Решение № 136 от 15.03.2022, Апелативен съд - Пловдив
- Съд
- Апелативен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно търговско дело 949/2021
- Вид
- Решение № 136
- Подписан
- 15.03.2022
- В сила
- 18.04.2023
- Състав
- Нестор Спасов Спасов, Емилия Атанасова Брусева, Радка Димова Чолакова
Цитирани разпоредби
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.271 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38 · Закон за адвокатурата
- чл.52 · Закон за задълженията и договорите
- чл.380 · Кодекс за застраховането
- чл.429 · Кодекс за застраховането
- чл. 432 · Кодекс за застраховането
- чл.432 ал.1 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 136 гр. Пловдив, 15.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Нестор Сп. Спасов
Членове:
Емилия Ат. Брусева
Радка Д. Чолакова при участието на секретаря Катя Н. Митева като разгледа докладваното от Емилия Ат. Брусева Въззивно търговско дело № 20215001000949 по описа за 2021 година
Производство по чл.258 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от „Г.З.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: **** – чрез пълномощника на дружеството юрисконсулт Д. ЗДР. против Решение № 21105 от 18.10.2021г. постановено по т.д. № 21/2021г. по описа на ОС - К., в частта, с която е осъдено Г.З.“ ЕАД , ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ****А да заплати на С.
З. Е.., ЕГН ********** от **** сумата 30 000 лева - обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в душевни болки и страдания вследствие настъпилата на 10.08.2018г. смърт на брат му С.З. е. в резултат на пътно - транспортно произшествие от 09.07.2018г. , причинено от П.А.Б. като водач на лек автомобил „А.“ *, с ДК№ ** **** **, отговорността на която е предмет на договор застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, сключена с ответника, ведно със законната лихва, считано от 27.01.2020 год. до окончателното изплащане на сумата и с което е осъдено „Г.З.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: **** да заплати на адв. Я.С. сумата 1430 лева – адвокатско възнаграждение по чл.38 1 от ЗА, а по сметка на ОС - К. сумата 1200 лева – държавна такса.
Жалбоподателят счита обжалваното решение за недопустимо и моли то да бъде обезсилено като такова като твърди, че ищецът не е легитимиран да предяви иск за заплащане на обезщетение за вреди от смъртта на своя брат.
Евентуално, ако съдът намери обжалвания акт за допустим, моли решението в посочената обжалвана част да бъде отменено, а по същество – постановено друго, отхвърлящо изцяло исковата претенция. Съображенията, изложени в жалбата, касаят неправилно приложение на закона от първоинстанционния съд и необоснованост на акта. Твърди се, че изводите на съда са в противоречие с приетото в Тълкувателно решение №1/21.06.2018г. по тълк. дело №1/2016г. на ОСГТК на ВКС, тъй като намира за недоказани твърденията на ищеца за особено близки връзки с починалия му брат. Счита, че не е налице изключителност на тази връзка, а нормалната, обичайна роднинска връзка не обосновава правото му да претендира обезщетение за вреди. Евентуално – в случай че въззивната инстанция намери, че такива особено близки отношения са налице – счита, че определеният от съда размер на обезщетението не отговаря на критериите за справедливост и е изключително завишен. Счита, че обезщетението следва да бъде намалено, тъй като намира, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, поради непоставяне на предпазен колан.
Постъпил е отговор на въззивната жалба на „Г.З.“ ЕАД от С. З. Е.., ЕГН ********** от * *** – чрез пълномощника му адв. Я.С., с който се изразява становище за неоснователност на жалбата. Поддържа се твърдение, че между ищеца и неговия брат е съществувала трайна и дълбока емоционална връзка, а от внезапната му загуба той е претърпял значителни морални болки и страдания, които все още не е преодолял. Счита, че тяхната връзка е била такава, че е надхвърляла обема от близост в отношенията, обичайни между братя, тъй като те никога не са се разделяли и са живеели заедно. Намира, че съдът правилно е отхвърлил като неоснователни твърденията за наличие на съпричиняване на вредоносния резултат, а при определяне размера на обезщетението е приложил правилно критериите за справедливост.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено следното:
Иск с правно основание чл. 432 от Кодекса за застраховането.
2
Ищецът С. З. еМ., ЕГН ********** от **** твърди, че н а 09.07.2018г. н а път **-** /обходен път на гр. П./ е настъпило пътно – транспортно произшествие, при което е пострадал неговия брат – С.З. е.. Твърди, че автомобилната катастрофа е причинена от П.А.Б. при управление на лек автомобил „А.“ **, с ДК№ ** **** **, като водачът е нарушил правилата за движение по пътищата – чл.16 ал.1 т.1 и чл.20 ал.1 от ЗДВП. В резултат на ПТП брат му е получил множество телесни увреждания: счупване на множество ребра двустранно, счупване на лява бедрена кост, счупване на лява раменна кост, счупване на лявата лопатка, принудително оперативно отстраняване на слезката /далака/, рана на главата, развили се след ПТП тежкостепенни гнойни възпалителни изменения в белите дробове /двустранна хипостатична пневмония с формиране на абцеси/ и тежкостепенни фиброзни сраствания на белите дробове към гръдната стака /адхезивен плеврит/, развили се след ПТП тежкостепенни фиброзни сраствания в коремната кухина /адхезивна болест на перитонеума/. Твърди, че след претърпените няколко оперативни интервенции състоянието му не се подобрило и на 10.08.2018г. починал. Твърди, че смъртта на брат му е пряка и непосредствена последица от пътно транспортното произшествие.
Твърди, че е бил в много близки отношения с брат си. Твърди, че са израснали заедно и не са се разделяли до неговата смърт. Живели са в един дом – в къща в гр. К.. Имали са силна емоционална връзка и са били опора един за друг. Грижели са се за общия си дом и са почивали през свободното си време заедно със семействата си. За ищеца смъртта на неговия брат била изключително трагично събитие. Той изживява тежка тази загуба, затваря се в себе си и много тъжи.
Твърди, че към датата на ПТП гражданската отговорност на причинителя на вредите е била предмет на застраховка „Гражданска отговорност” при ответника „Г.З.“ ЕАД.
Претендира заплащане на обезщетение за тези вреди пряко от застрахователя. Моли съда да осъди ответника „Г.З.“ ЕАД да му заплати 50 000 лева - обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в душевни болки и страдания вследствие настъпилата на 10.08.2018г. смърт на брат му С.З. е. в резултат на пътно - транспортно произшествие от 09.07.2018г. , причинено от П.А.Б. като водач на лек автомобил „ А.“ **, с ДК№ ** **** **, 3 отговорността на която е предмет на договор застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, сключена с ответника , ведно със законната лихва, считано от 27.01.2020 год. до окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото разноски.
Ответникът „Г.З.“ ЕАД оспорва предявения иск. Счита същият за недопустим като намира, че ищецът не е легитимиран да предяви иск за обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на своя брат вследствие на ПТП. В случай че съдът намери искът за допустим, изразява становище за неговата неоснователност. Не оспорва, че на 09.07.2018г. се е осъществило ПТП, описано в исковата молба, както и че в резултат на същото С.З. е. е получил описаните травми вследствие на които на 10.08.2018г. е починал. Не се оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „гражданска отговорност”. Твърди, че ищецът като брат на пострадалия не е от кръга правоимащи лица, които имат право да получат застрахователно обезщетение, като сочи, че по отношение на него не е налице цитираното в ТР № 1/2018г. на ОСГТК на ВКС изключение. Счита, че размера на претендираните вреди е прекомерен с оглед на твърдяните болки и страдания. Твърди и наличие на съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, тъй като е бил без поставен предпазен колан. В тази връзка счита, че съдът – ако намери искът за основателен – следва да отчете наличието на съпричиняване като редуцира размера на обезщетението.
Първоинстанционният съд е намерил, че отношенията на ищеца с неговия починал брат са основани на взаимна обич и привързаност и макар че не попада сред кръга от лица, очертани от Постановление №4/1961г. и Постановление №5/1969г. е намерил, че болките и страданията от смъртта на брат му подлежат на обезщетяване от застрахователя. Намерил е за неоснователно възражението за съпричиняване и по справедливост е определил размер на обезщетението от 30 000 лева.
По възражението за недопустимост на иска: Правото на иск на С. З. Е.. се определя от твърдението му, че е претърпял болки и страдания от смъртта на своя брат С.З. е., настъпила в резелтат на получените травми при ПТП.
Макар че е лице, извън кръга, очертан от Постановления №4/1961г., №5/1969г. и №2/1984г. на Пленума на Върховния съд , ищецът твърди, че взаимоотношенията между него и починалия, са били такива, че връзката им 4 надхвърля по съдържание общоприетото разбиране за родствената връзка между братя. Дали действително от доказателствата по делото може да се обоснове такъв извод, е въпрос по същество на спора, а не по допустимост на предявения иск. Ето защо възражението е неоснователно.
От представената застрахователна полица №**/**/************ /стр.56 от делото на ОС/ за сключена застраховка „Гражданска отговорност“ се установява, че за лекия автомобил „А.“ **, с ДК№ ** **** ** е била сключена застраховка „Гражданска отговорност“ със срок на покритие от 17.09.2017 г. до 17.09.2018г., издадена от ответника. Налице е застрахователно правоотношение между ответника и причинителя на увреждането. П.А.Б. като водач на лек ия автомобил „А.“ **, с ДК№ ** **** ** се явява застрахован при ответника по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите. Именно в периода на действие на застраховката е настъпило и увреждането при ПТП, представляващо застрахователно събитие.
Съгласно чл.429 от КЗ с договора за застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в застрахователния договор застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие.
Съгласно чл.432 ал.1 от Кодекса за застраховането у вреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" при спазване на изискванията на чл.380 от КЗ.
Видно от представеното удостоверение за родствени връзки изх.
№4/09.01.2020г. ищецът и починалия в резултат на ПТП С.З. е. са братя.
Действително искът е предявен от лице, извън кръга, очертан от Постановления №4/1961г., №5/1969г. и №2/1984г. на Пленума на Върховния съд. Ето защо в случая следва да се изследва и обоснове изключителност на взаимоотношенията между ищеца и починалия, надхвърляща по съдържание общоприетото разбиране за съответната родствена връзка.
Съдебната практика, обективирана в цитираните Постановления №4/1961г., №5/1969г. и №2/1984г. на Пленума на Върховния съд, изключва 5 роднините по съребрена линия от кръга на лицата, легитимирани да получат обезщетение по чл.52 от ЗЗД за неимуществени вреди в случай на смърт на техен близък, настъпила в резултат на деликт.
В ППВС № 4/61 г., което е задължително за съдилищата съгласно действащия ЗСВ, е прието, че за неимуществени вреди следва да бъдат обезщетявани само най-близките на пострадалия в случай на неговата смърт.
Те са изрично посочени - низходящи, съпруг и възходящи. Направено е и уточнение, че това става след като се установи, че действително са претърпели такава вреда. Посочено е и че нямат право на обезщетение за неимуществени вреди близките на починалия при непозволено увреждане, които са били с него в лоши лични отношения - родители, изоставили децата си, съпрузи живеещи в дълга фактическа раздяла.
С ППВС № 5/1969 г. посочения по - горе кръг лица е допълнен и е посочено, че имат право на обезщетение за неимуществени вреди и отглежданото, но неосиновено дете, съответно отглеждащият го, ако единият от тях почине вследствие непозволено увреждане, както и лицето, което е съжителствало на съпружески начала с починалия при непозволено увреждане, без да е бил сключен брак, ако това съжителство не съставлява престъпление и не противоречи на правилата на морала. Пленумът на ВС е приел, че принципът на чл.52 от ЗЗД предполага, че на обезщетяване подлежат лицата, които най-пряко са засегнати от загубата на морална опора и подкрепа, т.е. най-близките на пострадалия -неговите низходящи, съпруг и възходящи.