Решение № 29 от 16.02.2026, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 29 гр. Велико Търново, 16.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ (Б)

ГРАЖДАНСКИ И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАЯ ПЕЕВА

Членове:

АНЕТА ИЛИНСКА

ЖЕНЯ И. при участието на секретаря ВИЛЯНА ПЛ. ЦАЛОВА като разгледа докладваното от ЖЕНЯ И. Въззивно гражданско дело № 20254000500451 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 263 / 17.06.2025 г. по гр. д. № 85 / 2024 г. по описа на Окръжен съд – Плевен е отхвърлен, като неоснователен, предявеният от Б. Г.

Х. срещу Център за спешна медицинска помощ - Русе, иск с правно основание чл. 49, във връзка с чл. 45 ЗЗД за заплащане на сумата от 250 000 лева обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на сина й В. Г.

Х., починал на 22.11.2018 г., в резултат на лекарска грешка, ведно с претенцията за присъждане на законна лихва върху главницата, считано от 22.11.2018 г. до окончателното й изплащане.

В срока по чл. 259, ал.1 ГПК е подадена въззивна жалба и допълнение към нея от ищцата в първоинстанционното производство Б. Г. Х., против горепосоченото решение, като неправилно – постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и необосновано. Твърди се, че първоинстанционният съд едностранно и избирателно ценил събраните по делото доказателства, като игнорирал тези, доказващи тезата на ищеца, а решението било постановено само въз основа показанията на свидетелите на ответника и върху заключението на вещото лице Д., с което заключение се изразява несъгласие. Излагат се пространствени съображения, че е осъществен състава на медицински деликт 1 в случая. Пристигналият на място екип на ответника на 20.11.2018 г. и в частност д-р Г. допуснал лекарска грешка, тъй като не могъл да се ориентира в симптоматиката и не могъл да отличи нестабилната стенокардия от интеркостална невралгия и поставил грешна диагноза за несъществуваща ОВИ, и съответно не предприел необходимото спешно транспортиране на пациента В. Х. до най - близкото специализирано лечебно заведение, което било в причинно - следствена връзка с настъпилата смърт на В. Г. Х. и се установявало и от вещото лице М.. Коментират се подробно събрани по делото доказателства. Излагат се съображения и за търпените от ищцата, като майка на починалия, неимуществени вреди. Искането до въззивния съд е за отмяна на обжалваното решение и за постановяване на друго, с което да бъде уважен изцяло предявеният иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 22.11.2018 г. до окончателното му изплащане. Претендират се разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от другата страна Център за спешна медицинска помощ – Русе, чрез процесуалния му представител, за неоснователност на въззивната жалба. Оспорва се изложеното в жалбата за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на материалния закон и процесуалните правила. Твърди се, че решението било постановено след обстоен анализ на събраната доказателствена съвкупност, от която се установявало липсата на предпоставките на чл. 49 ЗЗД за ангажиране отговорността на ответника. Екипът на д-р Г. извършил обстоен преглед, включително кардиограма, която не отчела отклонения, а лекарската отговорност не била за резултат, а за поведение. Не било налице забавяне и на втория медицински екип. Липсвало и причинно – следствена връзка – смъртта настъпила над 24 часа след първото посещение от екипа на ЦСМП-Русе, през което време пациентът бил на работа и не изпълнил дадените указания. В тази връзка се поддържа и направеното пред първоинстанционния съд възражение за съпричиняване. Излагат се подробни съображения, че състоянието на Х. не налагало спешен първичен транспорт до лечебно заведение и че и двата медицински екипа извършили всичко необходимо, като не нарушили никакъв нормативен акт, нито добрите практики за полагане на медицински грижи, а напротив - направили всичко необходимо, което се правило в подобни ситуации. До този извод правилно достигнал първоинстанционният съд, поради което се моли обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендират се разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор и от третото лице помагач на страната на ответника – Застрахователна компания “Лев инс“АД, за неоснователност на въззивната жалба. Излагат се подробни съображения, че по делото не било доказано противоправно и виновно поведение на дежурните екипи на РКП - Русе и ЦСМП – Pуce. Липсвали данни на 21.11.2018 год. Х. да е потърсил лекарска помощ при специалист кардиолог или при личния си лекар, като не спазил и лекарските предписания за покой, поради което той сам поставил в опасност здравето си. Моли се жалбата да 2 бъде оставена без уважение. Претендират се разноски.

В открито съдебно въззивницата Б. Г. Х., чрез процесуалния й представител, поддържа въззивната жалба, като доразвива доводите си и в депозирана писмена защита.

В открито съдебно заседание въззиваемата страна Център за спешна медицинска помощ - Русе, чрез процесуалния му представител, оспорва жалбата по възраженията, релевирани с отговора на същата и депозира писмена защита в същия смисъл.

В открито съдебно заседание третото лице – помагач на страната на ответника Застрахователна компания „Лев инс” АД, редовно призовано, не изпраща представител, депозира молба, с която заявява, че поддържа отговора си на въззивната жалба.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма и/или следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

При извършената служебна проверка, съдът намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

Предвид горното, съдът пристъпи към проверка по чл. 271, ал.1 ГПК на правилността на обжалваното решение.

Първоинстанционният съд е сезиран с кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл. 49, във връзка с чл.45, ал.1 ЗЗД и с правно основание чл.86, ал. 1 ЗЗД, предявени от Б. Г. Х. срещу Център за спешна медицинска помощ - Русе за заплащане на сумата от 250 000 лева обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на сина й В. Г.

Х., починал на 22.11.2018 г., в резултат на лекарска грешка, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 22.11.2018 г. до окончателното й изплащане.

В исковата молба ищцата Б. Г. Х. твърди, че на 22.11.2018 г., на 49 години, е починал синът й В. Г. Х., който бил активен спортист, със силно развито чувство за хумор, умен и благороден мъж, с добра работа на ръководна позиция. Между майката и В. съществувала силна връзка, той бил отгледан с много обич. Живеел в отделно домакинство на семейни начала с жена, от която имал пълнолетен вече син. След смъртта на В. Г. Х., животът на ищцата се променил - изпитвала дълбока тъга и мъка, които щели да я съпътстват до края на живота й, имала безсънни нощи, ярки сънища, често посещавала гробищата, преживяла психична травма, изпаднала в депресия и загубила желание за живот.

Ищцата твърди още, че смъртта на сина й се дължала на допусната 3 лекарска грешка от медицински екип на ЦСМП – Русе на 20.11.2018 г. и забавяне при приемане на втория сигнал на 22.11.2018г., а именно:

- на 20.11.2018 г., поради оплаквания от В. Х. от болки и тежест в сърдечната област, уплаха, пребледняване, домът му бил посетен от лекарски екип на ЦСМП – Русе, който извършил повърхностен преглед, не изпратил направената кардиограма за разчет от кардиолог, въпреки че е разполагал с кардиограф на „Медика Кор“. Ръководителят на екипа казал на сина й В., че имал здраво сърце, че всичко било нормално, че бил с грип. Никой не му предложил да бъде транспортиран до болницата, нито да му направят изследване на ензима тропонин, с което да се прецени дали на 100% е налице инфаркт. Вместо това лекарят му поставил погрешна диагноза „Интеркостална невралгия + ОВИ“. Изписал му на хвърчащ лист хапчета „Мелбек“, които повишавали риска от сърдечно-съдови нарушения /миокарден инфаркт/. В. още същата вечер го купил и пил от него;

- на следващия ден В. отишъл на работа и вечерта отново получил същите симптоми, повърнал, след което почувствал облекчение и заспал. Към полунощ започнал да хърка и да вие на сън, без да се събужда, с хрипове, което наложило викане отново на медицински екип от ЦСМП, но пристигналият втори екип в дома му, само констатирал смъртта. Твърди, че имало забавяне при приемане на подадения на тел. 112 сигнал.

Според ищцата, от посещението на първия екип на 20.11.2018 г. в 21,30 часа до смъртта на сина й в 1:00 часа на 22.11.2018 г. е имало достатъчно време да бъде спасен, ако е бил правилно диагностициран от д-р Г., насочен за изследвания и транспортиран от екипа му в болницата в гр. Русе, която разполагала с Ангиографско отделение, където за два часа поставяли стенд на сърцето и връщали пациента към нормалния ритъм на живот. Неправилната диагноза, противопоказно лечение с „Мелбек“ и нетранспортирането на сина й до болница довели до смъртта му само за няколко часа /26-27 часа/, след посещението на първия медицински екип.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника Център за спешна медицинска помощ - Русе, с който се оспорват предявените искове с доводи за липса на осъществен деликт. Не се оспорват изложените в исковата молба факти за посещенията на дома на В. Х. от медицински екипи на Центъра, съответно на 20.11.2018 г. и на 22.11.2018г., но се излагат подробни съображения, че и двата медицински екипа са извършили всичко необходимо, като не са нарушили никакъв нормативен акт, нито добрите практики за полагане на медицински грижи. Първият екип с ръководител д-р Г., след като е извършил обстоен преглед на пациента, е поставил диагноза „Neuralgia intercostalis, ОВИ /остра вирусна инфекция/. Била е направена кардиограма, която не е отчела отклонения в работата на сърдечните показатели.

Състоянието на пациента не било от такова естество, че да изисква задължително хоспитализиране. Всичко това е мотивирало д-р Г. да препоръча определен режим на пациента, а именно да бъде в покой, като се свърже с 4 личния си лекар, за да си вземе болничен лист. Противно на дадените препоръки В. Х. не отишъл при личния си лекар, а на работа.

Оспорва се причинно – следствената връзка между действията на първия екип и смъртта, като се твърди, че причините за смъртта на лицето можели да бъдат от най – различно естество.

Нямало данни и за причината за влошаване на здравословното му състояние на 22.11.2018 г. към 00:59 часа. Изложени са съображения и за липса на забавяне при приемане на сигнала на тази дата.

При условията на евентуалност, е направено възражение за съпричиняване, изразяващо се в несъобразяване от страна на В. Х. на дадените указания от ръководителя на първия екип на ЦСМП Русе, посетил пациента и осъществяване на поведение, противно на предписаното.

Релевира се възражение за изтекла давност по отношение на претенцията за лихва, на основание чл. 111, б. „в“ ЗЗД.

Третото лице – помагач на страната на ответника ЗК“ЛЕВ ИНС“АД, също изразява становище за неоснователност на исковете поради неосъществен фактически състав на деликт.

Апелативен съд – Велико Търново, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства по реда на чл.235, ал.2 ГПК, във връзка с чл. 12 ГПК, намира за установено, от фактическа страна, следното:

Видно от приетите от първоинстанционния съд, като писмени доказателства по делото, удостоверение за наследници и удостоверение за съпруга и родствени връзка, В. Г. Х. е починал на 22.11.2018 г. и негова майка е ищцата Б. Г. Х..

По делото не е спорно, а и от представените писмени доказателства Фиш за спешна медицинска от 20.11.2018 г., Фиш за спешна медицинска помощ от 22.11.2018 г., страници от Книга за повикванията на станцията за БНМП, Констативен протокол № ИАМН КП-13-154/27.06.2019 г. и от приложеното досъдебно производство ДП № СлО-4174/2018 г. по описа на ОП - Русе, ДП №73/2019 г. по описа на ОСлО към ОП - Русе, се установява, че домът на В. Г. е посетен от медицински екипи на ответника ЦСМП – Русе, както следва: