Решение № 220 от 27.06.2022, Районен съд - Видин

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 220 гр. В., 27.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – В., IV СЪСТАВ НО, в публично заседание на седми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Андрей Ж. Дечев при участието на секретаря Павлинка Н. Йорданова като разгледа докладваното от Андрей Ж. Дечев Административно наказателно дело № 20221320200339 по описа за 2022 година Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба, подадена от Т. АТ. П., с ЕГН: **********, адрес: гр. Д., обл. Г., ***, ет. 2, ап. 2, против Наказателно постановление № 823 от 19.07.2021г. на Директора на РДГ - Б., с което на жалбоподателя е наложено административно наказание на основание чл. 53, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН и чл. 257, ал. 1, т. 2 от Закона за горите – „глоба“ в размер на 300 /триста/ лв. за извършено административно нарушение по чл.

257, ал. 1, т. 2 от Закона за горите.

Жалбоподателят в жалбата си оспорва НП, като заема становище да се уважи жалбата като основателна, а атакуваното наказателно постановление да се отмени като незаконосъобразно и необосновано. Същият не се явява, като изпраща процесуален представител, който заема становище в с.з. да се отмени НП като незаконосъобразно и необосновано.

Ответната страна не изпраща процесуален представител в с.з..

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и взети в тяхната съвкупност, Съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

При извършена проверка от контролен орган на РДГ – Б. – свидетеля М. В.

ИВ., работещ на длъжност горски надзирател при СЗДП ТП ДГС – В., е установено,у че жалбоподателят Т. АТ. П., в качеството си на лице, 1 упражняващо лесовъдска практика е издал превозен билет № 11574/00415 от 27.09.2020г.от землище с. М., обл. В. за товарен автомобил с рег. № СО7526ВН и по GPS разпечатка на товарния автомобил е установено, че автомобилът не е излизал от пределите на землището на с. М., обл. В., като нарушението е било извършено на 27.09.2020г. и е било открито на 05.10.2020г. в землището на с. М., обл. В..

Така установената фактическа обстановка се доказва от събраните по делото гласни и писмени доказателства - показанията на свидетеля М. В. ИВ.

– актосъставител и административнонаказателната преписка.

Между така събраните доказателства няма противоречия, кореспондират помежду си и взаимно се допълват, поради което Съдът ги кредитира.

Съдът, за да се произнесе, взе предвид следните съображения:

Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 59, ал.2 от ЗАНН от лице с правен интерес от обжалване на НП, поради което е допустима, а разгледана по същество е основателна.

С Решение № 59 от 31.03.2022г. по КАНД № 31 по описа за 2022г. на Административен съд - В. са дадени задължителни указания за съда да се прецени дали от доказателствата по делото се установява, че е налице образувано наказателно производство срещу лице, по отношение на което за същото деяние е било проведено и приключило с влязъл в сила акт административнонаказателно производство с характер на наказателно по смисъла на чл. 6, §1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи /ЕКПЧ/. Указано е също така да се обсъди приложението на чл. 34, ал. 3 от ЗАНН.

С Тълкувателно решение № 3 от 22.12.2015г. на ОСНК на ВКС по тълк. дело № 3/2015г., чието разрешение е потвърдено с Тълкувателно решение № 4/06.02.2018г. на ОСНК на ВКС по тълк. дело № 4/ 2017г., постановено по повод констатирана противоречива практика на съдилищата по прилагането на чл.24, ал.1, т.6 от НПК при конкуренция между наказателна отговорност и административно наказателна отговорност спрямо едно и също лице за едно и също деяние, е прието, че в случаите, когато след приключване на административнонаказателно производство и санкциониране на извършителя с административно наказание, се стига до преследването му за същото деяние и по реда на НПК, когато административнонаказателното производство и 2 нарушението се определят като наказателни по смисъла на ЕКПЧ, образуването и провеждането на последващо наказателно производство за същото деяние срещу същия деец нарушава принципа „nе bis in idem“, защитен в по-широк обем от разпоредбата на чл.4 от Протокол № 7, отнасяща се както до повторното осъждане на извършителя, така и до повторното му наказателно преследване за същото деяние. С оглед на което и предвид практиката на ЕСПЧ е прието, че преодоляването на повторното наказателно преследване на деец, спрямо когото за същото деяние е било проведено окончателно приключило административнонаказателно производство с наказателен характер по смисъла на ЕКПЧ, което съставлява нарушение на чл.4, §1 от Протокол № 7, може да бъде постигнато чрез: прекратяване на второто по ред наказателно производство, образувано и/или проведено срещу дееца за същото деяние след окончателното приключване на административнонаказателното производство с наказателен характер, съответно с отмяна на постановените по него съдебни актове и прекратяването му на основание чл. 4, §1 от Протокол № 7 във вр. чл.24, ал.1, т.6 от НПК; възобновяване на окончателно приключилото административнонаказателно производство с наказателен характер по смисъла на чл.4 от Протокол № 7 към ЕКПЧ при наличие на предпоставките на чл.70, б. „в” ЗАНН, отмяна на постановените по него актове и прекратяването му; възобновяване на прекратеното наказателно производство на основание чл.422, ал.1, т.3 от НПК или отмяна на постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство по реда на чл.243, ал.9 НПК и провеждане на наказателното производство след отпадане на процесуалната пречка по чл. 4, §1 от Протокол № 7.

След постановяване на посоченото ТР са последвали изменения в НПК и ЗАНН, с които в законодателството са регламентирани система от мерки за разрешаване на конкуренцията между административнонаказателна и наказателна отговорност. С разпоредба на чл. 70, б. „д“ от ЗАНН / §106, т.3 от ПЗР на ЗИД на НПК, обн. в ДВ, бр.63/ 2017г., в сила от 05.11.2017г./, е въведено ново основание за възобновяване на административнонаказателните производства. С посочената норма е предвидено, че административнонаказателните производства, по които наказателните постановления са влезли в сила, както и решените и прекратените от съда дела, образувани във връзка с обжалване на наказателни 3 постановления, подлежат на възобновяване, когато деянието, за което е приключило административнонаказателното производство, съставлява престъпление. Съгласно мотивите към проекта на ЗИД на НПК изменението е част от комплекс от норми в НПК, целящи адекватно прилагане на принципа „ne bis in idem“ при конкуренция между административнонаказателна и наказателна отговорност в смисъла, вложен в ТР № 3/22.12.2015г. на ВКС по тълк. дело № 3/2015г., ОСНК и в практиката на ЕСПЧ по прилагане на Протокол № 7 от ЕКПЧ. Новото основание по чл. 70, б. „д“ от ЗАНН не позволява да се избегне налагане на съответното на степента на обществена опасност на деянието наказание, предвидено в закон или указ. Така се постига превеса на наказателната пред административнонаказателната отговорност, заложен в нормите на чл.33, ал.2 и чл.36, ал.2 от ЗАНН и същевременно се спазва принципът на чл.4, § 1 от Протокол № 7 към ЕКПЧ за забрана за повторно осъждане или наказание за едно и също деяние във връзка с възприетия автономен характер на понятието „наказателно обвинение“ в практиката на ЕСПЧ. Нормата на чл.70, б. „д“ от ЗАНН е процесуална, поради което се прилага и за заварените правоотношения, при липса на изрично уредено друго в изменителния закон на НПК.

Административнонаказателното производство е започнало с издаване на АУАН сериен № 000075 от 07.10.2020г., съставен от М. В. ИВ., против Т.

АТ. П. за нарушение по чл. 257, ал. 1, т. 2 от Закона за горите. Издадено е НП № 823 от 19.07.2021г. на Директора на РДГ – Б., с което на Т. АТ. П. на основание чл. 257, ал. 1, т. 2 от Закона за горите е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300.00 лв. /триста лева/ за административно нарушение по чл. 257, ал. 1, т. 2 от Закона за горите. НП не е влязло в сила, тъй като е обжалвано и е образувано настоящето производство пред съда.

Наказателното производство / ДП № ЗМ-111/2020 г. по описа на РУ – К./ е започвало на 28.09.2020г. с първо действие по разследването – протокол за оглед на местопроизшествие на основание чл. 212, ал. 2 от НПК, за това , че за периода от 20.09.2020г. до 28.09.2020г. в землището на с. М. , без редовно писмено позволително са отсечени от горския фонд, отдел 329, подотдел“И“ от три имота с кадастрални номера № 321037, № 321009 и № 321014 общо 109 дървета с диаметър от 14 до 62 см. – престъпление по чл. 235, ал. 1 от НК.

С Постановление от 22.03.2021г. на РП-В./пр.пр. № 02487/2020г./ наказателното производство е спряно на основание чл. 244, ал. 1, т. 2 от НПК 4 поради неразкриване на извършителя и препис от постановлението е изпратен на РДГ – Б. за преценка за административно наказателната отговорност на Т.

АТ. П., който според РП-В. не е упражнил достатъчен контрол при извършването на сеч по позволително № 0578183/18.09.2020г. за имот № 321036, отдел 329 „и“ в землището на с. М., т.е. за друго позволително за сеч, различно от описаното в АУАН и НП.

Ако се приеме, че административнонаказателното производство е било образувано по реда на чл.36, ал.2 от ЗАНН, след изпращане на материалите по пр. пр. №***г. от РП В. и Постановление за спиране на наказателното производство от 22.03.2021г., както е записано в наказателното постановление, то не може да се приеме, че са били налице предпоставките за това, тъй като с посоченото постановление на РП – В. е спряно наказателното производство поради неразкриване на извършителя на деянието по чл. 235, ал.

1 от НК. Тази норма е изключение от правилото в ал.1, като нейните предпоставки са две, дадени кумулативно – наказателното производство да било прекратено от съда или прокуратурата и препратено на наказващия орган. Следователно не е достатъчно само прекратяване на наказателното производство, а е необходимо документите, имащи отношение към реализиране на административнонаказателната отговорност да са изпратени на административно наказващия орган. Приложението на чл.36, ал.2 от ЗАНН е обусловено не само от наличието на прекратено наказателно производство, каквото липсва в случая, но и от идентитета на субекта, привлечен към административнонаказателна отговорност.

От правна страна са налице допуснати съществени процесуални нарушения на проведеното административнонаказателно производство и в частност на задължението такова производство да се образува с издаване на АУАН и за липса на предпоставките по чл.36, ал.2 от ЗАНН. В НП е записано, че същото се издава едновременно на основание АУАН и на основание постановление за спиране на наказателното производство, като е налице противоречие между основанията за издаването му поради различния процесуален ред за издаването му.

Съдът приема, че изключението на чл.36, ал.2 от ЗАНН е неприложимо в този случай, не само поради липса на прекратяване на наказателното производство, а и поради факта, че липсва идентитет по всички обективни и 5 субективни признаци от състава на деянието, въздигнато за административно нарушение. По отношение на липсата на идентитет между престъплението, за което е образувано наказателното производство и административнонаказателното обвинение , повдигнато с АУАН, съдът съобрази, че досъдебното производство е образувано за престъпление по чл.

235, ал. 1 от НК за незаконна сеч , извършена от неизвестен извършител за периода от 20.09.2020г. до 28.09.2020г. в землището на с. М. в отдел 329, подотдел“И“ по отношение на издадено позволително за сеч № 0578183 от 18.09.2020г., а наказателното постановление е издадено във връзка с издаден превозен билет № 11574/00415 от 27.09.2020г., издаден въз основа на позволително за сеч № 0566751 от 17.07.2020г. от землище с. П., община М., област В., отдел 440, подотдел „з“, като превозният билет е издаден от землище в с. М., без да се конкретизира в тази насока. По досъдебното производство не е повдигнато обвинение против обвиняемо лице, а наказателното производство е спряно до разкриване на извършителя на деянието п чл. 235, ал. 1 от НК. Липсата на такава идентичност е констатирана очевидно от прокуратурата и от административнонаказващия орган.