Решение № 103 от 21.06.2019, Окръжен съд - Търговище

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ 21.06.2019 г. гр.Т..

В ИМЕТО НА НАРОДА

ТЪРГОВИЩКИЯТ

ОКРЪЖЕН СЪД ІІІ състав На двадесет и седми май

2019 година

В публичното съдебно заседание в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА И.

ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕН СТОЙЧЕВ

БИСЕРА

МАКСИМОВА секретар Анатолия Атанасова разгледа докладваното от Председателя

В.гр.д.№ 82 по описа на съда за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.258 и сл.от ГПК.

Образувано е по ВЪЗЗИВНА ЖАЛБА на Н.Н.Н. от гр. С., чрез пълномощника й адв. Л.Д. ***, срещу решение №

10/08.01.2019 г. по гр.д. № 696/2018г. по описа на РС-Т...

С обжалваното решение първоинстанционният съд е постановил малолетното дете С.И.Й., ЕГН **********, ДА ЖИВЕЕ при своя баща и законен представител И.С.Й. на посочения адрес в гр. Т..; ПРЕДОСТАВИЛ е УПРАЖНЯВАНЕТО НА РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА по отношение на детето на бащата; ОПРЕДЕЛИЛ е МЕРКИ НА ЛИЧНИ ОТНОШЕНИЯ на малолетното дете с майката Н.Н.Н. с адрес в гр. С.: всяка четна седмица от месеца, от петък от 17.00ч. до неделя до 17.00ч., с възможност за нощуване на детето при майката, както и два дни с една нощувка по Коледните празници и по Новогодишните празници, с една нощувка; след това на 08.03.2019г./петък/ и два дни по Великденските празници, с една нощувка; присъдил е платима от майката на малолетното дете ежемесечна издръжка в размер на 140 лв., считано от влизане на решението в сила, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска до настъпването на причини за нейното изменение или прекратяване. С решението е ОТХВЪРЛЕН предявения от Н.Н.Н. против И.С.Й. НАСРЕЩЕН ИСК за определяне местоживеенето на детето С. при нея (майката) в гр. С.; за предоставяне упражняването на родителските права по отношение на детето- на майката; за определяне на мерки за лични отношения на детето с бащата: всяка последна седмица от месеца от 10.00 ч. в неделя до 18.00 ч. в неделя, в присъствие на майката и на социален работник, до навършване на 4-годишна възраст на детето, както и всяка втора и четвърта събота и неделя-след навършване на 4-годишна възраст на детето; за присъждане на месечна издръжка на детето в размер на 300 лв., дължима от бащата, с падеж-1-во число на месеца, считано от влизане в сила на съдебното решение, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

Присъдени са разноски по компенсация, както и д.такса, дължима от Н.Н..

В жалбата са изложени подробни съображения, в подкрепа на въведеното оплакване за неправилност на решението поради допуснати съществени процесуални нарушения, нарушение на материалния закон и необоснованост – решението не съответства на събраните в хода на делото доказателства, не отговаря на установената в хода на производството фактическа обстановка, като в резюме оплакванията са следните:

-в нарушение на императивното изискване на чл.59. ал.6 от СК първоинстанционният съд не е изслушал родителите, които, макар и да са присъствали на всички открити съдебни заседания, не са изслушани от съда;

-в нарушение на съдопроизводствените правила, съдът е отхвърлил искането на въззивницата, направено в о.с.з. на 17.10.2018г. за назначаване на съдебна психиатрично-психологическа експертиза на майката, което искане е направено с оглед събраните гласни доказателства, съдържащи данни, че майката, след употреба на няколко чаши бира, ставала склонна към словесни пререкания и проявявала агресия, а и в хода на цялото производство Й. се домогвал да установи, че майката ежедневно злоупотрябва с алкохол, инициира скандали и проявява агресия;

-предвид засиленото служебно начало и особения характер на производството, съдът е допуснал процесуално нарушение, като не е събрал доказателства, напр. чрез изготвяне на психологическа експертиза за емоционалните и физически потребности на детето и как би му се отразило откъсването от майката, от която то не е отделяно никога досега –като в тази насока не са съобразени данните от социалния доклад от ДСП- Кс. с изх.№ ПР-ДТ/86-006 от 05.06.2018г., както и тези в последния социален доклад от ДСП-Т.., че при раздяла на детето с майката, то е емоционално превъзбудено и тъгува, т.е вече са налице ПЪРВИ признаци на тревожност от продължилата твърде дълго раздяла на детето от неговата майка;

-въпреки детайлното описание на всички събрани по делото доказателства, първоинстанционният съд не извършил преценка и не ги е обсъдил не само поотделно, но и в тяхната взаимна и логическа връзка. При оценката на гласните доказателства е възприет избирателен подход, без да се посочва кои от тях и в каква степен се кредитират от съда.

В депозирания в срока по чл.263 ал.1 ГПК писмен отговор ответната страна счита жалбата за неоснователна и моли същата да бъде оставена без уважение. Излагат се съображения, че решението на ТРС е постановено при изключително подробен анализ на всички събрани по делото доказателства; изключително подробно обосновано и мотивирано не само от заключението на социалния доклад по делото, съгласно който привързаността между баща и син е много голяма и че бащата е основната фигура за сина си, но и от другите събрани по делото доказателства, установяващи недопустимо поведение на майката като родител по време на съвместното съжителстване на страните. Според въззиваемия, съдът е “напипал пулса” на правния спор между страните, касаещ най-вече защита интересите на детето.Съдът е прецизирал и анализирал всяко едно доказателство по делото и е достигнал до единствено възможния и правилен същевременно отговор в своя съдебен акт. Счита се, че не отговаря на обективната истина и на събраните по делото доказателства твърдяното във въззивната жалба, в която е направен опит за превратно тълкуване на доказателствата, и то, разбира се, изключително в полза на ответницата по делото. Логично, законосъобразно и житейско оправдано съдът е постановил обжалваното решение, тъй като съдът основно следи за защита интересите на детето и неговото развитие за напред.

В с.з. страните се явяват и поддържат своите становища. Претендират разноски.

Съдът констатира, че въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.259 ал.1 от ГПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване акт.

Решението е валидно и допустимо.

Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА

Пред първонистанционния съд са предявени искове (главен и насрещен) и от двамата родители за предоставяне упражняването на родителските права, определяне режим на лични контакти и издръжка за роденото от съвместното им съжителство малолетното дете С.- род. на ***г.

По подробно изложени съображения в съответната искова молба всяка страна счита, че поради невъзможността да постигнат съгласие относно упражняването на родителските права, на нея следва да бъде предоставено упражняването на тези права, да бъде определен режим за лични контакти на детето с другия родител, комуто не се предоставят родителските права, съответно претендирана е месечна издръжка за детето.

Предявените искове са обосновани с твърденията, че страните, от чието съвместно съжителство, датиращо от 2012 г. е родено детето С., са се разделили окончателно в края на м. април 2018г., след пореден скандал. Оттогава и досега детето живее при бащата, а майката осъществява лични контакти с него, въз основа на постановените привременни мерки по гр.д. № 696/2018г. на ТРС.

Ищецът И.С.Й. твърди в исковата си молба, че от

2012 до 2017 г. живели с ответницата заедно на съпружески начала в апартамент, собственост на родителите му. В началото страните живеели задружно, като семейство, но нещата се променили след раждането на детето– ответницата охладняла към ищеца и започнали да се карат дори и за дребни неща, и без повод, но и двамата полагали необходимите грижи за детето. Настъпил период, в който ответницата рязко изменила поведението си – станала психически неустойчива, станала агресивна дори и към сина им – и всичко това под въздействието на алкохол. Карала се на детето без причина, започнала да му посяга, то започнало да се напикава нощем, да спи неспокойно, да се буди. Ответницата имала психически проблеми като по-малка, а и семейна обремененост, но въпреки опитите на ищеца и роднините й, към които той се обърнал, тя отказвала да потърси съответната консултация. Ищецът твърди, че през цялото време се е грижел за семейството си, има собствен лизнес, разполага със самостоятелна къща, която закупил за семейството по настояване на ответницата през ноември 2017г.

Въпреки, че синът им имал изградена изключително силна връзка с родителите му, като обикновено от петък до неделя бил при тях, ответницата не приемала подаръците от тях и забранявала на детето да ги ползва. В исковата молба се акцентира върху няколко случая на неразбирателства и скандали между страните, за напускане на семейния дом от ответницата – в началото на 2017 г., след пореден скандал ответницата заявила че го напуска и с детето отишла при баба си в кв.

Въбел, където нямало необходимите условия за малко дете; по-късно , през 2017 г., след намесата на соц.служби и след като детето живяло един месец при ищеца страните подготвили споразумение детето да остане при бащата, майката поискала да бъде с детето през уикенда, след което обаче го отвела в С., в дома на сестра й. По време на този престой ищецът ходил два пъти до С., но ответницата не му позволила да види сина им. В последствие склонила да се върне в Т.. и отново да заживеят заедно, като условието на ищеца било тя да не употребява алкохол. В началото на март 2018, след поредният среднощен скандал, отново избягала с детето в дома на баба си - вървейки пеша, в студено време, поставяйки детето в риск. Излага се подробно описание на случилото се по време на последния скандал между страните от 26.04.2018г. около полунощ, на който свидетел станало и детето. Оттогава е и окончателната раздяла между страните. В нощта след скандала, близките на майката я закарали в дома на баба й в кв. Въбел, заедно с детето.

След два дни ответницата се обадила на ищеца, че не може повече да се грижи за детето и оттогава детето е при бащата. По изложените съображения ищецът моли на него да се предоставят родителските права, което е в интерес на детето, тъй като майката с поведението си поС.но излага на риск живота и здравето му.

В отговора и в насрещната искова молба майката излага друга фактическа обстановка и дава друга интерпретация на случващото се между страните. Твърди, че основно тя се е грижила за детето до навършване на една година и половина, че едва след като направил ДНК тест бащата и неговите родители започнали да й помагат в грижите за момченцето. Във взаимоотношенията й с бащата често се намесвала неговата майка; ищецът се държал към ответницата деспотично и обсебващо, откъснал я от нейното обкръжение и приятели, често заедно с детето била гонена от дома им, в определени моменти бащата изцяло се дезинтересирал от детето и отказвал да полага грижи за него. В същото време многократно подавал жалби до органите на реда и до служителите от агенция за закрила на детето, с цел психическо въздействие върху нея, а не от грижа за детето. Ищецът не й давал да работи, настоявайки единствено той да осигурява финансовата издръжка на семейството. Поради неразбирателствата, през м. февруари 2017г., заедно с детето известно време живяла в дома на сестра й в С.. Завела иск по чл. 127 ал.2 СК пред СРС, но поради обещания на ответника за промяна, се отказала от делото и отново се върнала в Т... На 31.12.2017г. в новогодишната нощ, след скандал, отношенията им се влошили изключително. Поредният и окончателен скандал бил на 26.04.2018г. около полунощ, след който близките й я отвели с детето в дома на баба й в с. Въбел. На следващия ден дала момченцето на баща му, за да го заведе на детска градина и той повече не й позволил да има контакт със сина им – нито по телефона, нито да го види. Ответницата работи по трудово правоотношение в гр. С. и има добри ежемесечни доходи, може да разчита на подкрепа от сестра си, в чиято къща в гр. С. ответницата живее, обзавела е детска стая и има всички необходими битови условия за отглеждане на детето. Средата в този дом е спокойна, здравословна и благоприятна за отглеждане на детето, за което допринася и привързаността на С. към детето на сестра й, а също и липсата на ежедневен стрес и напрежение за майката. Бащата е изключително отдаден на хобито си - спортен риболов, което е свързано с продължителни отсъствие от дома и семейството, през което време винаги ответницата е отглеждала детето. Бащата е склонен към насилие и извършване на противоправни деяния, осъждан е и има криминалистични регистрации. Счита, че това негово поведение показва, че той по никакъв начин не е готов да се отдаде на грижите на детето, като той основно разчита на помощна на своите близки.