Определение № 1149 от 10.09.2026, Окръжен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1149 гр. Плевен, 10.09.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в закрито заседание на десети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА

Членове:

РЕНИ М. СПАРТАНСКА

КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ като разгледа докладваното от КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ Въззивно частно гражданско дело № 20264400500798 по описа за 2026 година Производство по реда на чл.577 вр. с чл.274 от ГПК.

Образувано е въз основа на постъпила частна жалба от И. А. – Нотариус с рег.№***, с район на действие при РС-Никопол против определение №118/18.08.2026г., постановено от Съдия по вписванията при РС-Никопол, с което е отказано вписването на нот. акт за дарение на недвижим имот по нейн опис: Акт №82, т.4, рег.№***, дело №*** от 18.08.2026г., между Р.Й.М. с ЕГН ********** от гр.София, А.Й.А. с ЕГН ********** от гр.Плевен, и Т.Й.К. с ЕГН ********** от гр.Плевен - като дарители, и Й.Д.Г. с ЕГН ********** от с.***, общ.Никопол — като дарен, за 1/2 ид.ч. от два урегулирани поземлени имота в с.***, общ.Никопол.

Оплакванията в жалбата са, че определението е незаконосъобразно, тъй като неправилно приема, че няма данъчна оценка на единия от имотите. Сочи, че сделката е подписана втори път, защото при първото внасяне за вписване е постановен отказ от съдията по вписванията, поради грешка в описанието на имота. Твърди, че към този отказ е приложена такава оценка и тя е известна на съдията по вписванията. Заявява, че същите оценки, вече представяни веднъж, са посочени и в акта, чийто отказ за вписване сега обжалвам - тези с изх.№№********** от 23.07.2026г. и *** от 03.07.2026г. на Община Никопол.

Признава, че е възможно да е пропуснала прилагането на едната оценка към новия акт за вписване, но това се дължи на моментната натовареност. Счита, 1 че съдията по вписванията е могъл да използва вече приложената по предходната молба за вписване данъчна оценка, вместо да постановява отказ.

Сочи практика на ОС-Плевен в тази насока. В заключение моли да се отмени определението за отказ на вписването.

Постъпили са мотиви от съдията по вписвания, в които се сочи, че отказът е продиктуван от това, че дължимата държавна такса се определя от размера на данъчната оценка, за конкретния имот. Счита че в кръга на проверката му задължително се включват и изискванията на разпоредбата на чл. 264 от ДОПК свързани с определяне на таксата за вписване, поради което и към всяка преписка следва да се съдържат такива данни, тъй като съдията по вписванията не събира служебно доказателства. Сочи, че приложената към друг отказ данъчна оценка се подружда в друга книга и не се съхранява в нотариалното дело. Поради това счита жалбата за неоснователна.

Частната жалба е подадена в срок, от легитимирано да обжалва отказа на съдията по вписванията лице, с оглед на което разглеждането й е процесуално допустимо.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, предвид следните съображения:

Съдът изцяло споделя изложеното от Съдията по вписванията, че с оглед задължителните указания в т. 1 от ТР№ 7/25.04.2013Г. на ОСГТК, разпоредбата на чл. 129, ал. 2 от ГПК е неприложима в производство по вписване и в хипотеза на нередовност единствената правна възможност е постановяването на отказ. Правилно е и разбирането, че не може да се извършва поправка на вече приложени по преписката документи.

Дължимата проверка, която следва да извърши съдията по вписванията е регламентирана в чл. 32а от ПВп и т. 6 от Тълкувателно решение № 7 от 25.04.2013 г. по тълк. д. № 7/2012 г., ОСГТК на ВКС. Съдията по вписванията проверява наличието на следните предпоставки: 1. дали актът подлежи на вписване, 2. съставен ли е съобразно изискванията за форма, 3. има ли необходимото съдържание - индивидуализация на страните и на имота, съгласно чл. 6 от ПВп , както и спазени ли са нормативните изисквания, относно задължителните приложения към всеки акт: скица-копие от кадастралната карта, съгласно чл. 6, ал. 3 от ПВп и доказателства за изпълнението на изискванията на чл. 264 от ДОПК.

2

Изискването на чл.264 ал.1 от ДОПК е ясно и точно формулирана в последната си редакция – „Прехвърлянето или учредяването на вещни права върху недвижими имоти или наследствени права, включващи недвижими имоти, включването на недвижими имоти или вещни права върху недвижими имоти като непарични вноски в капитала на търговски дружества, вписването на ипотека или особен залог се допуска след проверка, извършена от нотариуса, съдията по вписванията, длъжностното лице по регистрация по Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел или длъжностното лице по вписванията по Закона за особените залози по електронен път в Националната агенция за приходите, в резултат на която се установи, че прехвърлителят или учредителят на вещни права, съответно ипотекарният длъжник или залогодателят, няма непогасени, подлежащи на принудително изпълнение публични задължения. Наличието или липсата на непогасени данъчни задължения за имота се удостоверява в данъчната оценка.“

Т.е. в случая задължение на съдията по вписванията е да извърши надлежна справка в НАП по електронен път за наличието на непогасени, подлежащи на принудително изпълнение публични задължения. Данъчната оценка има удостоверителна функция по силата на самия закон за липсата или наличието на задължения за конкретния имот.

В случая пред съдията по вписванията не е представена данъчна оценка за един от имотите. Липсата на това доказателство в преписката не може да бъде преодоляно, защото това изискване е изрично посочено в закона.

Действително в самия нот. акт са описани два броя удостоверения за всеки от имотите, но с молбата и преписката е представено само едно. Не е в правомощията на съдията по вписванията да прехвърля или да се позовава на документи от предходни преписки, независимо дали те касая същите имоти и дали са му известни. Спецификата на охранителното производство, предвид неговата строга формалност и едностранност предполага, че всяка молба следва да съдържа всички необходими документи, за да бъде издаден съответният акт. Липсата на такъв документ, особено касаещ изпълнението на изискването на чл.264 ал.1 от ДОПК обуславя и постановяване на отказ.

В случая не става въпрос за абсолютизиране на дадените от ВКС на РБ задължителни за съдилищата тълкувания на закона по т. 6 от Тълкувателно 3 решение № 7 от 25.04.2013 г. по тълк. д. № 7/2012 г., ОСГТК на ВКС. Ясната воля на законодателя в чл.264 ал.1 от ДОПК и правно логичното и последователно разяснение, че отказ може да се постанови ако не са представени доказателства за изпълнението на изискванията на чл. 264 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс в същото тълкувателно решение, са достатъчни да обусловят единствено възможния извод, че изпълнението на тези изисквания следва да е налично във всяко едно охранително производство по вписвания. Т.е. доказателство за изпълнение на чл.264 ал.1 от ДОПК следва да се съдържа към всяка една молба, с която се иска вписване на нот. акт. Не е възможно в инициираното ново производство молителят да се позовава на документи вече приложени в предходни такива, независимо дали касаят същите имоти и страни.

С оглед на изложеното, Окръжният съд приема, че обжалваното определение, в което е обективиран отказ за вписване, е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Предвид гореизложеното, Плевенският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА №118/18.08.2026г., постановено от Съдия по вписванията при РС-Никопол, с което е отказано вписването на нот. акт за дарение на недвижим имот по нейн опис: Акт №***, т.4, рег.№***, дело №*** от 18.08.2026г., между Р.Й.М. с ЕГН ********** от гр.София, А.Й.А. с ЕГН ********** от гр.Плевен, и Т.Й.К. с ЕГН ********** от гр.Плевен - като дарители, и Й.Д.Г. с ЕГН ********** от с.***, общ.Никопол — като дарен, за 1/2 ид.ч. от два урегулирани поземлени имота в с.***, общ.Никопол.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4