Решение № 69 от 25.01.2022, Районен съд - Бургас
- Съд
- Районен съд - Бургас
- Дело
- Административно наказателно дело 5338/2021
- Вид
- Решение № 69
- Подписан
- 25.01.2022
- В сила
- 15.02.2022
- Състав
- МАРТИН РАЧКОВ БАЕВ
Цитирани разпоредби
- чл. 84 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 40, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 53, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 61, ал. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63, ал.1, предл. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 118 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 118, ал. 1 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 118, ал.4 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 185, ал. 2, изр. 1 · Закон за данък върху добавената стойност
- § 1, т. 12 · Закон за пощенските услуги
- § 1, т. 9 · Закон за пощенските услуги
РЕШЕНИЕ
№ 69 гр. Бургас, 25.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVI СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: МАРТИН Р. БАЕВ при участието на секретаря КАПКА АЛЬ. ВЛАДИМИРОВА като разгледа докладваното от МАРТИН Р. БАЕВ Административно наказателно дело № 20212120205338 по описа за 2021 година
, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод жалба на „Лейла 08“ ЕООД с ЕИК: 206198200, с посочен адрес: г********, чрез управителя – Даниела Черкезова, срещу Наказателно постановление № 594947-F614822/25.08.2021 г. , издадено от Даниел Вълканов – Началник Отдел „ОД“ в ЦУ на НАП, с което за нарушение на чл. 118, ал.4 ЗДДС вр. с чл. 7, ал. 1 от Наредба № Н-18/06 г. на МФ (Наредбата), на основание чл. 185, ал. 2, изр. 1 от ЗДДС, на жалбоподателя е наложена „Имуществена санкция“ в размер на 3000 лева.
С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление, като неправилно и незаконосъобразно. Не се оспорва, че жалбоподателят осъществява електронна търговия, както и че е продал процесната „мистериозна кутия“, но се оспорват твърденията, че сделката е заплатена посредством наложен платеж. В тази връзка се посочва, че от самото начало дружеството осъществява продажбите си само и единствено посредством „пощенски парични преводи“, за което има сключен договор с куриера „Спиди“ АД. Развиват се подробни съображения защо в случаите на плащания посредством „пощенски паричен превод“ не се дължи издаването на фискален документ. Достига се до извод, че дружеството попада в хипотеза, при която не е било необходимо регистрирането на фискално устройство, поради което и издадено НП е незаконосъобразно. Под евентуалност се пледира за квалифициране на нарушението като маловажно и прилагането на чл. 28 ЗАНН.
1
За откритото съдебно заседание дружеството-жалбоподател не е открито на посочения от него адрес, нито управителя на посочения от него телефонен номер (в наличните договори със „Спиди“АД), поради което и на основание чл. 61, ал. 4 ЗАНН (предишна ал. 2 - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) съдът е дал ход на делото в негово отсъствие.
За административнонаказващия орган, надлежно призован, представител не се явява.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН (в редакцията към датата на връчване на НП), доколкото видно от разписката на л. 28 гръб - НП е връчено на 04.11.2021 г., а жалбата срещу него е депозирана по пощата, с дата на пощенското клеймо от 11.11.2021 г. (л. 26). Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:
При извършена проверка на дружеството „ЛЕЙЛА 08“ ЕООД с ЕИК: 206198200, извършващо електронна търговия се установило, че то извършва продажба на „мистериозни кутии“ на интернет адрес: www.*************
На 15.03.2021 г. св. Г.П. – инспектор по приходите в НАП, извършил поръчка на 1 бр. мистериозна кутия на името на Г.П., до адрес гр. Бургас ул. „** на стойност 14 лв., като използвал код за намаление „GET50“.
На предоставения имейл адрес ************при поръчката не бил получен електронен касов бон или друг документ, съдържащ информацията по чл. 26, ал. 1, т. 1, 4, 7 и 8 от Наредбата.
На 16.03.2021 г. пристигнал куриер на „СПИДИ“, като след заплащане на дължимата от 19,67 лв., свидетелят отворил практика. Констатирал, че в нея имало билет наподобяващ брошура, на който бил изписан код: 4721379337** и линк за регистрация www.***, който препращал към линк https:/***При отваряне на пратката не било установено наличие на ФКБ нито на СБ.
Сумата била заплатена от Ст.Н.Х - инспектор по приходите, а плащането било прието отМ.Я..З на длъжност *** към „СПИДИ“ АД.
От предоставената справка от „СПИДИ“ АД било установено, че пратката е изпратена от подателя с наложен платеж. След извършена справка в ПП „Фискални устройства с дистанционна връзка“ се установило, че „ЛЕЙЛА 08“ ЕООД няма регистрирано и въведено в експлоатация ФУ.
При тези факти св. П. преценил, че с поведението си дружеството е осъществило състава на нарушение по чл. 7, ал. 1 от Наредбата, като е извършило продажба без да има въведено в експлоатация ФУ, поради което и на основание чл. 40, ал. 2 ЗАНН му съставил АУАН с бл. № F614822/03.06.2021 г. Актът бил предявен на управителя на 14.07.2021 г., 2 който го подписал, и получил препис от него, без да направи възражения. В хода на производството няколкократно дружеството депозирало писмени обяснения и прилагало различни документи и справки.
Съдържанието на съставения АУАН било пренесено в издаденото на 25.08.2021 г.
НП, като АНО също счел че с действията си търговецът е осъществил състава на чл. 7, ал. 1 от Наредбата, поради което и на основание чл. 185, ал. 2 ЗДДС му наложил „Имуществена санкция” в размер на 3000 лева.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП, както и гласните и писмени доказателства събрани в хода на съдебното производство, които са безпротиворечиви и кредитирани от съда изцяло.
Жалбоподателят като цяло признава, че именно той е продал въпросната стока, както и че няма регистрирано фискално устройство, но застъпва позиция, че се касае за използване на „пощенски паричен превод“, поради което и изначално за него не е съществувало задължение за използване на фискално устройство.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Началник отдел „Оперативни дейности“- Бургас в ЦУ на НАП, а АУАН съставен от оправомощено за това лице, видно от приобщеното към материалите по делото копие на Заповед № ЗЦУ – 1149/25.08.2020 г. на изпълнителния директор на НАП. Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН.
Вмененото на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е „обвинен“ и срещу какво да се защитава, поради което и съдът не намира да са били допуснати съществени нарушения на производствените правила, които да са опорочили производството.
По същество следва да се посочи следно.
Фискалните касови бележки, редът и начинът за тяхното издаване са регламентирани в чл. 118 от ЗДДС и в Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства /обн. ДВ, бр. 106 от 2006 г./.
Съгласно нормата на чл. 3, ал.1 от Наредбата - въведено е задължение всяко лице да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и 3 платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. Свързано с това задължение е уреденото в чл. 7 от Наредбата, съгласно който лицата по чл. 3 са длъжни да монтират, въведат в експлоатация и използват регистрирани в НАП ФУ/ИАСУТД от датата на започване на дейността на обекта.
По силата на чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба Н-18/2006 г. на МФ, независимо от документирането с първичен счетоводен документ, задължително следва да се издава фискална касова бележка за всяка продажба на лицата по чл. 3, ал. 1 - за всяко плащане, с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез кредитен превод, директен дебит или чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал. 1.
Когато плащането се извършва чрез пощенски паричен превод, съгласно § 37 от Заключителните разпоредби към Наредбата за изменение и допълнение на Наредба Н18/2006 г. на МФ - на клиента се предоставя хартиен или в електронен вид документ, съдържащ най-малко информация за наименование и адрес за кореспонденция на лицето, идентификационен номер по чл. 84 ДОПК на лицето по чл. 3, наименование на стоката/услугата, код на данъчна група, количество и стойност по видове закупени стоки или услуги и обща сума за плащане и начин/и на плащане /информацията по чл. 26, ал. 1, т.
1, 4, 7 и 8 от Наредбата/.
В случай, че куриерът е същевременно лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по замисъла на ЗПУ и още преди предаването на стоката на куриера е договорено между доставчика и куриера, че определената от подателя сума по наложения платеж (стойността на стоката) ще бъде заплатена на доставчика от получателя на стоката чрез пощенски паричен превод, не е необходимо издаването на фискална касова бележка от доставчика при предаването на стоката на куриера.
Предвид направените възражения и с оглед твърденията на актосъставителя - на първо място е важно да се направи разграничение на понятията „наложен платеж“ и „пощенски паричен превод“.
Съгласно § 1, т. 9 от ДР на Закона за пощенските услуги (ЗПУ) " Пощенски паричен превод" е пощенска услуга, при която в точка за достъп до мрежата на пощенски оператор, лицензиран по чл. 39, т. 3, подателят подава парична сума в брой и нарежда по електронен път или писмено на хартиен носител пълната сума да бъде изплатена в брой на получателя без никаква удръжка.
По смисъла на § 1, т. 12 от ДР на ЗПУ, "наложен платеж" е допълнителна пощенска услуга, при която пощенската пратка се доставя на получателя срещу заплащане на определена от подателя сума. При тази услуга доставчикът на стоката я предава на куриера, който от своя страна я доставя на получателя, срещу заплащане на определена от подателя сума (стойността на стоката с или без таксата за услугата наложен платеж, в зависимост от договореното между страните по доставката). Куриерът събира определената от подателя сума и след това в зависимост от договореностите им, му я превежда по банков път или му я 4 изплаща в брой. Начинът, по който куриерът превежда сумата на подателя, няма нищо общо с начина, по който се заплаща за стоката от получателя й, и който начин на плащане всъщност е определящ при съобразяване на изискванията на законодателството за издаване на фискална касова бележка.
Важно е да се посочи и че при плащане с „наложен платеж“ е приложима дадената в § 1, т. 1 от ДР на Наредба № Н-18/2006 г. дефиниция за "разносна търговия", състояща се в продажба на стоки или услуги извън търговския обект по предварителна заявка, при която доставката се извършва от нает от доставчика персонал. При такава хипотеза за дружеството ще е налице задължение да регистрира и отчита извършваните доставки чрез фискално устройство. По силата на чл. 25, ал. 2 от Наредба № Н-18/2006 г. при разносна търговия фискалната касова бележка се издава от лицето по чл. 3 и се предава на разносвача, който от своя страна я предоставя на купувача при плащането, освен когато плащането по продажбата се регистрира и отчита чрез фискално устройство на мястото на предаване на стоката или услугата.
Предвид гореизложената нормативна уредба, може да се направи следния извод – ако плащанията от клиентите на дружеството се осъществяват само и единствено чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор - за дружеството – няма да е налице задължение за регистриране и отчитане на извършваните продажби чрез издаване на фискални касови бележки от ФУ по реда, определен в Наредба Н-18/2006 г. на МФ. Ако обаче плащанията от клиентите на дружеството се осъществяват с „наложен платеж“ – то тогава ще сме изправени пред хипотеза на "разносна търговия", при която важат общите правила за издаване на фискална бележка.