Решение № 1149 от 28.07.2026, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 1149 гр. Русе, 28.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ивайло Д. Иванов при участието на секретаря Елисавета Янк. Янкова като разгледа докладваното от Ивайло Д. Иванов Гражданско дело № 20244520101398 по описа за 2024 година

Предявен е положителен установителен иск от „Енерго-Про Продажби” АД със седалище и адрес на управление: гр.Варна, Варна Тауърс – Г, бул.Владислав Варненчик 258, представлявано заедно от всеки двама от членовете на УС Пламен Стефанов, Яна Д. и Даниела Д. срещу П. Д. Й. - О., с правно основание чл.422 от ГПК.

Ищецът твърди, че ответницата е потребител на доставяна от него ел.енергия по смисъла на пар.1, т.42 от ЗЕ, с клиентски № 1400008466, с адрес на обекта: гр.Търговище, ул.”Бузлужда” № 13 и страните са обвързани от 1 облигационно правоотношение при Общи условия на договорите за продажба на ел.енергия на „Енерго-Про Продажби” АД, които са приети на основание чл.98а от ЗЕ и са одобрени от ДКЕВР. Потребителят на енергийна услуга е краен клиент, който купува енергия от доставчик, предоставящ услуги от обществен интерес, по смисъла на пар.1, т.41Б от ДР на ЗЕ. Цената за достъп е компонент от цената за електроразпределение и отразява правото и възможността във всеки един момент клиентите да ползват предоставената им мощност и задължението на „Електроразпределение Север” АД да осигурява същата без оглед на искания от други клиенти. От няколко години в утвърдената от КЕВР структура на цената на електроразпределение през мрежите на електроразпределителните дружества съществува цена за достъп, която се заплаща от клиентите за всеки киловатчас пренесена електрическа енергия. Предоставената мощност е максималния капацитет, който е гарантират от ЕРП Север за електрическата инсталация във всеки обект. Цена за достъп се начислява независимо дали в обекта е консумирана или не електрическа енергия през съответния период и отразява правото и възможността във всеки един момент, клиентите да ползват предоставената им мощност и задължението на „Електроразпределение Север” АД да осигурява същата без оглед на потенциалните искания 1 от други клиенти. Този начин на калкулиране на цената за достъп е приложим само за небитовите клиенти /клиенти заявили използване на енергия за небитови нужди/ на „Електроразпределение Север” АД и „Енерго-Про Продажби” АД. Цената за достъп до електроразпределителната мрежа е регулирана цена и като такава тя се утвърждава от КЕВР.

Последната утвърждава цената за достъп в съответствие с изискванията на ЗЕ и Наредба № 1 от 14.03.2017г. за регулиране на цените на електрическата енергия. Съгласно чл.30, ал.1, т.13 от ЗЕ на регулиране от комисията подлежат цените за достъп и/или за пренос през електроразпределителните мрежи. Наредба № 1 от 14.03.2017г. за регулиране на цените на електрическата енергия определя методите за регулиране на цените на електрическата енергия и на цените за достъп до и пренос през електропреносната, съответно електроразпределителните мрежи, правилата за тяхното образуване или определяне и изменение, редът за предоставяне на информация, внасяне на предложението за цените и за тяхното утвърждаване. С Решение № Ц-27 от 01.07.2021г. на КЕВР клиентите на „ЕнергоПро Продажби” АД заплащат и цени за мрежови услуги, без ДДС, както следва: цена за пренос и достъп през/до електропреносната мрежа – 0.01197 лева/квч.; цена за пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на ниско напрежение – 0.03583 лева/квч., без ДДС и цена за достъп битови клиенти – 0.00885 лева/квч., без ДДС. П. Й. - О. за периода от 20.07.2020г. до 18.05.2021г. не е заплатила доставената й и потребена ел.енергия на обща стойност 197.69 лева за което са й били издадени 12 броя фактури.

Същата дължи и лихви за забава върху неизплатените главници по фактурите, които възлизат в общ размер на 52.44 лева за периода от падежа на всяка фактура до 03.02.2023г.

За събиране на 2 вземанията си подали заявление по реда на чл.410 от ГПК, въз основа на което било образувано ч.гр.дело № 4634/2023г. по описа на РРС и издадена заповед за изпълнение за дължимите суми, лихви и разноски. Последната е била изпратена за връчване на длъжника на регистрираните й постоянен и настоящ адрес, където не е била открита, поради което заповедта е била счетена за връчена на основание чл.47, ал.5 от ГПК и указано на ищеца да предяви иск за установяване на вземането си, което той прави по настоящото дело.

Поради това моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че П.

Д. Й. - О. дължи на “Енерго-Про Продажби” АД, сумите от 197.69 лева – главница за доставена ел.енергия по 12 броя фактури, издадени за периода 20.02.2020г. до 18.05.2021г., лихва за забава в размер на 52.44 лева за периода от падежа на всяка фактура до 03.02.2023г., законна лихва върху главницата считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК – 07.08.2023г. до окончателното й изплащане по издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, по ч.гр.дело № 4634/2023г. по описа на РРС.

Претендира направените по настоящото делото разноски и юрисконсултско възнаграждение, както и разноските направени в заповедното производство.

Назначеният особен представител на ответницата - адвокат Я. Ч. оспорва изцяло иска.

Поддържа, че между страните не е възникнало облигационно правоотношение, тъй като от всички представени по делото документи е видно, че клиент на дружеството-ищец е ЕТ 2

„Домино Димитър Д.“, а не ответницата. Сочи, че всички процесни фактури, констативните протоколи и извлечението от сметка са издадени именно на този едноличен търговец.

След преценка на събраните доказателства съдът приема за установено следното:

Безспорно е, че по заявление на ищеца е било образувано ч.гр.д. №4634/2023 г. по описа на Районен съд – Русе и е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, срещу която е възникнала необходимостта от предявяване на настоящия установителен иск.

Спорно по делото е дали ответницата е страна по твърдяното облигационно правоотношение.

Представените от ищеца писмени доказателства не установяват този факт. От всички приложени дванадесет фактури в периода 20.07.2020г. до 18.05.2021г. за доставена и потребена ел.енергия на обща стойност 197.69 лева, за обект с клиентски № 1400008466 и с адрес: гр.Търговище, ул.”Бузлужда” № 13 се установява, че като получател е посочен ЕТ „Домино Димитър Д.“, с ЕИК 125024426. Същото се установява и от протокол № 4016735 за монтаж/демонтаж на електромер от 17.05.2016г., като клиент отново е посочен ЕТ „Домино Димитър Д.”, абонатен № 0100505168, клиентски № 1400008466, обект с адрес: гр.Търговище, ул.”Бузлужда” № 13. Протокола е подписан от клиент/представител Димитър Д.. Към доказателствата е приложено и извлечение от сметка към 27.07.2023г., в което също за клиент на „Енерго-Про Продажби” АД е посочен ЕТ „Домино Димитър Д.”, абонатен № 0100505168, клиентски № 1400008466, обект с адрес: гр.Търговище, ул.”Бузлужда” № 13.

Т.е. от представените и посочени документи не се установява наличие на правоотношение между страните по делото относно обект в гр.Търговище, ул.”Бузлуджа” № 13 за потребител с абонатен № 0100505168, клиентски № 1400008466. От извлечението от сметка също е видно, че титуляр на клиентската партида е ЕТ „Домино Димитър Д.“.

Единственото доказателство, свързано с ответницата, представлява справка от Агенцията по вписванията относно нейни вещни права върху имот. Това доказателство обаче не установява възникване на облигационно отношение между нея и ищеца, нито доказва, че именно тя е титуляр на процесната клиентска партида или страна по договорните отношения за снабдяване с електрическа енергия.

Съгласно чл.154, ал.1 ГПК именно ищецът носи доказателствената тежест да установи фактите, от които извлича благоприятните за себе си правни последици. В доклада по чл.146 ГПК съдът изрично е указал, че в тежест на ищеца е да докаже, че ответницата е потребител на електроенергия за процесния обект и че между страните е възникнало облигационно правоотношение. След дадените указания ищецът не е поискал събиране на други доказателства, не е оспорил изложеното от особения представител и в откритото съдебно заседание е заявил, че няма да сочи допълнителни доказателства.

При така събраните доказателства съдът приема, че не е установено ответницата да е титуляр на процесната партида, потребител на услугата или страна по облигационното правоотношение с ищеца. Напротив, всички представени от самия ищец документи сочат като негов контрагент друго лице, а именно ЕТ „Домино Димитър Д.“. Липсата на 3 доказателства относно пасивната материалноправна легитимация на ответницата обуславя извод, че предявеният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

При този изход на спора не възниква основание за присъждане на разноски в полза на ищеца.

По изложените съображения съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от „Енерго-Про Продажби“ АД, ЕИК 103533691, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик“ №258, срещу П. Д.

Й. – О., ЕГН **********, ***********, иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК за признаване за установено, че ответницата дължи сумата 197,69 лв., представляваща главница по дванадесет броя фактури, издадени за периода 20.07.2020 г. – 18.05.2021 г., сумата 52,44 лв. мораторна лихва за периода от падежа на всяка фактура до 03.02.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 07.08.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №4634/2023 г. по описа на Районен съд – Русе, като неоснователен и недоказан.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Русе в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________

4