Присъда № 127 от 28.09.2022, Районен съд - Плевен

МОТИВИ към Присъда №127/28.09.2022г. по НОХД

№1098/2022г. на РС- ПЛЕВЕН

РАЙОННА ПРОКУРАТУРА – ПЛЕВЕН е повдигнала обвинение срещу П. Н. Б. ЕГН: ********** – за това, че на 20.12.2021г., в гр.Плевен, при условията на опасен рецидив, отнел чужда движима вещ - 1 бр. електрически скутер „***“, модел „***“, на стойност 470лв., от владението на собственика М.Х.В. ЕГН: **********, без нейно съгласие, с намерение противозаконно да я присвои - престъпление по чл.196 ал.1 т.1 вр. чл.194 ал.1 вр. чл.29 ал.1 б.“а“ и б.”б” НК.

В хода на съдебното производство подсъдимият П. Б. и неговият защитник отправиха искане за разглеждане на делото по реда на Глава ХХVІІ от НПК и по – конкретно – при условията на чл.371 т.1 НПК, като дадоха съгласие да не бъдат разпитвани свидетелите и вещото лице от досъдебното производство, а при постановяване на присъдата непосредствено да се ползва съдържанието на съответните протоколи. В съответствие с чл.372 ал.3 НПК Съдът одобри така изразеното съгласие и в хода на съкратеното съдебно следствие по реда на чл.371 т.1 НПК, бяха прочетени показанията на свидетелите Н.Г.М. К.Г.П., М.Х.В., З.Б.Г. и заключението на вещото лице Е.Г. по съдебно-стокова експертиза.

Представителят на РП - ПЛЕВЕН поддържа обвинението така, както е повдигнато. Счита същото за доказано по несъмнен начин. Предлага на подсъдимия да бъде наложено наказание лишаване от свобода в размер около средния, предвиден в чл.196 ал.1 т.1 НК.

Подсъдимият П. Н. Б. се явява лично и със съответен защитник, който счита, че обвинението е доказано по несъмнен начин и пледира за налагане на наказание лишаване от свобода към минимума, предвиден в чл.196 ал.1 т.1 НК. Подсъдимият се солидаризира с пледоарията на своя защитник; признава се за виновен, като се ползва от правото да не дава обяснения.

След щателно обсъждане на събраните по делото доказателства и доказателствени средства - поотделно и в тяхната съвкупност, Съдът намира за установено следното:

П. Н. Б. е роден на ***г., в гр. Плевен, постоянен адрес: гр.Плевен, ул. „***” №6, живее в гр.Плевен, ул.„***“, № ***, към настоящия момент в Затвора-Плевен, турчин, български гражданин, завършен първи клас, не работи, неженен, осъждан, ЕГН: **********.

С Определение по НОХД №707/2016г. по описа на ОКРЪЖЕН СЪД-ПЛЕВЕН било одобрено споразумение за решаване на наказателното производство, с което П. Н. Б. бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл.199 ал.1 т.4 вр. чл.198 ал.1 вр. чл.29 ал.1 б.“а“ и б.“б“ НК, 1 като му било наложено наказание ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, при първоначален „строг“ режим на изтърпяване. Определението влязло в сила на 19.10.2016г.

С Определение по НОХД №2397/2019г. по описа на РАЙОНЕН СЪД-ПЛЕВЕН било одобрено споразумение за решаване на наказателното производство, с което П. Н. Б. бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл.196 ал.1 т.1 вр. чл.194 ал.1 вр. чл.29 ал.1 б.“а“ и б.“б“ НК, като му било наложено наказание ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, при първоначален „строг“ режим на изтърпяване. Определението влязло в сила на 10.03.2020г., като наказанието било изтърпяно към 29.07.2021г.

На 20.12.2021г., в тъмната част на денонощието /след 20:00 часа/, подсъдимият П. Б. се намирал в гр.ПЛЕВЕН и се придвижвал в близост до адрес гр.ПЛЕВЕН, ул.“***“ № *** бл.“***“, вх.Б. По същото време и на същото място /в жилищния вход/, свидетелката М.Х.В. била оставила собствения си 1 бр. електрически скутер „***“, модел „***“, на стойност 470лв. Подсъдимият забелязал същия скутер /тротинетка/, както и че наблизо няма никой и решил да извърши кражба. Влязъл във входа, взел скутера и сполучливо се оттеглил от местопрестъплението.

Няколко дни след така извършената кражба, на неустановен ден в края на месец декември 2021г., подсъдимият Б. се срещнал със св.З.Б.Г..

Предложил да му продаде тротинетката и Г. се съгласил. На свой ред, непосредствено след това, св.Г. препродал тротинетката на св.Н.Г.М. за сумата от 200 лева.

Междувременно, св.М.В. подала сигнал за извършената кражба до 02 РУ-ПЛЕВЕН. В хода на извършена предварителна проверка, св.К.Г.П. беседвал с подсъдимия П. Б., който споделил, че след кражбата на тротинетката от горепосочения адрес, я е продал на св.Г.. При извършени оперативно-издирвателни мероприятия, откраднатият скутер бил установен във владението на св.Н.М.. С Протокол от 13.01.2022г., св.Н.Г.М. предал доброволно на св.П. 1 бр. електрически скутер „***“, модел „***“, а с Разписка от 20.01.2022г., вещта била върната на нейния собственик – св.М.В..

От друга страна, с Постановление от 21.02.2022г. било образувано досъдебно производство пр.пр.1003/2022г. по описа на РП-ПЛЕВЕН, в хода на което, към наказателна отговорност за престъпление по чл.196 ал.1 т.1 вр. чл.194 ал.1 вр. чл.29 ал.1 б.“а“ и б.”б” НК, бил привлечен П. Н. Б. ЕГН:

**********.

Така изложената фактическа обстановка се приема от съда за доказана по убедителен начин и почива върху следните доказателствени материали: показания на свидетелите Н.Г.М. К.Г.П., М.Х.В., З.Б.Г., дадени в досъдебното производство и прочетени на основание чл.283 НПК /л.24 – 2

25, л.27 - 28 от ДП/; заключение по съдебно-оценителна експертиза /л.29 – 33 от ДП/, от което се установява пазарната стойност на горепосочената движима вещ.

Съдът преценява експертното заключение като обективно и безпристрастно, поради което му отдава вяра;

Протокол за доброволно предаване от 13.01.2022г. /л.10 от ДП/; разписка от 20.01.2022г. за връщане на вещи /л.11 от ДП/; заключение по съдебно-психиатрична експертиза /л.36 – 43 от делото/, от което се установява, че при подсъдимия Б. не е налице психична болест по смисъла на чл.146 от Закона за здравето както понастоящем, така и на който и да е етап от живота му до момента; не са установени медицински данни, че Б. не осъзнава своите действия, напротив – същият е в състояние да разбира свойството и значението на постъпките си, и да ги ръководи - както понастоящем, така и към 20.12.2021г.; при подсъдимия не се установяват паметови нарушения - същият е способен правилно на възприема, запаметява и възпроизвежда факти и обстоятелства, които са от значение за наказателното производство; налице са клинични данни за зависимост към психоактивни вещества, в частност - метаамфетамини, амфетамини и кокаин; вещото лице обаче подчертава, че в случая се отчита недостатъчно покриване на критериите за синдром на зависимост, докато са удовлетворени критериите за вредна употреба; експертът отбелязва, че при споменатите психостимуланти се отчита тенденция към оформяне на психична /и не толкова физическа/ зависимост; в тази връзка счита, че при П. Б. не се наблюдава зависимост в пълния медицински смисъл, а само известна психическа такава, с давност от няколко години; подчертава, че не се налага специализирано психиатрично лечение на наличната у П. Б., психична зависимост. Съдът преценява, че експертното заключение е обективно и безпристрастно, поради което му отдава вяра; характеристични данни /л.47 от делото/; справка за съдимост /л.18 - 24 от делото/.

При така установената фактическа обстановка Съдът намира, че с действията си, от обективна страна, подсъдимият П. Н. Б. ЕГН: ********** е осъществил състав на престъпление по чл.196 ал.1 т.1 вр. чл.194 ал.1 вр. чл.29 ал.1 б.“а“ и б.”б” НК - на 20.12.2021г., в гр.Плевен, при условията на опасен рецидив, отнел чужда движима вещ - 1 бр. електрически скутер „***“, модел „***“, на стойност 470лв., от владението на собственика М.Х.В. ЕГН:

**********, без нейно съгласие.

Налице е деяние, което се е изразило в прекъсване от страна на подсъдимия П. Б. на фактическата власт на съответния владелец/собственик върху предмета на престъплението – отбелязаната по-горе движима вещ, без съгласието на същия владелец/собственик, като след това, подсъдимият установил трайна фактическа власт върху откраднатото, като го взел със себе си и сполучливо се оттеглил от местопрестъплението.

3

Изпълнителното деяние, механизма на извършването му и престъпния резултат се доказват пряко от показанията на свидетелката М.Х.В., а косвено – от показанията на свидетелите К.Г.П., З.Б.Г., Протокол за доброволно предаване от 13.01.2022г., заключение по съдебно-оценителна експертиза.

Авторството на деянието се доказва косвено от показанията на свидетелите К.Г.П., З.Б.Г., заключение по съдебно-психиатрична експертиза.

Действително, доказателствата за авторството на подсъдимия са единствено косвени, но от друга страна – са множество, като в съвкупност, водят до единствено възможния извод, че именно П. Б. е автор на кражбата, предмет на разглеждане в настоящото наказателно производство.

На следващо място, отбелязаните по-горе осъждания на П. Б. по НОХД №707/2016г. по описа на ОКРЪЖЕН СЪД-ПЛЕВЕН и НОХД №2397/2019г. по описа на РАЙОНЕН СЪД-ПЛЕВЕН, във връзка с които, към инкриминирания период не е бил изтекъл срок по чл.30 ал.1 НК, обуславят наличието на квалифициращия признак „опасен рецидив“ по смисъла на чл.29, ал.1, б „а“ и б. „б“ НК.

От субективна страна, подсъдимият е действал при условията на пряк умисъл по смисъла на чл.11 ал.2 пр.1 НК – съзнавал е общественоопасния характер на деянието, както и неговите обективни признаци, предвиждал е неговите общественоопасни последици (прекъсване на чуждата фактическа власт върху предмета на престъплението и установяване на собствена такава) и е имал за цел тяхното настъпване.

Налице е и характерното за чл.194 ал.1 НК намерение за своене на отнетата вещ, което ясно проличава от извършеното разпореждане с нея. Отново следва да бъде подчертано, че според заключението по приетата съдебнопсихиатрична експертиза, подсъдимият се ползва с вменяемост, като наред с това, не са налице достатъчно медицински доказателства за наличието на същинска наркотична зависимост, а единствено – на известна психическа зависимост. Субективната страна на деянието се установява по убедителен начин посредством доказателствата и доказателствените средства, коментирани по – горе, от които се доказва и обективната му страна.

Въз основа на тези доводи Съдът прие, че са налице както обективните, така и субективните признаци на престъпление по чл.196 ал.1 т.1 вр. чл.194 ал.1 вр. чл.29 ал.1 б.“а“ и б.”б” НК и вината на подсъдимия П.

Н. Б. в извършването на това престъпление, се явява доказана по несъмнен начин.

При решаване на въпросите за индивидуализацията на наказанието, Съдът взе предвид степента на обществената опасност на деянието и личната обществена опасност на подсъдимия, смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства.

Обществената опасност на деянието по чл. 196 ал. 1 т. 1 НК, следваща от уредената в закона наказуемост, е висока: предвидено е 4 наказание лишаване от свобода от две до десет години, т.е престъплението е „тежко” по смисъла на чл.93 т.7 НК, с относително висок специален минимум, както и висок специален максимум; съобразно чл.196 ал.2 НК, предвидена е възможност за налагане и на наказание конфискация – до ½ от имуществото на дееца.

Личната обществена опасност на подсъдимия П. Б. е висока.

Същият е многократно осъждан и изтърпявал наказания лишаване от свобода.

Характеристичните данни за подсъдимия са в същия смисъл – подсъдимият не се ползва с добро име по местоживеене и са налице данни за контакти с лица от активния криминален контингент.

Като смекчаващи отговорността обстоятелства, Съдът взе предвид: относително ниската стойност на предмета на престъплението – 470 лева, т.е. под размера на МРЗ в страната, към датата на деянието /650 лева - ПМС № 331/26.11.2020 г./. Налага се обаче да бъде отбелязано, че случаят не се явява „маловажен“ по смисъла на чл.93 т.9 НК, тъй като преценката за наличието на предпоставките на тази легална дефиниция, съобразно трайната практика на ВС/ВКС, следва да отчете не само обществената опасност на деянието, но и тази на дееца. Както беше отбелязано обаче, личната обществена опасност на П. Б. е висока, т.е. случаят не е и не може да се квалифицира като „маловажен“; оказаното съдействие на полицейските органи, за установяване местонахождението на откраднатата вещ и нейното последващо възстановяване на собственика; наличието на психична зависимост към наркотични вещества, която макар от медицинска гледна точка да не представлява същинска зависимост, все пак е улеснила подсъдимия при взимането на решение да извърши престъпление, с което да си набави съответни парични средства.