Определение № 1630 от 18.06.2024, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1630 гр. Пловдив, 17.06.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. С.а

Светлана Анг. Станева като разгледа докладваното от Светлана Ив. Изева Въззивно частно гражданско дело № 20245300501367 по описа за 2024 година Производство по чл. 274 и следв. вр. чл. 413 ал. 2 от ГПК.

Образувано по частна жалба на „Йеттел България“ЕАД,ЕИК-130460283 срещу разпореждане от 23.04.24г.,обективирано в Заповед по чл. 410 от ГПК № 3470/23.04.24г.по ч.гр.д. № 4944/2024г.по описа на РС – Пловдив,с което е отхвърлено заявлението на частния жалбоподател за издаване на Заповед по чл. 410 от ГПК срещу длъжника Б. Г. С.,ЕГН-**********,за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за присъждане на сумата от 648,46лв.за неустойки за предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги от 06.05.22г.,представляващи стойността на 3 месечни абонаментни такси и неустойки за предоставени устройства с отстъпка от стандартната цена.

За да отхвърли заявлението за тази неустойки районният съд с подробно изложени мотиви е приел че клаузата, с която са договорени е недействителна.

Настоящата инстанция намира обжалваното разпореждане за правилно по изложените в него мотиви,които напълно споделя и към които препраща.

Съгласно разпоредбата на чл.411,ал.2,т.т. 2 и 3 от ГПК съдът следва да откаже издаването на заповед за изпълнение,ако искането противоречи на закона или добрите нрави, ако се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това.Съгласно трайно установената съдебна практика при произнасяне по претенция за неустойка съдът следи служебно за нищожност на договорната клауза за неустойка поради противоречие със закона или добрите нрави.

В случая настоящата инстанция намира,че клаузата досежно неустойката в размер на три стандартни месечни абонаментни такси по 1 договора е нищожна като противоречаща на добрите нрави поради това,че така уговорена неустойката няма присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции,а се явява средство за неоснователно обогатяване на оператора,който получава правото да претендира три месечни абонаментни такси по техния т.нар. „стандартен“ размер,който е по-висок от уговорения с облигацията,без същевременно да предоставя насрещната услуга за тях.Тоест чрез тях мобилния оператор би реализирал част от уговорена печалба,без да предоставя насрещната своя престация – предоставяне на услугата до изтичането на срока на договора.

Освен това е налице обоснована вероятност посочените клаузи да са неравноправни по смисъла на чл.143,ал.1 във вр.с ал.2,т.5 от ЗЗП.Предвидената неустойка при прекратяване на договора в размер на три стандартни месечни абонамента е необосновано висока,тъй като не е съобразена с размера на евентуалните вреди,които операторът би претърпял.

Тези вреди не следва да се съизмеряват с пропуснатите по самия договор месечни абонаменти,доколкото получаването на последните е свързано с предоставяне от оператора на договорените услуги на потребителяабонат,които услуги след прекратяването на договора вече няма да му бъдат предоставяни,като не е налице пречка за тях да бъде сключен договор с друг потребител.Отделно от това в случая размерът на неустойката е обвързан не с уговорените в конкретния договор размери месечни абонаменти,а с т.нар.

„стандартни“ месечни абонаменти,които са в по-висок размер.При това положение се създават предпоставки за неоснователно обогатяване на кредитора,като в ситуация,при която до изтичането на срока остават три и помалко месеца,той ще има право да получи от потребителя обезщетение,надхвърлящо сумата,която би получил при изпълнение на договора.

Въззивният съд приема за недействителна и договорната клауза, предвиждаща,че в случаите на предоставено мобилно устройство потребителят дължи разликата между цената на устройството без абонамент съгласно ценовата листа на доставчика и заплатената от него с отстъпка цена в брой или обща лизингова цена по договора за лизинг.Налице е обоснована вероятност посочените клаузи да са неравноправни съгласно чл.143,ал.2 и т.13 от ЗЗП. Същите позволяват на търговеца да увеличава цената на устройството,без потребителят да може да се откаже от договора,както и да получи за устройството значително по висока от първоначално определената и договорена за него цена, препращайки към едностранно изготвена от търговеца „ценова листа „.Тоест,чрез тази неустойка се цели едностранно последващо увеличение на договорената между страните цена на стоката/услугата.В тази насока следва да се отбележи и че договорът за лизинг не прехвърля собствеността,така че потребителят,дори да заплати лизинговите вноски за ползването на предоставеното му устройство, дължи и неговото връщане при предсрочното прекратяване на договора по негова вина.Следователно процесната неустойка няма присъщата й от закона 2 обезщетителна функция.

Предвид изложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 23.04.24г.,обективирано в Заповед по чл. 410 от ГПК № 3470/23.04.24г.по ч.гр.д. № 4944/2024г.по описа на РС – Пловдив, с което е отхвърлено заявлението на „Йеттел България“ЕАД,ЕИК130460283 за издаване на Заповед по чл. 410 от ГПК срещу длъжника Б. Г.

С.,ЕГН-**********,за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за присъждане на сумата от 648,46лв.за неустойки за предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги от 06.05.22г.,представляващи стойността на 3 месечни абонаментни такси и неустойки за предоставени устройства с отстъпка от стандартната цена.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3