Определение № 994 от 27.11.2024, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 994 гр. Ловеч, 27.11.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

Членове:

ПЛАМЕН ПЕНОВ

ТЕОДОРА АС. ДОНЕНЧЕВА

ТЕНЕВА като разгледа докладваното от ТЕОДОРА АС. ДОНЕНЧЕВА ТЕНЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20244300500751 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.

Производството е образувано по частна жалба от „Макроадванс“ АД, ЕИК ***, срещу Разпореждане № 2985/30.10.2024 г. по ч. гр. д. № 1066/2024 г. по описа на РС – Тетевен, с което е отхвърлено заявлението на „Макроадванс“ АД за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК против Р. Д. А., ЕГН **********, за сумите, както следва: 533,06 лв., представляваща главница по договор за стоков кредит №389791/12.10.2018 г., сключен между длъжника и „Банка ДСК“ ЕАД, и 186,30 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 25.07.2021 г. до 25.07.2024 г. и сторените разноски.

В жалбата са изложени твърдения, че постановеният съдебен акт е неправилен, тъй като не следва да бъде извършвана преценка за уведомяването на длъжника за извършената цесия на вземанията, произтичащи от процесния договор, в полза на заявителя, доколкото същото не е част от фактическия състав на цесията. Изложени са съображения, че при издаване на заповед за изпълнение за претендираните вземания длъжникът би могъл да подаде възражение и съответното да не бъде издаден изпълнителен лист, като по този начин интереса на последния ще бъдат охранени.

Съдът, като се запозна с доказателствата по делото и взе предвид изложеното в жалбата, установи следното:

Жалбата е подадена подадена в законоустановения срок от процесуално легитимирано лице, поради което съдът намира същата за допустима и подлежаща на разглеждане по същество.

1

Първоинстанционният съд е сезиран със заявление по чл. 410 ГПК от кредитора „Макроадванс“ АД, ЕИК ***, за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК против Р. Д. А., ЕГН **********, за сумите, както следва: 533,06 лв., представляваща главница по договор за стоков кредит №389791/12.10.2018 г., сключен между длъжника и „Банка ДСК“ ЕАД, и 186,30 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 25.07.2021 г. до 25.07.2024 г. и сторените разноски.

Към заявлението е приложен и процесният договор за стоков кредит, ведно с погасителен план и ОУ, видно от който „Банка ДСК“ ЕАД е предоставил на длъжника кредит в размер на 533,06 лв., за закупуване/плащане на стоки/услуги, продавани от „Технополис България“ ЕАД – друго GARMIN DRIVERSSIS T с цена от 499 лв., както и за сключване с „Групама Животозастраховане“ ЕАД и „Групама застраховане“ ЕАД чрез кредитора на застраховка –пакет „Стандарт+ за лица от 18 до 64 – с еднократна застрахователна премия в размер на 34,06 лв., със срок на издължаване на кредита 12 месеца, при фиксиран лихвен процент 39,373% годишно или 0,1104% на ден и ГПР 47,82%. Представен е и договор за покупко-продажба на вземания от 24.04.2019 г., сключен между заявителя и „Банка ДСК“ ЕАД, ведно с допълнително споразумение от 25.06.2019 г. и Приложение №1 към него, по силата на който в полза на заявителя са цедирани вземанията по процесния договор за кредит.

Видно от представеното пълномощно, заявителят е упълномощен от цедента да уведоми длъжника за цесията.

В тази връзка на длъжника е изпратено уведомление за прехвърляне на вземания изх. №D12С00479, но същото е върнато като непотърсено на 01.10.2019 г.

За да постанови обжалваното разпореждане, районният съд е счел, че длъжникът не е валидно уведомен за прехвърлянето на процесните вземания, поради което е отхвърлил процесното заявление.

При анализа на тези обстоятелства въззивният съд намира следното:

От представените по делото доказателства се установява, че вземанията, за които е сключен процесният договор за кредит са прехвърлени на заявителя, като същият е бил упълномощен да съобщи на цедирания длъжник за извършената цесия.

Действително такова съобщение е обективирано в представеното уведомление изх. №D12С00479, но видно от представената обратна разписка, същото не е достигнало до длъжника.

В тази връзка следва да се съобрази, че съгласно чл.36, ал.2 ЗПУ, условията за доставянето на пощенските пратки се определят според Общи правила, приети от Комисията за регулиране на съобщенията.

Удостоверителна сила за получаване на съобщението има осъществено връчване в случаите на препоръчана пощенска пратка, която е доставена на адреса на получателя срещу подпис (чл.5 ал.1 от Общите правила) или на 2 пълнолетен член на домакинството на получателя, живеещ на адреса, срещу подпис и документ за самоличност (чл.5 ал.2 от Общите правила). В чл.5 ал.3 на Общите правила са разписани действията, които следва да извършат пощенските служители, когато препоръчаната пощенска пратка не е предадена при посещение на адреса. Общите правила и чл.36 ал.2 ЗПУ не въвеждат фикция, че при липса на фактическо връчване, дори и при изпълнение на задълженията на пощенския оператор по чл.5, ал.3, пратката ще се счита за доставена на получателя. Удостоверителното изявление на пощенския оператор за отсъствието от адреса и за неявяването в пощенската служба не презумира недобросъвестното поведение на получателя, тъй като последният не е страна по договора между подателя и пощенския оператор – в този смисъл Решение №101 от 19.08. 2019 г. по т.д. № 439/2017 на ВКС, II т.о.

Предвид това и с оглед отбелязването, че процесното уведомление е върнато като непотърсено, неоснователни се явяват възраженията на жалбоподателя в тази насока. За пълнота следва да се отбележи и че същият не може да се позове на клаузата на чл. 15 ОУ, фингираща редовно връчване на всички уведомления, изпратени от кредитора до кредитополучателя на последния посочен от длъжника адрес, доколкото цедентът не е превхърлил правоотношението, а само вземането, произтичащо от договора за кредит.

Поради това, неприложим спрямо цесионера е специалното уговорената фикция за връчване между цедента и кредитополучателя.

Следва да се изясни и че съгласно чл. 99, ал.4 ЗЗД цесията има действие спрямо длъжника от деня, когато му бъде съобщено за нея. Задължението на цедента, установено в чл. 99, ал.3 ЗЗД, не е самоцелно, а е насочено към гарантиране правата както на цесионера да получи изпълнение по прехвърленото му вземане, така и на длъжника да изпълни точно задълженията си. Ето защо, удовлетворяването на искането на заявителя за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение, неподкрепено с доказателства установяващи материалноправната му легитимация на кредитор – цесионер на претендираните вземания, би довело до нарушаване правата на длъжника, по отношение на когото цесията не е породила действие.

Предвид изложеното, с оглед съвпадението на крайните изводи на двете съдебни инстанции, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното разпореждане е правилно и следва да бъде потвърдено.

На последно място, съдът констатира, че доколкото е налице формирана воля в мотивите на обжалваното разпореждане, а в диспозитива същата не е отразена, е налице очевидна фактическа грешка. Силата на пресъдено нещо на съдебните актове произтича от диспозитива им, поради което с оглед определянето на субективните и обективните й предели в същия следва да фигурират страните – в случая заявителя и длъжника, индивидуализирани по ясен начин с три имена/фирма, ЕГН/ЕИК, както спорният предмет – в случая претенциите на заявителя за вземанията за 533,06 лв., представляваща 3 главница по договор за стоков кредит №389791/12.10.2018 г., сключен между длъжника и „Банка ДСК“ ЕАД, и 186,30 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 25.07.2021 г. до 25.07.2024 г. и сторените разноски. Ето защо, на районния съд следва да бъде указано след връщане на делото да отстрани констатираните от въззивния съд ОФГ в диспозитива на обжалваното разпореждане, като отрази в същия всички горепосочени реквизити.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 2985/30.10.2024 г. по ч. гр. д. № 1066/2024 г. по описа на РС – Тетевен.

ВРЪЩА делото на РС – Тетевен за отстраняване на ОФГ в диспозитива на Разпореждане № 2985/30.10.2024 г. по ч. гр. д. № 1066/2024 г. по описа на РС – Тетевен.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4