Определение № 352 от 08.05.2024, Окръжен съд - Перник

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 352 гр. Перник, 08.05.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ

Членове:

ЛОРА Р. СТЕФАНОВА

ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ като разгледа докладваното от ЛОРА Р. СТЕФАНОВА Въззивно частно гражданско дело № 20241700500268 по описа за 2024 година взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 – 278 от ГПК, във вр. с чл. 248, ал. 3 от ГПК.

Образувано е по частна жалба от адвокат С. И. С. от ***, със съдебен адрес: ***, в качеството му на процесуален представител на К. Л. К. и С. Л. М. против Определение № 518/07.02.2024 г. по гражданско дело № 6017/2022 г. по описа на Районен съд – Перник, с което е оставена без уважение молба вх. № 679/10.01.2024 г. за изменение на Решение № 1335/20.12.2023 г. по гражданско дело № 6017/2022 г. по описа на Районен съд – Перник, в частта му за разноските.

Частният жалбоподател поддържа, че обжалваният съдебен акт е постановен в противоречие с материалния закон и с постоянната и непротиворечива съдебна практика, обективирана в множество определения на Върховния касационен съд. Конкретно сочи, че основанието, поради което е оказана безплатна правна помощ на страна по делото не подлежи на преценка от съда в производството по чл. 81 от ГПК за разпределяне на разноските с крайния акт във всяка съдебна инстанция. Твърди се, че за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗАдв е достатъчно процесуалното представителство да е осъществено безплатно и да са налице предпоставките на чл. 78 от ГПК за възлагане на разноските в тежест на насрещната страна.

Искането към въззивния съд е да отмени обжалваното определение, като постанови друго, с което да измени първоинстанционното решение, в частта за разноските и осъди ответниците да заплатят на процесуалния представител на ищците адвокатско възнаграждение за оказаната от него безплатна правна помощ, както и да му присъдят разноски за заплатена държавна такса в настоящото производство.

1

В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК ответниците са представили писмен отговор, с който са оспорили частната жалба, като неоснователна, с аргументи, че не е представен договор за правна защита и съдействие, сключен между адв. С. и ищците, че не е налице нито едно от основанията на чл. 38, ал. 1 от ЗАдв за предоставяне на безплатна правна помощ, както и че при определяне размера на адвокатското възнаграждение съдът не е обвързан с минималните размери, предвидени в Наредба № 1/2004 г., в какъвто смисъл е практиката на СЕС.

Въззвният съд, като взе предвид становищата на страните и обсъди събраните до делото доказателства, намери следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК, срещу подлежащо на обжалване определение по чл. 274, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 248, ал. 3 от ГПК, от страна, която има правен интерес от обжалването, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна.

Производството пред районния съд е образувано по искова молба от К. Л. К. и С. Л.

М. срещу А. Д. Б., Б. А. Б. и „Б. - АБ“ ЕООД, с която са предявени искове по чл. 124 от ГПК за признаване за установено по отношение на първите двама ответници, че ищците са собственици общо на 1/6 ид. ч./или всеки по 1/12 ид. ч./ от поземлени имоти с идентификатори *** и *** по КККР на гр. Радомир, одобрени със заповед № РД – 18 – 75/10.11.2015 г. на изпълнителния директор на АГКК и за отмяна по реда на чл.

537 от ГПК на нотариален акт № ***, том ***, рег. № ***, дело № 213/2020 г., както и по чл.

108 от ЗС за признаване на установено по отношение на „Б. - АБ“ ЕООД, че ищците са собственици общо на 1/6 ид. ч./или всеки по 1/12 ид. ч./ от поземлени имоти с идентификатори *** и *** по КККР на гр. Радомир, одобрени със заповед № РД – 18 – 75/10.11.2015 г. на изпълнителния директор на АГКК и за осъждането на дружеството да им предаде собствените им идеални части.

Към исковата молба е представено пълномощно, с което ищците са упълномощили адвокат Б.Г.Г. да ги представлява в съдебното производство до приключването му.

В съдебно заседание, проведено на 18.09.2023 г. е представено пълномощно, с което адв. Б.Г. е преупълномощил адвокат С. И. С. да представлява ищците.

В съдебно заседание, проведено на 23.11.2023 г., в което делото е обявено за решаване, ищците са представили договор за правна защита и съдействие, сключен между тях и пълномощникът им – адв. Г., от който е видно, че поцесуалното представителство се предоставя безплатно на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗАдв. Представен е и списък с разноските по чл. 80 от ГПК, в който е заявена претенция за присъждане на адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗАдв. В същото заседание пълномощникът на ищците адв. С. е поискал присъждане на сторените по делото разноски, включително и адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.

С Решение № 1335/20.12.2023 г. предявените искове са уважени изцяло. В полза на 2 ищците са присъдени разноски за заплатена от тях държавна такса в размер на 150 лв.

Изложено е, че присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗАдв не се дължи, тъй като в представения договор за правна защита и съдействие не е посочено, в коя от трите хипотези, предвидени в чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗАдв, е предоставена безплатната правна помощ.

В срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК ищците, чрез пълномощника си, са поискали решението в частта му за разноските да бъде изменено, като в полза на адв. С. се присъди адвокатско възнаграждение за оказаната от него безплатна правна помощ.

С обжалваното определение № 518/07.02.2024 г. молбата е оставена без уважение, с аргумент, че в представения от ищците договор за правна защита и съдействие ищците не са посочили, на кое от трите посочени в чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗАдв основания е предоставена правната помощ. Счел е, че при това положение, насрещната страна е в невъзможност да оспори наличието му, респективно ползващата се от него - да докаже, че то съществува.

Обжалваното определение е постановено от първоинстанционнен съд, след надлежно сезиране от страна в производството в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК, поради което е валидно и допустимо.

Същото е неправилно. Съображенията за това са следните:

Съгласно чл. 38, ал. 1, т. 1 – т. 3 от ЗАдв адвокатът може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на: лица, които имат право на издръжка; материално затруднени лица; роднини, близки или на друг юрист. В ал. 2 на същата разпоредба е предвидено, че ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, което се определя от съда в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и се заплаща от осъдената страна.

От горните разпоредби следва изводът, че по отношение на кръга от лица, посочени в чл. 38, ал. 1 от ЗАдв е допустимо отклонение от правилото на чл. 36, ал. 1 и ал. 2 от ЗАд, като между тях и адвоката може да се постигне съгласие за безплатно предоставяне на правна помощ. Тази уговорка е част от сключения договор за правна защита и съдействие и обвързва само страните по него/клиент - адвокат/.

В случай, че исковите претенциите на безплатно представляваната страна са били уважени, респективно предявените срещу нея такива – са били отхвърлени, то по силата на чл. 78, ал. 1 или ал. 3 от ГПК насрещната страна ще и дължи заплащане на направените разноски. В този случай съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗАдв тази страна дължи и заплащане на адвокатското възнаграждение на адвоката, оказал безплатна правна помощ, в размер, определен от съда. Наличието на предпоставката на чл. 78, ал. 1, респективно ал. 3 от ГПК е единственото, предвидено в закона условие, за присъждане на адвокатското възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗАдв./в този смисъл Определение № 917 от 12.04.2024 г. на ВКС по к. ч. т. д. № 328/2024 г. и други/ Страната, която дължи разноски, не е страна по договора за правна защита и съдействие и не притежава надлежна легитимация за оспорване на основанието или на уговорката между адвоката и насрещната страна, за предоставяне на безплатна 3 правна помощ. По тази причина за присъждане на адвокатско възнаграждение при условията на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв е без значение посочването на хипотезата, в която е оказана безплатната правна помощ. След като е уговорена и предоставена такава, при наличие на условията по чл. 78 от ГПК, във вр. с чл. 38, ал. 2 от ЗАдв насрещната страна дължи заплащането и.

С оглед изложеното, обжалваното определение следва да се отмени, като постановеното по делото решение се измени, в частта му за разноските. В полза на адв. С. следва да се присъдят две отделни възнаграждения за всеки от исковете, по които е предоставел правна помощ на ищците. Размерът му следва да бъде справедлив и обоснован, като с оглед решението на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 минималните размери, предвидени в наредбата по чл. 38, ал. 2, изр. второ ЗАдв във вр. с чл.

36, ал. 2 ЗАдв не са обвързващи за съда.

В случая пълномощникът на ищците е изготвил исковата молба, с която са предявени по два обективно и субективно съединени вещни иска от всеки от ищците срещу общо трима ответници, основаващи се на едни и същи факти и за предоставяне на еднакъв вид защита. В хода на производството е поскано и допуснато обезпечаването им, като след отпадане на необходимостта от него е заявена отмяната му. Проведени са четири открити съдебни заседания, във всяко от които се е явявал процесуалният представител на ищците.

Същия е изразявал писмени и устни становища по исканията на насрещните страни.

Депозирал е писмена защита. Предвид изложеното настоящ състав намира, че за предоставената от него правна помощ по всеки от исковете - чл. 124 от ГПК и по чл. 108 от ЗС му се дължи възнаграждение в размер от по 1500 лв.

Неоснователно е искането на частните жалбоподатели за присъждане на заплатената държавна такса за настоящото производство. То няма самостоятелен характер и в него не се присъждат сторените от страните разноски.

Мотивиран от изложеното, Окръжен съд - Перник

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 518/07.02.2024 г. по гражданско дело № 6017/2022 г. по описа на Районен съд – Перник, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ Решение № 1335/20.12.2023 г. по гражданско дело № 6017/2022 г. по описа на Районен съд – Перник, в частта му за разноските, като:

ОСЪЖДА А. Д. Б., ЕГН ********** и Б. А. Б., ЕГН **********, двамата с адрес: *** ДА ЗАПЛАТЯТ на адвокат С. И. С. от ***, със съдебен адрес: *** сумата от 1500 лв.

/хиляда и петстотин лева/, представляваща адвокатско възнаграждение за оказаната от него на ищците безплатна правна помощ.

ОСЪЖДА „Б. - АБ“ ЕООД, ЕИК 113566330, със седалище и адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на адвокат С. И. С. от ***, със съдебен адрес: *** сумата от 1500 лв. /хиляда и 4 петстотин лева/, представляваща адвокатско възнаграждение за оказаната от него на ищците безплатна правна помощ.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния касационен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5