Решение № 4476 от 09.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4476 гр. София, 09.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА В. КИРОВА при участието на секретаря МАРТИНА П. СТАНЧЕВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско дело № 20251110143166 по описа за 2025 година

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.411 от КЗ и чл.86 от ЗЗД от ЗАД „А“АД,ЕИК *****,със седалище и адрес на управление гр.С,представлявано от М И и КК В,против ЗАД „Д“АД,ЕИК *****,със седалище и адрес на управление гр.С,представлявано от Т В и К Кс искане за осъждане на ответника да заплати сумите от 1493,35 лева ( 763,54 евро ) главница и 314,76 лева ( 160,93 евро ) мораторна лихва за периода 20.01.2024 г. до 10.08.2025 г.,ведно със законната лихва върху главницата,считано от предявяване на иска до окончателното изплащане на вземането.

В исковата молба се твърди,че на 30.11.2023 г. в гр.София водачът на л.а. мицубиши с рег.№ **** предизвикал настъпването на ПТП,при което са причинени материални вреди на автомобил БМВ с рег.№ *****. Ищецът сочи,че е застраховател по договор за застраховка каско на автомобил БВМ,докато ответникът е застраховател по договор за застраховка гражданска отговорност на автомобила мицубиши. Ищецът твърди,че е образувал преписка по щета и е определил обезщетение в размер от 1493,35 лева.

Поддържа се,че с изплащането на обезщетение по застраховка каско възниква право на регресно вземане спрямо застрахователя по договор за застраховка гражданска отговорност. В исковата молба са изложени твърдения,че до ответника е изпратена регресна покана,получена на 19.12.2023 г.,срокът за произнА.не е изтекъл на 19.01.2024 г. като предвид липсата на плащане на главницата в срок ищецът претендира и мораторна лихва. Ищецът моли съда да постанови решение,с което да уважи исковете.

Ответникът в подадения писмен отговор изразява становище,че не е доказан механизмът на настъпване на произшествието,твърди се,че не е доказано всички вреди да са настъпили при това произшествие. Моли съда да отхвърли исковете.

1

Софийският районен съд,първо гражданско отделение,42 състав,като обсъди представените по делото доказателства,поотделно и в тяхната съвкупност,при спазване изискванията на чл.235 от ГПК,приема за установено следното :

Представен е двустранен констативен протокол за ПТП.

Установява се от застрахователна полица,издадена от „А“АД,че автомобил БМВ с рег.№ ***** е застрахован по договор за застраховка каско,валидна за периода 01.06.2023 г. до 01.06.2024 г.

Приети са общи условия на „А“АД за застраховка каско на МПС.

Според справка от Гаранционен фонд автомобил с рег.№ **** застрахован по застраховка гражданска отговорност при „Д“АД.

С регресна покана „А“АД претендира от „Д“АД сумата от 1508,35 лева,регресната покана е получена на 19.12.2023 г.

С писмен отговор от 23.01.2024 г. „Д“АД отказва изплащането на обезщетение,защото не се установява виновно поведение на водача на автомобил мицубиши.

В хода на производството са събрани гласни доказателства – според показанията на свидетелката В. тя управлявала автомобила си,движейки се в крайна дясна лента като ударът е настъпил в нейното платно за движение,когато другият автомобил се преустроявал към нейната лента за движение. Според показанията на свидетелката В. щетите по нейния автомобил са били в лявата страна

– фар,броня,две врати,калник,подкалник,джанти. От показанията на свидетеля Беров се установява,че свидетелят отивал към университета,но бил в средната лента,когато светофарите светнали зелено свидетелят се преустроил в съседна лента като считал,че няма друг автомобил,но настъпил удар с автомобил.

Според свидетеля Беров ударът е настъпил при завиване на волана и преминаване към съседна лента.

От заключението по автотехническата експертиза се установява,че от техническа гледна точка ПТП е настъпило,когато автомобил мицубиши от средна лента предприема маневра да премине в дясна лента,в която се движи автомобил БМВ,от техническа гледна точка щетите по автомобил БМВ могат да бъдат реализирани при описания механизъм на ПТП,по средни пазарни цени стойността на обезщетението възлиза на 1689,34 лева ( 863,75 евро ),а по цени на официалния сервиз стойността на обезщетението възлиза на 5967,62 лева ( 3051,19 евро ).

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи :

Уважаването на иск с правно основание чл.411 от КЗ е обусловено от доказване,че ищецът е застраховател по договор за застраховка каско,от доказване,че е настъпило застрахователно събитие,доказване,че вредите са пряка и непосредствена последица от застрахователното събитие,от установяване факта на изплащане на застрахователно обезщетение,с което застрахователят по договор за застраховка каско встъпва в правата на увредения собственик спрямо застрахователя по договор за застраховка гражданска отговорност. С този иск застрахователят по договор за застраховка 2 каско реализира правото си на регресно вземане спрямо застрахователя по договор за застраховка гражданска отговорност.

Страните не спорят,а и от представените по делото доказателства се установява,че ищецът е застраховател по договор за застраховка каско за автомобил БМВ. Договорът за застраховка каско поражда за застрахователя задължение да осигурява покритие,а при настъпване на застрахователно събитие и да определи и изплати застрахователно обезщетение за възникналите имуществени щети за застрахования автомобил. Следователно в изпълнение на своите договорни задължения ищецът е образувал преписка по щета и е покрил стойността на настъпилите имуществени щети.

Пътнотранспортното произшествие представлява покрит застрахователен риск,при което настъпването на ПТП е застрахователно събитие. За да счете,че е възникнало ПТП,съдът взе предвид двустранния констативен протокол,както и свидетелските показания. Съдът намира,че щетите върху автомобила БМВ представляват пряка и непосредствена последица от настъпилото ПТП,в която насока съдът кредитира заключението по автотехническата експертиза,според което щетите могат да бъдат получени при описания механизъм на ПТП. В този смисъл щетите по автомобила са причинени от конкретното застрахователно събитие,поради което подлежат на обезвреда от застрахователя по договор за застраховка каско. С възстановяване на застрахователното обезщетение застрахователят по договор за застраховка каско встъпва в правата на увредения собственик спрямо застрахователя по договор за застраховка гражданска отговорност. Страните не спорят,а и от представените по делото писмени доказателства се установява,че ответникът е застраховател по договор за застраховка гражданска отговорност. Договорът за застраховка гражданска отговорност поражда задължението за застрахователя да обезвреди трети лица за причинени им вреди поради действия или бездействия на водача,чиято гражданска отговорност е застрахована,т.е. застрахователят отговаря като прекия причинител,но в рамките на застрахователния лимит. Това означава,че ответникът е пасивно легитимиран да отговаря за възстановяване на щетите.

За да приеме,че ответникът отговаря за възстановяване на вредите,съдът взе предвид,че според двустранния констативен протокол виновен за ПТП е водачът на автомобил мицубиши,този извод съдът формира и при съобразяване гласните доказателства,събрани по делото,както и с оглед съдебно-автотехническата експертиза. Съдът приема,че водачът на автомобил мицубиши е допуснал нарушение на правилата за движение по пътищата,защото е предприел маневра по преустройване в съседна лента за движение,без да се увери,че не създава опасност за друг участник в движението. С оглед това,че ПТП настъпва,когато автомобил мицубиши предприема преминаване от средна в дясна лента за движение като се удря с движещия се в дясна лента автомобил БМВ,съдът счита,че искът за главницата е доказан по основание и по размер. Наличието на предприета от водача на автомобил мицубиши маневра по преминаване в съседна лента,без да се увери,че в другата лента не преминават автомобили,налага извода,че ответното дружество отговаря за възстановяване на имуществените щети.

Неоснователен е доводът на ответника в писмения отговор,че е налице съпричиняване. За да е налице съпричиняване,вредоносният резултат следва да се дължи на поведение на повече от едно лице. Съдът счита,че водачът на 3 автомобил БМВ не е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат – водачката на автомобила се е движила правомерно в дясната лента за движение,а единствената причина за настъпване на ПТП е поради преминаване на автомобила мицубиши от средна в дясна лента,което действие е предприето в областта на кръстовище,т.е. докато автомобилите са изчаквали подаване на съответен сигнал,а принципно всеки водач следва да избере лентата,в която автомобилът да застане при отчитане посоката си на движение още преди да се подреди,за да изчака на кръстовището,докато предприемането на маневра преминаване в съседна лента точно на кръстовището и при подаване на зелен сигнал поражда опасност от настъпване на ПТП с попътно движещите се автомобили в съответната лента,към която се предприема маневра. Изложените съображения мотивираха съда да счете,че искът е доказан по основание,а и по размер,в която насока стойността на обезщетението по средни пазарни цени е в размер,по-висок спрямо изплатеното от ищеца обезщетение,поради което съдът приема,че предявената искова претенция за главницата подлежи изцяло на уважаване.

Софийският районен съд приема,че искът с правно основание чл.86 от ЗЗД също подлежи на уважаване. За да бъде уважена искова претенция по чл.86 от ЗЗД,необходимо е да бъде доказано,че парична сума не е заплатена,при което за периода на забава длъжникът отговаря пред кредитора.

Ако задължението има падеж или срок,считано от датата,следваща падежната дата или последния ден от срока,длъжникът изпада в забава,а ако за задължението няма срок за изпълнение,за да бъде поставен в забава длъжникът е необходимо кредиторът да отправи покана. Кодексът за застраховане регламентира срок от тридесет дни,в рамките на който застрахователят по договор за застраховка гражданска отговорност се произнА. по регресната претенция на застрахователя по застраховка каско. В настоящия случай регресна покана е получена от ответника на 19.12.2023 г.,но в законоустановения срок ответникът не е изплатил обезщетението,а напротив изпратен е отговор,че липсват предпоставки за ангажиране на отговорността му. Съдът,отчитайки изхода от производството по главния иск,приема,че и искът за мораторна лихва подлежи изцяло на уважаване за сумата от 314,76 лева ( 160,93 евро ),защото при липса на плащане в законоустановения тридесетдневен срок застрахователят се явява поставен в забава и отговаря и за заплащане на обезщетение.

При този изход на делото и като съобрази,че ищецът претендира присъждането на съдебноделоводни разноски съдът намира,че следва да бъдат присъдени такива в размер от 1226,70 лева ( 627,20 евро ) сторени съдебноделоводни разноски и заплатено адвокатско възнаграждение. Съдът приема,че липсват предпоставки за намаляване размера на адвокатското възнаграждение,което е в размер от 576,97 лева с включен ДДС,в която насока следва да бъде отчетено,че адвокатският труд е високо квалифициран,а и следва да бъде взето предвид,че по делото са предявени два иска,да бъде отчетен общият материален интерес по делото,наличието на проведени две съдебни заседания,както и като взе предвид фактическата и правна сложност на казуса.

Водим от гореизложеното, Софийският районен съд

4

РЕШИ:

ОСЪЖДА ЗАД „Д“АД,ЕИК *****,със седалище и адрес на управление гр.С,представлявано от Т В и К К да заплати на основание чл.411 от КЗ на ЗАД „А“АД,ЕИК *****,със седалище и адрес на управление гр.С,представлявано от М И и КК В сумата от 1493,35 лева ( 763,54 евро ) ( седемстотин шестдесет и три евро петдесет и четири евроцента ) главница – регресно вземане за обезщетение по щета № 10023030126275,ведно със законната лихва върху главницата,считано от предявяване на иска – на 11.08.2025 г. до окончателното изплащане на вземането.