Решение № 251 от 12.06.2025, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 251 гр. Варна, 12.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Тони Кръстев при участието на секретаря Мая Т. И.нова като разгледа докладваното от Тони Кръстев Търговско дело №

20243100900557 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са кумулативно обективно съединени осъдителни искове от Н. П. Р. срещу „Астрал Консепт“ ЕООД за осъждане на ответника „Астрал Консепт“ ЕООД на основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 във вр. с чл. 20а ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД да заплати на ищцата Н. П. Р. сумата от 92 682,00 евро, която съгласно споразумение по Анекс от 05.04.2024 г. ответникът се е задължил да възстанови на ищеца в срок до 05.07.2024 г., като получена по прекратен договор за продажба право на строеж на недвижим имот и строителство на обекти от 10.01.2023 г. (с погрешно посочена в анекса дата 09.01.2023 г.), ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска до окончателното издължаване, евентуално, за осъждане на ответника „Астрал Консепт“ ЕООД на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, да заплати на ищцата Н. П. Р. сумата от 92 682,00 евро като получена без основание, ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска до окончателното издължаване, както и сумата от 6 913,56 евро, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 05.04.2024 г. до 17.10.2024 г. (след допуснато изменение на иска).

Твърди се в исковата молба, че между страните бил сключен договор за продажба на право на строеж на недвижим имот и строителство на обекти от 10.01.2023 г., по който ответникът "Астрал Консепт" ЕООД се задължил да продаде на ищцата правото на строеж и да изпълни строителство на апартамент с площ от около 75,14 кв.м. и паркомясто в бъдеща сграда в ****, за обща продажна цена 112 682 евро. В изпълнение на задълженията си по договора ответницата заплатила на 10.01.2023 г. сумата 92 682 евро по банкова сметка на ответника, както и сумата 20 000 евро в брой. Съгласно т. 8.1 от договора ответникът като продавач-строител следвало да се снабди с разрешение за строеж до 10.08.2023 г. В т. 8.1.1 от договора било предвидено, че, в случай че в указания срок не е издадено разрешение за строеж, купувачът-възложител, т.е. ответницата, има право да се откаже от сделката, а продавачът-строител се задължава да възстанови всички платени суми по договора. Предвид липсата на разрешение за строеж, както към м. 08.2023 г., така и към м. 04.2024 г., страните 1 постигнали споразумение, обективирано в Анекс от 05.04.2024г. (в който погрешно договорът за продажба право на строеж на недвижими имоти и строителство на обекти бил посочен с дата 09.01.2023г. вместо 10.01.2023 г.). Съгласно анекса от 05.04.2024г. страните прекратили сключения между тях договор по взаимно съгласие като продавачът-изпълнител се задължил да възстанови на купувача-възложител платените общо 112 682 евро в срок до 05.07.2024 г. Въпреки договореното ответникът възстановил само 20 000 евро, които били върнати в брой на два пъти – на 31.07.2024 г. и на 01.08.2024 г. – по 10 000 евро. Останалата дължима сума от 92 682 евро не била върната от ответника. С телепоща получена от пълномощника на ответното дружество В. П. на 28.08.2024 г. била отправена поредна покана от купувача-възложител за доброволно и извънсъдебно уреждане на отношенията.

Поради неизпълнение на задължението за възстановяване на платените по прекратения договор суми в пълен размер, обективирано в анекса от 05.04.2024 г., ищцата претендира сумата от 92 682 евро ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното изплащане, както и сумата от 13 521,75 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от датата на падежа – 05.07.2024 г. до 17.10.2024 г. – датата на подаване на исковата молба. Претендират се и сторените по делото разноски, както и разноските по обезпечаване на иска в производството по ч. т. дело 531/2024г. на ВОС.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът е подал два отговора на исковата молба, с които оспорва изцяло предявените искове като неоснователни и моли същите да бъдат отхвърлени.

В отговор вх. № 30475/28.11.2024 г., подаден от името на ответника от адв. Б. Р., се оспорва анексът да е подписан от лице имащо представителна власт. Оспорва се договорът да е надлежно прекратен. Оспорва се размера на претенцията като неправилно изчислен.

Оспорва се автентичността на подписа на A. Р., положен за ответника в договора за продажба. Оспорва автентичността на подписа на В. П., положен за ответника в анекса от 09.01.2023 г. (вероятно се има предвид анекса от 05.04.2024 г.).

В отговор вх. № 31574/09.12.2024 г., подаден от управителя на ответното дружество А. Р., се оспорват твърденията на ищцата, че същата е изправна страна по договор 09.01.2023 г. (вероятно се има предвид договора от 10.01.2023 г.). Оспорва се верността на съдържанието на „отчет по сметка" от 22.07.2024 г., приложен към исковата молба. Оспорва се анекса от 05.04.2024 г. да е подписан от лице имащо представителна власт. Оспорва се автентичността на подписа положен в анекса за „Астрал Консепт" ЕООД от В. П.. Твърди се, че размерът на претенцията е неправилно изчислен.

В първото по делото заседание е допуснато изменение на иска за обезщетение, представляващо законната лихва, като същото се претендира в размер на 6 913,56 евро за периода от 05.04.2024 г. до 17.10.2024 г.

В открито съдебно заседание, ищцата, чрез упълномощен процесуален представител, моли за уважаване на предявените искове и присъждането на разноски.

От своя страна, ответното дружество, също чрез надлежно упълномощен процесуален представител, моли за отхвърлянето на исковете и релевира възражение за прекомерност на претендираните от ищцата разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.

Варненският окръжен съд, въз основа на събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение, намира за установено от фактическа страна следното:

На 10.01.2023 г. между ответника, в качеството му на продавач – изпълнител, и ищцата, в качеството й на купувач, е подписан договор за продажба и изпълнение на правото на строеж на бъдещ недвижим имот – двустаен апартамент с приблизителна площ от 75,14 км. м., разположен на десети етаж и паркомясто, разположено на ниво – 4 (минус 2 четири), които следва да бъдат изградени в сграда в поземлен имот с идентификационен № *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед РД18-92/14.10.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК. Съгласно т. 3 от договора общо дължимата цена възлиза на 112 682 евро, равняваща се на 220 386,84 лева, платими както следва: 1. в деня на подписването на договора - 92 682 евро с левова равностойност 181 270,24 лв.; и 2. в срок до 11.01.2023 г. – 20 000 евро, с левова равностойност 39 116,60 лв.

В т. 8.1 страните постигат съгласие, че срокът за получаване на разрешение за строеж е шест месеца от датата на подписване на съглашението, като същият се удължава автоматично с два месеца ако въпросният административен акт не бъде издаден в първоначалния срок. В този случай, според въпросната клауза, ищцата има право да се откаже от сделката, без да дължи неустойка, а съответно ответникът поема задължение да й възстанови всички заплатени от нея до момента суми. Тъй като в уговорения срок не е издадено разрешение за строеж, на 05.04.2024 г. договорът е прекратен по взаимно съгласие на страните, обективирано в анекс към него, като ответникът се задължава да възстанови на ищцата платените му от нея 112 682 евро в срок до 05.07.2024 г.

Съгласно информацията по партида на ответника в ТРРЮЛНЦ, предметът му на дейност включва и покупка, строеж или обзавеждане на недвижими имоти с цел продажба, както и строително предприемачество.

От проведената по делото СГЕ, заключението по която съдът кредитира като пълно и обективно дадено, се установява, че подписът и ръкописният текст, положени за „продавачизпълнител“ в договора са изпълнени от A. Б.ов Р.. Според публично достъпните данни в ТРРЮЛНЦ, към момента на подписване на договора, същият е управител на дружеството ответник. Съгласно заключението, подписът и ръкописният текст, положени за „продавачизпълнител“ в анекса са изпълнени от В. Л. П.. Видно от представеното по делото пълномощно с нотариална заверка на подпис № 193/26.01.2023 г. и такава на съдържанието на документа с № 194/26.01.2023 г. на нотариус с рег. № 115 в НК, управителят на дружеството упълномощава В. П., наред с всички останали предоставени му правомощия, да представлява дружеството пред всички физически лица „във връзка с обичайната дейност на дружеството“, както и да изготвя и подписва всякакви документи, вкл. договори, касаещи дейността на дружеството и такИ., свързани с нея – л. 14. Упълномощен е и да представлява управителя и да подписва „всички видове договори […], да „предоговаря, […], изменя или прекратява вече сключени договори при условия каквито намери за добре.“ При разпита на В. П. в открито съдебно заседание, чиито показания съдът кредитира като обективно дадени и вътрешно непротиворечиви, същият потвърждава качеството си на пълномощник на ответното дружество и признава, че подписът в анекса е положен от него.

От изложеното от свидетеля става ясно, че ищцата е посещавала офиса на ответника няколко пъти, за да бъде коментиран анексът, като й е обещавано сумата да й бъде възстановена.

Сочи се, че това категорично не е сторено към датата на съдебното заседание – 23.05.2025 г.

Постигането на съгласие за прекратяване на договора и поетият от пълномощника ангажимент сумата ще бъде върната се препотвърждава и от показанията на свидетелката Данаила Димова, които съдът цени като пълни и вътрешно непротиворечиви.

Заплащането на сумата от 92 682,00 евро от страна на ищцата по банковата сметка на ответника, посочена в договора, с основание „pokupka na apartament v astrel concept, et. 10 ***“ се установява от банковото извлечение от сметката на ищцата за периода 01.01.2023 г. – 10.01.2023 г. и от заключението по проведената ССчЕ, заключението по която съдът кредитира като обективно и пълно дадено. Наред с това, от последното става ясно, че до момента на изготвяне на експертизата няма данни за връщане на сумата – изцяло или частично, обратно по сметката на ищцата. Установява се, че при получаване на сумата 3 ответникът издава фактура № **********-10.01.2023 г. с получател ищцата и основание „аванс за продажба право на строеж преди рс“ с левова равностойност 181 270,245 лв. При осчетоводяването на превода е отразено получаване на въпросната сума и разчет – задължение по сметка клиенти по аванси, ан. Н. Р. на същата стойност. Според вещото лице няма осчетоводяване за цялостното или частично връщане на сумата.

На 26.08.2024 г., чрез телепоща, ищцата изпраща до ответника покана за заплащане на сумата от 92 682,00 евро, ведно с дължимата законна лихва в тридневен срок от получаването й. Поканата е получена на 28.08.2024 г.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Предявените искови претенции са с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД вр. чл.

20а ЗЗД, евентуално чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 20а ЗЗД – за връщане на дадено поради отпаднало основание, съответно за връщане на дадено при начална липса на основание, и чл.

86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата, предмет на главния иск.

Разпоредбата на чл. 55 ЗЗД предвижда, че онзи който е получил нещо без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне. Третият фактически състав намира приложение в случаите, в които към момента на престиране на дължимото е налице основание за предаването му, след което правопораждащият факт отпадна с обратна сила. Съгласно постановките на т. 1 от ППВС 1/28.05.1979 г. по гр. д. № 1/79 г., законовият текст във визираната му част намира приложение при унищожаване на договорите поради пороци на волята, при разваляне на договорите поради неизпълнение, при настъпване на прекратително условие, когато сделката е сключена при такова условие, и в други подобни случаи. Съгласно чл. 20а от ЗЗД договорите могат да бъдат изменени, прекратени, разваляни или отменени само по взаимно съгласие на страните или на основания, предвидени в закона.