Решение № 524 от 05.12.2025, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 524 гр. София, 05.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петя Шишкова

Членове:

Петя Колева

Весислава Иванова при участието на секретаря Илияна Т. Рангелова в присъствието на прокурора Максим Гр. Колев като разгледа докладваното от Весислава Иванова Касационно наказателно дело от общ характер № 20258002200890 по описа за 2025 година Производството е по реда на глава ХХІІІ НПК.

Инициирано е с касационни жалби, депозирани чрез поверениците на частните обвинители и чрез защитник на подсъдимия, срещу Решение № 95 от 30 май 2025 г., постановено по в.н.о.х.д. № 494/24 г. по описа на Апелативен съд – Пловдив.

С решението на въззивния съд е изменена Присъда № 4 от 18 януари 2024 г. по н.о.х.д. № 2301/23 г. на Окръжен съд – Пловдив, с която подсъдимият А. Д. Ю. бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 343, ал. 3, б. „б“, предл. 1., вр. ал. 1, б. „в“, вр. чл. 342, ал. 1 НК и при условията на чл. 58а, ал. 1, вр. чл. 54 НК - осъден на лишаване от свобода за срок от осем години, търпимо при първоначален общ режим, и на лишаване от право да управлява моторно превозно средство (МПС) за срок от единадесет години, от което на основание чл. 59, ал. 4 НК било приспаднато времето на лишаването от това право по административен път. С присъдата подсъдимият бил оправдан по първоначално повдигнатото му обвинение за нарушаване разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

С въззивното решение присъдата е изменена единствено в частта за чл. 59, ал. 4 НК, чието приложение е отменено. В останалата част е потвърдена. Подсъдимият е осъден да заплати направените за назначената и приета от апелативния съд експертиза, както и да заплати на частните обвинители направени от тях разходи за адвокатско представителство, 1 като искането на всеки от последните за присъждане на пълния размер на разноските – за горницата до 2300 лева, е отхвърлено.

С общата касационна жалба на поверениците адвокат Д. Д. и адвокат И. Б., са заявени оплакванията на частните обвинители Д. С. Х., В. Т. Р., Х. Л. Р., М. С. Т., Е. С. Т., Е.

С. Т., Д. Т. Х., Х. М. И., С. В. Р. и З. Н. за нарушение на материалния закон и за явна несправедливост на наложеното наказание. Изразено е и недоволство от разрешението на въззивния съд за отхвърляне на искането за присъждане на разноските в пълния им размер като се оспорва извода за прекомерност на възнаграждението.

Отправеното към касационната инстанция искане е за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане, но и за изменение на решението в частта за разноските чрез присъждане на пълния им размер.

Частният обвинител Т. Ю. Х. не фигурира сред жалбоподателите, посочени в касационната жалба.

С касационната жалба на адвокат К. Н. – защитник на подсъдимия, са релевирани доводи за допуснато съществено процесуално нарушение и за явна несправедливост на наложеното наказание.

Не са постъпили възражения срещу касационните жалби.

Пред ВКС частните обвинители Д. Х., В. Р., Д. Х., С. Р., З. Е. и Х. Е., се представляват от адвокат Б., който пледира подадената от подсъдимия жалба да бъде отхвърлена като неоснователна, а тази на частното обвинение – уважена. Възразявайки срещу жалбата на подсъдимия, повереникът оспорва твърдението за ограничено право на защита, настоявайки, че назначаването на повторна съдебномедицинска експертиза (СМЕ) не е било необходимо поради изследването на въпроса всестранно и пълно от тройната СМЕ, която е била обоснована, пълна и убедително защитена от вещите лица в съдебно заседание.

Що се отнася до касационната жалба на частното обвинение, повереникът изцяло я поддържа по изнесените в нея съображения, които преповтаря в сбит вид. Пледира за увеличаване на наложеното наказание до минимума и за присъждане на пълния размер на направените във въззивната инстанция разноски.

Адвокат Д., представляващ частните обвинители Х. Р., М. Т., Е. Т., Е. Т. и Х. И., също поддържа изцяло касационната жалбата с подробните съображения към нея и се присъединява към казаното от своя колега. На свой ред изразява виждането си за отсъствие на допуснати от въззивната инстанция процесуални нарушения при воденето на наказателния процес или при прилагането на закона.

Частният обвинител Х. Р. моли за справедлива присъда, която да донесе поне малко утеха за неизразимата с думи болка и скръб на майка, загубила сина си.

Представителят на прокуратурата намира за неоснователна касационната жалба на частните обвинители в частта й за разноските (по съображенията, изложени от въззивния съд) и за основателна в тази, с която се претендира увеличаване на размера на наказанието в предвидения в закона негов минимум. В подкрепа на становището си прокурорът отбелязва конкретните обстоятелства на произшествието, завишаващи според него степента на обществената опасност на деянието и дееца. Така изтъква безпричинното движение на подсъдимия в лентата за насрещно движение, с много висока скорост, в резултат на което последователно е ударил първо един автомобил, пътуващите в който не са пострадали по 2 чудо, а след това и този, в който са погинали двете жертви. Според прокурора при тези данни престъплението би следвало да е квалифицирано по чл. 342 НК, но понеже те не били отчетени при правната квалификация следвало да се съобразят при отмерване на санкцията.

Като факт със значение за последната се сочи и този на множеството административни нарушения, за които е бил наказван подсъдимият, определящи го като системен нарушител на правилата за пътна безопасност.

В логичен израз на така застъпената теза е и поддържаната от прокурора за неоснователност на жалбата на подсъдимия. Както претенцията за явна несправедливост на наказанието, така и тази за допуснато съществено процесуално нарушение са определени като напълно неоснователни.

Адвокат К. Н. поддържа касационната жалба и отправеното с нея искане за връщане на делото с цел несъмненото изясняване на въпроса за здравословното състояние на подсъдимия, в това число и към момента на деянието, който бил останал неизяснен. В тази връзка защитникът акцентира върху очевидната за него колизия между отразената в епикризата диагноза на подсъдимия - болест на Хънтингтън, и заключението на вещите лица, изготвили назначената от съда експертиза, отричащо същата диагноза.

Другият защитник на подсъдимия – адвокат Р. А., се присъединява към становището на своя колега и допълва, че защитата, също както и прокуратурата, иска да се изясни по какви причини подсъдимият се е движил в насрещната лента за движение и дали не е възможно това да се е дължало именно на заболяване, свързано с изменения в мозъчната кора и въздействащо върху когнитивните функции на носителя му.

В реплика към защитната реч адвокат Б. отново изразява становище за пълна и убедителна изясненост на коментирания въпрос, подкрепяйки се с мотивите и разясненията на експертите, изготвили СМЕ.

В лична защита подсъдимият заявява, че подкрепя казаното от адвокатите си, съжалява много и иска нова СМЕ, която да изясни състоянието му.

В предоставената му последна дума подсъдимият моли за връщане на делото с цел назначаване на нова експертиза.

След като прецени изложените в касационните жалби касационни основания, доводите и становищата на страните, Върховният касационен съд прие следното:

Касационните жалби са допустими като подадени от процесуалнолегитимирани страни, в рамките на предвидения 15 – дневен срок от съответните съобщения за решението и срещу акт, подлежащ на касационен контрол по чл. 346, т. 1 НПК.

Разгледани по същество, касационните жалби са неоснователни.

Първо е удачно разглеждането на жалбата на подсъдимия, тъй като с нея е заявено касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, чието евентуално наличие би обезсмислило обсъждането на всички останали оплаквания. Така е, защото допускането на съществени процесуални нарушения налага безусловно връщане на делото за ново разглеждане заради опорочения дефинитивно процес на изясняване на релевантната за правилното решаване на делото фактология.

Производството пред първата инстанция е протекло по диференцираната 3 процедура, предвидена в разпоредбата на чл. 371, т. 2 НПК след като подсъдимият е признал изцяло фактите, изнесени в обстоятелствената част на обвинителния акт, давайки съгласие да не се събират доказателства за тях.

Постановената от първоинстанционния съд присъда е била обжалвана от подсъдимия и частните обвинители. Пред въззивния съд, чийто съдебен акт е предмет на настоящата касационна проверка, защитата на подсъдимия е представила медицински документи, касаещи здравословното му състояние и е отправила доказателствено искане за назначаване на комплексна медицинска експертиза. Същото е било уважено от съда, назначил комплексна СМЕ с участието на невролог, психиатър и съдебен медик със задачи да установи здравословното състояние на подсъдимия, дали страда от болестта на Хънтингтън и при положителен отговор – какви физически и психически последствия са установени в резултат от заболяването, каква е прогнозата за бъдещото развитие на болестта, възможно ли е да се установи началното й проявление, в това число – била ли е налична към инкриминираната дата и повлияла ли е върху физическата и психическата годност на подсъдимия като водач на МПС, и препятства ли актуалното здравословно състояние на подсъдимия участието му в наказателния процес.

Експертизата е изготвена, видно от отразеното в нея, на базата на всички налични в делото, в единната информационна система на УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД и представените от подекспертния медицински данни, както и след неговия личен преглед. В заключението и при изслушването им в съдебно заседание вещите лица са разяснили подробно защо приемат, че към момента на прегледа, а още по-малко в минал период от време, няма специфични сигурни прояви на болестта на Хънтингтън, за да се приеме тази диагноза. В експертното заключение изрично е обсъдено и „оформянето на формално наглед противоречие между поставената диагноза…“ (л. 301 от въззивното дело) в УМБАЛ „Александровска“ и невъзприемането на налична сигурна такава от вещите лица, като е обосновано виждането за липсата на същинска колизия.

Недоволни от експертните изводи, защитниците на подсъдимия са направили искане за назначаването на повторна експертиза, което съдът е оставил без уважение, приемайки, че не са налице предвидените в процесуалния закон основания за това. Именно този подход на съдебния състав е критикуван с касационната жалба на подсъдимия и е поводът да се поддържа наличието на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК.

Защитата се спира подробно на съзряната от нея професионална колизия между отразеното в епикризата от УМБАЛ „Александровска“, заключението от психологично изследване и резултата от образното изследване – от една страна, и заключението на комплексната СМЕ. В обосноваване на виждането си, че се е налагало назначаването на повторна експертиза, защитниците навеждат и довод за предубеденост на вещите лица, изводима от самото съдържание на тяхното експертно заключение, в което било акцентирано върху факта, че подсъдимият провел целенасочени изследвания едва след постановяване на присъдата без преди това да е имал съответните оплаквания. Според изразеното становище това разкривало предубеждението на вещите лица, че подсъдимият е симулант, с оглед на което те отрекли да страда от болестта на Хънтингтън.

Обсъждайки така очертаните оплаквания и запознавайки се внимателно с относимите материали, съдържащи се в делото, този касационен съдебен състав не намери основания да приеме предубеденост на вещите лица, на които впрочем не е бил искан отвод в нито един момент. Коректният прочит на заключението, в това число и изрично обсъденото формално противоречие, и дадените в съдебно заседание разяснения от вещите лица обосновават извод, че експертите не са подходили с предубеждението, че подсъдимият е симулант. Проследяването на цялата медицинска документация в различните времеви моменти и внимателното вглеждане в отразеното в нея е било обусловено не само от дължимия именно такъв експертен подход, но и от установената от вещите лица липса на типична клинична картина и сигурни прояви на болестта на Хънтингтън при освидетелствания от тях подсъдим. Тъкмо защото са установили, че заключението им не съвпада с приетата диагноза в УМБАЛ „Александровска“, експертите са намерили за нужно 4 подробното обследване на резултатите от проведените множество прегледи от различни специалисти, сред които невролози, неврохирурзи и физиотерапевти, извършени в периода от настъпването на процесното ПТП до направените от подсъдимия изследвания след постановяването на присъдата в първа инстанция. В тази, а не в друга връзка е и отбелязаното, че по-малко от две седмици след обявяването на осъдителната присъда подсъдимият е осъществил консултации с невролог и психолог, провел е генетично и магнитно-резонансно изследване на главов мозък и е постъпил в „Александровска“, като едва тогава за първи път се появяват данни в медицински документи за болестта на Хънтингтън. Отново в същата връзка е и подчертаното, че в цялата предходна документация, удостоверяваща резултати от множество физикални прегледи и проведени образни изследвания на подсъдимия, „…не присъства дори и изолирана регистрация на един специфичен или дори само типичен или съмнителен симптом/проява на болестта на Хънтингтън“ (л. 288 от въззивното дело). В действителност, без внимателното вглеждане във всички медицински данни за здравословното състояние на подсъдимия и то в развитието на събитията в хронологичния им порядък, вещите лица не биха могли да дадат обективен отговор на поставения им въпрос за състоянието на подекспертния им и към момента на деянието, каквото е била една от поставените им задачи. Именно на базата на прегледа на образите от двата КТ на главов мозък, проведени след настъпване на произшествието, е прието отсъствието на значими дори за дискусия атрофични промени на мозъчните структури. В този смисъл е обоснован експертният извод за липса на каквито и да е, дори косвени данни, а още повече – консистентни такива, за това подсъдимият да е бил болен от обсъжданото заболяване към момента на процесното събитие.