1 е картелно споразумение, прието от съсловна организация и картелно споразумение.

С оглед на изложеното, моли съда да постановите определение, с което измени постановеното решение № 640/ 09.12.2024 г. по в.гр.д. № 20241400500072/ 2024 г. по описа на ОС Враца в частта за разноските и да намалите присъдените в полза на процесуалния представител ищеца разноски за процесуално представителство до справедливи според въззивника-ответник разноски в размер на 450,00 лв., като не съобразява Наредба № 1, чиито разпоредби представляват ограничение на конкуренцията, поради което е несъвместима с член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС.

Моли съдът да определи разноските за адвокатска защита на ищеца - въззиваем на пазарен принцип, при отчитане на реално извършените процесуални действия, фактическа и правна сложност на делото и пр., както и обстоятелството, че се касае за въззивно производство.

2

Ответникът по молбата, редовно уведомен оспорва същата. Излага, че следва да се установи фактическата и правна сложност на спора, достъпа до правосъдие, качеството на услугата, справедливост и необходимост насрещната страна да понесе разноските, направени за защита по делото (разумност и обоснованост) Подържа, че материалния интерес по делото е висок – въззивната жалба е подадена срещу цялата осъдителна част на решението - 23180,01 лв., адвокатът е изготвил отговор на въззивната жалба, ангажирал е становище по делото, явил се е лично в открито съдебно заседание по делото на което е изслушано заключение на вещо лице. По изложените съображения поддържа, че определеното възнаграждение отговоря на фактическата и правната сложност на делото и положения от адвоката труд, редуциран с оглед изхода на делото пред въззивната инстанция.

Молбата е процесуално допустима като подадена в законоустановения срок и против подлежащ на обжалване съдебен акт.

За да се произнесе по основателността на молбата, настоящият съдебен състав взе предвид следното:

Окръжен съд Враца е бил сезиран с въззивна жалба вх. № 15266/7.12.2023 г. по описа на Районен съд - Враца, на „ЗАД АРМЕЕЦ” АД, с ЕИК *** от *** - ответник в първоинстанционното производство, подадена по пощата на 5.12.2023 г., чрез процесуалния си представител юрк. Л. М. - Л. против Решение №638/6.11.2023 г. на Районен съд Враца, Гражданско отделение 4-ти състав по гр.д. 632/2023 по описа на Районен съд Враца в частта, в която искът е уважен.

С обжалваното решение първоинстанционният съд е осъдил на основание чл.

386, ал. 2, във вр. с чл. 405, ал. 1, във вр. с чл. 108, ал. 1, т. 1 от КЗ „Застрахователно акционерно дружество Армеец” АД с ЕИК ***, седалище и адрес на управление *** да заплати на Б. П. Г. с ЕГН ********** и адрес *** сумата 23 180,01 лева-главница, представляваща неплатен остатък от дължимо застрахователно обезщетение по договор „Автокаско” на моторно превозно средство (МПС) от 23.12.2019 г. между страните, по щета № 88020030100112, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба-10.03.2023 г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлил иска като неоснователен и недоказан за разликата от уважения размер до пълния предявен размер от 23 425,60 лева.

Жалбоподателят е обжалвал решението като постановено с процесуални нарушения и в противоречие с материалния закон.

В срока за отговор по жалбата е подаден отговор на жалбата от ответника по жалбата Б. П. П., с ЕГН ********** от ***, адрес за призоваване: *** ищец в първоинстанционното производство, който депозира такъв с вх. №1595 от 1.2.2024 г., по описа на Районен съд - Враца, подаден директно в регистратурата на съда чрез 3 процесуалния си представител адв.В. К. Д. - АК Враца, с който оспорва жалбата като неоснователна.

Намира обжалваното решение за пълно законосъобразно, напълно споделя правните изводи на първоинстанционния съд като обосновани и в съответствие с и процесуалноправните норми, приложими към правния спор и събраните в хода на производството доказателства. Оспорва въззивната жалба. Оспорва изложените в нея фактически и правни твърдения против обжалваното решение като неправилни и неоснователни и изведени от неправилна преценка на въззивника на събраните в хода на производството доказателства и съдебната практика.

Във въззивното производство са проведени две открити съдебни заседания и е изслушана САТЕ.

Пълномощникът на въззиваемия и е изготвил мотивиран отговор на въззивната жалба, изготвил е становище по делото, явил се е в открито съдебно заседание в което е прието заключението на вещото лице и е пледирал аргументирано в устните състезания, депозирал е договор за правна помощ с доказателства за заплащане на уговореното адвокатско възнаграждение за въззивното дело и е депозирал списък с разноските.

С постановеното въззивно решение с което въззивният съд:

ОТМЕНЯ Решение №638/6.11.2023 г. на Районен съд - Враца, Гражданско отделение 4-ти състав по гр.д. 632/2023 по описа на Районен съд – Враца в частта, в която на Б. П. Г. с ЕГН ********** и адрес *** е присъдено застрахователно обезщетение над 16735,01 лв. до присъдената от първоинстанционния съд 23 180,01 лева, както и в частта в която на Б. П. Г. с ЕГН ********** и адрес *** са присъдени разноски над 2812.55 лв. до 3986.71 лв. като

ПОТВЪРЖДАВА обжалваното решение в останалата част като правилно и законосъобразно.

С Въззивното решение е разпределена отговорността за разноски. Предмет на молбата за изменение на разрешението на въззивния съд е частта в която въззивният съд осъжда „Застрахователно акционерно дружество Армеец” АД с ЕИК ***, седалище и адрес на управление *** да заплати на Б. П. Г. с ЕГН ********** и адрес *** сумата от 1732.70 лв. разноски за въззивното дело.

С оглед предмета на въззивната жалба минималният размер на адвокатското възнаграждение възлиза на сумата 2486,20 лв. Приложения на л. 79 от въззивното дело договор за правна помощ въззиваемият е заплатил на представляващия го адвокат уговореното възнаграждение от 2400 лв. за процесуално представителство пред въззивния съд.

С постановеното решение в частта за разноските е посочено, че въззивната 4 жалба е отхвърлена на 72.20 %, поради което и на въззиваемия следва да бъдат присъдени 1732.70 лв. от направените 2400 лв. разноски за адвокат.

При така възприетото от фактическа страна, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

Молбата за изменение на решението в частта за разноските е депозирана от процесуален представител на страна по делото в едномесечния срок по чл. 248, ал. 1 от ГПК, поради което е допустима.

Разгледана по същество обаче настоящият съдебен състав намира, че е неоснователна.

Правилата на НМРАВ засягат не само потребителя на адвокатски услуги, но и насрещната страна в съдебното производството, тъй като ако същата загуби делото, в нейна тежест ще бъде възложен размерът на адвокатския хонорар под формата на подлежащи на възстановяване разноски в производство. Тези правила обвързват и съда, макар да са приети от частен стопански субект - Висшия адвокатски съвет, чийто членове са участници в съдебното производство, без да е предвидена възможност за отклонение от същите, т.е. на съда се отнема правото да съобрази спецификите на конкретното дело и да присъди разумен размер за направените разноски. Тези съображения обуславят извод, че приетите правила ограничават правото на справедлив съдебен процес, което включва разглеждане на делото от справедлив независим и безпристрастен съд, предварително създаден със закон, което право е гарантирано в чл.47 от Хартата на основните права на Европейския съюз и съответстващия чл.6 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи.

На следващо място изводът се подкрепя и от относима към казуса практика на СЕС.

Така в Решение от 23.11.2017 г. по съединени дела С–427/2016 и С-428/2016 Съдът на ЕС е приел, че чл. 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с чл. 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба на България, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат – под страх от дисциплинарно производство срещу адвоката – да договорят възнаграждение в понисък от минималния размер, определен с наредба, приета от професионална организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в по-нисък от минималния размер, ограничава конкуренция в рамките на вътрешния пазар по смисъла на чл. 101, параграф 1 ДФЕС. Посочено е също, че запитващата юрисдикция следва да провери дали с оглед на конкретните условия за прилагането такава правна уредба действително отговаря на легитимни цели и дали така наложените ограничения се свеждат до това, което е необходимо, за да се осигури изпълнението на тези легитимни цели.

5

С Решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС пък се приема, че чл. 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на тази разпоредба. При наличието на такова ограничение не е възможно позоваване на легитимните цели, които се твърди, че посочената национална правна уредба преследва, за да не се приложи към разглежданото поведение установената в член 101, параграф 1 ДФЕС забрана на ограничаващите конкуренцията споразумения и практики. Пояснява се също, че член 101, параграф 2 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, нарушава забраната по член 101, параграф 1 ДФЕС, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба, включително когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги.