Присъда № 46 от 27.03.2024, Районен съд - Ямбол

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 46/27.03.2024г. , ПОСТАНОВЕНА ПО НОХД № 1071/2023 г. ПО ОПИСА НА ЯРС

ЯРП е предявила обвинение против Х.Ж.Ж. от гр.Я. за престъпление по чл.196, ал.1, т.2 вр. чл.195, ал.1, т.3 и т.4 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.29, ал.1, б. „а“ и б. „б” от НК.

Участващият по делото прокурор поддържа обвинението против подсъдимия така, както е предявено, като намира, че от показанията на разпитаните по делото свидетели по безспорен начин се установява както механизма на извършване на деянието, така и неговото авторство. Пледира подсъдимият да бъде признат за виновен и предлага да му се наложи наказание от три години лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно ефективно при първоначален строг режим.

Подсъдимият, редовно призован, участва лично в с.з. Първочанално отрича съпричастност към извършеното и се възползва от правото си да не дава обяснения. След разпита на свидетеля А. дава обяснения, в които изтъква, че има страх от високо и посочва като извършители на деянието брат си Н.Ж. и трето лице по прякор М.. Чрез служебния си защитник адвокат застъпва становище, че обвинението се основава на противоречиви доказателства и не е доказано по безспорен и несъмнен начин, и пледира за постановяване на оправдателна присъда.

За да постанови присъдата си, съдът прие за установена следната фактическа обстаномка:

Подсъдимият Ж. живеел в апартамент № 78, находящ се в гр.Я., на ул.

„*** - последен. На покрива на блока имало обособено помещение за електрическата инсталация, захранваща на асансьора във вход Г.

Помещението се заключвало с ключ, който се намирал у домоуправителя свидетеля А., и на прозореца му била поставена метална решетка. В началото на 2023г. подсъдимият решил да ползва електроенергия от таблото, предназначено за захранване на асаньора. Така, в неустановен ден през месец февруари 2023г. Ж. се качил до асаньорното помещение. Изкъртил поставената на прозореца метална решетка и проникнал във вътрешността му.

С помощта на кабели се присъединил към електрическата инсталация, като в единия им край свързал кабелите в таблото на асаньора, а другия им край пуснал отвесно от поркива на блока в апартамента, в който живеел. По този начин до около 10:00 часа на 14.04.2023г. подсъдимият потребил за лични битови нужди електроенергия на обща стойност 186,81 лева, която била собственост на етажната собственост на входа.

Към момента на извършване на горното деяние подс. Ж., роден на ***г., бил на 45 години и бил осъждан четири пъти с влезли в сила присъди на не помалко от година лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер по чл.144, ал.3 от НК, по чл.131, ал.1, т.5а вр. чл.130, ал.1 от НК, по 1 чл.296, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК и по чл.198, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК – по НОХД № ***г. на ЯРС, по НОХД № ***г. на ЯРС, по НОХД № ***г. на ЯРС и по НОХД № ***г. на ЯРС, като с последната от цитираните присъди му било наложено ефективно наказание от ДВЕ ГОДИНИ лишаване от свобода.

С решението по АНД № ***г. на ЯРС подсъдимият бил освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК и за престъпление по чл.343б, ал.3 от НК.

С Опр. № ***г. по ЧНД № ***г. на ЯРС, влязло в сила на 20.11.2020г., определените на подсъдимия наказания по горепосочените НОХ дела са групирани в съвкупност, като му е наложено най-тежкото измежду тях от две години лишаване от свобода. По реда на чл.24 от НК размерът на общото наказание е увеличен с шест месеца и е постановено ефективно изтърпяване на същото при първоначален строг режим.

Видно от отбелязването в справката за съдимост, подсъдимият изтърпял горепосоченото общо наказание на 25.10.2021г., или около година и четири месеца преди извършване на деянието, предмет на настоящото производство.

Горната фактическа съдът прие за установена отчасти от обясненията на подсъдимия, дадени по време на досъдебното производство в присъствието на защитник, които бяха приобщени към доказателствения материал по реда на чл.279, ал.2 вр. ал.1, т.4 от НПК, от показанията на свидетелите Д., Н. и И., дадени по време на съдебното следствие, от показанията на свидетеля А., дадени по време на съдебното следствие, и от показанията му, дадени по време на досъдебното производство в частта им, в която бяха приобщени към доказателствения материал по реда на чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.1 от НПК, от обективните находки, отразени в протокола за оглед от 14.04.2023г. и приложения към него фотоалбум, от заключението и показанията на вещото лице, изготвило назначената оценителна експертиза, както и от писмените доказателства по делото, които, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, са последователни, безпротиворечиви, и поради това се кредитират изцяло.

По спорния въпрос за авторството на деянието съдът намира, че същото е безспорно установено от събраните по делото доказателства, и в тази връзка не кредитира обясненията на подсъдимия по време на съдебното следствие за липса на съпричастност към извършеното, респ., не споделя и доводите на защитата за недоказаност на обвинението. Безспорно е установено наличие на неоправдано завишени сметки за ползваната от асансьора електроенергия за инкриминирания период, както и причината за това, доколкото на 14.04.2023г. при проверка на асаньорното помещение е констатирано прокарване на кабели от таблото на асансьора до жилището, обитавано от подсъдимия. От показанията на свидетелката Д. е установено също, че към инкриминирания период в жилището не са живели други лица, в т.ч. и братът на подсъдимия Н.Ж.. В тази насока са още показанията на свидетеля А., който и двете фази на процеса безпротиворечиво сочи, че в проведени разговори подсъдимият му споделил, че именно той е извършил присъединяването и неколкократно 2 изразил готовност да заплати стойността на потребената електроенергия, а също и обясненията на самия подсъдим, дадени по време на ДП в присъствието на защитник, че именно той прокарал кабелите и използвал тока за лични нужди. Освен взаимнодопълващи и кореспондиращи помежду си, тези гласни доказателства хармонизират в пълна степен както с показанията на свидетелите Н. и И., така и с обективните находки, отразени в протокола за оглед и с писмените доказателства по делото. Т.е., доколкото обясненията на подсъдимия в съдебна фаза, че не той, а брат му и трето лице са извършили присъединяването, се явяват изолирани, съдът намери, че същите представляват отчетлив израз на защитна позиция и не следва да се кредитират.

При наличната доказателствена съвкупност, обезпечена с еднопосочност и достоверност на всички гласни и писмени доказателства, доводът на защитата, че обвинението не е доказано по несъмнен и кателогиреч начин, е несъстоятелен.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

И от обективна, и от субективна страна, подсъдимият Ж. е осъществил състава на престъплението по чл.196, ал.1, т.2 вр. чл.195, ал.1, т.3 и т.4 вр. чл.194, ал.1 вр.чл.29, ал.1, б. а) от НК, тъй като в периода от неустановен ден през месец фeвруари 2023г. до около 10:00 на 14.04.2023г. в гр.Я., на ул. „***, действайки в условията на опаден рецидив, чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот, и използване на техническо средство, е отнел чужди движими вещи – електроенергия на обща стойност 186,81 лева, собственост на етажната собственост на живущите във ***” в гр.Я., без съгласието на етажната собственост, с намерение противозаконно да ги присвои.

По съображенията, изложени по-горе, съдът намери авторство на деянието за доказано по несъмнен начин.

От обективна страна подсъдимият е отнел от владението на етажната собственост електрическа енергия, която е вид движима вещ по смисъла на чл.110, ал.2 от ЗС и годен предмет на престъплението. Съгласно Постановление № 6/26.041971г. на Пленума на ВС, предмет на кражба могат да бъдат електрическа, топлинна и др. видове енергии, когато, както е в случая, тяхното ползване се заплаща. Безспорно, деянието противозаконно, тъй като е извършено без знанието и съгласието на етажната собственост на входа. В случая се касае за престъпление против собствеността, а не за такова против отрасъла енергетика по чл.234в от НК, тъй като присъединяването не е станало нито към електропреносната, нито към електроразпределителната мрежа, които понятия са легално дефинирани в §1, т.20 и т.22 от ДР на Закона за енергетиката, а директно към инсталацията, захранваща асаньора на входа, и вредата от неправомерните действия на подсъдимия е за етажната собственост на входа, доколкото в случая отклонената енергия се отчита от 3 електромера на асаньорното помещение.

За целта подсъдимият е използвал технически средства – кабели, които по своето естество и предназначение служат за извършване на технически операции и в конкретния случай са били използвани именно за това. Или, по този начин, подсъдимият е осъществил квалифицирания състав на чл.195, ал.1, т.4 от НК. Същевременно, за да си осигури достъп до доставената в асаньорното помещение електрическа енергия, подсъдимият изкъртил поставената на прозореца металната решетка. И тъй като тази вещ по своето естество и предназначение цели да изключи достъпа на трети лица, следва да се приеме, че в случая се касае за вломна кражба, т.е., че извършеното покрива обективните признаци и на квалифицирания състав на чл.195, ал.1, т.3 от НК.

От обективна страна, подсъдимият Ж. е действал в условията на опасен рецидив по смисъла на чл.29, ал.1, б. а) от НК, тъй като е извършил деянието след като с присъдата по НОХД № ***г. на ЯРС, влязла в сила на 03.08.2020г., е бил осъден ефективно на ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВБОДА за тежко умишлено престъпление по чл.198, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК. При това положение, след като посочения размер на наказанието лишаване от свобода не е по-малко от година, изпълнението му не е отложено по чл.66 НК, и с оглед размера на предвиденото наказание от три до петнадесет години, престъплението се явява тежко по смисъла на чл.93, т.7 от НК, умишлено е, извършено е след навършване на пълнолетие и от изтърпяване на наказанието не е изтекъл петгодишният срок по чл.30, ал.1 от НК, изключващ приложението на правилата на чл.28 и 29 от НК, обективно деянието осъществява признаците на престъпление извършено в условията на опасен рецидив по смисъла на чл.29, ал.1, б. а) от НК. Доколкото всички осъждания на подсъдимия са за престъпления, извършени в условията на реална съвкупност, следва да се приеме, че е налице едно осъждане. Т.е., липсва законово основание за квалифициране на извършеното като опасен рецидив по б. б) от текста, независимо от броя на влезлите в сила осъдителни присъди.

Затова, и на основание чл.304 от НПК, съдът призна подсъдимия за невиновен в това да е извършил деянието в условията на опасен рецидив по смисъла на чл.29, ал.1, б. б) от НК, и съответно, оправдан по обвинението в тази му част.

От субективна страна подсъдимият е диействал с пряк умисъл, като е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е общественоопасните му последици и е целял настъпването на вредоносния резултат. Знаел е, че действа без знанието и съгласието на етажната собственост, разбирал е противоправния характер на извършеното и е целял противоправното си облагодетелстване. Безспорно, същият е съзнавал и противозаконността на обстоятелствата, предвидени в закона като квалифициращи. Разбирал e, че поставената на прозореца метална решетка цели да изключи достъпа на трети лица до вътрешността на асансьорното помещение, че преодоляването на тази преграда, както и използването на горепосочените технически средства съществено ще го улесни при осъществяване на намеренията, и е целял именно това, като е знаел също, че 4 върши деянието след като вече е осъждан ефективно на лишаване от свобода за други престъпления.

ОТНОСНО НАЛОЖЕНОТО НА ПОДСЪДИМИЯ НАКАЗАНИЕ

За извършеното от подсъдимия престъпление законът предвижда наказание от три до петнадедесет години лишаване от свобода. В тези законови рамки и на основание чл.55, ал.1, т.1 от НК, съдът му наложи наказание от ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, под най-ниския предел на предвиденото в закона, отчитайки наличните смекчаващи отговорността обстоятелства – главно сравнително невисоката стойност на отклонената електрическа енергия, признанието на вината в досъдебното производство и дадените в двете фази на процеса обяснения, с които в известна степен се допринася за разкриване обективната истина по делото. От друга страна, имайки предвид завишената степен на обществена опасност на извършеното, обуславяща се от начина на извършване на деянието и неговия предмет – електрическа енергия, представляваща източник на повишена опасност, както и завишената степен на обществена опасност на личността на подсъдимия, обуславяща се от обремененото му съдебно минало, съдът намери, че спрямо него не е оправдано определяне на по-леко по размер наказание.