Решение № 711 от 09.02.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 711 гр. София, 07.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично заседание на осми март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Теменужка С.а

Членове:

Божидар Ив. Стаевски

Хрипсиме К. Мъгърдичян при участието на секретаря Михаела Огн. Митова като разгледа докладваното от Божидар Ив. Стаевски Въззивно гражданско дело № 20211100510133 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК .

С решение № 20142995/21.06.2021г. по гр. д. № 64317/2019г. по описа на Софийски районен съд, 165 са отхвърлени предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, адрес: ул. „Ястребец“ №23Б срещу Д. К. В.

ЕГН **********, установителни искове за признаване на дължимостта на следните суми: 2089,01 лева представляваща цена на доставена топлинна енергия до топлоснабден имот находящ се в гр. София, ж.к. ****, аб. № 171069 за периода 01.05.2016г. – 30.04.2018г. , сумата от 242,25 лева, представляващи обезщетение за забава за периода 14.09.2017г. – 18.04.2019г., сумата от 38,57 лева, представляваща, цена за услугата „дялово разпределение на топлинна енергия“ за периода 01.05.2016г. – 30.04.2018г. и сумата от 6,88 лева представляваща обезщетение за забава за периода 14.09.2017г. – 18.04.2019г. за които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл. 410, от ГПК по ч.гр.д. № 24979/2019г. по описа на СРС 165 състав.

Решението е постановено при участието на третото лице помагач „Т.“ ООД.

Срещу решението е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ищеца „Топлофикация София“ ЕАД. В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение.Процесуалният представител на ищцовото дружество поддържа че 1 от представените пред първата инстанция писмени доказателства се установява, че единствен собственик на процесния топлоснабден имот е именно ответника Д. К. В.. Счита че съдът е игнорирал тези доказателства и неправилно е приел, че ответникът е станал отговорен към ищцовото дружество чак с откриване на партида на негово име. Ето защо моли за отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго с което исковете се уважават.

В законоустановения срок е постъпил отговор от Д. К. В., с който се взема становище за неоснователност на въззивната жалба. Счита че ищецът не доказал ползването на процесния апартамент от ответника. Сочи че не е доказано че ответникът е приел наследството. Поради изложеното счита че първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.

Третото лице помагач не взема становище по жалбата.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещните страни, приема следното:

Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно основание чл. 149 ЗЕ вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната му част. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.

По отношение на правилността настоящият състав намира следното:

По отношение на иска с правна квалификация чл. 149 ЗЕ вр. с чл. 79, ал.

1, пр. 1 ЗЗД.

За уважаването на така предявения иск, ищецът следва да установи по реда на пълното и главно доказване следните кумулативни предпоставки на предявената претенция: възникването, съществуването, изискуемостта и размера на претендираните от него вземания, т.е. наличието на правоотношение между топлопреносното предприятие и ответника като потребител за продажба на топлинна енергия през процесния период; използването от ответника на претендираното количество топлинна енергия; стойността на топлинната енергия и изискуемостта на вземането.

В разглеждания случай по делото е установено, че процесният имот – апартамент № 25, находящ се в гр. София, ж.к. ****, е бил топлофициран и че сградата - етажна собственост /в която се намира процесния имот/ е била присъединена към топлопреносната мрежа.

От приложеното удостоверение за наследници е видно че ответникът е 2 станал собственик на 1/4 идеална част от процесния имот по наследство от своята майка, починала на 03.12.1984г.

Видно от нотариален акт № 134 от 14.12.1994г. ответникът е придобил 1/2 идеална част от процесния имот от баща си К.Ц. В..

Първият спорен въпрос е дали ответникът има качеството на потребител на топлинна енергия.

Според задължителните за съдилищата разяснения, дадени с Тълкувателно решение № от 17.05.2018 г. на ВКС по тълк.дело № 2/2017 г., ОСГК Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в специалния ЗЕ като договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал.

1 ЗЕ). Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване. Тази договорна природа на правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди остава непроменена при множеството изменения на относимите норми от ЗЕ (чл. 149, чл. 150, чл. 153, ал. 1 и § 1 ДР), които регламентират и страните по договора при публично известни общи условия. Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ страна (купувач) по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди, какъвто е и "битовият клиент", който според легалното определение в т. 2а от § 1 ДР ЗЕ, публикувана в ДВ, бр. 54 от 17.07.2012 г., е клиент, който купува енергия за собствени битови нужди. При действалите преди изм. в ДВ, бр. 54 от 17.07.2012 г. редакции на чл. 149, чл.

150 и чл. 153, ал. 1 ЗЕ, страна по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е потребителят на топлинна енергия за битови нужди, който ползва енергия за домакинството си (т. 42 § 1 ДР ЗЕ (отменена), в редакции от ДВ, бр. 107 от 09.12.2003 г. и ДВ, бр. 74 от 08.09.2006 г.).

Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването) със собствениците или титулярите на вещното право на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия.

Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна 3 по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия. Г ореизложеното се отнася и за редакциите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, отпреди ДВ, бр. 54 от 2012 г., визиращи като страна по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия потребителите на топлинна енергия за битови нужди.

Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството "клиент" на топлинна енергия за битови нужди ("битов клиент" по смисъла на т. 2а § 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие.

Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот. В гореизложения смисъл изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие не е изчерпателно. Противното разбиране би противоречало на принципа за договорна свобода, регламентиран в чл. 9 ЗЗД и приложим както за гражданските, така и за търговските сделки. При постигнато съгласие между топлопреносното предприятие и правен субект, различен от посочените в чл.

153, ал. 1 ЗЕ, за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР публично извести общи условия, съставляващи неразделна част от договора, този правен субект дължи цената на доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди.

По делото е установено, че титуляр на партида аб. № 171069, за процесният недвижим имот е К.Ц. В..

По делото е видно, че ответникът е придобил ½ идеална част от топлоснабдения имот.

В случая въпреки прехвърлянето на ½ идеална част той е станал титуляр на партидата чак през м.01.2019г.

Доколкото не са представени доказателства, за настъпило наследствено правоприемство преди исковия период, то следва че през него ищецът е бил в договорни правоотношения с К.Ц. В., на който е заведена партидата.

4

При това положение настоящата инстанция намира, че ищецът не е установил, че ответникът има качеството на клиент на топлинна енергия през исковия период за процесния топлоснабден имот.

Ето защо главните искове подлежат на отхвърляне, както правилно е приел и районният съд.

Предвид акцесориня характер на претенциите за мораторна лихва, то следва, че предвид отхвърлянето на главните искове на отхвърляне подлежат и исковете за наказателна лихва.

При това положение въззивната жалба следва да се остави без уважение, а първоинстанционното решение следва да се потвърди.

По отношение на разноските.

При този изход на производството право на разноски има ответникът по жалбата, но по делото не са представени доказателства за сторени разноски.

На основание чл. 280, ал.3 от ГПК решението не подлежи на касационно обжалване.

Мотивиран от гореизложеното:

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 20142995/21.06.2021г. по гр. д. № 64317/2019г. по описа на Софийски районен съд, 165 състав

Решението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5