Решение № 867 от 15.03.2024, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Гражданско дело 11137/2023
- Вид
- Решение № 867
- Подписан
- 15.03.2024
- В сила
- 23.04.2024
- Състав
- Иван Стойнов
Цитирани разпоредби
- чл. 78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 386, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 386, ал.2 · Кодекс за застраховането
- чл. 387, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 400, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 405, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 408, ал. 1, т. 3 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 867 гр. Варна, 15.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 17 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Иван Стойнов при участието на секретаря Валентина М. Милчева като разгледа докладваното от Иван Стойнов Гражданско дело №
20233110111137 по описа за 2023 година
Производството е образувано по подадена искова молба от С. С. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. *, с която срещу *, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. *, е предявен частичен осъдителен иск за ОСЪЖДАНЕ на ответника да заплати на ищеца сумата от 100 лв. /сто лева/, част от сумата от 2 030,60 лв., представляваща дължимо застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на облицовка предна броня, калник преден десен, фар преден десен и подкалник преден десен, причинени в резултат на настъпило застрахователно събитие по Договор полица № 220305/030/0000011 от 21.07.2022 г. за застраховка „Каско“ на л.а. „*", с per. № *, на основание чл. 405, ал. 1 КЗ, ведно със законната лихва от датата на исковата молба /29.08.2023 г./ до окончателното изплащане на задължението.
В исковата молба ищецът С. С. Д. твърди, че на 21.07.2022 г. сключил застраховка „Каско“ на личния си автомобил „*", с per. № * с ответника за срок от 31.07.2022 г. до 30.07.2023 г., като при сключване на застраховката заплатил застрахователната премия изцяло. Сочи, че на 08.07.2023 г. около 17,30 ч. паркирал автомобила си на паркинга на магазин Метро и около 19,00 ч. отивайки до него установил, че са увредени облицовка предна броня, калник преден десен, фар преден десен и подкалник преден десен. Излага, че на 10.07.2023 г. уведомил застрахователя за настъпилото застрахователно събитие, който извършил оглед на автомобила, съставил снимков материал и опис на щетите, които завел като опис на щета № 0305/23/747/50004 г. Сочи, че на 19.07.2023 г. получил уведомление, с което му било отказано изплащане на застрахователно обезщетение, доколкото било налице несъответствие между вида и степеннта на претендираните увреждания. Счита, че застрахователят неоснователно му е отказал изплащането на обезщетение, доколкото не са налице предвидените в КЗ предпоставки за това. Излага, че след проучване в няколко сервиза е установил, че необходимата за възстановяване на щетите сума е в общ размер от 2 030,60 лв. Моли съда за осъждане на ответника да заплати сумата от 100 лв., представляваща част от дължимата сума и за присъждане на разноски.
Ответникът *“ е подал отговор на исковата молба в срок, с който оспорва иска. Не 1 оспорва наличието на действително застрахователно правоотношение между страните, както и че на 10.07.2023 г. ищецът го е уведомил за щетата. Оспорва изцяло механизма на настъпване на вредите, като твърди, че не е настъпило застрахователно събитие и са били налице основания да бъде отказано изплащане на обезщетение. Сочи, че естеството на увреждането не кореспондира с декларираното от ищеца, доколкото уврежданията на детайлите няма как да настъпят в паркирано състояние, а са в резултат от движение и удар на автомобила в неподвижен обект. Излага, че основанието за отказ да се изплати обезщетение е т. 76 от ОУ на застрахователя, в която е предвидено, че такова не се изплаща когато застрахованият извършва действия, с които въвежда в заблуждение застрахователя относно настъпването на събитието. В тази връзка счита, че е налице и основанието по чл.
408, ал. 1, т. 3 КЗ да бъде отказано изплащането на обезщетение, а именно неизпълнение на задължение на застрахования, произтичащо от застрахователния договор. Сочи още, че застрахованият не е изпълнил и задължението си да уведоми органите на МВР за събитието.
В евентуалност оспорва претендирания размер на вредите, който считат, че не отговаря на реално претърпените. Твърди, че обезщетението следва да се изчисли на база на цените за резервни материали и труд с алтернативни части в неоторизирани сервизи. В допълнение посочва, че застрахователят заплаща до три броя увредени детайли, а увредените детайли са повече. Моли за отхвърляне на иска.
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа исковата молба. Допуснато е увеличение на предявения частичен иск до сумата от 1 873,11 лв., част от сумата 2 030,60 лв.
В съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния си представител, поддържа отговора на исковата молба. Представя писмена защита.
Настоящият състав на съда, въз основа на твърденията и възраженията на страните, с оглед събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение, формира следните фактически изводи:
Представено е свидетелство за регистрация /л. 4/, от което се установява, че С. С. Д. е вписан като собственик на л.а. „*", с per. № *.
Представена е застрахователна полица № 22-0305/030/0000011 /л. 5/, от която се установява, че процесния автомобил е застрахован при ответника със застраховка „Сухопътни превозни средства, без релсови превозни средства – Алианц на път“ за сумата от 3 600 лв. за срок от 31.07.2022 г. до 30.07.2023 г.
От Уведомление за щети по МПС /л. 49/ се установява, че ищецът е уведомил застрахователя за настъпило застрахователно събитие на 08.07.2023 г. на паркинг, с което автомобилът му е увреден отпред отдясно. Посочени са увредени детайли – броня облицовка, преден калник, преден десен фар, блок комбинирани светлини, преден десен подкалник пластмасов.
От Списък на констатирани увреждания на МПС от 10.07.2023 г. /л. 6 и л. 51/ се установява, че застрахователят е извършил оглед на автомобила и е констатирал увреждания по автомобила - броня облицовка, преден калник, преден десен фар, блок комбинирани светлини, преден десен подкалник пластмасов.
Представен е снимковия материал по щетата /л. 52-63/, който е предоставен на вещото лице за целите на САТЕ.
От писмо от 19.07.2023 г. /л. 64/ се установява, че на ищеца му е отказано изплащането на застрахователно обезщетение, защото естеството на увреждането не кореспондира с декларираното събитие, поради което на основание т. 76 от ОУ застрахователят може да откаже изплащане на обезщетение.
Установява се, че на 03.08.2023 г. ищецът е подал възражение /л. 65/ до застрахователя за преразглеждане на отказа. По същото е подаден отговор /л. 66/ от застрахователя, с който се отказва преразглеждане.
Представени са специални условия към застрахователната полица и общи условия за 2 застраховане /л. 38 – 48/
От заключението на вещото лице по приетата по делото САТЕ /л. 89/ се установява, че възможният механизъм за настъпване на застрахователното събитие е пряк контакт с приплъзване между превозното средство и обект, движещ се вдясно от него, в посока отзад напред спрямо оста на автомобила. Експертизата приема уврежданията по автомобила, установени при огледа. Вещото лице изчислява, че общата стойност на щетите по средни пазарни цени за части и труд към датата на събитието след извършена справка в поне 10 сервиза в гр. Варна във всички ценови диапазони. Счита, че уврежданията по автомобила са в следствие на съприкосновение с приплъзване в твърд обект, като е налице причинноследствена връзка между процесното ПТП и настъпилите вреди по автомобила, като е възможно да са причинени по степен и вид от настъпилото събитие. Възможно е вредите да са получени заедно при едно и също събитие, включително в покой на превозното средство, вследствие на съприкосновение с твърд предмет движещ се в посока отзад напред спрямо оста на автомобила, като е възможно да са получени и при движение на превозното средство на заден ход с промяна на траекторията на движение, като предната част на автомобила се изнася в дясно. Не са налице достатъчно данни, за да се определи с точност увреждащия обект, но същият е с твърдо покритие и ясно изразен ръб, отговарящ на височината на увреждането на калник преден десен. Общият размер на пазарната стойност на необходимите резервни и алтернативни части и материали за възстановяване на констатираните увреждания по автомобила е в размер на 406,43 лв. Общият размер на пазарната стойност на необходимия труд за възстановяване на автомобила с резервни части по средни пазарни цени в неофициални сервизи е в размер на 1 321,24 лв.
От показанията на разпитаната по делото свидетелка * Д.а /съпруга на ищеца/ се установява, че на 08.07.2023 г. към 17,00 ч. отишли с автомобила на съпруга й до магазин „Метро“ да пазаруват и след като излезели след около час и половина видели, че е ударен от дясната страна – фарът и калникът били ударени, и бронята висяла. Преди това автомобилът бил в добро състояние, като е имало и друго увреждане, но било отстранено в сервиз на Алианц.
Въз основа на горната фактическа установеност, настоящият състав на съда формира следните правни изводи:
Предявеният е осъдителен иск за заплащане на застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди, който е квалифициран като иск от увреденото лице срещу застрахователя по застраховка „КАСКО“, на основание чл. 405, ал. 1 КЗ.
Съобразно разпределената в процеса доказателствена тежест ищецът е следвало да докаже наличието на валидно застрахователно правоотношение между страните по договор за застраховка “КАСКО”, с включено покритие на осъществения риск, със срок на действие, покриващ датата на застрахователното събитие (не се спори) и че на сочената дата е настъпило застрахователно събитие; че вследствие на събитието е претърпял твърдените имуществени вреди по вид и размер; наличието на причинно-следствена връзка между събитието и вредоносния резултат; както и че е изправна страна в правоотношение със застрахователя, като е заплатил дължимата застрахователна премия и е изпълнил задължението си да уведоми своевременно застрахователя за увреждането и да му представи необходимите документи. В тежест на ответника е било да докаже, че е изпълнил надлежно задължението си за репариране на претърпените от ищеца имуществени вреди или че са налице основания за отказ от изплащане на застрахователно обезщетение.
Между страните не се спори, че е налице действително застрахователно правоотношение, както и че на 10.07.2023 г. ищецът е уведомил ответника за щетата.
Ответникът е отказал да изплати застрахователно обезщетение с мотив, че ищецът е декларирал неверни данни за настъпване на застрахователното събитие, с което е нарушил т.
76 от ОУ, в която е предвидено, че такова не се изплаща когато застрахованият извършва действия, с които въвежда в заблуждение застрахователя относно настъпването на събитието.
3
По отношение на механизма на настъпване на събитието са допуснати въпроси към вещото лице по назначената САТЕ и е разпитан свидетел. От показанията на свидетелката, като съдът отчита нейната евентуална заинтересованост от изхода на спора, се установява настъпването на застрахователното събитие по описания от ищеца начин, както и уврежданията по автомобила. Същата е предупредена за наказателната отговорност за даване на неверни показания. Същевременно вещото лице е посочило, че е възможно щетите да настъпят по описания от ищеца начин, както и че е възможно да настъпят по посочения от ответника начин. Липсват достатъчно данни, за да се даде категорично заключение за точния механизъм, но от събраните по делото материали не се изключва настъпване на увреждането по декларирания от ищеца начин, поради което и не са налице основания застрахователят да откаже да изплати застрахователно обезщетение, само защото счита, че увреждания са настъпили по друг начин (в движение на увредения автомобил).
Нещо повече, дори ищецът сам да си е причинил уврежданията по автомобила, то доколкото се касае за застраховка „КАСКО“, в която е предвиден и този вид риск, застрахователят отново е задължен да изплати застрахователно обезщетение за щетите. В случая не се касае за злоумишлено действие, кражба на автомобила или настъпило ПТП между два автомобила в движение, за които събития е от изключително значение механизмът, за да може застрахователят да ангажира регресна отговорност спрямо причинителя на вредата.
В настоящия процес застрахователят не успя да докаже възражението си, че ищецът е декларирал неверни данни, с които да го е въвел в заблуждение, и от това негово действие да са настъпили вредни последици, които да доведат до пораждане на правото на отказ от изплащане на обезщетение. С позоваването на т. 76 от ОУ застрахователят следва да установи, че ищецът е използвал измамливи средства и похвати с цел заблуждаване на застрахователя за получаване на облага или да е причинил събитието умишлено. Такива данни не се събраха в настоящото производство, съответно застрахователят не е и уведомил компетентните органи за такива действия.
Разпечатката съдържа 34 от 48 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d42a4cad-90f7-49f1-a4f5-19f0f1e1c83a