Определение № 29524 от 14.08.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 29524 гр. София, 14.08.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА като разгледа докладваното от АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА Гражданско дело № 20251110154186 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 248 ГПК.

Съдът е сезиран с молба от 14.05.2026 г. от ответника с искане за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските, като се отхвърли искането на насрещната страна за присъждане на адвокатско възнаграждение при условията на чл. 38 ЗА и не се присъждат разноски на ищеца. Сочи се, че не се установява ищецът да е материално затруднено лице, като се счита, че делото е заведено при злоупотреба с право.

Ответникът по молбата и ищец в първоинстанционното производство сочи, че договорът за правна защита и съдействие съдържа всички съществени реквизити и ясно определя характера на дължимата правна помощ. Счита за неоснователни съображенията за злоупотреба с право.

Молбата е допустима. Подадена е от легитимирана страна в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК. Разгледана по същество молбата е неоснователна.

В постановеното по делото решение съдът е присъдил ищеца разноски за държавна такса в размер на 25,56 евро (50 лева) и депозит за експертиза в размер на 215 евро (420,50 лева), както и на процесуалния представител на ищеца адвокатско възнаграждение при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА в размер на 245,42 евро (480 лева), като е съобразил направеното възражение за прекомерност, чл. 7, ал. 2, т. 1 НМРАВ и фактическата и правна сложност на делото. Съдът намира, че материалният интерес е обективен критерий, при наличие на който не може да се прави преценка дали осъществените процесуални действия от процесуалния представител са достатъчни, за да обусловят присъждане на възнаграждение в такъв размер, както и относно фактическата и правна сложност на делото.

В случая съдът е присъдил минимално определеното адвокатско възнаграждение по НМРАВ, към което е добавил ДДС. Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска. С оглед изхода на спора на 1 ищ=еца и процесуалния му представител се дължат разноски. Обстоятелството, че адвокатската защита е била предоставена при условията на чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗА не означава, че ответникът не следва да заплати адвокатско възнаграждение съразмерно с уважената част от предявения иск. Съгласно трайната практика на ВКС правото на възнаграждение в хипотезата на чл. 38 ЗА възниква за адвоката при наличие на следните предпоставки: да е оказана безплатна адвокатска помощ на лица, посочени в чл. 38, ал. 1 ЗА и в съответното производство насрещната страна да е била осъдена за разноски, като не следва да се доказва наличието на основанието, а именно, че лицето на което се оказва помощта, попада в една от изброените в чл. 38, ал. 1 ЗА категории лица. Достатъчно е да се представи договорът за правна помощ и в него да е отбелязано, че помощта се оказва безплатно при условията на чл. 38 ЗА, като в конкретния случай тези предпоставки са налице. Самата същност на предоставяне на безплатна адвокатска помощ изключва заплащането от страната, на която се оказва. Поради това съдът счита, че не е длъжен да изследва дали лицето, на което се предоставя безплатна помощ, е материално затруднено, доколкото последното е декларирало това обстоятелство при сключването на договор за правна защита и съдействие.

Освен това съдът счита, че не е налице непременно злоупотреба с право, когато между едни и същи страни са налице няколко еднотипни дела, доколкото същите имат различен предмет и ищецът не е длъжен да предяви всички свои претенции в едно производство.

По изложените съображения искането на ищеца за изменение на решението в частта за разноските и неприсъждане на насрещната страна на разноски и на адвокатско възнаграждение при условията на чл. 38 ЗА следва да бъде оставено без уважение.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „С...“ АД с правно основание чл. 248 ГПК за изменение на решение от 18.04.2026 г. по гр. д. № 54186/2025 г. на СРС, 82 състав, в частта за разноските за неприсъждане на насрещната страна на разноски и на адвокатско възнаграждение при условията на чл. 38 ЗА.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2