Определение № 166 от 04.05.2022, Окръжен съд - Силистра

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 166 гр. Силистра, 04.05.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в закрито заседание на четвърти май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Пламен Н. Димитров

Членове:

Добринка С. Стоева

Кремена Ив. Краева като разгледа докладваното от Кремена Ив. Краева Въззивно частно гражданско дело № 20223400500106 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274 – 279, вр. чл. 413, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

„Първа инвестиционна банка“ АД с ЕИК 831094393 обжалва частично Разпореждане 162/28.02.2022г. по ч.гр.дело № 20223430100084 на PC Тутракан, с което заповедният съд е отхвърлил частично заявлението на банката за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК против солидарните длъжници Н. Н. М. с ЕГН ********** и Д.В.И. за следните суми, дължими по договор № 097LD-R-001701/15.02.2018 за банков кредит „Жилищен/ипотечен кредит право на избор“: 1371,60 лева възнаградителна лихва (01.08.2019-15.09.2021); 8,94 лева договорна лихва (13.03.202013.05.2020);

409,78 лева обезщетение за забава на просрочени плащания (14.05.2020-15.09.2021); 240 лева разходи във връзка с неизпълнение на задължения по договора.

За да постанови отказа, районният съд след като се е агументирал, че предсрочната изискуемост е настъпила не на обявената от банката дата 16.09.2021г., а на 20.03.2021г. и след като е посочил, че в заповедното производство не могат да бъдат установени точните размери на задълженията 1 по пера възнаградителна и наказателна лихва, е отхвърлил искането за присъждането им.

От доводите в жалбата въззивният съд прави извод, че жалбоподателят е съгласен с решаващите изводи на съда по въпросите за момента на настъпване предсрочната изискуемост на процесния кредит и невъзможността / като последица от приетото по този въпрос/ в заповедното производство да се определи точния размер на задълженията на длъжника, както и че той не съответства на заявеното от кредитора. Излага, че задълженията на длъжника във връзка с аргумента на заповедният съд, че предсрочната изискуемост е настъпила не на обявената от банката дата 16.09.2021г., а на 20.03.2021г. са:

1098.36 лева възнаградителна лихва/01.08.2019г-19.03.2021г. включително/ ;

216.71 лева обезщетения за забава за просрочени плащания /14.05.2020г19.03.2021г. включително/. Сочи, че с оглед на така заявената аргументация на Заповедния съд, законната лихва върху просрочената главница следва да бъде допълнена за периода 20.03.2021г. /приетата дата за настъпила предсрочна изискуемост/ - до 15.09.2021г. /отхвърлената от съда дата на предсрочна изискуемост посочена от Банката/, тъй като заповедния съд е уважил искането за законна лихва върху главницата от 16.09.2021г. до 21.02.2022г. /датата на подаване на заявлението по чл.418 ГПК./, която е в размер на 665.67 лева. Изрично заявява, че не оспорва Разпореждането в частта за отхвърляне на искането му по отношение на 240.00 лева разходи във връзка с неизпълнение на задълженията по договора.

Моли за частична отмяна на обжалваното разпореждане и за постановяване на определение, с което да се разпореди издаването на заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжниците за следните суми: 109836 лева възнаградителна лихва/01.08.2019г-19.03.2021г. включително/ ;

216,71 лева обезщетения за забава за просрочени плащания /14.05.2020г19.03.2021г. включително/; 665.67 лева - законната лихва върху просрочената главница от 20.03.2021г. до 15.09.2021г. включително.

Въззивният неоснователна. съдебен състав счита жалбата за допустима, но

Въззивният съд споделя разбирането, че при заявено и упражнено право 2 на предсрочна изискуемост, самият заявител твърди, че счита срокът по погасителния план за неприложим занапред, което изключва претенция за лихви, начислени за заявените от жалбоподателя периоди, в какъвто смисъл са и мотивите на заповедния съд, към които препраща по реда на чл. 272 от ГПК.

Във връзка с отправеното в жалбата искане съдът има предвид следното:

Банката - частен жалбоподател е поискала със заявление по чл. 418, ал. 1 ГПК да й бъде издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, като е представила извлечение от счетоводните й книги, по които се води задължение на длъжника по сключен между страните договор за кредит, съответно на твърдяното в заявлението. Заповедният съд се е произнесъл според искането обективирано от самия кредитор в подаденото от него заявление, като при преценката си е съобразил обстоятелствата по данните посочени от заявителя и доказателствата, представени със заявлението пред първата инстанция. В частната си жалба проц. представител на кредитора излага нова позиция относно датата на настъпилата предсрочна изискуемост и представя Допълнително извлечение от счетоводните книги на Първа инвестиционна банка АД в частта лихви за съответните периоди, което не може да бъде съобразявано. Предмет на въззивна проверка в настоящото производство е правилността на преценката на заповедния съд по отношение на дадените разрешения по първоначално въведеното със заявлението вземане и представените със заявлението документи и тази преценка е правилна.

Предвид горните съображения, частната жалба се явява неоснователна, следва да бъде оставена без уважение, а разпореждането на районния съд – потвърдено.

Водим от гореизложеното, Силистренският окръжен съд 3

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА в обжалваната част Разпореждане 162/28.02.2022г. по ч.гр.дело № 20223430100084 на PC Тутракан.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4