Решение № 513 от 08.04.2025, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Търговско дело 805/2024
- Вид
- Решение № 513
- Подписан
- 08.04.2025
- В сила
- 30.04.2025
- Състав
- Анелия Стефанова Янева
Цитирани разпоредби
- чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 50, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 92, ал. 3 - 6 · Закон за гражданската регистрация
- чл. 92, ал. 3 - 6 · Закон за гражданската регистрация
- чл. 92, ал. 3 - 6 · Закон за гражданската регистрация
- чл. 92, ал. 3 - 6 · Закон за гражданската регистрация
- чл. 13, ал. 4 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
- чл. 29, ал. 1, пр. 3 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
- чл. 115, т. 1 · Търговски закон
- чл. 12, ал. 2 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 513 гр. София, 08.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-9, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Анелия Ст. Янева при участието на секретаря Яна Огн. Лалова като разгледа докладваното от Анелия Ст. Янева Търговско дело № 20241100900805 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е установителен иск по чл. 29, ал. 1, пр. 3 ЗТРРЮЛНЦ.
Ищецът „И.,В. и Ко“ ООД твърди, че по партидата на ответника „Юпитер Райзинг“ ЕООД в търговския регистър било вписано несъществуващо обстоятелство № 20161123143048 относно адреса на управление. Поддържа, че по силата договор за продажба от 2007 г. бил собственик на два апартамента, находящи се в гр. София, бул. „*******, които заемали цялата площ на четвъртия етаж, както и че осъществявал там дейността си. Ответникът не осъществявал своята там, нямал връзка с адреса, а и право да ползва имота и не би могъл фактически да го прави. Сочи, че горното нарушавало принципа на истинност на заявените обстоятелства, на доверие в търговския регистър и на необходимостта от наличие на връзка на търговеца с вписания по партидата му с адрес на управление. Моли съда да установи, че вписването в търговския регистър на адреса на управление съставлява вписване на несъществуващо обстоятелство.
Ответникът, на когото препис от исковата молба и доказателства са редовно връчени по реда на чл. 50, ал. 2 ГПК, не е подал отговор на исковата молба.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК, достигна до следните фактически и правни изводи:
Съгласно чл. 29, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ всяко лице, което има правен интерес, както и прокурорът, може да предяви иск за установяване на нищожност или недопустимост на вписването, както и за несъществуване на 1 вписано обстоятелство.
Предявеният иск е допустим. Ищецът има правен интерес от установяване несъществуването на посоченото обстоятелство, с оглед твърденията, че е титуляр на правото на собственост на имота, на който е и вписаният адрес на управление на ответника, без неговото съгласие, както и че правото му е смутено от този факт /чрез създаване на неудобства, свързани с опити за осъществяване на контакти с ответника на адреса/.
Съгласно чл. 115, т. 1 ТЗ задължителен реквизит от съдържанието на дружествения договор е адресът на управление, като вписването му се извършва въз основа на твърдение на заявителя. Длъжностното лице по регистрацията проверява дали заявеният адрес отговаря на вписания в дружествения договор, дали последният е редовен от външна страна и е приет от компетентен орган. ЗТРРЮЛНЦ не изисква съгласие на собственика на имота като предпоставка за извършване на вписването на адреса на управление на търговеца. Приложим е принципът за истинност на заявеното за вписване обстоятелство, което заявителят потвърждава с декларацията по чл. 13, ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ.
За разлика от ЗТРРЮЛНЦ, според чл. 92, ал. 3 – 6 ЗГР /редакция ДВ, бр. 42 от 2012 г./ за извършване на адресна регистрация на адрес в страната на физическите лица се представя и писмено съгласие на собственик, когато заявителят не е собственик, като изключения се допускат само за адресна регистрация на лица, които са в родство по права линия със собственика или ползвателя на имота, както и за съпрузите на тези лица; на лице, с което собственикът или ползвателят на имота живее във фактическо съпружеско съжителство, което обстоятелство се удостоверява с писмено съгласие на собственика или ползвателя на имота чрез декларация. В чл. 99б, ал. 5 и сл.
ЗГР /ДВ, бр, 85 от 2024 г., в сила от 08.10.2024 г./ е уреден редът, по който собственикът на имота да изиска от органа по регистрация заличаване на регистрацията на лице, регистрирано на адреса на неговия имот, което не му е съпруг или роднина по права линия, по съребрена линия до четвърта степен включително или по сватовство до втора степен включително.
Липсата на уредба в ЗТРРЮЛНЦ, сходна с цитираната в ЗГР, ни би могла да навежда на извод за недопустимост на защита на собственика на имота по исков ред. Няма житейска и правна логика, от която да следва, че правото на собственост не би било смутено или би било смутено в по-малка степен, ако на адреса на имота е регистриран адрес на управление на търговец, отколкото ако там е регистриран постоянен или настоящ адрес на физическо лице. При това положение единственият логичен извод е, че липсата уредба в ЗТРРЮЛНЦ, сходна с тази в ЗГР, се дължи не на законодателен пропуск, а именно на липсата на необходимост от такава поради предвидения в чл. 29, ал.
1 ЗТРРЮЛНЦ иск.
Според т. 3 от ТР № 1/06.12.2002 г. по т. д. № 1/2002 г. на ВКС вписване на несъществуващо обстоятелство е налице, когато е вписано обстоятелство, което не е възникнало валидно – невзето решение и при установяване нищожността на подлежащо на вписване решение. В него обаче не е разгледана процесната хипотеза, при която решението на съответния орган е взето и е валидно, но не отговаря на действителното фактическо положение. Такова съответствие в случая е необходимо условие за съществуването на обстоятелството относно адреса на търговеца, предвид дефиницията в чл. 12, ал. 2 ТЗ, според която това е адресът, на който е 2 управлението на дейността му. Ето защо и няма как да се приеме, че щом не са разгледани в тълкувателния акт, заявените от ищеца факти не са надлежно основание на иска по чл. 29, ал. 1, пр. 3 ЗТРРЮЛНЦ.
На последно място, съдебната практика приема за допустими исковете, основани на сходни фактически твърдения - виж определение № 428/27.06.2024 г. по в. ч. т. д. № 512/2024 г. на Апелативен съд – София; решение № 965/05.07.2024 г. по т. д. № 602/2024 г. на Софийски градски съд; решение № 475/10.07.2023 г. по в.т.д. № 251/2023 г. на Апелативен съд – София.
За основателността на иска е необходимо да се установи, че в обективната действителност не е осъществен фактът, от който произтича заявеното за вписване обстоятелство. С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест /154 ГПК/ ответникът следва да докаже, че в момента на вписване на адреса на управление в ТР именно на заявения адрес се е осъществявало управлението на дейността му или че е имал намерение и обективната възможност за това.
От представения от ищеца нотариален акт № 93/26.04.2007 г. се установява, че през 2007 г. е придобил правото на собственост върху недвижими имоти - апартаменти 5 и 6, находящи се на адрес гр. София, бул.
„*******. Видно от данните по партидата на ответника в търговския регистър, на 22.11.2016 г. е подадено заявление обр. А4 вх. 20161122133315 за вписване на новоучреденото дружество с фирма „Юпитер райзинг“. Същото е вписано на 23.11.2016 г. със седалище и адрес на управление в гр. София, бул.
„*******. Вписването е извършено въз основа на представени към заявлението протокол от учредително събрание и учредителен акт, съгласно който адресът на управление е процесният /чл. 2/. Представена е и декларация по чл. 13, ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ.
Ответникът не е ангажирал нито едно доказателство, от което да се установят разпределените в негова тежест обстоятелства. Ето защо и доколкото ищецът доказа правото си на собственост върху имота, възникнало в момент, прехождащ вписването на оспореното обстоятелство, поддържа там никога да не е осъществявано управлението на дейността на ответника и да не е давал съгласие за това, съдът намира, че адресът на търговеца е несъществуващо обстоятелство. Предявеният иск за установяване на това е основателен и следва да бъде уважен.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от „И.,В. И КО" ООД, ЕИК 121111535 иск по чл. 29, ал. 1, пр. 3 ЗТРРЮЛНЦ, че по партидата на ответника „Юпитер райзинг" ЕООД, ЕИК 204344292 в търговския регистър е вписано несъществуващо обстоятелство под № 20161123143048, заявено със заявление А4 вх. № 20161122133315, че адресът на управление на „Юпитер райзинг" ЕООД, ЕИК 204344292 е бул. „*******.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – София в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
След влизане в сила на решението препис да се изпрати на Агенция по 3 вписванията.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________ 4