Решение № 9720 от 22.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 9720 гр. София, 22.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Виктория М. Станиславова при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА ВЛ. МИЛОВАНОВА като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Гражданско дело № 20251110151605 по описа за 2025 година

Производството е по реда на ГПК, част ІІ "Общ исков процес", дял І "Производство пред първата инстанция".

Производството е образувано по искова молба вх. № ........ г. н а ...........“ АД, ЕИК ..........., със седалище и адрес на управление: гр. ........., срещу О. И. Й., ЕГН **********, с адрес: гр. ............., с която е предявен за разглеждане осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 1 428,04 евро, с левова равностойност 2 793,00 лева – платена при начална липса на основание сума по платежен документ от 07.02.2024 г., ведно със законната лихва от завеждане на делото – 11.11.2025 г., до окончателното плащане.

В исковата молба се твърди, че между ищеца ...........“ АД – като заемател, и О. И. Й. – като заемодател, е бил сключен Договор за паричен заем от 11.09.2023 г., по силата на който заемодателят е поел задължение да предостави на заемателя сумата в размер на 45 000,00 лева, при годишна фиксирана лихва от 9 %, срещу насрещно задължение на заемателя да му върне в срок от 1 година заетата сума, ведно с уговорената възнаградителна лихва. На ............ заемодателят е превел в полза на заемателя по банков път с два парични превода сума в общ размер на 43 300,00 лева. В погашение на задълженията си по договора за заем, заемателят е извършил 6 парични превода в полза на заемодателя, с което му е заплатил сума в общ размер на 49 990,00 лева, както следва: на 05.12.2023 г. – 630,00 лева, на 03.01.2024 г. – 610,00 лева, на 17.01.2024 г. – 10 000,00 лева, на 17.01.2024 г. – 10 000,00 лева, на 17.01.2024 г. – 10 000,00 лева, и на 07.02.2024 г. – 18 750,00 лева. Ищецът поддържа, че подлежаща на връщане на договора за наем е била сума в общ размер на 47 197,00 лева, от която предадените му от заемодателя 43 300,00 лева и 3 897,00 лева възнаградителна лихва.

Ето защо, счита, че платената над 47 197,00 лева сума, или сумата от 2 793,00 лева, е недължимо платена и следва да му бъде възстановена. Моли за уважаване на иска и присъждане на сторените разноски.

В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил писмен отговор на исковата молба.

В проведеното на 20.05.2026 г. открито съдебно заседание ищцовото дружество ...........“ АД, редовно призовано, се представлява от адвокат ............, която заявява, че поддържа исковата молба и моли за уважаване на предявения иск.

В проведеното на 20.05.2026 г. открито съдебно заседание ответникът О. И. Й., 1 редовно призован, се явява лично и заявява, че признава дължимостта на претендираната от него сума и изразява готовност да заплати същата след постановяване на краен съдебен акт по настоящото производство.

Софийски районен съд, I Гражданско отделение, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

По делото е представен и приет като писмено доказателство, неоспорено от страните, Договор за паричен заем от 11.09.2023 г., сключен между О. И. Й. – като заемодател, и ...........“ АД – като заемател, по силата на който заемодателят е поел задължение да предостави на заемателя сумата в размер на 45 000,00 лева, при годишна фиксирана лихва от 9 %, срещу насрещно задължение на заемателя да му върне в срок от 1 година заетата сума, ведно с уговорената възнаградителна лихва.

По делото са представени и приети като доказателства 2 броя платежни документа от ............ – с реф. № .......... и реф. № ...............л. 9 и л. 10), с които О. И. Й. е наредил в полза на ...........“ АД сумата в общ размер на 43 300,00 лева (2 Х 21 650,00 лева), при посочено основание за плащане „плащане по дог. от 09.2023“. По делото не се спори, че посочената сума е получена от ищцовото дружество и същата съставлява част от уговорената заемна сума по договор за заем от 11.09.2023 г.

По делото са представени и приети като доказателства 6 броя платежни документа, удостоверяващи извършени от ...........“ АД в полза на О. И. Й. плащания в общ размер на 49 990,00 лева, както следва: на 05.12.2023 г. – 630,00 лева, на 03.01.2024 г. – 610,00 лева, на 17.01.2024 г. – 10 000,00 лева, на 17.01.2024 г. – 10 000,00 лева, на 17.01.2024 г. – 10 000,00 лева, и на 07.02.2024 г. – 18 750,00 лева. По делото не се спори, че посочената сума е получена от ответника и че същата съставлява изпълнение на задължение за връщане на заемната сума по договор за заем от 11.09.2023 г., ведно с уговорената възнаградителна лихва.

Следователно, въз основа на събрания доказателствен материал се установява по неоспорим от страните начин, че в изпълнение на задължението си по договора за заем от 11.09.2023 г. ответникът е предоставил на ищеца сумата от 43 300,00 лева, а в погашение на задълженията си по този договор ищецът-заемател е заплатил на ответника-заемодател сума в общ размер на 49 990,00 лева, част от която са фактически предоставената му в заем сума от 43 300,00 лева и 9 % възнаградителна лихва от тази сума, равняваща се на 3 897,00 лева, или част от общо заплатената от ...........“ АД на О. И. Й. сума е сумата от 47 197,00 лева, съставляваща сбор от заемната сума и 9 % възнаградителна лихва върху нея. Разликата между сумата от 49 990,00 лева и сумата от 47 197,00 лева е претендираната в процеса като подлежаща на връщане сума от 2 793,00 лева.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за връщане на платена сума без основание – платена при начална липса на основание сума по платежен документ от 07.02.2024 г., ведно със законната лихва от завеждане на делото – 11.11.2025 г., до окончателното плащане.

Основателността на предявения иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД е обусловена от позитивното установяване от страна на ищеца на извършено плащане на претендираните надплатени суми по договора за паричен заем от 11.09.2023 г.

При позитивно установяване на горепосочените предпоставки, в доказателствена тежест на ответника е да докаже наличието на валидно правно основание за получаване и задържане на платените от ищеца суми.

По делото не е спорно, а и се установява от представените и приети без възражения на ответника платежни документи от 05.12.2023 г., 03.01.2024 г., 17.01.2024 г. и 07.02.2024 г., че ...........“ АД е заплатил в полза на О. И. Й. сумата в общ размер на 49 990,00 лева, част от която е и претендираната по настоящото дело сума от 2 793,00 лева. С оглед на това и при съобразяване на размера на фактически предоставената заемна сума и размера на уговорената между страните възнаградителна лихва по договор за паричен заем от 11.09.2023 г., съдът намира за изпълнена възложената на ищеца доказателствена тежест в процеса, а именно за доказано от негова страна обстоятелството, че е извършил плащане на претендираните надплатени суми по договора за паричен заем от 11.09.2023 г.

2

Предвид доказване на факта на плащането на сумата в размер на 2 793,00 лева, в тежест на ответника е да докаже основание за получаване и задържане на сумата. Въпреки нарочно разпределената му в този смисъл доказателствена тежест, ответникът не само не твърди и не ангажира доказателства за наличието на основание за получаване и задържане на процесната сума, но и сам признава в проведеното на 20.05.2026 г. открито съдебно заседание, че тази сума не му се дължи и че същата подлежи на връщане. При това положение, прилагайки неблагоприятните правни последици от неизпълнената от ответника доказателствена тежест и отчитайки процесуално поведение на последния, съдът приема за недоказано в процеса наличието на основание за получаване и задържане от О. И. Й. на сумата от 2 793,00 лева, заплатена с платежен документ от 07.02.2024 г.

Следователно предявеният иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД е основателен в пълния му размер от 1 428,04 евро, с левова равностойност 2 793,00 лева.

Като законна последица върху тази сума следва да се присъди и законна лихва, считано от 11.11.2025 г. – датата на депозиране на исковата молба в съда, до окончателното плащане.

Относно разноските

При този изход на делото право на разноски има ищецът. Последният претендира и ангажира доказателства за реално сторени разноски в размер на 57,00 евро – платена държавна такса, и 300,00 евро – платен адвокатски хонорар, или общо в размер на 357,00 евро, които на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да му се присъдят.

Мотивиран от горното, Софийски районен съд, I Гражданско отделение, 29 състав РЕШИ:

ОСЪЖДА О. И. Й., ЕГН **********, с адрес: гр. ............., ДА ЗАПЛАТИ на ...........“ АД, ЕИК ..........., със седалище и адрес на управление: гр. ........., по предявен осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, сумата в размер на 1 428,04 евро, с левова равностойност 2 793,00 лева – платена при начална липса на основание сума по платежен документ от 07.02.2024 г., ведно със законната лихва от завеждане на делото – 11.11.2025 г., до окончателното плащане, и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата в размер на 357,00 евро – сторени разноски в производството по гр. д. № 51605/2025 г. на СРС, 29 състав.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3