Решение № 423 от 26.01.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 423 гр. София, 25.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Елена И.нова

Членове:

Златка Чолева

ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА при участието на секретаря Цветослава В. Гулийкова в присъствието на прокурора М. Г. М. като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Въззивно гражданско дело № 20211100508851 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 ГПК – чл.273 ГПК.

С решение от 18.03.2021 г. по гр.д. № 15196/2020 г. на СРС, ГО, 32 състав Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на Г. К. К., на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, сумата от 4 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в периода от 06.11.2015 г. до 29.03.2019 г. вследствие на образувано и водено срещу него наказателно производство за извършено престъпление по чл.209, ал.1 НК, което е завършило с оправдателна присъда по НОХД № 4897/2018 г. на СРС, 129 състав, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 30.03.2020 г., до окончателното изплащане на сумата, и на основание чл.86, ал.1 ЗЗД – сумата от 404, 44 лв. мораторна лихва за периода 29.03.2019 г. - 26.03.2020 г.

Искът за главницата е отхвърлен за сумата над 4 000 лв. до пълния предявен размер от 7 000 лв., а искът за мораторната лихва – за сумата над 404, 44 лв. до пълния предявен размер от 707, 83 лв.

С решението Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на Г. К. К., на основание чл. 2, ал. 1, т.3 ЗОДОВ, и сумата от 500 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяваща се в заплащане на адвокатски хонорар за защита по НОХД № 4897/2018 г. по описа на СРС, НО, 129 състав, завършило с влязла в сила оправдателна присъда.

Ответникът е осъден да заплати на ищеца, на основание чл.78, ал.1 ГПК, вр. чл.10, ал.3 ЗОДОВ, сумата от 633, 53 лв. разноски по делото, съразмерно уважената част от исковете.

С определение от 11.05.2021 г. решението, на основание чл.248 ГПК, е 1 допълнено в частта за разноските, като ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата от 104, 61 лв. разноски по делото.

Срещу постановеното решение в частта, с която е уважен искът за обезщетение за неимуществени вреди, е депозирана въззивна жалба от ответника Прокуратурата на Република България. Счита, че решението в обжалваната част е неправилно, тъй като е постановено в противоречие с материалния закон и е необосновано. Излага съображения, че определеният размер на обезщетението не е съобразен с принципа на справедливост и със събраните по делото доказателства.

РазвИ. доводи, че не се установява ищецът да е претърпял страдания извън обичайните за случая и че не се установява в причинна връзка с обвинението да са настъпили трайни последици за физическото и психическото му състояние – влошаване на здравословното му състояние, злепоставяне в обществото, невъзможност за започване на нова работа.

По отношение на здравословното състояние на ищеца излага съображения, че по делото е изслушана съдебно-психологична експертиза (СПЕ), въз основа на която съдът е приел, че воденото срещу ищеца производство няма как да бъдат пренебрегнати като допринасящи за повторния му инсулт, диагностициран през м.05.2017 г. Поддържа и че не се ангажирани доказателства относно репутацията на ищеца преди повдигане на обвинението, за да се приеме, че именно то е довело до злепоставяне на ищеца в обществото. В тази връзка твърди, че Прокуратурата не е разпространявала официална информация по случая, а наред с това, преди процесното обвинение срещу ищеца са водени и други две наказателни производства за престъпления от общ характер. Излага съображения, че по делото не са ангажирани доказателства ищецът да е търсил работа и да е бил възпрепятстван да получи такова поради повдигнато му обвинение.

Излага съображения, че спрямо ищеца е била взета най-леката мярка за неотклонение – „подписка“, като по отношение на него не са прилагани други мерки за процесуална принуда, както и че наказателното производство, макар да се е развило в двете му фази – досъдебна и съдебна, е продължило 3 години и 4 месеца, като в съдебна фаза е гледано пред две инстанции, без да са извършвани многократни призовавания и явявания пред разследващите органи и съда. Моли съда да намали размера на присъденото обезщетение.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца Г. К. К., с който излага съображения за неоснователност на релевираните с въззивната жалба доводи. Моли съда да потвърди решението в обжалваната част.

Претендира разноски.

Решението в частта относно иска по чл.86, ал.1 ЗЗД за мораторна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди, както и в частта, с която ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата от 500 лв. обезщетение за имуществени вреди, е влязло в сила като необжалвано.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира от фактическа страна следното:

С исковата молба ищецът твърди, че с постановление от 06.11.2015 г., одобрено от прокурор от СРП по ЗМ № 3364/2015 г. по описа на 06 РУП – СДВР, по пр. пр. № 43493/2015 г. на СРП му е било повдигнато обвинение за престъпление по чл.209, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.18, ал.1 НК, като досъдебното производство е било внесено в съда с обвинителен акт на 13.03.2018 г., по повод на което е било 2 образувано било НОХД № 4897/2018 г. на СРС, НО 129 състав. С присъда № 465436 от 24.07.2018 г. Г. К. К. е бил признат за невинен и бил оправдаван по повдигнатото му обвинение. Срещу оправдателната присъда е бил внесен протест от СРП, по който е било образувано ВНОХД № 3993/2019 г. на СГС, НО, 17 състав, приключило с решение, потвърждаващо оправдателната присъда. Твърди, че в периода 06.11.2015 г.

– 29.03.2019 г. е било налице наказателно обвинение срещу него за умишлено престъпление от общ характер, в причинна връзка с което е претърпял вреди –били са накърнени честта и достойнството му и неговата самооценка за продължителен период от време – близо 4 години. Бил му е създаден сериозен психически стрес, което се е отразило и на физическото му състояние. Към момента на започване на наказателното преследване ищецът е бил в недобро здравословно състояние. Твърди се, че психиката му се е сринала и физическото му здраве се е влошило дотолкова, че се наложило да се имплантира електрокардиостимулатор, а впоследствие е получил и втори инсулт.

Преживяното му е създавало стрес и постоянна напрегнатост за продължителен период от време. Притеснявал се е, че неговите приятели биха му задавали въпроси, свързани с обвинението, и се е дистанцирал от тях. Твърди, че през целия период на наказателното производство се е чувствал отчаян, безсилен, онеправдан и злепоставен пред близките си и обществото.

С оглед изложеното счита, че в негова полза е възникнало вземане за обезщетение за неимуществени вреди по чл.2, ал.1, т.3, пр.1 ЗОДОВ в размер на сумата от 7 000 лв., както и вземане за мораторна лихва за периода 29.03.2019 г. – 26.03.2020 г. в размер на 707, 83 лв., и вземане за обезщетение за имуществени вреди – разходи за адвокатска защита в рамките на наказателното производство в размер на 500 лв.

Моли съда да осъди ответника да му заплати исковите суми. Претендира разноски.

В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника Прокуратурата на Република България, с който оспорва исковете по основание и размер. Оспорва твърдените вреди да са настъпили като пряк и непосредствен резултат от процесното обвинение. Счита, че по делото не са представени доказателства за действително претърпени вреди, изразяващи се в преживян стрес, опасения от опозоряване, което състояние да е пряк и непосредствен резултат именно от конкретното обвинение. Твърди, че сочените от ищеца доказателства не доказват друго освен неговото влошено здравословно състояние.

Поддържа, че претенцията на ищеца е завишена, не съответства на претърпените вреди и икономическия стандарт в Република България и не е съобразена с вида, характера и интензитета на упражнената принуда, нито с принципа на справедливост. Оспорва производството да е продължило извън разумния срок. Оспорва да са налице доказателства за упражнена процесуална принуда. Оспорва претенцията за обезщетяване на имуществените вреди. Твърди, че ищецът е бил осъждан, спрямо него са били водени други наказателни производства за престъпления от общ характер и поддържа, че в случаите на незаконно обвинение в извършване на повече от едно престъпления, обезщетението се определяло глобално, тъй като изпитваните притеснения, страх от бъдещия изход на делото, неудобството, опетняването на доброто име в обществото и накърняването на достойнството и чест са във връзка с всички обвинения, независимо, че не са били повдигнати заедно. Моли съда да отхвърли предявените искове.

На 06.11.2015 г. срещу Г. К. К. е започнало бързо производство ЗМ № 3

3364/2015 г. със следното действие по разследване срещу лицето – обиск и изземване и разпит на свидетел.

С постановление от 06.11.2015 г. Г. К. К. е привлечен в качеството на обвиняем за престъпление по чл.209, ал.1, вр. чл. 20, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.18, ал.1 НК.

Със същото постановление на обвиняемия е взета мярка за неотклонение „подписка“.

Видно от заповед от 06.11.2015 г. за задържане на лице, лицето е било задържано за срок до 24 часа, на основание чл.72 ЗМВР.

На 20.03.2018 г. ДП № 3364/2015 г. е внесено в СРС в обвинителен акт, въз основа на който е било образувано НОХД № 4897/2018 г. на СРС, НО, 129 състав. По същото са проведени 4 открити съдебни заседания, както следва: на 15.05.2018 г., 04.06.2018 г., 05.06.2018 г. и 24.07.2018 г., на които подсъдимият е присъствал лично.

С присъда № 465436 от 24.07.2018 г. по НОХД № 4897/2018 г. на СРС, НО, 129 състав Г. К. К. е признат за невинен за това, че на 06.11.2015 г. около 10:45 часа в гр. София, на ул. „Нарцис“ като съизвършител, в съучастие с неизвестен извършител, който на същата дата на домашния й адрес в гр. София, на ул. „******* е възбудил у М.М.Д. заблуждение, че е нейният близък познат „М.“, който следва чрез куриерска пратка на същата дата да получи от чужбина животоспасяващи лекарства на стойност 2 500 лв., но не може да го стори, тъй като не се намира в гр. София и я моли тя да приеме пратката и да плати на куриера сумата от 2 500 лв. с нейни пари, които след това ще й възстанови, с цел да набави за себе си и за неизвестния извършител имотна облага поддържал у М.М.Д. възбуденото от неизвестния съизвършител заблуждение, като я уверил с думите: „Аз съм куриера с лекарствата…“ и с това направил опит да й причини имотна вреда в размер на 2 500 лв., като деянието е останало недовършено по независещи от волята на дееца причини – Г. К. К. е бил задържан от служителите на 06 РУ- СДВР – престъпление по чл.209, ал.1, вр. чл. 20, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.18, ал.1 НК.

Срещу постановената присъда е подаден протест от прокурор при СРП, във връзка с който е образувано ВНОХД № 3993/2018 г. на СГС, НК, 17 състав, по което е проведено едно открито съдебно заседание – на 14.11.2018 г., на което подсъдимият е присъствал лично.

С окончателно решение № 306 от 29.03.2019 г. по ВНОХД № 3993/2018 г. на СГС, НК, 17 състав е потвърдена присъда № 465436 от 24.07.2018 г. по НОХД № 4897/2018 г. на СРС, НО, 129 състав.

По делото е представена епикриза на ищеца от 18.08.2016 г. от Кардиологично отделение на УМБАЛ „Софиямед“, в която е посочена диагноза:

„състояние след пресинкопи. Имплантация на постоянен електрокардиостимулатор тип DDD“.

Представена е епикриза на ищеца от 02.05.2017 г. от УМБАЛ „Софиямед“ с диагноза: „Исхемичен мозъчен инсулт в басейна на вертебро-базиларната система.

Алтерниращ стволов синдром. Левостранна хемипареза- левостранна хемипареза тежка за ръката. Туловищна атаксия.“ С експертно решение на ТЕЛК за преосвидетелстване от 30.10.2019 г. на ищеца е призната 50 % трайно намалена работоспособност за срок от 3 години, като е посочено състояние до експертизата: 68% трайно намалена работоспособност, както и 4 водеща диагноза: последици от мозъчен инфаркт.

Разпечатката съдържа 42 от 72 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d42f24ad-dcd0-4570-ac52-7cf940e15269