Решение № 94 от 14.04.2026, Окръжен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 94 гр. Монтана, 14.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Аделина Троева

Членове:

Елизабета Кралева

Албена Миронова при участието на секретаря СИЛВИЯ Л. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от Елизабета Кралева Въззивно гражданско дело № 20261600500022 по описа за 2026 година

Производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 386 от 05.11.2025 година постановено по гр. д. № 2239/2024 г. по описа на РС – * са отхвърлени предявените от "АПС Б.Б." ЕООД, ЕИК*, искове против С.М., с ЕГН **********, за признаване за установено в отношенията между страните, че в полза на ищеца съществува вземане срещу ответника за сумите, както следва: 800 лв. - главница; 94, 60 лв.

- договорна лихва върху главницата; 131,47 лева лихва за забава, законна лихва от датата на подаване на заявлението в съда до окончателно изплащане на вземанията; 75, 00 лв. разноски по делото, от които 25,00 лв. за държавна такса и 50,00 лв. за юрисконсултско възнаграждение, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 218 по ч. гр. д. № 327/2024, по описа на РС - *, на основание чл. 422 от ГПК във вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД, чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, чл. 86 от ЗЗД и чл. 99 от ЗЗД.

Против решението е подадена въззивна жалба от "АСП Б.Б." ЕООД чрез юрисксонсулт Д. Р. с оплаквания за неговата неправилност изводими от неправилното приложение на материалния закон и необосновани правни изводи, несъобразени с доказателствата по делото. Излага подробно фактите и обстоятелствата при които се е стигнало до сключване на договор за потребителски кредит. Сочи такива относно извършената цесия и счита за неправилни изводите на съда за липса на правно действие. Ако все пак приеме, че уведомлението по чл. 99, ал. 4 от ЗЗД не било валидно, то такова да се счита извършено чрез връчване на исковата молба. Предвид изложеното в жалбата жалбоподателят моли въззивия съд да постанови решение, с което да отмени това на първоинстанционния съд и да постанови ново, с което да уважи 1 предявените искове изцяло. Претендира разноски.

Препис от въззивната жалба е връчен на другата страна чрез назначения особен представител адв. Е. К.. В срока по чл. 263 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба, чрез който се оспорва основателността. Счита за правилни и съобразени със закона изводите на съда, че представените документи не установяват валидно възникнало правоотношение между страните по делото, както и че не е извършена валидна цесия. Постановеното решение било съобразено с доказателствата и правилно бил приложен материалния закон. Моли съда да постанови решение, с което да потвърди това на първоинстанционния съд и да остави без уважение въззивната жалба.

Страните не сочат доказателства, не представят нови такива и не правят искания за събирането на доказателства пред въззивната инстанция.

Съдът като взе предвид становищата на страните, изложените от тях доводи и възражения и обсъди събраните по делото доказателства, приема от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК от легитимирана страна против обжалваем съдебен акт, отговаря на изискванията за форма и съдържание, поради което се явяват редовна и процесуално допустими и следва да бъде разгледани по същество.

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на цялото решение, а по допустимостта - в обжалваната му част.

Съдът намира, че атакуваното съдебно решение не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановено е от законен състав в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма, подписано е и е разбираемо.

Не са налице процесуални нарушения при разглеждане на делото и постановяване на обжалваното решение. Съдът се е произнесъл по допустим иск в рамките на въведения с исковата молба предмет на спора и делото.

Решението е допустимо и следва въззивната жалбата и делото да бъдат разгледан по същество.

Предмет на разглеждане по делото пред Районен съд – * е бил предявен от ищеца "АПС Б.Б." ЕООД, ЕИК* срещу С.М. иск с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. с чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че същата е подадена във връзка с Разпореждане. по ч. гр. д. № 327/2024 г. по описа на Районен съд -*, съгласно което ищецът бил уведомен, че срещу издадената Заповед за изпълнение на парично задължение е постъпило възражение на длъжника С. М. и в законоустановения срок "АПС Б.Б." упражнява право си да предяви иск, с който отправя искане към съда да признае за установено, че ответникът С. М. дължи на "АПС Б.Б." вземане, което е предмет на подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 327/2024 г. по описа на Районен съд -*.

Твърди се, че на 24.10.2018 година длъжникът С.М. е сключил Договор за 2 потребителски кредит №* със "С. - К." ООД, по силата на който получил сумата от 800, 00 лева, срещу което се съгласил да я върне на 5 вноски срок до 25.03.2019 - датата на падежиралата последната вноска, съгласно Погасителен план, неразделна част към Договора за потребителски кредит. Уговорен бил и фиксиран лихвен процент в размер на 40.05 %, както и годишен процент на разходите в размер на 48. 63 %.

Сочи, че от приложените Общи условия и Договор за паричен заем №* на 24.10.2018 г. се установявали сключения между страните договор, задълженията си по който ответната страна не изпълнила в срок и съобразно условията на договора. Сочи, че Договорът за кредит бил сключен съгл. разп. на чл. 10, ал. 1 от ЗП, твърди, че процесният договор бил действителен като сключен според повелителните норми на чл. 10, чл. 11 и чл. 22 от ЗПК.

Съгласно уговореното в раздел "Неустойки" от Договора за кредит страните се съгласили, че длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху всяка забавена погасителна вноска.

В чл. 51 от Общите условия по Договора за потребителски кредит било уговорено "С. - К." ООД да уведомява Длъжника чрез писма, покани, съобщения или други документи, като същите ще се считат за получени от потребителя, ако бъдат изпратени посредством писмени съобщения в електронен вид до телефонния номер (8М8), на адрес или доставени на официалните адреси за кореспонденция, посочени от потребителя при подписването на договора за кредит.

Горепосочения договор бил сключен по електронен път по силата на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/.

Ответникът не изпълнил в срок задълженията си по Договора за кредит.

С Договор за продажба и прехвърляне на вземания / Цесия/ от 21.07.2022 г. "С. - К." ООД като цедент прехвърлило своите вземания към Длъжника по описания договор за потребителски кредит на цесионера "АПС Б.Б." ЕООД, ЕИК*. Вземането срещу длъжника по настоящото производство било индивидуализирано в Приложение № 1, приложена към исковата молба.

Твърди, че длъжникът е бил уведомен за цесията на посочения от него настоящ адрес, както и с уведомление, изпратено на посочения от потребителя имейл адрес.

Длъжникът не изпълнил в срок задълженията си по Договора за потребителски кредит до изтичането на крайния срок за погасяване на кредита.

В исковата молба е посочено, че ако съдът приеме, че уведомяването на длъжника - ответник на посочения от него имейл адрес не е извършено надлежно, то моли да приеме за надлежно връчването на уведомлението, извършено с настоящата искова молба. (Решение № 123/24.06.2009 г. по т. д.

№ 12/2009 г., II т. о., ВКС, Решение № 3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г., I т. о., ВКС, Решение № 78/09.07.2014 г. по т. д. № 2352/2013 г., II т. о., ВКС) 3

Ответникът не изпълнил в срок задълженията си по Договора за кредит до изтичането на крайния срок за погасяване на кредита. Към настоящия момент задължението все още не било погасено.

Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено със сила на присъдено нещо по отношение на ответника , че същият дължи на "АПС Б.Б." с ЕИК* сумата в общ размер от 1026.07 лв., формирана както следва: главница в размер на 800 лв.; договорна възнаградителна лихва върху главницата в размер на 94. 60 лв.; законна лихва за забава върху главницата в размер на 131.47 лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателно изплащане на вземанията Ответникът се представлява от назначения от съда особен представител адв. Е. К. който е подал отговор на исковата молба. Оспорва предявените искове и претендира тяхното отхвърляне. Направил е възражения за неустановеност на юридическите факти, от които се твърди да произтича вземането на ищеца. оспорена е достоверността и годността на представените писмени доказателства.

При тези твърдения искът правилно е квалифициран като такъв по чл.

422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК вр. чл. 79 и чл. 86 ЗЗД.

За да постанови атакуваното решение, РС * е приел, че в процесния случай ответникът по делото не е надлежно уведомен за извършената цесия, тъй като съобщението за това е достигнало до знанието единствено на неговия особен представител, назначен по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК. В съдебно производство, в което на ответника-длъжник е назначен особен представител по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК, длъжникът не се представлява от надлежно упълномощен от него адвокат-пълномощник, който би могъл да доведе до знанието на ответника всички относими към спорното право факти, включително знанието за извършената цесия. Връчването на уведомлението за цесия на особен представител на ответника по делото не би могло да се приравни, нито на връчване на ответника /поради невъзможност за извършване на фактически действия от страна на особения представител, които да доведат до знанието на длъжника за цесията/, нито на упълномощен адвокат, който би могъл да извърши тези фактически действия, доколкото връзката с клиента му се предполага.ЛРС е приел, че представителната власт на особения представител спрямо ответника по делото, произтича от акт на съда, с който е назначен същия, като приложение намират правилата на разпоредбата на чл. 47, ал. 6 от ГПК, която се свързва с общото правило на чл.

29, ал. 3 ГПК - /в този смисъл и мотивите на т. 6 на Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2.0013 г. по тълкувателно дело № 6/2012 г. на ОСГТК, ВКС/, която представителна власт е ограничена, арг. чл. 29, ал. 5 от ГПК, което води до извода, че особеният представител на ответника по делото не притежава пасивна представителна власт да приема волеизявления свързани с промяна в материалното правоотношение. По изложените съображения и с оглед на обстоятелството, че в процесния случай цесията на основание чл. 99, ал. 4 от ЗЗД не е породила своето действие спрямо длъжника, съдът е приел, че 4 ищецът не е материалноправно легитимиран да претендира цедираното му вземане срещу ответника, тъй като последният не дължи да престира на него, а на стария кредитор.

Така направените крайни изводи от първоинстанционния съд напълно се споделят и от настоящата инстанция но по следните съображения:

Пред съда са представени и приети следните документи: договор за за паричен заем кредитрект №225174/24.10.2018година, общи условия на „С. К.“ ООД за заеми кредитрект, предоставяни чрез интернет,разписка за извършено плащане за паричен превод договор за продажба и прехвърляне на вземания с дата 21.07.2022 г., и уведомление за цесията адресирано до длъжника без данни същото да е надлежно връчено.

Ищецът – жалбоподателят черпи правата си от договор за прехвърляне на вземане чрез който е осъществена промяна в съдържанието на облигационното правоотношение по отношение на една от страните – кредитора. Появява се нов кредитор на вземането във вида, в който то съществува заедно с привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежности, включително с изтекли лихви, ако не е уговорено противното. Длъжникът съгласно чл. 99, ал. 4 от ЗЗД ще е обвързан от тази промяна в случай, че бъде уведомен по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД. Старият кредитор може да извърши уведомяването на длъжника и като упълномощи новия за това.