Решение № 3442 от 01.08.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3442 гр. Пловдив, 01.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Таня Асп. Георгиева - Точевска при участието на секретаря Златка Ем. Димитрова като разгледа докладваното от Таня Асп. Георгиева - Точевска Гражданско дело № 20245330102603 по описа за 2024 година

Предявени са искове с правна квалификация по чл. 55 ал. 1, предложение първо от ЗЗД.

Ищецът М. К. К., ЕГН: **********, от гр. П., ул. „*************" № ***, вх. ***, ет.

***, ап. ***, чрез пълномощник адв. Д. Б., е предявил против „Вива Кредит” АД, ЕИК:

207343548, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „Джавахарлал Неру” № 28, Силвър център, ет. 2, ап. 73Г, представлявано от изпълнителния директор С. П., искове за осъждане на ответника да му заплати следните думи: сумата от 1 352, 82 лева- недължимо платена такса за експресно разглеждане на заявка по отпускане на кредита по договор за паричен заем № *************** г., както и сумата от 510, 71 лева- недължимо платена неустойка по договора за заем, ведно със законната лихва върху сумите от датата на подаване на исковата молба, до окончателното им плащане.

В исковата молба се твърди, че между страните бил сключен договор за паричен заем № ********** г., по който ищецът получил в заем сумата от 3 000 лева, платима на 22 двуседмични вноски, при ГЛП- 40, 32 % и ГПР- 49, 36 %. По договора се предвиждало обезпечение- банкова гаранция или поръчител, като при неизпълнение се начислявала неустойка в общ размер на 1 100 лева, платима разсрочено. За такса за допълнителна услуга по експресно разглеждане на заявката за отпускане на кредита заплатил сумата от 1 649, 78 лева. За периода 30.07.2022 г.- 06.12.2023 г. бил заплатил общо сумата от 5 250, 60 лева, с която погасил главницата, договорна лихва- 387, 07 лева, неустойка- 510, 71 лева и такса за експресно разглеждане- 1 352, 82 лева. Договорът за паричен заем представлявал договор за 1 потребителски кредит и следвало да отговаря на изискванията на специалния закон- ЗПК. В нарушение на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК не бил посочен начинът на начисляване на ГПР и лихва. Таксата и неустойката не били включени в ГПР, поради което размерът не бил правилно изчислен и не било спазено изискването на закона, като именно в тази връзка договорът бил недействителен. Клаузата за заплащане на такса за експресно разглеждане пък била нищожна на основание чл. 10а от ЗПК и не се дължала. Неустойката била нищожна, защото била уговорена в нарушение на добрите нрави и била прекомерна. Обезпечението следвало да бъде предоставено в кратък срок, което било практически невъзможно. Не се посочвали вредите, които ще претърпи дружеството от непредставяне на обезпечение и които ще се компенсират от неустойката. С включване на неустойката размерът на ГПР надвишавал лимита по чл. 19 ал. 4 от ГПК. Тя противоречала и на материалния закон- чл. 71 от ЗЗД, защото чрез нея длъжникът се натоварвал с допълнителни разходи. Тя противоречала и на нормата на чл. 33 от ЗПК, защото при забава се начислявала само лихва и не се предвиждала друга допълнителна санкция. Предявяват се искове за връщане на недължимо платените суми за таксата и за неустойката, защото те били заплатени при начална липса на основание. Търси се и законната лихва върху сумите от датата на предявяване на исковата молба до окончателното плащане. Претендират се и разноски. В съдебно заседание чрез пълномощника си поддържа исковете.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от пълномощника на ответника, с който се оспорват исковете, като се моли те да се отхвърлят изцяло. Твърди се, че исковата молба била нередовна и следвало да се остави без движение. По същество- нямало нарушение на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК, защото липсвало изискване в договора да се посочва математическият алгоритъм, по който се изчислява ГПР. Освен това, в ГПР не следвало да се включват разходите, дължими от потребителя при неизпълнение на задълженията му.

Неустойката служела за обезпечение на вреди от неизпълнението, като тя не накърнявала добрите нрави и не противоречала на нормите на чл. 33 от ЗПК и чл. 71 от ЗЗД. Таксата за експресно разглеждане пък била за услуга, предхождаща възникването на заемното правоотношение, поради което не представлявала такса по усвояване или управление на кредита. Потребителят свободно и доброволно избрал тази услуга и тъй като тя била допълнителна и незадължителна, не се включвала в ГПР. Моли за отхвърляне на исковете, също претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на разноските на ищеца. В с.з. страната не се явява, но представя писмено становище.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от ищеца доводи, намира за установено от фактическа страна следното:

Между страните е бил сключен договор за паричен заем № ********** г., по силата на който заемодателят е предоставил на заемателя парична сума в размер на 3 000 лева, за рефинансиране на задължения по предходен кредит от 02.02.2022 г. в размер на 2 734, 01 лева. Новият кредит е отпуснат при следните условия: срок- 44 седмици, с такса за експресно разглеждане на документите в размер на 1 649, 78 лева, с фиксиран годишен лихвен процент по заема- 40, 32 %, при ГПР- 49, 36 % и неустойка поради непредставяне на 2 обезпечение в размер на 1 100 лева, платима разсрочено на вноски.

Представена е справка от кредитора за погасените задължения по договора, по който длъжникът е платил следните суми: за главница- 3 000 лева, за договорна лихва- 387, 07 лева, за неустойка- 510, 71 лева и за такса за експресно разглеждане- 1 352, 82 лева.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

Няма спор по делото относно това, че ищецът е кредитополучател по договор за заем, като между страните по делото е възникнало валидно правоотношение по договор за кредит, по който лицето е усвоило заетата сума, като кредиторът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, а ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл.

9 ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9 ал. 4 от ЗПК. Сключеният договор за заем по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния законЗПК.

С исковата молба като предмет на процеса са въведени две клаузи от договора, по отношение на които се твърди, че са нищожни- таксата за експресно разглеждане и за неустойка, които следва да бъдат обсъдени, за да се прецени дали действително те са предвидени в противоречие със специалния ЗЗП.

Настоящият съдебен състав намира, че въпросната клауза от договора очевидно заобикаля закона и накърнява правата на другата страна по облигационното отношение. В чл. 2 ал. 2 от договора е записано, че заемателят избрал доброволно да се ползва от допълнителна услуга по експресно разглеждане на документите за одобрение, което декларирал в попълненото от него ППЗ или форма за онлайн кандидатстване. Кредиторът не доказва наличието на тези обстоятелства, предшестващи сключването на договора, като по делото не са представени писмени доказателства, от които да е видно, че действително потребителят е избрал да се възползва от тази допълнителна услуга. Не става и ясно дали клиентът има право на избор и на обикновена заявка, без приоритетно разглеждане, нито пък за колко време се взема становище от кредитора в единия или в другия случай, за да се прецени експресността на заявката. В чл. 2 ал. 3 от договора е посочено, че таксата за това бързо разглеждане е във фиксиран размер- 1 649, 78 лева или над 50 % от размера на получения заем. Липсва каквато и да е еквивалентност между таксата и извършената услуга от заемодателя. Както вече се посочи, заемодателят не представя попълненото от заемателя предложение за сключване на договора за заем, за да е видно дали в него е посочен размерът на таксата за експресно разглеждане на документи, а оттук- да се направи и извод дали лицето е било запознато с размера на предвидената такса преди самото сключване на договора и съответно- дали е информирано за това. Съгласно чл. 144 т. 9 от ЗЗП неравноправни са клаузи, които налагат на потребителя приемането на клаузи, с които той не е имал възможност да се запознае преди сключването на договора. В чл. 146 ал. 1 от ЗЗП е посочено, че неравноправните клаузи за нищожни, освен ако са уговорени индивидуално, а 3 не са такива дефинираните в чл. 146 ал. 2 от ЗЗП- клаузи, изготвени предварително, при които потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им. Ответникът не доказва, а и не твърди индивидуално уговаряне на клаузата за заплащане на такса за експресно разглеждане на документи в предвидения в договора размер. Оттук- така предвидената клауза според настоящия съдебен състав има и неравноправен характер по смисъла на чл. 144 т. 9 от ЗЗП, поради което по нея не се дължи парично изпълнение от длъжника.

На следващо място, дори и да не се приеме, че клаузата е нищожна или неравноправна, то по производството не са доказани от ответника обстоятелствата, налагащи начисляването на подобна такса. Вече се отбеляза по- горе, че не е ясно какъв е срокът за разглеждане на заявката и дали той е бил спазен от ответника, за да са налице предпоставките за начисляване на подобна такса за експресно разглеждане документите.

На основание чл. 10а от ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит. На основание ал. 2 от цитираната разпоредба кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Предвид изричната забрана за заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояването на кредита, съдът намира, че ответникът не е имал правото да претендира заплащане от страна на кредитополучателя такса за експресното разглеждане на кредита, поради което е налице клауза, която противоречи на нормата на чл. 10а от ЗПК.

Второто възражение в исковата молба за недействителна клауза в договора за потребителски кредит е свързано с предвидената неустойка, която се начислява при непредставяне на обезпечение. Това непредставяне обаче самостоятелно не води до някакви вреди за кредитора, а такива биха възникнали чак при неизпълнение на задължението и невъзможност за удовлетворяване от имуществото на кредитополучателя. Този риск следва да се съобрази от кредитора към момента на сключването на договора и да намери отражение при вземането на решението за отпускането на заема и параметрите, при които да стане това. Вместо това обаче предварително е уговорена неустойка, която се активира в съответен срок от сключване на договора за кредит, без да може да компенсира повишения риск. По този начин, неустойката реално увеличава печалбата на кредитора, защото дори и при плащането на всички задължения се получава още едно допълнително възнаграждение.

Така и ГПР от 49, 36 % не отговаря на действителните такива, защото е без сумата за неустойка, а с включването на неустойката кредитът ще се оскъпи допълнително. Всичко това поставя потребителя в положение да не знае колко точно (като сума в лева) е оскъпяването му по кредита, което ще се дължи и в това именно е недействителността в случая, като неспазено изискване на посоченото законово основание. Посочването в договора за кредит на по-нисък от действителния ГПР представлява невярна информация и следва да се окачестви като нелоялна и по- конкретно заблуждаваща търговска практика, съгласно чл. 68г ал. 4 от ЗЗП, във връзка с чл. 68д ал. 1 от ЗЗП. Тя подвежда потребителя относно спазването на забраната на чл. 19 ал. 4 от ЗПК и не му позволява да прецени 4 реалните икономически последици от сключването на договора.

Именно затова процесният договор не отговоря на изискванията на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК, като липсата на част от задължителните реквизити по т. 10 от нея води до неговата недействителност съобразно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК. Тази норма от една страна е насочена към осигуряване защита на потребителите чрез създаване на равноправни условия за получаване на потребителски кредит, а от друга- към стимулиране на добросъвестност и отговорност в действията на кредиторите при предоставяне на потребителски кредити така, че да бъде осигурен баланс между интересите на двете страни. В случая липсата на ясна, разбираема и недвусмислена информация в договора не дава възможност на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора предвид предоставените му от законодателя съответни стандарти за защита.

Разпечатката съдържа 25 от 42 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d42fe4a1-ac6f-4f22-921b-b8c2273641b2