Решение № 17667 от 16.09.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 17667 гр. София, 16.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 170 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Р.Г.Б. при участието на секретаря ЦВЕТАНА Б. ТОШЕВА като разгледа докладваното от Р.Г.Б. Частно гражданско дело № 20251110142485 по описа за 2025 година

Производството е по реда на Регламент (ЕО) № 861/2007г. на Европейския Парламент и Съвета за създаване на европейска процедура по искове с малък материален интерес.

Настоящото производство е образувано по Формуляр А по Регламент (ЕО) № 861/2007г. на Европейския Парламент и Съвета за създаване на европейска процедура по искове с малък материален интерес, с който заявителят “Е.Х.Г.” Гмбх е предявил срещу ответника “Р.Е. ДАК" ООД осъдителен иск с правно основание чл. 7, параграф 1, б „б“ вр. с чл. 6, параграф 1, „б“ Регламент № 261/ 2004 на Европейския Парламенти и Съвета от 11.02.2004г. за сумата 250 евро, представляваща обезщетение за закъснял полет 4406, от Барселона за София на 01.06.2023г. с над 3 часа, ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението- 03.01.2019г., до окончателното плащане на сумата.

Ищецът извежда субективните си права при твърдения, че между Ч.Ю.Л. и ответникът е сключил договор за въздушен превоз, като пътникът закупил самолетен билет за полет от Неапол до София на дата 16.06.2025г. Същият сочи, че по разписание полетът е трябвало да пристигне в 11,30 часа местно време, докато полетът е извършен със закъснение от повече от три часа спрямо планираното разписание. Развити са съображения, че вследствие посоченото неизпълнение на договора за превоз ищците имат право на компенсаторно обезщетение в размер на по 250 евро, съгласно чл. 5, параграф 1, б. „в“ от Регламент (ЕО) № 261/ 2004г.

Сочи се, че на 30.06.2025г. е сключен договор за цесия между ищеца и Ч.Ю.Л., по силата на който последната прехвърлила на ищеца вземането си за обезщетение за закъснял полет.

При изложените твърдения, ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди 1 ответника да плати сумата 250 евро, представляваща обезщетение за закъснение на полет на 16.06.2025г. от Неапол до София, на основание чл. 7 Регламент (ЕО) № 261/ 2004г.

В срока и реда по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, в който се изразява становище за неоснователност на иска.

Ответникът оспорва между него и Ч.Ю.Л. да е сключен договор за превоз, аргументирано с довод, че не представена бордна карта, издадена на пътника. Сочи, че закъснението на полета се дължи на извънредни обстоятелсва, които не зависят от волята на ответника.

Развиват се съображения, че непосредствено преди часа на излитане е възникнала техническа неизправност на самолета, с който е планиран полета.

На следващо място, на 16.06.2025г. Европейската организация за безопасност на въздухоплаването Евроконтрол) е наложила ограничения при изпълнение на всички полети от летище Неапол. На същата дата са наложени ограничения на слотовете в европейската мрежа поради комбинация метеорологични смущения, затворено въздушно пространство и ограничения на капацитета, поради което процесният полет е с времеви слотове, които са променени и ограничени многократно.

В отговора е релевирано възражение за нищожност на договора за цесия, аргументирано с довод, че не е индивидуализирано вземането, предмет на договора.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По иска за компенсаторно обезщетение, с правно основание чл. 7, параграф 1, б. „а“ от Регламент (ЕО) 261/2004г. в тежест на ищеца е да докаже съществуването на валидно правоотношение с ответника по договор за въздушен превоз, в рамките на което ответникът е изпълнил възложения полет, за който пътникът има потвърдена резервация, а последния се е явил на гишето за регистрация не по- късно от 45 минути преди обявения час за излитане; както и размера на дължимото обезщетение; съществуването на облигационно правоотношение между ищеца и Ч.Ю.Л., възникнало въз основа на договор за цесия.

В тежест на ответника е да установи, че е изпълнил полета навреме, респ. че закъснението е причинено от извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати, в случая техническа неизправност на самолета, свързана със събитие, което не е присъщо на нормалното упражняване на дейността на ответника и се намира извън ефективния му контрол поради своето естество или произход.

Регламент (ЕО) 261/2004 г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети урежда правото на парично обезщетение на пътниците на отменен полет за претърпяната вреда от загуба на време поради неизпълнението на задължението на въздушния превозвач да осъществи въздушния превоз при предварително определени в договора параметри.

Регламентът определя твърд размер на дължимото обезщетение в зависимост от разстоянието на полета (250 евро при полети с разстояние до 1500 км., какъвто е настоящият 2 случай – арг. чл. 7, т. 1, б. „а“ РЕО 261/2004), като съгласно задължителната тълкувателна практика на съда на Европейския съюз, обективирана в решение от 19.11.2009 г. по дело № С- 402/ 07, право на обезщетение по чл. 7 от Регламент № 261/2004 имат и пътниците на закъснели полети, когато поради закъснение на полет претърпяват загуба на време, равна на или по-голяма от три часа, с други думи, когато достигат своя краен пункт на пристигане три часа или повече след предварително планираното от въздушния превозвач време за пристигане по разписание.

Не се спори по делото, че разстоянието между Неапол и София е до 1500 км.

От представената разпечатка от профила на Ч.Ю.Л. се установява, че между Ч.Ю.Л. и “Р.Е. ДАК" съществува облигационно правоотношение, въз основа на договор за превоз, по силата на който превозвачът се задължил да превози Ч.Ю.Л. от Неапол до София на 16.06.2025г., с полет FR5473.

Видно от представения списък с полети, излитащи от летище Неапол, полет FR5473 (Неапол- София) е пристигнал на летище София на 16.06.2026г. в 11,56 часа, с над 3 часа закъснение.

Със споразумение за прехвърляне на вземания от 30.06.2025г., скл. между Ч.Ю.Л. и “ЕърХелп Германия” ГмбХ, Ч.Ю.Л. е прехвърлила на “ЕърХелп Германия” ГмбХ вземането си по полет

Регламент № 261/ 2004 г. очертава фактическия състав на правото на парично обезщетение, като въвежда две предпоставки за възникването му в полза на пътникасъщият да има потвърдена резервация за полет и същият да се е явил на гишето за регистрация не по- късно като е предвидено и в час, посочен предварително и в писмен вид (включително по електронен път) от въздушния превозвач, туроператора или упълномощен пътнически агент, или, ако не е посочен час; 45 минути преди обявения час за излитане.

В конкретния случай от представените доказателства се установява, че е налице първата предпоставка от посочения фактически състав- ищецът има потвърдена резервация за полет.

С решение от 21.12.2021г. по съединени дела C- 146/ 20, C- 188/ 20, C- 196/ 20 и C- 270/ 20 е дадено тълкувание, че член 3, параграф 2, буква а) от Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети трябва да се тълкува в смисъл, че пътникът разполага с „потвърдена резервация“ по смисъла на тази разпоредба, когато туроператорът предава на този пътник, с когото е договорно обвързан, „друго доказателство“ по смисъла на член 2, буква ж) от този регламент, което съдържа обещание за превоза му с конкретен полет, индивидуализиран чрез посочени място и часове на излитане и пристигане и номер на полет, дори ако туроператорът не е получил потвърждение от съответния въздушен превозвач за часовете на излитане и пристигане на този полет.

Регламентът урежда правото на парично обезщетение на пътниците на отменен полет за претърпяната вреда от загуба на време поради неизпълнението на задължението на 3 въздушния превозвач да осъществи въздушния превоз съобразно планираното разписание.

Не съществува колебание в практиката на СЕС по тълкуване на Регламент (ЕО) № 261/ 2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, че членове 5, 6 и 7 Регламент № 261/2004 трябва да се тълкуват в смисъл, че пътниците на закъснели полети може да се приравнят на пътниците на отменени полети за целите на прилагането на правото на обезщетение и че така те могат да се позовават на правото на обезщетение по член 7 от посочения регламент, когато поради закъснение на полет претърпяват загуба на време, равна на или по-голяма от три часа. В т.см. е Решение от 19.11.2009 г. на СЕС по съединени дела С-402/07 и С-432/07.

Закъснението в изпълнението на полета се установява от събраните по делото писмени доказателства. Посоченият правнорелевантен факт се установява от представената справка от летище София и от разпечатката от водената между страните електронна кореспонденция.

Конкретиката на случая сочи, че от представените писмени доказателства се установява, че в кореспонденцията между страните ответното дружество е посочило, че полетът е изпълнен със закъснение. Визираното обстоятелство представлява неизгоден факт, поради което следва да се тълкува като признание, че полетът е изпълнен със закъснение. Следва да се посочи, че ответникът не е представил доказателства, установяващи, че полетът е изпълнен навреме.

Установява се, че Ч.Ю.Л. е прехвърлила вземането си за обезщетение за закъснение, произтичащо от процесния полет на ищеца. Ответникът е оспорил истинността на представения договор, досежно автентичността на подписа на цедента.

Съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 1 ЗЗД кредиторът може да прехвърли своето вземане, освен ако законът, договорът или естеството на вземането не допускат това. В доктрината и в съдебната практика договорът за цесия се дефинира като такъв, при който се осъществява промяна в облигационната връзка чрез промяна на активната страна в нея, или това е договор за отстъпване на едно вземане от досегашния му носител на едно трето, чуждо на тази връзка лице. Договорът за цесия се определя още като каузален, неформален и консенсуален, като прехвърлянето на вземането може да бъде уговорено като възмездно или безвъзмездно. С постигането на съгласие между страните, вземането преминава от цедента върху цесионера, т. е последният придобива вземането в състоянието, в което то се е намирало към същия момент, заедно с акцесорните му права- чл. 99, ал. 2 ЗЗД.

Съгласно нормата на чл. 193 ГПК страната, на която документът се противопоставя, може да разруши неговата доказателствена сила, като оспори неговата истинност(автентичност и вярност). Когато документът е диспозитивен (както в настоящия случай), т.е. при който не възниква въпросът за верността на материализираното с него удостоверително изявление поради естеството на изявлението, да се оспори неговата истинност значи да се заяви, че той е неавтентичен, като това е единствения път за защита срещу формалната му доказателствена сила, независимо от това, дали той е официален, или частен. Конкретиката 4 на случая сочи, че ищецът, чиято е доказателствената тежест, не представи доказателства, удостоверяващи, че подписът на цедент, положен в оспорения договор за цесия, е изпълнен от цедента Ч.Ю.Л.. С оглед това, оспорването на истинността на документа е доказано и същият се явява неистински.

В светлината на изложеното ищецът не се легитимира като носител на вземането за обезшетение за закъснението на процесния полет.

Изложеното обуславя неоснователност на иска и неговото отхвърляне.

Относно разноските:

Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право на разноски съразмерно с отхвърленмата част от исковете.

В конкретния случай ответникът е направил разноски за депозит за възнаграждение на вещо лице в размер на сумата 206,78 евро и адвокатско възнаграждение в размер на сумата 590 евро.

Разпечатката съдържа 39 от 48 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d42b3424-05e0-4553-ae47-76c8ee075562