Решение № 70 от 23.07.2019, Районен съд - Царево

Р

Е Ш Е

Н И Е

№ гр.Царево 23.07.2019 год.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Царевският районен съд, гражданска колегия І-ви граждански състав, в съдебно заседание на десети юли през две хиляди и деветнадесета година в състав :

Председател: Мария Москова при секретаря Петранка Бъкларова, като разгледа докладваното от съдия Москова гр. дело № 9/2019г. по описа на съда, за да се произнесе съобрази:

Производството по делото е образувано по искова молба с правно основание чл.422 ал.1 вр.чл.415 ал.1 от ГПК, предявена от „***” ЕООД чрез ю.к.И. против Ф.С.П. с ЕГН ********** ***, с която се иска да бъде признато за установено между страните, че Ф.С.П. дължи на ищцовото дружество сумата в размер общо на 1055.25 лв., представляваща неизплатено от ответника задължение по Договор за потребителски кредит №***г., сформирана както следва: главница в размер на 500 лева, възнаградителна лихва в размер на 89.59 лева и възнаграждение за предоставяне на пакет за допълнителни услуги в размер на 465.66 лева, както и законна лихва от датата на подаването на заявлението по чл.410 от ГПК в съда -07.03.2018г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед № 62/08.03.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 102/2018г. по описа на РС-Царево.

Твърди се, че ищцовото дружество се намирало в облигационни отношения с ответника, по силата на Договор за потребителски кредит №***г., сключен между „***” ЕООД като кредитор и Ф.С.П. с ЕГН **********, като кредитополучател, при следните параметри: Сума на кредита: 500 лв.; срок на кредита: 9 месеца; размер на вноската: 65.51 лв.; падеж на вноската: десети ден от месеца; годишен процент на разходите (ГПР): 49.87 %; годишен лихвен процент: 41.17%; лихвен процент на ден: 0.11%; Общо задължение по кредита: 589.59 лв. Твърди се също така, че във връзка със сключения договор, от ответника е бил избран и закупен пакет от допълнителни услуги, по който е било уговорено възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги: 465.66 лв. и размер на вноската по закупен пакет от допълнителни услуги: 51.74 лв. Общото задължение по кредита и по пакета от допълнителни услуги било, както следва: общо задължение: 1055.25 лв.; общ размер на вноска: 117.25лв. и дата на погасяване: 20-ти ден от месеца.

Сочи се, че съгласно Декларации т.А към

Договора за потребителски кредит (ДПК) неразделна част от него са Общи условия (ОУ), които са били предадени при подписване на договора и с които длъжникът внимателно се е запознал преди подписване на договора, приема и няма забележки към тях и се задължавал да ги спазва, за което полага подписа си под клаузите на този ДПК и ОУ.

Твърди се, че „***” ЕООД е изпълнило точно и в срок задълженията си по договора, като е превело парична сума в размер на 500.00 лв. по посочената от длъжника банкова сметка (******).

От своя страна ответникът Ф.С.П. поела задължение по Договора за потребителски кредит № ***., да върне отпуснатата й парична сума при уговорените лихви за срок от 9 месеца, с месечна вноска по погасителен план в размер на 117.25 лв. и падежна дата всяко 20-то число на месеца.

Твърди се, че длъжникът не е изпълнявал точно поетите с договора задължения и не е направил нито една пълна погасителна вноски и една непълна, и след изпадането в забава и съгласно уговореното и прието от страните в т. 12.3. от Общите условия към договора за потребителски кредит, а именно: „....В случай, че КЛ/СД просрочи една месечна вноска с повече от 30 (тридесет) календарни дни, настъпва автоматично прекратяване на ДПК и обявяване на неговата предсрочна изискуемост,без да е необходимо КР да изпраща на КЛ/СД уведомление, покана, предизвестие или други.“, на 23.05.2017г. договорът е бил прекратен автоматично от страна на „***“ ЕООД и е била обявена неговата предсрочна изискуемост. На 29.05.2017г. е било изпратено уведомително писмо на ответника, с което е уведомен, че договора е прекратен и е обявен за предсрочно изискуем.

Заявено е изрично, че „***“

ЕООД се отказва да търси в настоящето производство претендираната с подаденото заявление лихва за забава в размер 8.74 лв., като претендира само законна лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането.

Иска се да бъде признато за установено между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата общо в размер на 1055.25 лв., сформирана както следва : главница в размер на 500.00 лева, договорно възнаграждение в размер на 89.59 лева и възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 465.66 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението, и да бъде осъден ответника да заплати на ищцовото дружество направените по делото разноски.

В срока по ГПК, ответникът чрез особения си представител адв.Д. е депозирал отговор, с който е взела становище за неоснователност и недоказаност на иска, тъй като предсрочната изискуемост не била доведена до знанието на длъжника. Счита, че клаузата да предоставянето на пакет от допълнителни услуги е нищожна на основание чл.21 ал.1 от ЗПК като договорена в противоречие с нормата на чл.10а ал.2 от ЗПК, както и че е неравноправна клауза по смисъла на чл.143 от ЗЗП , поради което е нищожна на основание чл.146 ал.1 от ЗЗП. Възразява срещу претендираната възнаградителна лихва, като счита, че такава не се дължи при предсрочна изискуемост на кредита.

В с.з. ищецът, редовно призован, не се явява. Същият е депозирал чрез процесуалния си представител молба делото да бъде разгледано в негово отсъствие, като моли исковата претенция да бъде уважена изцяло като основателна и доказана.

В с.з. ответникът чрез особения си представител адв.Д. поддържа писмения отговор, с който взема становище за неоснователност на иска и счита, че уговорените с договора за потребителски кредит лихвени проценти за нищожни, тъй като накърняват добрите нрави, а освен договорът за кредит е недействителен, тъй като съдържа неравноправни клаузи - уговорените лихвените проценти и възнаграждението за допълнителен пакет от услуги, които са в противоречие със ЗЗП.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа страна и правна страна следното:

Няма спор по делото, а и от представените писмени доказателства се установява, че на 07.02.2017г. между ищеца в качеството в качеството на кредитор и ответникът в качеството на кредитополучател е сключен Договор за потребителски кредит №***., по силата на който ищецът чрез упълномощен от него кредитен експерт е предоставил на ответника заем в размер на 500 лв. срещу задължението на последния да го върне в срок от 9 месеца с размер на вноската от 65.51 лева на месец, ГПР в размер на 49,87% и лихвен процент на ден 0,11% и годишен лихвен процент в размер на 41,17%. В договора е посочено, че общо дължимата сума по кредита възлиза на 589.59лв.

Избран е и пакет от допълнителни услуги – Бонус, за което се дължи от ответника възнаграждение в размер на 465.66 лв., платимо на вноски от по 51.74лв. месечно. Отразено е, че общият размер на сумата, която ответникът следва да върне на ищеца по сключения договор за потребителски кредит и по пакета от допълнителни услуги е 1055.25 лв, платима на вноски за срок от 9 месеца, като размерът на месечната погасителна вноска е 117.25 лв., а падежът й е до 20-тия ден от месеца. Ответникът е декларирал, че е запознат и приема приложимите към настоящия договор общи условия. Декларирал, че са му предоставени информация във формата на стандартен европейски формуляр, разяснения, даващи възможност за преценка доколко предлагания договор за кредит съответства на възможностите на ответника и финансовото му състояние, както разяснения на преддоговорна информация и допълнителен пакет услуги. На същата дата е сключено и споразумение за допълнителен пакет услуги с приложими към него общи условия. Към договора за кредит и споразумение за допълнителен пакет услуги е приложен и подписан от страните погасителен план.

По делото не се спори, че ответникът е получил сумата от 500 лева съгласно договора като ищцовото дружество на 30.03.2017г. е превело парична сума в размер в размер на 500.00 лв. по посочената от длъжника банкова сметка (******).

По делото липсват данни и доказателства ответницата да е погасила каквато и да е било част от задълженията си по договора.

Видно от представеното по делото уведомително писмо /л.43/ ищцовото дружество е обямило сключения между страните потребителски договор за едностранно прекратен считано от 23.05.2017г., като няма данни обаче същото да е стигнало до знанието на ответницата.

По делото е прието ч.гр.д. № 102/2018г. по описа на

РС-Царево, от което се установява, че на 07.03.2018 г. ищецът е депозирал пред РС-Царево заявление за издаване на заповед за изпълнение против ответницата за процесните суми, като заявлението е уважено от РС-Царево и е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумите по заявлението. Заповедта е връчена на ответницата– длъжник в заповедното производство при условията на чл.47 от ГПК, поради и което е указано на ищеца – заявител да предяви иск по чл. 422 ГПК в едномесечен срок за установяване на вземанията по издадената заповед. В едномесечния срок ищцовото дружество е предявило установителния иск, въз основа на който е образувано настоящото исково производство за установяване на дължимостта на сумите за главница и договорна лихва в размер общо на 1055.25 лева, като ищцовото дружество изрично заявява, че се отказва от претенцията си за сумата от 8.74 лева, представляваща мораторна лихва.

От събраните по делото доказателства се установява, че към датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение /07.03.2018г./ е настъпил падежа на цялото задължение - последна падежна дата 20.12.2017г.

По делото е безспорно, че към датата на подаването на заявлението – 07.03.2018г., въз основа на което е образувано ЧГД № 102/2018г. по описа на Районен съд- Царево, както и към момента на произнасянето по делото с решение, ответникът не е погасил задължението си към ищцовото дружество.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира за установено от правна страна следното:

Предявен е установителен иск по чл.422 ал.1 вр.чл.415 ал.1 от ГПК относно вземанията на ищцовото дружество срешу ответницата в размер общо на 1055.25 лева, представляващи парично задължение по Договор за потребителски кредит №***., сформирани както следва: главница в размер на 500 лева, възнаградителна лихва в размер на 89.59 лева и възнаграждение за предоставяне на пакет за допълнителни услуги в размер на 465.66 лева, както и законна лихва от датата на подаването на заявлението по чл.410 от ГПК в съда -07.03.2018г. до изплащане на вземането.

За да се уважат предявените искове ищецът следва да докаже фактите, които сочи да обуславят исковата му претенция в т.ч. наличието на сключен договор за заем, изпълнение на договорните си задължения за предоставяне на заемната сума, при което за ответника е възникналото задължение за нейното връщане. Също така ищецът следва да докаже и вземанията си и по размер. Ответникът следва да проведе насрещно доказване по тези факти. Ответникът следва да докаже всички факти, които сочи да изключват, унищожават или погасяват процесните вземания в т.ч. и възражението си за наличие на законови предпоставки за обявяване на договора за недействителен или за недействителност на отделни клаузи.

С оглед заявените от особения представител на ответника в първото съдебно заседания възражения за недействителност на договора за кредит, следва да се посочи, че потребителят може да релевира възражение за неравноправност на клауза в договора за потребителски кредит в исково производство, вкл. и в съдебен процес, образуван въз основа на предявен положителен установителен иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК. Тъй като правните норми, които уреждат действителността на правните сделки, са от императивен, повелителен порядък, то възражението на потребителя за неравноправния характер на договорна клауза не се преклудира с изтичане на срока за отговор на исковата молба по чл. 131 ГПК, като може да бъде наведено за първи път и във въззивното производство, като ограниченията на чл. 266 ГПК не се прилагат.

Разпечатката съдържа 35 от 54 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d42c08a8-ae67-4170-b764-1169fa6fd4db