Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Акт от 04.10.2022, Административен съд - Велико Търново

Съд
Административен съд - Велико Търново
Дело
602/2022
Подписан
04.10.2022
В сила
04.10.2022

Цитирани разпоредби

  • чл. 137 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 143, ал. 3 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 145 и сл. · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 172, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 32, ал. 1 · Закон за държавната собственост
  • чл. 38 · Закон за държавната собственост
  • § 1а, т. 4, б. "в" · Закон за държавната собственост
  • § 5, т. 62 · Закон за устройство на територията
  • чл. 24 · Наредба за заплащането на правната помощ

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е

Н И Е

№ 285 град В. Търново, 04.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – В. Търново, IХ - ти състав, в публично съдебно заседание на двадесет и първи септември две хиляди двадесет и втора година, в състав:

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: КОНСТАНТИН КАЛЧЕВ при участието на секретаря С.А. като разгледа докладваното от съдия Калчев адм. дело № 602/2022 г. по описа на Административен съд – В. Търново, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК вр. чл. чл. 38 от Закона за държавната собственост /ЗДС/.

Образувано е по жалба, подадена от „РОМФАРМ

КОМПАНИ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н „Овча купел“, ***, ет. 3, офис 34, представлявано от управителя В.С.Г., чрез пълномощника му С.И.С., чрез пълномощник юрисконсулт Д.Д., против Решение № 211 от 07.04.2022 г. на Министерски съвет на Република България за отчуждаване на имоти и части от имоти – частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект "Автомагистрала "Хемус", участък от км 189+344 от идейния проект на НКСИП (след пресичането с път III-303) = км. 190+771,67 по техническия проект от 2020г. до км. 222+000 от идейния проект на НКСИП = км. 223+426,75 по техническия проект от 2020 г. (след пресичането с път I-5) на територията на област В. Търново, в частта, с която е определен размера на обезщетението за отчужден за държавна нужда за изграждане на обект „Автомагистрала „Хемус“ поземлен имот с идентификатор ***, местонахождение землище на с. Дичин, ЕКАТТЕ 21244, общ. В. Търново, обл. В. Търново, собственост на жалбоподателя, представляващ нива с обща площ от 16,539 дка, от която площ за отчуждаване 10,144 дка и цена на обезщетението 3774 лв. Според жалбоподателя са нарушени правилата на ЗДС за определяне размера на обезщетението, като органът неправилно е приел, че не са налице сключени сделки на пазарни цени в процесното землище, което е довело до прилагането на Наредбата за реда за определяне на цени на земеделските земи, която не гарантира присъждане на разумен и справедлив размер на обезщетението. Сочи конкретен нотариален акт, който според жалбоподателя неправилно не е взет предвид като аналог при определяне на обезщетението. Позовава се на практика на ЕСПЧ. Предвид изложеното от съда се иска да измени решението на МС относно определеното му парично обезщетение за отчуждената част от посочения имот. Претендира се присъждане на направените разноски и на юрисконсултско възнаграждение.

Ответната страна – Министерски съвет на Република България не изпраща представител в съдебно заседание. В писмени становища по делото оспорва жалбата като неоснователна с доводи за законосъобразност на решението на МС в оспорената част. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Заинтересованата страна Министърът на регионалното развитие и благоустройството не се явява и не се представлява в съдебно заседание. В писмена молба от пълномощник оспорва жалбата, като излага доводи по съществото на спора.

Заинтересованата страна Министърът на финансите не се явява и не изпраща представител в съдебно заседание. В представено писмено становище от пълномощник оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена изцяло като неоснователна.

Заинтересованата страна Агенция

"Пътна инфраструктура" гр. София чрез своя пълномощник, излага доводи за неоснователност на жалбата и за правилност и законосъобразност на решението на МС в оспорената част. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

С Решение № 250/25.04.2013 г. на

Министерски съвет, републикански път А-2 "София - Ботевград - Шумен - Девня - Варна", част от който е и Автомагистрала "Хемус", е обявен за обект с национално значение по смисъла на §

5, т. 62 от ДР към Закона за устройство на територията /ЗУТ/, и за национален обект по смисъла на § 1 от ДР към ЗДС.

За обекта, в процесния му участък

(разположен в землищата на гр. Павликени, с. Дъскот, с. Паскалевец и с. Патреш, общ. Павликени, с. Дичин, с. Никюп и с. Ресен, общ. В. Търново, с. Куцина, с.

Стефан Стамболово и с. Полски Сеновец, общ. Полски Тръмбеш), със Заповед № РД-02-15-20/08.02.2021 г. на заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството, влязла в сила, е одобрен подробен устройствен план - парцеларен план /ПУП-ПП/.

С цел теренно осигуряване и обезпечаване изграждането на обекта и на основание чл.

34 от ЗДС, от заинтересованото лице Агенция "Пътна инфраструктура" е отправено искане от 15.12.2021 г. до МРРБ и МФ, за иницииране на процедура по отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, намиращи се в землищата на изброените населени места, за държавна нужда за изграждане на обект "Автомагистрала Хемус". Към искането са приложени коментираните по-горе документи (решение на МС, заповеди, одобрен ПУП-ПП), а също кореспонденция на инвеститора с Агенция по вписванията, служби по вписванията в гр. Павликени и гр. В. Търново, предоставената от тях информация за големина, разположение и собственост на засегнатите от отчуждаването ПИ, оценителски доклад за определяне на обезщетение, финансова обосновка и други. По възлагане от Агенция "Пътна инфраструктура" за имотите - предмет на отчуждаване е изготвена Оценителски доклад от независим оценител за определяне на равностойно парично обезщетение на поземлени имоти в земеделска територия, засегнати от одобрен ПУП-Парцеларен план. Оценката на отчуждаваните имоти е възложена от АПИ на "Сървей груп" ЕООД с писмо от 11.03.2021 г., във връзка с договор между тези страни, изведен от агенцията по изх. № Д-114 от 20.11.2019 г.

След допълнително извършени уточнения и одобряване на финансовата обосновка, с писмо вх. № 104-13-28/29.03.202 г., министърът на регионалното развитие и благоустройството и министърът на финансите, на основание чл. 34а, ал. 1 от ЗДС, са отправили доклад до МС, с мотивирано предложение за отчуждаване на имоти – частна собственост, в посочените по-горе землища. Към предложението е била приложена и административната преписка от проведеното административно производство по чл.

34 от ЗДС, съдържаща коментираните документи.

Въз основа на предложението

Министерският съвет на Република България е постановил Решение № 211/07.04.2022 г., с което отчуждава за държавна нужда за изграждане на описания по-горе обект имоти и части от имоти - частна собственост, подробно описани в приложението – неразделна част от решението, по вид, площ, местонахождение, размер на паричното обезщетение и собственици. Съгласно приложение към т. 1 от решението, в землище с. Дичин, ЕКАТТЕ 21224, общ. В.

Търново, обл. В. Търново, земеделска територия, се отчуждава от „РОМФАРМ КОМПАНИ“ ООД следния имот: 10,144 дка от имот № ***, представляващ "нива" с площ от 16,539 дка, за сумата от 3774 лева.

Съгласно представените от заинтересованите страни АПИ и МРРБ документи, на 20.04.2022 г. МРРБ е изпратило уведомително писмо за обявяване на решението на областния управител на област В.

Търново, и кметовете на съответните общини и кметства, като са изпратени и уведомителни писма до известните собственици на подлежащи на отчуждаване имоти.

След като „РОМФАРМ КОМПАНИ“ ООД не е било открито чрез изпращането на писмо с обратна разписка, обжалваното решение е връчено на дружеството по реда на чл.

34б, ал. 3 от ЗДС – чрез обнародване на обявление в „Държавен вестник“, бр. 68 от 23.08.2022 г.

Жалбата на „РОМФАРМ КОМПАНИ“ ООД е подадена чрез ответника на 01.09.2022 г.

Ответникът е приложил административната преписка по издаване на обжалвания акт, включително експертната оценка (оценителски доклад) за обезщетение на отчуждените имоти. От жалбоподателя е представен нотариален акт от 27.09.2012 г. за закупуването на процесния имот, както и 2 бр. нотариални актове за сключени сделки с поземлени имоти в землището на с. Дичин: НА от 02.02.2021 г. и НА от 10.09.2020 г. В хода на съдебното производство е прието заключение на съдебно-оценителска експертиза със задача да се определи пазарната стойност на обезщетението за отчуждаването на процесния имот.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните изводи:

Жалбата е подадена в срок, от лице, притежаващо активна процесуална легитимация и интерес от оспорване, и пред местно компетентния административен съд по местонахождение на отчуждавания имот, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна, предвид следните съображения:

Предмет на съдебен контрол е Решение на Министерски съвет на Република България № 211/07.04.2022 г. за отчуждаване на имоти и части от имоти – частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект "Автомагистрала "Хемус", участък от км 189+344 от идейния проект на НКСИП (след пресичането с път III-303) = км. 190+771,67 по техническия проект от 2020г. до км. 222+000 от идейния проект на НКСИП = км.

223+426,75 по техническия проект от 2020 г. (след пресичането с път I-5) на територията на област В. Търново, в частта, с която е определен размера на паричното обезщетение за 10,144 дка от поземлен имот с идентификатор № *** в землището на с. Дичин, общ. В. Търново, представляващ "нива" с площ от 16,539 дка, отчуждени за държавна нужда за изграждане на обект „Автомагистрала „Хемус“.

Съгласно разпоредбата на чл.

34а, ал. 1 от ЗДС отчуждаването на имоти и части от имоти – частна собственост, предназначени за изграждането на национални обекти, се извършва с решение на Министерския съвет по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на финансите.

Според § 1 от ДР на ЗДС, национален обект е обект, определен като такъв със закон, както и подробно посочени инфраструктурни обекти, определени като национални обекти с решение на Министерския съвет. Както бе изложено, с Решение № 250/25.04.2013 г. на Министерския съвет републикански път А-2 "София-Ботевград-Шумен-Девня-Варна", част от който е и Автомагистрала "Хемус", е обявен за обект с национално значение по смисъла на § 5, т. 62 от ДР на Закона за устройство на територията и за национален обект по смисъла на § 1 от ДР на ЗДС. След като обектът, за който се извършва отчуждаването е национален обект, то компетентен да издаде процесното решение е именно Министерският съвет.

Оспореното решение е постановено от

Министерски съвет, по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на финансите. С него са отчуждени имоти/части от имоти-частна собственост, предназначени за изграждането на национален обект-автомагистрала. По изложените съображения съдът приема, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в границите на неговата териториална и материалноправна компетентност, чиито режим за издаване е регламентиран със Закона за държавната собственост.

Решението е издадено в изискуемата от закона форма, като издателят му е посочил наличието на държавната нужда, за която се отчуждават имотите, видът, местонахождението и размерът им, стойността на дължимото обезщетение и собствениците на имотите, с което е изпълнил изискването за съдържание, регламентирано в чл.

34б от ЗДС.

Съдът не констатира при издаване на обжалваното решение да е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, като са спазени процедурните изисквания за вземане на решението, регламентирани в чл. 34, чл.

34а и чл. 34б, ал. 2 от ЗДС.

По отношение приложението на материалния закон съдът съобрази следното:

Съгласно чл.

32, ал. 1 от ЗДС, имоти и части от имоти – собственост на физически или юридически лица, могат да се отчуждават принудително за задоволяване на държавни нужди, които не могат да бъдат задоволени по друг начин, след предварително и равностойно обезщетение.

Равностойното парично обезщетение за имотите, предмет на отчуждаване, се определя в съответствие с предназначението, което са имали преди влизането в сила на подробния устройствен план, който предвижда изграждане на национален обект и за който е налице влязло в сила разпореждане за допускане на предварително изпълнение, въз основа на пазарните цени на имоти с подобни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания – чл.