Решение № 3030 от 17.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3030 гр. София, 17.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 77 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИЯ СТ. Д. при участието на секретаря НАДЯ СТ. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ СТ. Д. Гражданско дело № 20251110146374 по описа за 2025 година

Предявени са от ищеца „Менкаура“ ЕООД срещу ответника „Престиж Инвест-С“ ЕООД обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 240 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД за заплащане на сумата 3500,00 лева, представляваща главница по Договор за паричен заем от 09.02.2017г., ведно със законната лихва, върху нея от датата на исковата молба 17.12.2020 г. до окончателното изплащане и сумата 1807,50 лева, представляваща мораторна неустойка за периода от 09.02.2018 г. до 14.12.2020 г.

Ищецът „Менкаура“ ЕООД твърди, че с ответника са сключили Договор за паричен заем от 09.02.2017 г., съгласно който е предал на ответника по банков път сумата от 3500,00 лева, както следва: сумата от 2000,00 лева на 09.02.2017г. и сумата от 1500,00 лева на 21.02.2017г. Заявява, че договорът е бил сключен за срок от 1 година и след изтичането му е определена наказателна лихва. Поддържа, че ответникът не е заплатил заетата сума в срок и въпреки отправената нотариална покана. Моли съда да уважи предявените искове. Претендира присъждане на разноски.

Ответникът „Престиж Инвест-С“ ЕООД, редовно уведомен, подава отговор на исковата молба и в срока по чл. 131 ГПК. Оспорва сключването на договор за заем, както и обстоятелството, че сумата е постъпила по банковата сметка на ответника. Заявява, че сключеният между страните договор е привиден, като е съставен единствено и само с цел захранване на сметката на „Престиж Инвест-С“ ЕООД, като посочената заемна сума представлява реално част от капарото за цената по предварителен договор за покупкопродажба на недвижим имот по чл. 19 ЗЗД, сключен между „Елемент Строителна Асоциация“ ООД и „Елбетица М“ АД на 02.03.2017 г. Твърди, че в случая е използвана доверителната сметка на „Престиж Инвест-С“ ЕООД, 1 чийто едноличен собственик на капитала към момента на сключване на договора за заем е „Елемент Строителна Асоциация“ ООД. Поддържа, че захранването сметката на „Престиж Инвест-С“ ЕООД се е наложило, тъй като към момента на стартиране на преговорите относно имота, предмет на предварителния договор, дружеството „Елбетица М“ АД все още не е било учредено, а е учредено на 17.02.2017г. Поддържа, че с оглед нормата на чл. 17, ал. 1 ЗЗД следва да се приложат правилата на прикритото съглашение, каквото е това за капарото. Твърди, че във връзка с Предварителен договор от 02.03.2017 г. е сключен окончателен, обективиран в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 77, том III, рег. № 4891, дело № 2020/2017 г. Поддържа, че настоящото дело е продиктувано от обстоятелството, че между „Елемент Строителна Асоциация“ ООД и „Елбетица М“ АД е налице правен спор за заплащане на последната вноска по нотариалния акт, за което е образувано търговско дело №1507/2018г. на VI-12 състав на СГС. Прави искане за конституиране на трето лице-помагач „Елеменент Строителна Асоциация“ ООД. Моли съда да отхвърли исковете.

Претендира присъждане на разноски.

С Разпореждане от 26.10.2021 г. е уважено искането на ответника и е допуснато привличане на трето лице помагач на страната на ответника „Елеменент Строителна Асоциация“ ООД.

Третото лице-помагач „Елеменент Строителна Асоциация“ ООД заявява, че Договор за заем от 09.02.2017г. е привиден такъв. Твърди, че заемната сума представлява капаро за закупуване на недвижим имот, предмет на предварителен договор по чл. 19 ЗЗД, сключен между „Елемент Строителна Асоциация“ ООД и „Елебетица М“ АД. Управителят Иван Делчев Колев на „Елемент Строителна Асоциация“ ООД заявява, че към датата на сключване на привидния договор за заем „Елемент Строителна Асоциация“ ООД е бил едноличен собственик на капитала на ответника „Престиж Инвест-С“ ЕООД, като уточнява, че е бил управител и на двете дружества. Поддържа, че е използвана доверителната сметка на „Престиж Инвест-С“ ЕООД, по която постъпва заемната сума и именно „Елемент Строителна Асоциация“ ООД е посочила като сметката, по която следва да постъпват сумите по Предварителен договор от 02.03.2017 г. Заявява, че към момента на започване на преговорите по предварителния договор „Елемент Строителна Асоциация“ ООД и „Менкаура“ ЕООД са постигнали съгласие, че заемната сума, представлява капаро за сключването на предварителния договор за покупкопродажба на имот, като е следвало да се изчака учредяването на новото дружество „Елебетица М“ АД, което да придобие имота. Твърди, че към момента е налице правен спор, предмет на търговско дело №1507/2018г. на СГС, ТО, VI-12 ти състав. Прави възражение за изтекла погасителна давност за вземането по договора за заем.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.

235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Настоящото производство е второ по ред пред първоинстанциония съд.

2

Съгласно задължителното за настоящия състав Решение № 5300/18.08.2025 г. постановено по в.гр.д. № 6167/2024 г. по описа на СГС, ГО, III-В въззивен състав, съдът следва да се произнесе по предявените осъдителни искове с правна квалификация чл. 240, ал. 1 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД като новото разглеждане започне от стадия на изготвяне на доклад по делото по чл.

146 ГПК.

По иска по чл. 240 ЗЗД в тежест на ищеца при условията на пълно и главно доказване е да установи по делото съществуването на валидно заемно правоотношение по сключен договор за заем, постъпването на процесната сума по банковата сметка на ответника и настъпването на падежа на задължението за връщане на главницата.

По делото е представен Договор за заем от 09.02.2017 г., съгласно който „Менкаура“ ЕООД в качеството на заемодател предоставя на „Престиж Инвест-С“ ЕООД в качеството на заемател сумата от 3500,00 лева според нуждите и потребностите на заемателя на части за срок от 1 година, който се задължава да върне сумата след изтичане на срока и при условията на сключения договор.

Ответникът не оспорва, а и от заключението на вещото лице по допуснатата от настоящия състав съдебно-счетоводна експертиза, което съдът изцяло възприема като обективно, безпристрастно и компетентно дадено, се установява, че на 10.02.2017 г. по сметка на ответника „Престиж Инвест-С“ ЕООД е постъпила сумата от 2000,00 лева, а на 21.02.2017 г. по сметка на ответника е постъпила сумата от 1500,00 лева от ищеца „Менкаура“ ЕООД.

Видно от представените от ищеца платежни нареждания – за основание на превода е посочено „заем“.

Наведени са от ответника твърдения за привидност на заемното правоотношение, тъй като получената сума реално представлява част от капарото за цената по Предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен между „Елемент строителна асоциалция“ ООД, в качеството му продавач и „Елбетица М“ АД, в качеството му на купувач.

Съгласно чл. 26, ал. 2, предложение 5 ЗЗД нищожни са всички привидни договори. Привидни са договорите, при които страните нямат воля да бъдат обвързани с правата и задълженията на сделката, която сключват. Когато волята на страните е да се създадат привидни правни последици на обвързаност, които не желаят, симулацията е абсолютна, а когато волята на страните е да бъдат обвързани по начин различен от посочения в сключеното съглашение, симулацията е относителна. И в двата случая явната сделка е нищожна. Прикритото съглашение, поражда действие само, ако отговаря на изискванията за неговата действителност. В процесния случай се твърди сключената сделка по договор за заем да е нищожна, като привидна (процесната сума представлява капаро по договор за покупко-продажба между трети лица). В тази връзка релевираните доводи сочат на относителна симулация.

По делото не е представен документ – обратно писмо, разкриващо изцяло твърдяната симулация.

3

С определението за насрочване съдът е приел, че процесуалният закон (нормата на чл. 164, ал. 1, т. 6 ГПК) забранява опровергаване на съдържанието на изходящ от страната частен документ да става със свидетелски показания, т.е. твърденията за симулация на волеизявлението трябва да се доказват с документ. Отклонение от този принцип е въведено с правилото на чл. 165, ал.

2, изр. 1 ГПК, което допуска страната да доказва симулацията със свидетели, когато по делото има начало на писмено доказателство. Касае се за документ, изходящ от другата страна и правещ вероятно основателен доводът за наличие на привидност, т.е. документ, който не разкрива сам по себе си симулацията (не съдържа признание за нея), но от текстът му може да се съди, че е възможно страните по сделката да не са желали настъпването на последиците й и да са направили волеизявленията привидно. Начало на писмено доказателство е този документ, в който привидността не е призната, но са обективирани други изявления, които създават индиция, че е възможно сделката да е симулативна. В съдържанието е разликата между началото на писменото доказателство и обратното писмо, а не в това, кой е издател на документа.

В настоящия случай не са представени от ответника каквито и да е доказателства, имащи характера на начало на писмено доказателство, изхождащо от насрещната страна. Приложените към отговора на исковата молба Предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот по чл.

19 от ЗЗД, Допълнително споразумение за изменение на предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот по чл. 19 от ЗЗД, Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот и искова молба изхождат от други юридически лица, различни от страните по настоящето дело и касаят различно правоотношение от процесното. Обстоятелството, че трето лице е получавало суми по банкова сметка на ответника не разколебава извода на съда. Още повече – предвид безспорните усложнени търговски отношения между страните и други свързани дружества.

Предвид недаването на съгласие по чл. 164, ал. 2 вр. ал. 1, т. 6 ГПК от насрещната страна, в първото по делото открито съдебно заседание не е уважено искането на ответника и не е допуснато събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетел за установяване привидността на договора.

Направено е от ответника повторно голословно и немотивирано искане за разпит на свидетел с молба, изпратена по електронната поща на 20.01.2026 г. в 9:27 часа – три минути преди насроченото за 20.01.2026 г. в 9:30 часа първо по делото открито съдебно заседание. Молбата е получена от секретаря и докладвана в 10:08 часа – след приключване на съдебното дирене и устните състезания по делото. Съдът не се е произнесъл по исканията в молбата, включително по искането за приобщаване към доказателствения материал по делото на всички представени от страните доказателства в предходното разглеждане на делото от първата инстанция, което искане се явява неконкретизирани съобразно дадените от съда указания с Определението по чл. 140 ГПК за поименно изброяване на доказателствата, чието приобщаване желаят и фактите, чието установяване целят с тях. Ответникът е получил 4 препис от определението за насрочване и указанията на съда на 09.12.2025 г. и е имал повече от месец да предприеме действия по попълване на доказателствения материал по делото, включително повече от седмица да се запознае с депозираното в срок заключение на вещото лице. Същото не е сторено своевременно, поради което и депозираната молба по електронната поща, изпратена три минути преди насроченото открито съдебно заседание и препятстваща всякаква техническа и организационна възможност да бъде своевременно входирана, разпечатана, придвижена и докладвана в ОСЗ, представлява според настоящия състав превратно упражняване на процесуални права и не предпоставя отмяна на устните състезания и възобновяване на съдебното дирене.

Предвид обстоятелството, че ищецът е установил по делото фактите съобразно разпределената доказателствена тежест, съдът приема че между страните по делото е възникнало валидно заемно правоотношение по договор за заем за сума в размер на 3500,00 лева, съответно за заемателя „Престиж Инвест-С“ ЕООД е възникнало задължение за връщане на заемна сума на падеж. Съобразно договорения едногодишен срок за връщане на сумата – падежът за връщане на сумата от 2000,00 лева е на 09.02.2018 г., а на сумата от 1500,00 лева – на дата 21.02.2018 г. Ответникът не навежда твърдения и не представя доказателства за връщане на заетата сума в размер на 3500,00 лева, поради което исковата претенция е основателна и подлежи на уважаване в пълен размер.