Решение № 160 от 15.06.2026, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 160 гр. гр. Хасково, 15.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, Х НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламен Ст. Георгиев при участието на секретаря Геновева Р. Стойчева като разгледа докладваното от Пламен Ст. Георгиев Административно наказателно дело № 20265640200113 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по жалба от Е. Г. С., ЕГН: **********, от с.С., обл.

Хасково, срещу Наказателно постановление № 826537-F811207/13.05.2025г. на Директора на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП Пловдив, с което на основание чл.80а, ал.1 от ЗДДФЛ за нарушение на чл. 50, ал.1, т.5, б. “б“ от ЗДДФЛ на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 5 781,84 лева. В подадената жалба се релевират оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното с нея наказателно постановление. Твърди се, че НП е връчено на лице без правомощия да го получи. Поддържа се, че жалбоподателят не е извършил вмененото му нарушение, тъй като един от предоставените от него заеми бил преобразуван в дарение и така предоставените и непогасени заеми не надхвърляли 40 000 лева. При съставяне на акта и издаване на постановлението били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. АУАН бил съставен след изтичане на тримесечния срок по чл. 34, ал.1 ЗАНН, а при съставянето му било допуснато нарушение на чл. 40, ал.1, вр. чл.42 т.7 от ЗАНН, тъй като не 1 бил съставен в присъствие на двама свидетели. Въвежда се бланкетно твърдение че АУАН и НП не съответствали на изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Налице било нарушение на чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН. При издаване на НП АНО не бил обсъдил наличието на предпоставките на чл.28 ЗАНН, а доколкото процесното нарушение представлявало маловажен случай, НП било издадено в противоречие с материалния закон. Иска се съдът да отмени изцяло атакуваното НП.

В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково, жалбоподателят редовно призован, не се явява и не изпраща представител. В писмена молба по делото упълномощеният от него процесуален представител адв. И.М. заявява, че поддържат жалбата и излага доводи по същество в насока основателност на жалбата. Моли съдът да отмени атакуваното НП и да присъди в полза на жалбоподателя направените по делото разноски.

Административнонаказващият орган, редовно призован, не се явява.

Чрез упълномощен по делото процесуален представител – юрисконсулт К. оспорва жалбата и в хода по същество моли същата да бъде оставена без уважение, а атакуваното с нея наказателно постановление – потвърдено, по съображения, подробно изложени и аргументирани в съдебно заседание и в представено писмено становище по делото.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.

ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по основателността й и след като се запозна и прецени събраните доказателства при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление, намира за установено следното:

Във връзка с Резолюция за възлагане на проверка № П-16002624169838ОРП-001/26.09.2024 г., от свид. Ю. Н. К. - главен инспектор по приходите в НАП - Пловдив, офис Хасково, била извършена проверка на жалбоподателя Е.

Г. С., при която било установено, че през 2021 г. и 2022 г. същият предоставил парични заеми на други лица, но не бил декларирал в подадената от него за 2023г. годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ непогасения към 31.12.2023г. остатък от тези заеми, възлизащ в общ размер на 57 818,40 лева.

Посочената сума била формирана от непогасената част от предоставен от 2 жалбоподателя през 2021 г. паричен заем в размер на 9 500 лв. на основание сключен договор за паричен заем със „****“ ЕООД и непогасена част от предоставени от него през 2022 г. парични заеми в общ размер на 48 318,40 лв., на основание сключени договори за парични заеми със „****“ за сумата от 5 000 лв., с ЕТ ЧЗП – Г. С. за сумата от 2 018,40 лв. и със Сдружение „*****“С. за сумата от 41 300 лв.

Във връзка с извършване на проверката от проверяваното лице било изискано представяне на документи, в резултат на което от страна на жалбоподателя били представени и съответните договори за паричен заем със „****“ ЕООД, с ЕТ ЧЗП – Г. С. и със Сдружение „*****“- С.. На база тези представени договори свид. Ю. К. отправила до съконтрахентите – заемополучатели, искания по чл. 37 ал.5 от ДОПК за предоставяне на документи, сведения и писмени обяснения във връзка с извършваната проверка.

Въз основа на представените от ЕТ ЧЗП - Г. С., „****“ ЕООД и Сдружение „*****“- С. отговори на искания за представяне на документи и писмени обяснения от трети лица, съответно с № П-16002624169838-041004/14.01.2025г., № П-16002624169838-041-005/14.01.2025г. и № П16002624169838-041-006/17.01.2025г., от свид. Ю. Н. К. било установено, че към 31.12.2023 г. нямало погасителни вноски по получените парични заеми и остатъкът по тях бил в общ размер на 57 818,40 лева. Тя установила още, че тази сума не била декларирана от Е. С. в подадената от него на 26.09.2024 г.

Годишна данъчна декларация по чл.50 от ЗДДФЛ за 2023г. с №2600И0459089, въпреки, че като надхвърляща 40 000 лв. сумата следвало да бъде декларирана от него съгласно изискването на чл. 50, ал. 1, т. 5, буква „б“ от ЗДДФЛ за деклариране на остатък от предоставени през същата или предходните пет данъчни години парични заеми.

На база горните констатации свид. Ю. Н. К. достигнала до извода за извършено от жалбоподателя на 26.09.2024г. нарушение по чл. 50, ал. 1, т. 5, б.

“б“ от ЗДДФЛ. За това нарушение, срещу жалбоподателя, в негово присъствие и в присъствие на свид. Р. Д. Г. на 19.02.2025 г. бил съставен Акт за установяване на административно нарушение № F 811207 от същата дата, който бил предявен на жалбоподателя, който не вписал възражения в него, а екземпляр му бил връчен лично на същата дата, според отразеното в 3 приложената разписка.

Въз основа на съставения АУАН е издадено и атакуваното наказателно постановление, в което административнонаказващият орган изцяло възприел описаната в процесния АУАН фактическа обстановка и правна квалификация на нарушението. НП е връчено на 14.01.2026 г. на упълномощено лице - Р.Р.Х., който бил упълномощен от жалбоподателя с нотариално заверено пълномощно от 13.01.2025г. със срок на валидност една година.

Изложената дотук фактическа обстановка е категорично установена от представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното място по-горе, както и от показанията на разпитаните в хода на делото свидетели Ю. Н. К. и Р. Д. Г.. Съдът кредитира показанията на свид. Ю. К. относно обстоятелствата, свързани с начина на извършване на проверката и с констатациите, до които е достигнала в хода на административнонаказателното производство, както и на двете относно обстоятелствата, свързани със съставяне и връчване на АУАН, като еднопосочни с останалия събран по делото доказателствен материал.

Показанията на посочените свидетели се основават на техни преки и непосредствени впечатления, досежно изнесените факти, поради което съдът ги възприема като достоверни при обосноваване на фактическите си изводи.

При така установените факти съдът намира от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл.50, ал. 1, т.5 от З акона за данъците върху доходите на физическите лица, местните физически лица подават годишна данъчна декларация по образец за: предоставените/получените парични заеми, както следва: б. б) непогасените към края на данъчната година остатъци от предоставени през същата и през предходните пет данъчни години парични заеми, ако размерът на тези остатъци общо надхвърля 40 000 лв. По силата на чл. 80а, ал.1 от ЗДДФЛ, физическо лице, което, като е задължено, не декларира или невярно декларира информацията по чл. 50, ал. 1, т. 5 , се наказва с глоба в размер 10 на сто от недекларираните суми. Следователно, деянието, за които е наложено на жалбоподателя административно наказание „глоба“, е обявено от закона за наказуемо.

Във връзка с възражението на жалбоподателя, съдът констатира, че в случая процесният акт за установяване на административно нарушение е съставен в сроковете, визирани в чл. 34 от ЗАНН. Процесното нарушение е посочено 4 като извършено на 26.09.2024 г., установено на 21.01.2025 г. – въз основа на представени отговори на искания за представяне на документи и писмени обяснения от трети лица във връзка с извършвана проверка, а АУАН е съставен на 19.02.2025г. за нарушение на чл. 50, ал. 1, т. 5 ЗДДФЛ. Това нарушение е данъчно, а за този вид нарушения в чл. 34, ал.1 ЗАНН е предвидено, че не се образува административно наказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако са изтекли две години от извършване на нарушението. Неоснователен е доводът на жалбоподателя, че договорите за заем били представени на органите на НАП още на 31.10.2024 г. чрез качването им в системата на НАП, на която дата нарушението било установено от органа, тъй като както в доктрината, така и в съдебната практика безпротиворечиво е възприето, че по смисъла на чл. 34 ЗАНН откриване на нарушителя има когато компетентният орган разполага с данните, въз основа на които да установи нарушението и да идентифицира извършителя му. Това е моментът, в който необходимите за това материали и/или информация са налични в съответната администрация, защото от тогава фактически и юридически съществува възможност овластеният за това орган да определи субекта на нарушение, времето и мястото на извършването му, ведно със съществените му признаци от обективна и субективна страна по определен състав /ТР № 4 от 29.03.2021 г. по т. д. № 3/2019 г., ОСС на ВАС I и II колегия/. В конкретния случай това е сторено на 21.01.2025 г., както се установява от писмените и гласни доказателства по делото, от която дата именно започва да тече тримесечния срок за съставяне на АУАН, което е станало на 19.02.2025г., в тримесечния срок, поради което и възражението на жалбоподателя е неоснователно. В процесуалните срокове е издадено и атакуваното НП, а именно в шестмесечен срок от съставяне на АУАН. НП е издадено от компетентен орган, видно от приетата по делото Заповед ЗЦУ384/27.02.2024г. на Изпълнителния директор на НАП, в кръга на неговите правомощия.

При съставяне на АУАН съдът намира, че не са допуснати нарушения на чл. 40 от ЗАНН, във връзка със съставянето му, които да се квалифицират като съществени. АУАН е съставен в присъствието на нарушителя и на свид. Р. Д.

Г., която е свидетел по съставяне на акта. Съгласно чл. 40, ал. 3 ЗАНН при липса на свидетели, присъствали при извършването или установяването на 5 нарушението, или при невъзможност да се състави акт в тяхно присъствие, той се съставя в присъствието на двама други свидетели, като това изрично се отбелязва в него, а съгласно чл. 43, ал. 1 ЗАНН актът се подписва от съставителя и поне от един от свидетелите, посочени в него, и се предявява на нарушителя да се запознае със съдържанието му и го подпише със задължение да уведоми наказващия орган, когато промени адреса си. В случая, в действителност е налице един свидетел, който е свидетел на съставяне и връчване на акта и само той е подписал съставения АУАН. Това обаче не представлява съществено процесуално нарушение и основание да се отмени НП, тъй като тълкувайки нормата на чл. 43, ал. 1 ЗАНН, се обуславя извод, че независимо изискването на чл. 42, ал. 1, т. 7 ЗАНН за индивидуализиране на свидетелите, то е достатъчно само един от тях да се подпише в съставения АУАН, а и както безпротиворечиво е възприето в практиката, това не представлява процесуално нарушение от категорията на съществените, тъй като по никакъв начин не се нарушават правата на нарушителя.

Съставеният акт за установяване на административно нарушение и издаденото наказателно постановление отговарят на изискванията за необходимо съдържание по чл. 42 от ЗАНН, като деянието е описано в достатъчна степен ясно с всички характеризиращи го от обективна страна признаци, по начин да бъде обезпечено правото на защита на жалбоподателя така, че да разбере всички факти от състава на нарушението, за което е привлечен към административно наказателна отговорност, за да може да организира защитата си. Ясно е описано по време, място и начин на извършване вмененото административно нарушение, а оттам – е изведена и правилна правна квалификация на вмененото на санкционираното лице административно нарушение.