Определение № 1939 от 22.04.2025, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1939 гр. Варна, 22.04.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Константин Д. И.

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова

Николай Св. Стоянов като разгледа докладваното от Николай Св. Стоянов Въззивно гражданско дело № 20253100500489 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Д. К. Д., ЕГН ********** и В. П. Д., ЕГН**********, срещу Решение №4398 от 05.12.2024г. по гр. д.

№10886/2020г. на ВРС, 31-ви състав, в частта с която са осъдени Д. К. Д., ЕГН********** и В. П. Д., ЕГН**********, по иска на И. Т. И., ЕГН**********, да премахнат изградената стена от бетонови блокчета над кота +2.50м. по границата между имотите на страните, находящи се в гр.Варна, ул. „К...“ с идентификатор №... с адм.адрес гр.Варна ул.“К...“ №4 (на ищцата) и с идентификатор №... и адрес гр.Варна, ул.“К...“ №6 (на ответниците), както и изградената над стрната лека дървена конструкция , ползвана за склад, явяваща се трето ниво на надстрояване, на осн. чл.109 ЗС.

Подадена на 13.01.2025г. е и въззивна жалба на И. Т. И.,

ЕГН**********, срещу Решение №4398 от 05.12.2024г. по гр. д.

№10886/2020г. на ВРС, 31-ви състав, в частта с която е отхвърлен искът й за осъждане на ответниците Д. К. Д., ЕГН********** и В. П. Д., ЕГН**********, да премахнат изградената от тях едноетажна постройка с идентификатор №....4 с калканна стена по границата между имотите на страните, находящи се в гр.Варна, ул. „К...“ с идентификатор №... и адм. адрес гр. Варна ул.“К...“ №4 (на ищцата) и с идентификатор №... и адрес гр.Варна, ул.“К...“ №6 (на ответниците), както и с фасадна стена на лицето на имота им към улица „К...“, с предназначение на същата „билярдна зала“, а преди това „гараж“.

1

Решението не е обжалвано и е влязло в законна сила в останалата му част – по отхвърлените искове по чл.45 от ЗЗД за обезщетение за вредите от незаконно строителство на посочените елементи (обекти) в имота на Д.и.

Във въззивната жалба на ответниците В. и Д. Д.и се поддържа, че решението на ВРС, в обжалваните му части, е необосновано и постановено в нарушение на материалния закон. След като се прави подробен правен анализ на предпоставките на иска по чл.109 от ЗС се твърди, че същите не са налице в случая относно стената от бетонови блокчета и дървената конструкция над нея. Тези елементи са изградени изцяло в имота на ответниците; не са довели до наклоняване на гаражната плоча на ищцата; не причиняват наводняване на гаража на ищцата при дъжд, напротив – водите при валежи се стичат в имота на ответниците предвид вида на покрива на конструкцията; не създават пречки на ищцата да ползва имота си по обичаен начин, нито увреждат по конкретен начин гаража й, в която връзка се позовава на заключенията по двете СТЕ пред ВРС. От последните въззивниците считат, че се установява и че главните причини за пукнатините в обекта на ищцата са липсата на хидроизолация на покрива, наличния в него отвор около ствола на дърво, некачествените материали и липсата на поддръжка на стени и покрив. А липсата на строителни книжа не е основание за уважаване на иска по чл.109 от ЗС без доказване на реалното увреждане на ищеца, както в случая. По същество моли за отмяна на решението в обжалваните му части и за отхвърляне на исковете в тази част.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемата страна депозира отговор, с който оспорва жалбата и доводите в нея. Счита решението на ВРС за правилно и обосновано в обжалваните му части, за което излага съображения.

Акцентира върху незаконността на строежа на стената от бетонови блокчета и дървената конструкция над нея по см. на чл.225, ал.2 от ЗУТ, която е безспорна и която е достатъчна пречка за спокойното ползване на имота на ищцата. Позовава се на съдебна практика. По същество моли за потвърждаване на решението в обжалваните му части и за разноски пред ВОС.

Във въззивната жалба на ищцата И. И... се твърди, че решението на ВРС, в обжалваната му част, е неправилно, незаконосъобразно и постановено в нарушение на материалния закон. При строежа на едноетажната постройка (билярдна зала, гараж) в имота на ответниците са били нарушени чл. 31, ал.1, т.1 от ЗУТ, чл.53 от ЗС и чл.50 от ЗС, тъй като: 1/ е нямало съгласие от ищцата и нейните праводатели за неспазване на минималното отстояние от 3 метра до имота й; 2/ строителството е незаконно; 3/ разрешението за строеж от 1996г. за постройката е нищожно. Във връзка с последното развива правни съображения, като обобщено сочи, че едноетажната постройка била изградена към 1984г. при липса на разрешение, при което последващото разрешение за преустройство на гаража в билярдна зала от 1996г. е нищожно. Това счита за достатъчна пречка за спокойното ползване на имота на ищцата. Отделно неспазването на отстоянието от 3 метра и изграждането на постройката по 2 самата граница на съсдените имоти също съставлява достатъчна пречка за нормалното ползване на имота на ищцата. Позовава се на съдебна практика в подкрепа на оплакванията си. По същество моли за отмяна на решението в обжалваните му части и за уважаване на иска в тази част.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемата страна не депозира отговор по тази (втората по време) жалба.

По редовността и допустимостта на жалбата: При служебната проверка по чл.267, ал.1 от ГПК съдът намира, че жалбата е подадена в законовия срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и съдържа изискуемите за нейната редовност реквизити, поради което делото следва да бъде насрочено за о.с.з. с призоваване на страните.

По доказателствата: Пред ВОС няма заявени доказателствени искания.

Воден от горното и на основание чл.267, ал.1 от ГПК съдът ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 09.06.2025г. от 13.30часа, за които дата и час да се призоват страните, ведно с настоящото определение, като на въззивника се изпрати и копие от отговора на жалбата.

Съдът приканва страните към спогодба включително към уреждане на спора чрез Центъра за медиация при ВОС и ВРС, производството пред който е безплатно, като им разяснява, че сключването на спогодба е доброволен способ за уреждане на спора и има преимущество пред спорното произвоство, на осн. чл. 273 вр. чл. 140, ал. 3 от ГПК .При спогодба платената държавна такса се връща на половина на ищеца.

Процедурата по медиация е доброволна, неформална, поверителна и безплатна за страните и в сравнение със съдебното производство се отличава с редица предимства като бързина, процесуална икономия, избор на медиатор и възможност за постигане на взаимноприемливо споразумение, включително по въпР. извън предмета на делото, което може да бъде снабдено с изпълнителна сила (по предмета на делото) и зачетено от съда, по съответен процесуален ред.

Центърът по медиация към ВОС и ВРС е разположен на 4-ти етаж в сградата, в която се помещава Съдебно-изпълнителна служба при Pайонен съд Варна на адрес: гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев" №12. Участие в медиация страните могат да заявят на тел.052 623 362, в сградата на ВРС или ВОС, като могат да поискат и допълнителна информация на e-mail: [email protected].

3

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4