Определение № 311 от 29.03.2023, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 311 гр. София, 29.03.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николай Джурковски

Членове:

Александър Желязков

Емилия Колева като разгледа докладваното от Николай Джурковски Въззивно частно наказателно дело № 20231000600368 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.440 ал. 2 във вр. с глава 22 от НПК.

С протоколно определение на СГС-НО, 28 състав от 13.03.2023 г., постановено по НЧД № 1375/2023 г. по описа на същия съд, е оставена без уважение молбата на осъдения С. А. К. за предсрочно условно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наложеното му наказание по ВНОХД № 741/2013 г. по описа на Софийски апелативен съд.

Срещу така постановеното определение в законоустановения срок е постъпила жалба от осъдения С. А. К. с искане да бъде отменено като незаконосъобразно и да бъде постановено ново, с което да бъде уважена молбата му за условно предсрочно освобождаване. В жалбата си осъденият твърди, че към момента е изтърпял много над изискуемата ½ от наложеното наказание. Прави оплакване, че СГС не е съобразил цялостното му добро поведение в затвора и че рисковите му точки са 43, т.е., че рискът от рецидив е среден. Изтъква, че е изявявал желание да полага труд и че е работил. Счита, че е дал убедителни доказателства за поправянето си.

Срещу определението на СГС е постъпила въззивна частна жалба и от адвокат Т. И. от САК, служебен защитник на осъдения С. А. К. в това производство, с оплаквания, че същото е незаконосъобразно и немотивирано. Твърди се в жалбата, че както правилно е посочил СГС по делото е безспорно установено, че е изпълнено първото от условията за прилагане на института на условното предсрочно освобождаване, а именно-към датата на депозиране на молбата на осъдения С. К. същият е изтърпял много повече от 1/2 от наложеното му наказание. Подалият жалбата защитник счита обаче, че противно на изложените от градския съд изводи в процесния случай е налице и втората положителна предпоставка за УПО – наличието на данни за поправяне на осъдения. В тази насока се развиват съображения, че видно от приложеното затворническо досие осъденият е имал примерно поведение, като 1 изрично е посочено, че не е конфликтен във взаимоотношенията с останалите лишени от свобода, а към служителите от администрацията има дължимото уважение. Сочи се, че действително същия е бил наказван, но и че е бил награждаван. Предвид този факт защитникът счита, че е изпълнена и втората предпоставка на чл. 70, ал. 1 от НК за допускане на условното предсрочно освобождаване.

В жалбата се излагат и доводи, че самите наказания на осъдения (видно от представения от ИСДВР доклад) са за твърдяни нарушения през изминалата 2022 г. и че за предходния 10 годишен период от изтърпяване на наказанието данни за такива липсват, което, според защитника, сочи, че продължителният период, в който К. е лишен от свобода, е обективният фактор, който способства за появата на негативни тенденции в поведението му. В тази връзка се изтъква, че това уточнение е съществено, тъй като съобразно разпоредбата на чл.

439а, ал. 3 от НПК при вземане на решение за условно предсрочно освобождаване следва да се изследва цялостното поведение на осъденият по време на изтърпяване на наказанието, а не отделни негови елементи.

Развиват се и доводи, че ако се приеме тезата за липсата на достатъчно данни за поправянето на С. К., то да се има предвид, че срокът на изтърпяване на наложеното му наказание е почти достигнат, като остават само 9 месеца от него, поради което не следва да се счита, че заложените в представения по делото доклад цели биха могли да бъдат постигнати в такъв кратък период (още повече, ако те не са постигнати в рамките на предходния период от 11 години). В този смисъл, според защитника, може да се направи извод, че затворническата администрация не е работила активно за тяхното постигане през този продължителен период от време и няма гаранции, че и занапред ще има положителна промяна. С оглед на това счита, че изтърпяването на цялата присъда от осъдения е лишено от заложения от законодателя смисъл, а представлява единствено налагане на пълната предвидена наказателна репресия. В този аспект застъпва становище, че замяната на остатъка от присъдата, но под условие, би имало по-голям възпиращ ефект за лицето, за което се твърди, че не се е поправило, доколкото би спомогнала същото да се въздържа от извършване на нови правонарушения под страх да не бъде повторно лишено от свобода.

В жалбата се акцентира и на обстоятелствата, че настоящото осъждане е първо такова за С.

К.; че последният няма зависимости; че е в трудоспособна възраст, има професия и семейни връзки навън, което е гаранция за успешната му ресоциализация в обществото в случай, че бъде освободен предсрочно.

С оглед на всичко така изложено подалият жалбата защитник моли да се отмени атакуваното определение на Софийски градски съд и да бъде допуснато предсрочното условно освобождаване на С. А. К. за оставащия срок от наказанието му „лишаване от свобода“.

Апелативен съд-София, след като обсъди доводите в жалбите на осъдения и на неговия служебен защитник и след като в съответствие с разпоредбите на чл. 345 НПК провери изцяло правилността на атакуваното определение, намира, че същото е законосъобразно и обосновано, поради което следва да бъде потвърдено.

2

По отношение на осъдения А. Х. С. е приведено в изпълнение и в момента той изтърпява наказание „лишаване от свобода“ за срок от 12 години, наложено му с присъда по ВНОХД № 741/2013 г. по описа на САC за извършено престъпление по чл. 116 ал.1 т.6 пр.3 вр. чл.

115 от НК. Началото на изтърпяването на това наказание е 27.05.2012 г.

Към датата 13.03.2023 г. лишеният от свобода С. А. К. е изтърпял фактически 10 години, 9 месеца и 16 дни; от работа е изтърпял 4 месеца и 29 дни, или всичко е изтърпял 11 години, 2 месеца и 15 дни, като неизтърпеният остатък от наказанието е 9 месеца и 15 дни.

Обсъждайки наличието на законоустановените предпоставки за постановяването на условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част от търпяното в момента наказание лишаване от свобода, СГС правилно и обосновано е приел, че доколкото осъденият К. е изтърпял фактически повече от 1/2 от наложеното му наказание за престъпление, което не представлява опасен рецидив, то е налице формалната предпоставка на чл. 70 ал.1 т.1 от НК, изискваща периодът на фактическото изтърпяване на наказанието лишаване от свобода да не е по-малък от 1/2 от размера на наложеното наказание.

Същевременно първостепенният съд е счел, че от доказателствата по делото не се установява да е изпълнена другата законоустановена предпоставка, за да бъде постановено условно предсрочно освобождаване, а именно – наличието на убедителни доказателства, че в резултат на изтърпяната част от наказанието осъденият се е поправил в такава степен, че да не е необходимо изтърпяването на остатъка. В тази връзка градският съд е приел, че макар и да са установени известни положителни тенденции в поведението на осъдения К. по време на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода – че е работил и че е награждаван, са налице и данни за извършени от него дисциплинарни нарушения в сравнително непродължителен период от време считано спрямо момента на разглеждането на молбата за УПО, за които са му били наложени наказания. Освен това СГС е приел, че е констатирано несъществено занижаване на стойностите на риска от 46 на 44 точки /всъщност тази констатация е невярна и необоснована, доколкото в доклада на ИСДВР на л.л.8-11 от първоинст. дело изрично е записано тъкмо обратното – че са отчетени завишени стойности на риска от рецидив от 44 т. на 46 т./ и че при осъденият продължават да съществуват проблемни зони.

Въззивният съд напълно споделя решаващия извод на СГС за отсъствието на законоустановената предпоставка, касаеща поправянето на осъдения С. К.. Този извод по съществото си е правилен и обоснован, тъй като се основава на приложените по делото доказателства и на установените чрез тях фактически положения.

Така, въз основа на данните по делото обосновано и законосъобразно е прието, че тази втора предпоставка все още не е изпълнена. Изследването на цялостното поведение на осъдения С. К. по време на престоя му в затворническото заведение води до еднозначен и недвусмислен извод, че към момента същият все още не е дал достатъчно убедителни, безспорни и категорични доказателства за поправянето си. В този смисъл по делото не са налице данни за трайна, необратима и устойчива положителна промяна в нагласите му за 3 водене на законосъобразен начин на живот, доколкото от актуалния доклад на ИСДВР е видно, че той не приема отговорността за извършеното правонарушение и не разбира мотивите за криминалното си поведение; не приема присъдата за справедлива; не разпознава факторите, които са допринесли за извършване на правонарушението; не зачита и признава правата на другите, като е агресивно зареден, трудно овладява гнева си и при него се наблюдават агресивни нагласи и прояви; че обичайните дейности го подтикват към извършване на правонарушения; че е приобщен към хора с трайно утвърдени криминални нагласи и лесно се влияе от криминалното обкръжение. Т.е., в поведението му не са утвърдени модели, адекватни на обществените очаквания, и все още не е постигнато в необходимата степен преосмисляне на човешките ценности и приоритети. Затова корекционният процес по отношение на осъдения К. следва да продължи в насока коренна промяна на нагласите и поведението му, а именно – към зачитане и спазване на законовия ред и на установените в обществото правила на поведение, тъй като въз основа на констатациите в цитирания доклад на ИСДВР не може да се изключи риск от повтаряне на правонарушението /включително и предвид посочения завишен риск от рецидив от 44 на 46 точки/ и да се говори за успешно завършен при него корекционен процес. Всичко това предполага да бъде продължено изтърпяването на наказанието.

Поправянето е фактически процес на трайна промяна на поведението на осъдения като негова реакция към наказанието и изтърпяването му, при който /процес/ съществуващите нагласи, определящи избор на престъпно поведение, постепенно отпадат и се заместват от нагласи за правомерно и законосъобразено поведение.А поправянето /като резултат/ е настъпилата положителна промяна в поведението /в динамичния стереотип/ на осъдения вследствие на корекционното въздействие и на целия корекционно-възпитателен процес и е свързано с преосмисляне на извършеното престъпление и засяга интелектуалната и волевата сфера на лишения от свобода, в които се формира наказателноправната вина. И тъй като корекционното въздействие и поправителният процес протичат във времевите граници на наказателноизпълнителното правоотношение, това означава, че преценката дали поправителният процес е успешен и завършен и какъв е резултатът от поправителното въздействие следва да бъде направена въз основа на изследване на цялостното поведение на осъдения по време на целия срок на изтърпяване на наказанието. Това принципно положение е и нормативно заложено, като се извежда от разпоредбата на чл. 439а ал.3 НПК.

Тълкуването на същата недвусмислено сочи, че във всички случаи при извършването на преценка за наличието на основания за постановяване на условно предсрочно освобождаване е необходимо да се изследва цялостното поведението на осъдения по време на изтърпяване на наказанието, а не само отделни негови аспекти и за отделни периоди.

Съобразно това предписание на закона в настоящото производство съдът е длъжен да анализира всички налични доказателства относно поведението, нагласите и стратегиите на осъдения в целия период от време на изтърпяване на наказанието. Това е необходимо с оглед извършване на преценката за качествените измерения на корекционните резултати – относно тяхната устойчивост и необратимост. Устойчивостта предполага задържане на 4 корекционните постижения, което означава, че за да бъдат резултатите устойчиви, положителните поведенчески прояви на осъдения следва да са последователни и стабилни /което в случая категорично не е налице, доколкото в предходната календарна година /2022 г./ К. е извършил три дисциплинарни нарушения, за които е бил наказан/. От това логично следва, че преценката за наличието на този качествен признак няма как да бъде извършена ако не се анализират всички данни от досието, респ. всички налични доказателства. По тази причина в съответствие с изискването на закона следва да бъдат обсъдени и анализирани всички налични документи, включително тези в затворническото досие, както и актуалния доклад на ИСДВР.