Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 139 от 15.03.2023, Окръжен съд - Благоевград

Съд
Окръжен съд - Благоевград
Дело
Въззивно гражданско дело 54/2023
Вид
Решение № 139
Подписан
15.03.2023
В сила
15.03.2023
Състав
Николай Грънчаров, Георги Янев, Владимир Ковачев

Цитирани разпоредби

  • чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 262 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 263 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.267 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.272 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 317 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.49 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 50 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.51 и 52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.51, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 51, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 84, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1, изр. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 30, ал. 4 · Закон за пътищата

РЕШЕНИЕ

№ 139 гр. Благоевград, 15.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николай Грънчаров

Членове:

Владимир Ковачев

Георги Янев при участието на секретаря Герасим Ангушев като разгледа докладваното от Георги Янев Въззивно гражданско дело № 20231200500054 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК във вр. с чл. 317 от ГПК.

Депозирана е въззивна жалба от Община Благоевград, ЕИК ****, с адрес гр.

Благоевград, пл. Г.И., представлявана от И.С.С. – Кмет на Община Благоевград, срещу Решение № 645 от 09.11.2022 г., постановено по гр. дело № 2576/2021 г., по описа на Районен съд Благоевград, с което ОБЩИНА БЛАГОЕВГРАД, ЕИК ****, пл. „Г.И.М., представлявана от кмета И.С.С., е осъдена да заплати на С. С. М., ЕГН **********, сумата от 3 000 лв. (три хиляди лева), представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 07.06.2021 г. до окончателното плащане.

Във въззивната жалба са наведени оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на постановеното първоинстанционно решение, като постановено в нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, за което се излагат следните доводи:

Посочено е във въззивната жалба, че в хода на съдебното производство не е установено по категоричен и несъмнен начин, че са налице предпоставките за ангажиране отговорността на Община Благоевград по чл. 50 от ЗЗД. Твърди 1 се, че не са се доказали и твърденията на ищеца, че на 07.06.2021 г., около 17:00 часа, С. С. М., като е вървяла по тротоара в посока хотел „А.М.“, пред офис на ЧЕЗ - Благоевград, находящ се на бул. „С.С.К.М., се е спъва в счупени и стърчащи тротоарни плочки, в резултат на което е пада и удря лявото си коляно. Посочва се, че след падането госпожа М. е постъпила в болница за лечение, като и е поставена диагноза „флексия на лявата колянна става“, което за срок около 4 месеца е затруднило нейното придвижване. ] Твърди се, че от свидетелските показания на свидетеля С.М. не се е установило по - категоричен начин точното местоположение на счупените тротоарни плочки и дали падането е вследствие на спъване в тях и вследствие на влошаване на здравословното състояние на ищцата /прилошаване/.

Посочва се, че същият в съдебно заседание е заявил, че предполага, че се е спънала в липсваща тротоарна плочка, но не е видял дали е станало точно така. Счита, че не се е установило по безспорен начин дали въпросното падане е в причинно следствена връзка с травмата на лявото коляно на ищцата, тъй като след инцидента тя не е потърсила веднага лекарска помощ.

Посочва се, че инцидентът е станал в 17.00 часа, като по данни от представената Епикризата от МБАЛ - Благоевград ищцата е приета за лечение едва в 21.11 часа на 07.06.2022 г. Поради което счита, че първоинстанционният съд не е съобразил този факт, тъй като в интервала от 17.00 до 21.11 часа г-жа М. може да е увредила лявото си коляно на друго място и по друг механизъм. Според жалбоподателя недоказани са останали и твърденията, че описаните в исковата молба вреди се намират в пряка причинно-следствена връзка с инцидента и се дължат в резултат от спъва в счупени и стърчащи тротоарни плочки. Посочва се, че при изслушването на вещото лице, изготвило съдебно-медицинската експертиза, същото е заявило, че такива увреждания могат да се получат и в резултат от подхлъзване и падане, поради невнимание и загуба на кондиция, както и вследствие на прилошаване свързано с възрастта на г-жа М.. Вещото лице е посочило, че такъв тип травми могат да се получат от падане на всякакъв вид твърда повърхност - ламинат, плочник, паркет, цимент и други, като не се доказало по безспорен начин с изготвената съдебно - медицинска експертиза по писмени данни №113/2022 г. от Д-р Я.М.З. - съдебен лекар, който е посочил, че травмата на левия крайник „може“ да се получи и по описания в исковата молба начин, но това не е единственият механизъм на настъпване на такъв 2 тип травма. Гореизложеното счита, че води до извода, че ищцата е причинила този резултат с падането си, поради занижената бдителност от нейна страна, при придвижването си и това е причината за станалия инцидент. Твърди се, че в случая е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата, тъй като по невнимание не е съобразила движението си с особеностите на участъка - липсваща тротоарна плочка, поради което счита, че първоинстанционният съд е следвало да намали размера на претендиралото в исковата молба обезщетение и размера на деловодните разноски на половина, поради съпричиняване на вредоносния резултат от стана на ищцата. Според жалбоподателя неправилен и необоснован е изводът на Районният съд относно така определеният размер на неимуществените вреди от 3 000 лв. /три хиляди лева/, доколкото приетите за установени фактически положения относно продължителността на периода от време, през който ищцата е изпитвала болки и страх да тръгне без придружител и през който е била затруднена реализацията й в битов и социален план, са изградени предимно въз основа на показанията на свидетелката С. М., която е съседка и приятелка на ищцата и заинтересована от изхода на делото, и които от своя страна счита, че не кореспондират с останалите доказателства по делото. Посочва се, че видно от заключението на изготвената по делото съдебномедицинска експертиза е, че оздравителният процес протича бързо и няма усложнения. Видно и е представената епикриза от „С.Б.Р.С.Б.“ АД, г-жа С. М. е била в значително по - добро състояние, когато е постъпила на 02.09.2021 година за рехабилитация в лечебното заведение. Счита, че размерът и е недоказан. Посочва се, че така определеният размер на неимуществените вреди не е съобразен с характера и степента на уврежданията. Твърди, че не са се установили усложнения на физическото и психическо здраве на ищцата. Не са се установили данни за временно или постоянно разстройство на психичната дейност на ищеца в резултат на физическата травма. Посочва, че липсват категорични доказателства за /рецепти, лекарско предписание, касова бележка за закупени лекарствени средства/ за проведено лечение, вследствие на настъпили усложнения в хода на лечението на ищцата. Посочва, че съгласно Постановление 4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС критериите за определяне размера на вредите са: видът и обемът на причинените неимуществени вреди, претърпените болки и страдания, общо възприетото понятие за справедливост. В настоящия случай 3 твърди, че периодът на физическо и психическо възстановяване не е продължителен. Обезщетението има за функция предимно да покрие претърпените вреди, а настоящия случай, счита, че е налице прекомерност на обезщетението. Посочва се, че неправилно съдът е определил и началния момент на претендиране на законната лихва, от датата на увреждането 07.06.2021 г. Сочи се, че размерът на законната лихва се дължи не от датата на увреждането, а от датата на предявяване на исковата молба и се дължи след отправяне на покана. Поради изложеното иска се от въззивния съд като правен резултат - отмяната на първоинстанционното решение като неправилно и незаконосъобразно, като постановено в нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила и постановяване на Решение, с което да се отхвърли изцяло предявения иск. При условията на евентуалност моли да се намали размера на обезщетението претендирано в исковата молба в размер на 3 000 лева и размера на деловодните разноски наполовина, поради съпричиняване на вредоностния резултат от стана на С. С. М.. При уважаване на жалбата се претендират направените по делото разноски.

С въззивната жалба не са направени доказателствени искания.

В предвидения по чл. 263 ал.1 от ГПК двуседмичен срок, по делото е постъпил писмен отговор по подадената въззивна жалба от насрещната страна по жалбата- С. С. М., чрез адв. Р. Б., с който се иска от въззивния съд да потвърди постановеното от първонистанционният съд съдебно решение, както и да се присъдят направените по делото разноски пред въззивната инстанция.

С писмения отговор се поддържат доводи за това, че във въззивната жалба е посочено, че решението е неправилно, незаконосъобразно и необосновано, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, без да се излагат никакви съображения, какви са допуснатите нарушения на съдопроизводствените правила. Твърди се, че Решението на PC - Благоевград е съобразено изцяло, със събраните по делото доказателства, не противоречи на материалния закон и не е допуснато нарушение на съдопроизводствените правила. Посочва се, че от събраните по делото доказателства, разпитаният по делото свидетел очевидец - С. Н. М. и приетото от съда заключение на вещото лице д-р Я. З. по назначената 4 съдебно-медицинска експертиза са се доказали по несъмнен начин следните обстоятелства: На първо място, че нa 07.06.2021г., около 17.00ч., С. М. е излязла от вкъщи и вървяла по тротоара на бул."С.С.К.М." посока хотел А.М., като пред офиса на ЧЕЗ, находящ се в Благоевград бул."С.С.К.М.",№6 се е спънала в счупени и стърчащи тротоарни плочки, в резултат на което е паднала и е ударила лявото си коляно. Твърди се, че невярно е посочено във въззивната жалба заявеното от разпитаната по делото свидетелка С.М., а именно: „Същият в съдебно заседание заяви, че предполага; че се е спънала в липсваща тротоарна плочка, но не е видял дали е станало точно така". Сочи се, че в съдебно заседание на 31.01.22г. е разпитаната свидетелка С. Н. М., която е разказала подробно, че е вървяла зад С. М., видяла е как тя се е спънала в счупените тротоарни плочки и е паднала, както настъпилите проблеми вследствие на последвалата травма на коляното. „Вървейки към Изипей между ЧЕЗ и Пощенска банка виждам, че госпожата пада, аз се забързах, като човек исках да помогна....". „Тя се спъна в плочките, в това съм абсолютно сигурна, защото видях, че тя падна спъвайки се от плочките" „Ако отидете и сега и ги видите, още са си в това състояние...". Затова счита, че буди недоумение, защо се правят такива твърдения във въззивната жалба, каквито не съществуват по конкретното дело. На следващо място се посочва, че приетото от съда и неоспорено от страните заключение на вещото лице д-р Я. З. по назначената съдебно-медицинска експертиза се установява, че травматичното увреждане е довело до трайно затруднение на движението на левия долен крайник за срок от около 4 месеца, като този срок включва лечение на крайника до възстановяване на основната му функция. Сочи се, че вещото лице е заявило в съдебно заседание, че не само че може, а че действително травмата се е получила точно по този начин, тъй като капачката се изважда именно при такива удари. На следващо място, посочва, че организирането на дейността по поддържане на тротоарите в границите на урбанизираните територии е задължение на съответната община -чл. 30, ал. 4 от ЗП, предназначени за трайно задоволяване на обществени потребности от местно значение, определени от общинския съвет, а разпоредбата на чл.11 от ЗОС вменява в тежест на собственика /ответник по иска/ задължението да управлява общинските имоти в интерес на населението съобразно разпоредбите на закона и с грижата на добър стопанин. Общините са длъжни да изпълняват възложените им правомощия, защото така те постигат целта на 5 закона - добро управление на съответните обществени процеси. Когато общината не предприеме предписано от закона действие, или го предприеме, без да положи дължимата грижа и от това настъпят вреди, тя дължи обезщетение. Посочва се също така, че размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост - чл. 52 от ЗЗД.

Според приетото в Постановление № 4 от 23.12.1968г. на Пленума на ВС, понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне размера наобезщетението. Такива обстоятелства при телесните увреждания са характерът, броят и начинът на увреждането, обстоятелствата, при които е извършено, евентуалното допълнително влошаване на здравословното състояние на пострадалия, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и пр. От друга страна, в константната съдебна практика се приема, че при определяне на справедливото обезщетение за неимуществени вреди следва да се съобразят, във всеки конкретен случай, установените по делото факти и обстоятелства, свързани с характера и тежестта на увреждането, интензитета и продължителността на претърпените физически и емоционални болки и страдания, а така също и икономическото състояние в страната към момента на увреждането. Счита, че като се съобразят обстоятелствата от получената травма и последиците от нея, физическите и психически болки и страдания на ищцата, техния вид; -интензитет и продължителност, обусловени от вида и тежестта на уврежданията, обстоятелството, че ежедневието на ищцата е било сериозно променено за период от четири месеца, при което тя е имала нужда от чужда помощ за елементарни ежедневни дейности, обстоятелството, че се налага да претърпи медицински манипулации, че дни наред е изпитвала интензивни болки, които впоследствие са затихнали, но и сега има нестабилност в коляното и ограничения в движенията, както и икономическите условия в страната и принципа за справедливост, залегнал в разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, претендираният размер на претърпените от ищцата неимуществени вреди от 3000 лева е дори счита, че е по-малък от справедливият размер, който трябва да получи. Намира за неоснователно възражението на ответника за наличие на съпричиняване. Посочва, че за да е налице - съпричиняване на вредоносния резултат, поведението на пострадалия, по необходимост, трябва 6 да е противоправно. Този въпрос е изяснен в т. 7 на Тълкувателно решение № 1 от 23.12.2015 г. на ВКС по т. д. N9 1/2014 г., ОСТК, докладчик съдията В.А., както и в „Обезщетение за неимуществени /морални/ вреди в България" от С.С., „Сиела", С., 2020г.,стр. 147-179. Сочи се, че съгласно чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, обезщетението за вреди от непозволено увреждане може да се намали, ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване.