Решение № 2123 от 14.11.2017, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ ………, 14 ноември 2017г., гр.София

В ИМЕТО НА

НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI-10 състав, на двадесет и четвърти октомври през две хиляди и седемнадесета година, в публичното заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ

: Н. ЕНЧЕВ секретар

Мариана Ружина, като разгледа докладваното от съдия Енчев т.д. 8283 по описа за 2015г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно евентуално съединени искове по чл.79 и чл.86 от ЗЗД.

Ищецът М.НА О.твърди, че по силата на договор за унищожаване на боеприпаси от 20.12.2011г. и договор за утилизация на боеприпаси от 15.02.2012г. е възложил на ответника „Б.т.“

ЕООД да извърши унищожаване, съответно утилизация на боеприпаси, посочени в съответни приложения към всеки от договорите. За изпълнение на посочените договори на ответника са били предадени съответно 257 360кг и 50 586кг боеприпаси, като с двустранни протоколи страните са установили унищожаване на общо 127 650,08кг и утилизация на общо 20 581,70кг боеприпаси. В исковата молба се твърди, че на 5.06.2012г. в базата на ответника, където са изпълнявани договорите, са възникнали неконролирани взривове, в резултат на които са унищожени отпадъчен барут, тротил и празни опаковки, принадлежащи на ищеца. След инцидента договорите са били прекратени едностранно от ищеца, като ответникът е бил поканен на 13.12.2012г. да върне неотчетените боеприпаси и опаковки в срок от пет работни дни. На 26.06.2013г. е върнал на ищеца 58 900,11кг остатъчни продукти и 22бр. празни опаковки. Поддържа, че ответникът не е изпълнил своите договорни задължения да върне оставащите остатъчни продукти и боеприпаси, които не са били унищожени при взрива, както и че не е изпълнил задълженията си за спазване на съответни технологични процеси при унищожаване на боеприпасите. Според ищеца общата стойност на непредадените празни опаковки на боеприпаси и остатъчните продукти след унищожаването или утилизацията възлиза на

63 138,78лв. Ищецът твърди, че по двата договора е удържал от предоставената от ответника гаранция неустойки за лошо изпълнение в размери съответно 11 251,09лв. и 1 903,19лв. Предявява искове за осъждане на ответника да заплати обезщетение за пазарната стойност на предадените и невърнати боеприпаси по двата договора, при отчитане на приспадането на удържаните неустойки, в размери както следва 10 519,37лв. и 39 465,13лв. Ищецът поддържа освен това, че ответникът е в забава за изпълнение на задълженията си след поканата, получена на 13.10.2012г., поради което дължи и лихва за забава. Претендира присъждане на лихва за забава върху горните две главници в размери съответно 3 209,96лв. и 12 042,68лв., считано от 21.12.2012г. до предявяване на исковете. При условията на евентуалност предявява искове за присъждане на пазарната стойност на остатъчните продукти, които биха се получили при изпълнение на двата договора, в размери също на 10519,37лв. и 39 465,13 лв., както и лихва за забава, считано от 21.12.2012г. до предявяване на иска, размери съответно 3 209,96лв. и 12042,68лв. Претендира освен това законна лихва и разноски.

Ответникът „Б.Т.“ ЕООД оспорва изцяло предявените искове, като поддържа, че те са погасени по давност съгласно чл.111, б.Б от ЗЗД, като тригодишният давностен срок е започнал да тече от прекратяване на договорите, т.е. на 27.08.2012г. и е изтекъл преди предявяване на исковете на 18.12.2012г. Поддържа освен това, че договорите следва да се считат прекратени поради наличието на форсмажорно обстоятелство – инцидентът от 5.06.2012г. - с настъпването на което изпълнението на договора е станало невъзможно и това освобождава ответника от отговорност за неизпълнението. Ответникът не оспорва, че ищецът е удържал неустойки за лошо изпълнение от предоставените от ответника гаранции и поддържа, че с плащането на неустойка е освободен от отговорност за дружи вреди от неизпълнението. В допълнение, ответникът твърди, че е изпълнил поне отчасти задълженията си с предаването на цитираните в исковата молба 58 900,11кг отпадъчни продукти. Оспорва освен това оценката, направена от ищеца на претендираните непредадени остатъчни количества като произволна. Поддържа, че при извършване на дейностите по унищожаване или утилизация на предоставените боеприпаси не остават остатъчни продукти във вид на барути и взривни вещества, а остатъчните метални продукти са силно обгорени и замърсени, поради което пазарната им стойност е много ниска, което прави исковите претенции неоснователни. Претендира присъждане на разноски за производството.

Във връзка с възражението на ответника за изтекла погасителна давност М.НА О.поддържа, давността започва да тече от момента,в който длъжникът е изпаднал в забава, а това е 25.12.2012г. Оспорва възражението за наличие на форсмажорни обстоятелства и твърди, че става въпрос за неизпълнение на договорни задължения от страна на ответника, който е бил длъжен да предприеме действия за предотвратяването на взрива. Твърди освен това, че претърпените вреди надвишават размера на неустойката и затова са предявени искове за разликата.

Софийски градски съд приема за установени следните факти и обстоятелства, относими към предявените искове:

С договор от 20.12.2011г. М.НА О.е възложило на „Б.Т.“ ЕООД да извърши унищожаване на боеприпаси съгласно приложение към договора срещу заплащане на договорена цена. Предвидено е след унищожаването остатъчните продукти и празни опаковки да се съхраняват от изпълнителя и да се продадат от възложителя, като ориентировъчните количества остатъчни продукти и празни опаковки е следвало да бъдат уточнени в приложение към договора. Договорена е и неустойка от 3% от стойността на неизпълнената част от договора в случаи на неизпълнение или лошо и ли частично изпълнение. Изпълнението на договора е следвало да стане въз основа на утвърдена от Министерството техническа спецификация, приложена към договора, с приложени към нея списъци на подлежащи на унищожаване боеприпаси и продукти. Според приложението към договора предполагаемите остатъчни количества след изпълнението на договора е следвало да бъдат 7 236кг. метали и 3 126 бр. празни опаковки.

На 15.02.2012г. между същите страни е сключен и договор за утилизация на боеприпаси, по силата на който ответникът е приел да извърши утилизация на боеприпаси, описани в приложение към договора. Аналогично на предходния договор, страните са се съгласили остатъчните продукти и празни опаковки да се съхраняват от изпълнителя и да се продадат от възложителя, като ориентировъчните количества остатъчни продукти и празни опаковки е следвало да бъдат уточнени в приложение към договора. Договорена е и неустойка за неизпълнение, лошо или частично изпълнение в същия размер. Изпълнението е следвало да стане съобразно утвърдена от Министерството техническа спецификация, която е приложена към договора и съдържа и списъци на подлежащите на утилизация боеприпаси. В приложение към договора са определени предполагаеми остатъчни количества след утилизация както следва: 19 868,80 кг метални отпадъци, 2 642 броя празни опаковки, 1 250кг барут и 1 084,60 кг взривни вещества.

Във връзка с изпълнението на договорите ответникът е създал и утвърдил технологични процеси за унищожаване и утилизация на различни видове боеприпаси, инструкции за безопасност, схеми и списъци с длъжности, имащи някакви функции във връзка с осъществява на отделните операции.

Въпросните документи са приложени в 13 класьора към доказателствения материал по делото.

Подлежащите на унищожаване или утилизация боеприпаси са предавани от ищеца на ответника с общо 21бр. двустранни протоколи в периода от 7.02.2012г. до 22.05.21902г. по описи, приложени към протоколите.

С приключвателни протоколи от 9.04.2012г., два броя от 3.05.2012г. и от 5.06.2012г., страните са констатирали извършено унищожаване и утилизация на съответни количества боеприпаси по двата договора.

С двустранни протоколи от 10.05.2012г. и 17.08.2012г. страните са констатирали количества остатъчни продукти и опаковки от унищожаване или утилизация, които са оставени на съхранение при ответника.

Безспорно е между страните, че на 5.06.2012г. в базата на ответника „С.-М.“ е настъпил взрив, който е унищожил съхранявани там боеприпаси, които са били обект на договорите за унищожаване и за утилизация.

С двустранен протокол от

26.06.2012г. страните са установили върнати от ответника на ищеца количества отпадъчни продукти и опаковки.

Със становище от 26.07.2012г. комисия на Министерството е извършила проверка в производствената база на ответника и е установила, освен изпълнение на задълженията по договора, описано в двустранния приключвателен протокол от 5.06.2012г., още и обстоятелството, че вследствие на взривовете при инцидента в базата са унищожени 2 636,57кг отпадъчен барут, 4 364,52 кг отпадъчен тротил и

1266бр. празни опаковки.

С две писма от 8.08.2012г., получени в М.НА

О.на 9.08.2012г. ответникът е уведомил Министъра на отбраната на основание всеки един от двата договора, че след произшествието от 5.06.2012г. складовата база в гр.Стралджа е неизползваема и е налице обективна невъзможност за изпълнение на договорите. По тази причина ответникът е заявил, че от 5.06.2012г. счита договорите за прекратени поради фактическа невъзможност да изпълнява задълженията си.

С писмо от 13.08.2012г., получено по факс от ответника в същия ден, Министърът на отбраната е прекратил двата договора от 20.12.2011г. и от 15.02.2012г. с изтичането на 14-дневен срок от получаване на писмото поради неизпълнение на задължения по договорите от страна на ответника и поради това, че последният не разполага с разрешение за утилизация на боеприпаси в базата си „С.-М.“. В писмото е заявено, че М.НА О.допълнително ще заяви претенциите си за неустойка и за обезщетение за вреди.

С писмо от 10.12.2012г., връчено на ответника с обратна разписка на 13.12.2012г. Министърът на отбраната е поканил ответника в срок 5 работни дни да върне на Министерството боеприпаси, предоставени за изпълнение на двата договора, които не са били върнати и не са отчетени в протоколите за констатирано унищожаване и утилизация. Със същото писмо е поискано при невъзможност да се върнат боеприпасите, да се заплати обезщетение от 3 033 417,95лв., както и да се заплатят неустойки и обезщетения.

Съдебно-техническата експертиза два заключение, че при изпълнение на договорите за унищожаване и утилизация на боеприпаси биха се получили следните видове и количества остатъчни продукти: цветни метали над 3 мм. – 1 785кг.; стомана под 3 мм. – 3 927 кг.; стомана 3-6 мм. - 4 162кг.; стомана над 6 мм. – 7 377кг.; барут 12 140кг.; взривни вещества 1 118кг. и 2 320бр. празни опаковки.

Предадените боеприпаси, за които няма съставени двустранни приключвателни протоколи и които не са върнати на ищеца, нямат пазарна стойност. След претърпяно унищожаване или утилизация остатъчните материали от боеприпасите са в следното състояние: металите са във вид на осколки, с неопределени размери, ръждясали и окислени, дървената опаковка е със силно нарушено качество, а тротилът и барутът са с нестабилни характеристики и опасни за съхранение. При унищожаване или утилизация, представляващи контролирано изгаряне и взривяване не е възможно да има остатъчни барути и взривни вещества.

Остатъчните материали, претърпели контролирано изгаряне или взривяване са с много по-ниска стойност от материали, които не са претърпели такива процеси, разликата е до 80-90%.

При така установените фактически обстоятелства съдът достигна до следните правни изводи:

Предявените искове се основават на твърдения за неизпълнение на договорни задължения от страна на ответника. За разрешаване на спора относно претендираните от ищеца вземания за обезщетение за неизпълнение срещу ответника е необходимо да се установи дали са съществували валидни договорни правоотношения между страните, дали е налице неизпълнение на задължения на ответника по тези договори, дали това изпълнение се дължи на причини, които могат да се вменят във вина на ответника, дали ищецът е претърпял вреди от неизпълнението, в какъв вид и в какъв размер и дали е налице причинна връзка между вредите и неизпълнението. В случай, че се установи пораждането на вземания на ищеца срещу ответника за обезщетения за вреди, трябва да се изследва дали тези вземания са погасени изцяло или частично по някои от начините, твърдени от ответника. Затова и с оглед посочения фактически състав на договорната отговорност за вреди е необходимо на първо място да се обсъди възражението на ответника за наличието на форсмажорни обстоятелства, които го освобождават от отговорност, след това, ако се приеме за установено, че ответникът дължи обезщетение за вреди от неизпълнение на договорите, да се обсъди възражението за погасителна давност, а при формиран извод, че погасителната давност не е изтекла, следва да се обсъди доводът на ответника, че задължението му за обезщетяване на вреди е погасено с удържаната от ищеца неустойка.