Решение № 248 от 14.08.2023, Районен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 248 гр. Добрич, 14.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XV СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мариана Момчева при участието на секретаря Милена Ст. Александрова като разгледа докладваното от Мариана Момчева Административно наказателно дело № 20223230201205 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от „***“ ООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр. Д., ул. „***, представлявано от управителя З. З. А. срещу Наказателно постановление № 15/19.10.2022г., издадено от Директора на Областна Дирекция по Безопасност на Храните /ОДБХ/ гр. Добрич, с което на жалбоподателя за нарушение по чл. 15 параграф 1 и 2 на Регламент /ЕС/ № 1169/2011г. на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011г. за предоставянето на информация за храните на потребителите във вр. с чл. 131 ал. 1 т. 1 от Закона за храните на основание чл. 131 ал. 2 от Закона за храните е наложена имуществена санкция в размер на 4 000 лева.

С жалбата се прави искане наказателното постановление да бъде отменено.

В съдебно заседание, жалбата представител на жалбоподателя. се поддържа от процесуалния

Въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на жалбата, а наказателното постановление, като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

1

Добричкият районен съд, като прецени събраните доказателства, становищата на страните, намира за установено следното:

Жалбата е допустима като депозирана в законоустановения срок.

Независимо от основанията, посочени в жалбата, съдът подложи на цялостна проверка обжалваното наказателно постановление, какъвто е обхватът на въззивната проверка, при което констатира следното:

Като нарушение на жалбоподателя е вменено следното:

На 22.07.2022г. при извършена проверка в обект - щанд за пакетирани хранители стоки, находящ се в гр.Д., ул. „***, стопанисван от бизнес оператора „***” ООД, ЕИК ***, съгласно удостоверение за регистрация по Закона за храните № КХ-1 134/21.10.2021г., обект с peг. № 082202111 е констатирано, че в обекта по рафтове /стелажи/ с обявени цени се предлагат на потребителите храни без етикет и без задължителна информация за храните, /съгласно легалното определение за „информация за храните” означава информация относно храна, предоставена на крайния потребител посредством етикет/ на български език. Храните без етикет на български език по вид, артикул, количество, партида са подробно описани в Констативен протокол от 22.07.2022г. от извършената проверка.

Според административнонаказващият орган бизнес оператора „***” ООД стопанисващ в обект - щанд за пакетирани хранители стоки не е изпълнил задължението си произтичащо от чл. 18 от Закона за храните, а именно, че на територията на Република България информацията за храните включително тази на етикета, се предоставя на български език, с което виновно е извършил нарушение на чл. 15 параграф 1 и 2, на Регламент /ЕС/ № 1169/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011г. за предоставянето на информация за храните на потребителите, във връзка с чл.

131 ал. 1 т. 1 от Закона за храните. Нарушението е описано в Констативен от 22.07.2022г. /Образец КХ № 13/, който е неразделна част от административно наказателната преписка по издаване на настоящото наказателно постановление.

В АУАН и в издаденото НП, не е посочена дата на извършване на нарушението. В АУАН, съставен пет дни след проверката, е посочена само датата на извършване на проверката и на установяване на твърдяното нарушение. Според чл. 42 ал. 1 т. 3 и чл. 57 ал. 1 т. 5 от ЗАНН задължителен 2 реквизит както на АУАН, така и на НП е датата, на която е извършено нарушението. В процесния случай в АУАН е посочена само датата на извършване на проверката и на установяване на твърдяното нарушение. Няма посочване на датата на извършване на това нарушение. Този пропуск не е поправен и в процесното НП.

Непосочването на датата на извършване на твърдяното нарушение е съществено процесуално нарушение, защото така се накърнява правото на защита на наказаното лице, което не знае в какво точно е обвинено и по този начин не може да се защити адекватно. Освен това, този пропуск води до невъзможност да се извърши преценка дали при съставяне на АУАН и НП са спазени сроковете по чл. 34 от ЗАНН.

Липсва описание на нарушението, като в НП липсва посочване на конкретните храни, за които се твърди да са предлагани в процесния обект без етикет на български език и без нужната информация за тях. В НП и АУАН е посочено, че са констатирани храни без етикет на български език, но няма конкретизация на тези храни като артикули - колко и какви са те. И в НП, и в АУАН по този въпрос има бланкетно препращане към съставения по време на проверката констативен протокол от 22.07.2022г., като се твърди, че там са описани тези храни. Отделно от това констативен протокол не е бил връчен на жалбоподателя.

В АУАН нарушението и обстоятелствата, при които то е извършено трябва да бъдат точно, ясно и подробно описани - чл. 42 ал. 1 т. 4 от ЗАНН.

В НП е посочено, че то се издава на основание чл. 131 ал. 2 от Закона за храните. Посочената норма, не съдържа състав на нарушение. Единствено определя по-висок размер на наказанието, с оглед личността на нарушителя.

За самия състав на нарушението тя препраща към чл. 131 ал. 1 от ЗХ. В НП обаче този факт не е съобразен и няма препращане към чл. 131 ал. 1 от ЗХ.

Освен това, разпоредбата на чл. 131 ал. 1 от ЗХ съдържа десет отделни точки, които касаят различни нарушения; предвидени са десет отделни състава на административни нарушения. В правната квалификация на НП не е посочено коя точно хипотеза има предвид наказващият орган.

Налице е разминаване между НП и АУАН, относно нарушените правни норми. Според АУАН жалбоподателят не е изпълнил задължението си по чл.

18 от ЗХ, с което е нарушил чл. 15 параграф 1 и 2 от Регламент (Ес) № 3

1169/2011 на Европейския Парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 година за предоставянето на информация за храните на потребителите, за изменение на регламенти (ЕО) № 1924/2006 и (ЕО) № 1925/2006 на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 87/250/ЕИО на Комисията, Директива 90/496/ЕИО на Съвета, Директива 1999/Ю/ЕО на Комисията, Директива 2000/13/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, директиви 2002/67/ЕО и 2008/5/ЕО на Комисията и на Регламент (ЕО) № 608/2004 на Комисията (Регламента) във връзка с чл. 131 ал. 1 т. 1 от ЗХ.

В НП е посочено само, че е нарушен чл. 131 ал. 2 от ЗХ, във връзка с чл.

53 ал. 1 от ЗАНН. Разпоредбата на чл. 53 ал. 1 от ЗАНН урежда въпроса за материалната компетеност на административно наказващия орган и няма пряко отношение към правната квалификация на конкретното нарушение.

Единствената норма, която е посочена като нарушена в НП е чл. 131 ал. 2 от ЗАНН. В НП не се поддържа изявлението от АУАН за неспазване на чл. 18 от ЗХ, чл. 15 параграф 1 и 2 от Регламента, както и чл. 131 ал. 1 т. 1 от ЗХ.

Споменаването на тези норми в НП се случва като част от възпроизвеждането на текста на АУАН, но не и като норми, от които се е водил наказващият орган, още по-малко да е анализирал наличието на условията за тяхното приложение в конкретния случай. В диспозитива на НП, където се обективира волята на наказващия орган са посочени само чл. 139 т. 1 от ЗХ, чл. 131 ал. 2 от ЗХ, вр. с чл. 53 ал. 1 от ЗАНН.

Така правната квалификация на нарушението в АУАН и НП е различна.

Разпоредбата на чл. 15, параграф 1 от Регламента въвежда задължението информацията за храните, които се предлагат на пазара в ЕС да бъде на език, който е лесно разбираем за потребителите от държавите членки, в които се предлагат съответните храни. Не на официалния език на държавата, а на език, който е лесно разбираем за потребителите в тази държава. Не е задължително това да е официален език на ЕС, както става ясно от чл. 15 параграф 2 от Регламента. Това изискване на Регламента е спазено.

В АУАН и НП не е посочено н а какъв език е изписана информацията за процесните храни, което е пореден порок на НП, но сред ползваните езици са английски, руски и македонски, които са повече от разбираеми за потребителите в РБългария.

Отделно от това чл. 15 параграф 2 от Регламента изобщо не е адресиран 4 до субектите, които търгуват с храни. В тази разпоредба се дава право на държавите - членки да приемат като условие на тяхната територия информацията за храните да се изписва на един или повече от официалните езици на ЕС. Не става въпрос за официалния език на съответната държава членка, а на ЕС. Това свое право РБългария е упражнила чрез приемането на нормата на чл. 18 от ЗХ.

Съобразно чл. 15 параграф 3 от Регламента, параграфи 1 и 2 не изключват възможността данните да се посочват на няколко езика. Тоест дори държавата - членка да е поставила условие за изписване на данните на конкретен официален език на ЕС, това не е пречка за изписването им и на друг език, който може и да не е официален език на ЕС, стига да е лесно разбираем за потребителите в съответната държава.

Поради това не е извършено нарушение на чл. 15 параграф 1 и 2 от Регламента.

В случая констатираните пороци при описание на нарушението в АУАН и НП няма как да бъдат санирани на етап съдебно следствие, доколкото се касае не за доказателствен дефицит, а за ненадлежно предявено обвинение, което накърнява правото на защита на наказания субект, като този порок не е от естество да бъде отстранен чрез събиране на допълнителни доказателства. Не на последно място следва да се посочи, че ако съдът служебно установи и накаже дееца за релевантните фактически обстоятелства, при положение, че те изобщо не са посочени или са погрешно индивидуализирани в АУАН и НП, то същият би осъществил непреодолимо противоречие с контролно отменителните си правомощия в производството по чл. 63 от ЗАНН и на практика недопустимо би иззел и встъпил в правомощията на наказващия орган.

Действително в чл. 53 ал. 2 от ЗАНН е предвидена възможност с НП да се санират пороци, допуснати в административнонаказателното производство, стига да са установени по несъмнен начин извършването на деянието, нарушителят и неговата вина. Доколкото обаче, в процесния случай, пороците, сред които и този свързан с индивидуализацията на датата на извършване на нарушението са относими към самото НП, то чл. 53 ал. 2 от ЗАНН се явява неприложим.

Гореизложеното обуславя незаконосъобразността на издаденото НП, поради което същото следва да бъде отменено.

По разноските:

При този изход на спора, на основание чл. 63д от ЗАНН право на разноски има жалбоподателят. Същият е доказал реалното заплащане на 1 000 лева адвокатски хонорар за процесуално представителство в производството, доколкото съгласно т. 1 от ТР 6/2012 ОСГТК на ВКС, договорът за правна 5 защита и съдействие има характер на разписка за изплатената в брой сума.

Въззиваемата страна е направила възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар, което съдът намира за неоснователно. За този си извод съдът съобрази разпоредбата на чл. 8 ал. 1 т. 2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждение, както и фактическата и правна сложност на делото, обема на осъщественото процесуално представителство, изразило се в изготвянето на въззивна жалба, участието в три открити съдебни заседания с разпити на свидетели и събиране на писмени доказателства. Ето защо така претендираният размер се явява адекватен и следва да се присъди изцяло в полза на дружеството – жалбоподател. Освен това на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски в размер на 200 лева, представляващи възнаграждение за вещо лице, предвид внесен депозит.

Предвид горното, обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено.

По изложените съображения и на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 15/19.10.2022г., издадено от Директора на Областна Дирекция по Безопасност на Храните /ОДБХ/ гр.

Добрич, с което на „***“ ООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр.

Д., ул. „***, представлявано от управителя З. З. А. за нарушение по чл. 15 параграф 1 и 2 на Регламент /ЕС/ № 1169/2011г. на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011г. за предоставянето на информация за храните на потребителите във вр. с чл. 131 ал. 1 т. 1 от Закона за храните на основание чл. 131 ал. 2 от Закона за храните е наложена имуществена санкция в размер на 4 000 лева.