Определение № 1359 от 04.06.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1359 гр. София, 04.06.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елизабет Петрова

Членове:

Катерина Рачева

Михаил Малчев като разгледа докладваното от Катерина Рачева Въззивно частно гражданско дело № 20241000501403 по описа за 2024 година и като взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 407 вр. чл.274 и сл.от ГПК.

Образувано е по частна жалба на И. В. И. чрез адв. В. В. М. срещу разпореждане от 09.12.2013 г. за издаване на изпълнителен лист по т.д. 7875/2013 на СГС, VI отделение, 18 състав въз основа на арбитражно решение.

Частният жалбоподател твърди, че не е била уведомен за образуваното арбитражното дело, за съдебното заседание и не му е връчено арбитражното решение. Наред с това, поради влизането в сила на изменението на чл. 19, ал.1 от ГПК, чл. 47, ал. 2 от ЗМТА и чл. 405, ал. 5 от ГПК, всички те обнародвани в ДВ бр. 8 от 24.01.2017 г. обжалваното разпореждане следва да бъде отменено. На следващо място, клаузите на договора са нищожни поради неравноправни клаузи във вреда на потребителя, липсват му задължителни реквизити, не е бил предоставен препис на потребителя и не е уговорен арбитраж като изрична клауза в самия договор. Не е ясно как арбитърът е определил своята компетентност да разгледа спора.

Въззиваемият по частната въззивна жалба е подал в законоустановения срок писмен отговор, в който поддържа становище за нейната неоснователност. На първо място, с договор за цесия от 08.2018 г. вземането на дружеството по сключения договор е прехвърлено на нов кредитор -„Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, като жалбоподателят бил уведомен за прехвърлянето на вземането. Ето защо „Профи кредит България” ЕООД не е надлежна страна за участие в производството. Възразява, че жалбоподателят е узнал за арбитражното дело и издадения изпълнителен лист на посочената от него дата-26.04.2024 г.

Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Частната въззивна жалба е подадена в срока по чл. 407, ал. 1 ГПК. Няма данни жалбоподателят да е получил поканата за доброволно изпълнение преди посочената от него дата, както и да е узнал по друг начин за издаването на изпълнителния лист. Внесена е дължимата държавна такса, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е основателна.

Със ЗИДГПК /ДВ бр. 8 от 24.01.2017 г./ е изменена разпоредбата на чл.19,ал.1 от ГПК, като е въведена забрана за постигане на арбитражно споразумение за решаване от арбитражен съд на спор, една от страните по който е потребител по смисъла на параграф 13 1 от ДР на ЗЗП. Според легалната дефиниция потребител е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска и професионална дейност. Със ЗИДГПК е създадена нова разпоредба - чл. 3, ал. 4 от ЗЗП, съгласно която всяка клауза в договор, сключен между търговец и потребител, с която страните възлагат на арбитражен съд решаване на спор между тях, извън процедурата за алтернативно решаване на потребителски спорове по смисъла на ЗЗЗП е недействителна. В чл. 47,ал. 2 от ЗМТА е предвидено, че арбитражните решения, постановени по спорове, предметът на които не подлежи на решаване от арбитраж, са нищожни. Съгласно чл. 405, ал.5 от ГПК пък е налице процесуална забрана за издаване от съда на изпълнителен лист въз основа на нищожни арбитражни решения.

Тази норма поради процесуалния си характер предполага незабавно действие. Тези законодателни изменения се прилагат и за висящите производства по издаване на изпълнителен лист въз основа на арбитражно решение, постановено по спор с участие на потребител, който спор е образуван преди влизане на измененията в сила. Константна е практиката на ВКС, че след като към момента на влизане в сила на новия закон все още е висящо производството по издаване на изпълнителен лист въз основа на арбитражно решение, валидността на този акт на арбитражния съд следва да бъде преценявана съобразно действащите след изменението редакции на разпоредбите, които императивно изключват разрешаването на потребителски спорове от компетентността на арбитража и обявяват за нищожни арбитражните решения, постановени по спор с участие на потребител.

Ако такова арбитражно решение е постановено по потребителски спор, който е неарбитрируем, същото е нищожно и съдът в производството по чл.406, ал.1 от ГПК следва да съобрази тази нищожност и да откаже издаването на изпълнителен лист. Нищожното арбитражно решение не поражда правни последици и при констатирана нищожност не би могло да бъде предмет на отмяна по реда на чл.48 от ЗМТА, нито основание за издаване на изпълнителен лист. В този смисъл е и практиката на ВКС, формирана с Решение № 244 /2018 г. на ВКС по т. д. № 2885/2017 г., II т. о., ТК, решение № 204/2017 г. по т.д. № 1206/2017 г. II т. о., ТК, решение №82/2017 г. по т.д. № 1448/2016 г. II т. о., ТК.

Дори да се приеме, че въпросът за валидността на арбитражното решение не може да се поставя в конкретния случай, то са налице допълнителни основания за отмяна на обжалваното разпореждане.

В случая изпълнителното основание е решение на арбитър, което не е било връчено надлежно на длъжника, поради което не е влязло в законна сила и не е изпълняемо /чл.41, ал. 3 от ЗМТА/. В удостоверението от Арбитражен съд „Арбитер Юстициарум“ СНЦ е посочено, че както за образуването на арбитражното дело, така и за насроченото заседание, а впоследствие и за решението ответникът е уведомен по реда на чл. 13 ОУ. Към молбата за издаване на изпълнителен лист са приложени общи условия, които обаче не са подписани от кредитополучателя и не може да се направи извод, че той е запознат с възможността да му бъдат връчвани съобщения по реда, описан в точно тези общи условия. Съобщението до длъжника се е върнало в цялост с отбелязване, че лицето, до което е било адресирано съобщението не е потърсило пратката, което не съставлява редовно връчване на същата. На основание чл.36, ал.2 от ЗПУ вр. чл. 5 от Общите правила за условията за доставяне на пощенските пратки и пощенските колети, издадени от КРС, препоръчаните пощенски пратки се доставят на адреса на получателя срещу подпис. Когато при посещението на адреса поради отсъствие на получателя пощенската пратка не може да бъде доставена, в пощенската кутия се оставя писмено служебно известие с покана получателят да се яви за получаване на пратката в пощенската служба в срок, определен от пощенския оператор, не по-кратък от 20 дни, но ненадхвърлящ 30 дни от датата на получаване в пощенската служба за доставяне. В случая не е удостоверено, че лицензираният оператор е посетил адреса и не е могъл да достави пратката поради отсъствие на адресата, което опорочава процедурата по връчване на арбитражното решение.

2

Няма изрично съгласие с решаването на споровете от арбитраж, поради което няма нито изрично арбитражно споразумение, нито приета с конклудентни действия компетентност на арбитъра по чл. 7, ал. 1 ЗМТА. Ето защо, издаването на изпълнителен лист следва да се откаже и на основание чл. 47, ал. 2 вр. ал. 1 т. 2 ЗМТА.

Предвид изложеното обжалваното разпореждане следва да бъде отменено, молбата за издаване на изпълнителен лист въз основа на арбитражно решение отхвърлена, а издаденият изпълнителен лист - обезсилен.

С оглед изхода на правния спор, предмет на настоящото съдебно производство, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 273 ГПК и 278, ал. 4 ГПК в полза на частния въззивник следва да се присъдят сторените по делото разноски в размер от 315 лв., представляващи сбор от заплатената държавна такса в размер на 15 лв. и уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред САС в размер на 300 лв. Възражението за прекомерност по отношение на адвокатския хонорар е неоснователно.

Съгласно тълкувателните разяснения, дадени в ТР № 5 от 12.07.2018 г. на ВКС по т. д. № 5/2015 г., ОСГТКТ, определението на въззивния съд, с което се произнася по частна въззивна жалба срещу разпореждане на първоинстанционния съд по молба за издаване на изпълнителен лист, не подлежи на касационно обжалване по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК, поради което настоящото определение е окончателно.

С тези мотиви, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ разпореждане от 09.12.2013 г. за издаване на изпълнителен лист по т.д.

7875/2013 на СГС, VI отделение, 18 състав въз основа на арбитражно решение, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ молбата от 29.11.2013 г. на Профи кредит България“ ЕООД, ЕИК 175074752 със седалище и адрес на управление София, бул. „България“ 49, бл. 53Е, вх. В за издаване на основание чл. 404, т. 1 ГПК на изпълнителен лист срещу И. В. И. ЕГН ********** въз основа на арбитражно решение от 14.06.2013 г., постановено по арб. д. № 1704/2013 г. по описа на Арбитражен съд „Арбитер Юстициарум“ СНЦ, гр. София, бул.

„Цар Борис III” № 126.

ОБЕЗСИЛВА изпълнителен лист от 09.12.2013 г. по т.д. 7875/2013 на СГС, VI отделение, 18 състав.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 273 ГПК и 278, ал. 4 ГПК „Профи кредит България“ ЕООД, ЕИК 175074752 да заплати на И. В. И. ЕГН ********** сумата от 315 лв.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3