Определение № 1056 от 02.05.2023, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1056 гр. Пловдив, 02.05.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на втори май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Величка П. Белева

Членове:

Надежда Н. Дзивкова Рашкова

Виделина Ст. Куршумова

Стойчева като разгледа докладваното от Виделина Ст. Куршумова Стойчева Въззивно частно гражданско дело № 20235300500994 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 274 – 279 от ГПК.

Образувано e по въззивна частна жалба на „А1 България“ ЕАД, ЕИК 131468980, чрез пълномощника по делото юрисконсулт П. П., подадена против разпореждане о т 14.03.2023 г., инкорпорирано в заповед № 1697 от 14.03.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, постановено по ч. гр. д. № 2989 //2023г. по описа на Районен съд Пловдив, V I гр.с., в частта, с която се отхвърля заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника М. В. Г. с ЕГН: ********** и адрес: гр. П.,ул.“Б.“ *********1, общ. Пловдив, обл. Пловдив, за сумата от 328,15 лева – неустойка за прекратяване на Рамков договор № 504980898 относно услугите с партиден № М6076337 и за претенцията за мораторна лихва в размер на 89,74 лева, начислена за периода от 04.05.2020 г. до 10.02.2023 г. върху сумата за неустойка от 328,15 лева, както и за сумата от 614,33 лева – неустойка за прекратяване на Рамков договор № 504980898 относно услугите с партиден № М6093116 и за претенцията за мораторна лихва в размер на 176,62 лева, начислена за периода от 15.02.2022 г. до 10.02.2023 г. върху сумата за неустойка от 614,33 лева. В частната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното разпореждане. Поддържа се, че претендираната неустойка не излиза извън обезпечителната, обезщетителната и санкционна функции на неустойката и се развива подробно съображения за дължимостта на вземането.

Моли се за отмяна на обжалваното разпореждане в частта му, с която се отхвърля заявлението за издаване на заповед за изпълнение за посочените суми, издаване на заповед за същите и присъждането на разноски.

На основание чл. 413, ал. 2 от ГПК препис от частната жалба не се връчва на 1 ответната страна.

Пловдивският окръжен съд, като провери законосъобразността на обжалвания съдебен акт, представените доказателства и становищата на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок, от легитимирана страна и срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане.

Разгледана по същество се явява неоснователна.

В обжалваната част на разпореждането районният съд е приел, че заявлението на „А1 България“ ЕАД следва да бъде отхвърлено, тъй като е налице обосновано предположение за противоречието на клаузата за неустойка с разпоредбите на чл. 143, ал. 2 т. 5 и т.15 ЗЗП. Според районния съд клаузата за неустойка противоречи на добрите нрави, тъй като е уговорена извън присъщите на всяка неустойка обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, тъй като дава право на оператора да получи част от вземането си по договора, като сам той е освободен от задължението да предоставя съответните услуги, поради прекратяване на правоотношението, с което се създават условия за неоснователно обогатяване на оператора и се нарушава принципа за справедливост. Също така районният съд е приел, че начинът по който тя е уговорена, предполага заобикаляне и на чл. 143, ал. 2, т. 15 ЗЗП, тъй като налага на потребителя да изпълни своите задължения – да плати абонаментните такси за поне три месеца /при това стандартните, а не договорените/, без операторът реално да предоставя мобилни услуги за същия период.

Разпореждане е правилно и следва да бъде потвърдено.

В предвид обжалваната част на разпореждането, заповедното производство е образувано по заявление на „А1 България“ ЕАД за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу длъжника М. В. Г. за заплащане на договорни неустойки в общ размер на 924, 48 лева, ведно с мораторни лихви, по рамков договор с № 504980898 от 20.08.2018 г., от които 328, 15 лева - неустойка за услуги с партиден № М6076337 с начислена за претенцията мораторна лихва в размер на 89,74 лева за периода от 04.05.2020 г. до 10.02.2023 г., както и 614,33 лева – неустойка за услуги с партиден № М6093116 с начислена за претенцията мораторна лихва в размер на 176,62 лева за периода от 15.02.2022 г. до 10.02.2023 г. ведно с приложения към договора, с който са предоставени услуги и е извършена продажба на две мобилни устройства.

Според представения рамков договор, влизането в сила, срокът и прекратяването на договора за всяка услуга, в това число дължими неустойки или обезщетения, се посочват в съответно приложение за всяка услуга. Във връзка с последното по делото са представени Приложения № 1 към договор с № 504980898 от дати 20.08.2018г., 17.06.2019 г. и 28.09.2019 г., съдържащи идентични клаузи за неустойката, според 2 които в случай на прекратяване на абонамента по договора преди изтичане на срока на ползване, по вина или по искане на абоната, той дължи неустойка в размер на месечните абонаментни такси, дължими за абонамента, за който договорът се прекратява, по техния стандартен размер, без отстъпка, до изтичане на съответния срок на ползване като максималният размер на неустойката за предсрочно прекратяване не може да надвишава трикратния размер на месечните абонаментни такси за услугите на срочен абонамент по техния стандартен размер без отстъпка. В допълнение абонатът дължи възстановяване на част от стойността на отстъпките от абонаментните планове и от пазарните цени на крайните устройства, съответстващи на оставащия срок на ползване по съответния абонамент.

При самостоятелна преценка на посочените клаузи, съдът намира, че е налице обоснована вероятност същите да са неравноправни съгласно чл.143, ал.1 във връзка с ал.2, т.5 от ЗЗП. Съдът намира, че вредите на кредитора не следва да бъдат определяни като пропуснати ползи в размер на невнесени месечни абонаменти, тъй като заплащането на месечните абонаменти за срока на договора е обвързано с предоставяне на услуга, която с оглед прекратяване на договора вече не се предоставя. Вредите от едно и също неизпълнение по договора, тоест твърдяната забава при заплащане на месечните абонаментни такси и предсрочното му прекратяване, не следва да се определят и като съвкупност от месечни абонаментни вноски, макар и ограничени до размер на 3 месечни абонаментни вноски, ведно с допълнителна сума за направени отстъпки от месечни такси и от продажната цена на предоставени устройства, тъй като така се излизва извън обезпечителната, обезщетителната и санкционната функция на неустойката. Отделно от това в конкретния случай размерът на неустойката е обвързан не с уговорените в самия договор, а с т.нар. „стандартни“ месечни абонаменти, които са в по- висок размер. При това положение се създават предпоставки за неоснователно обогатяване на кредитора, тъй като в ситуация, при която до изтичане на срока на договора остават три и по- малко месеца той ще има право да получи от потребителя обезщетение, надвишаващо сумата, която би получил при изпълнение на договора. Горното нарушава принципа за справедливост, а аргумент за това е и разпоредбата на чл.88, ал.1, изр.2 ЗЗД, уреждаща отговорност за нарушен негативен интерес, при който обезщетението няма компесаторен характер.

Въззивният съд намира, че следва в един състезателен процес да се провери дали договорената неустойка се явява необосновано висока, тъй като не отчита размера на евентуалните вреди. На този етап е достатъчно да се констатира само обоснована вероятност или възможност за наличие на неравноправни клаузи, без да е необходимо това да е доказано по категоричен начин.

Ето защо съдът намира, че в изпълнение на задълженията си за проверка по реда на чл.411, ал.2, т.3 от ГПК правилно е отказано издаване на заповед за изпълнение за горепосочени суми, т.к. основанието на което се претендират представляват вероятно 3 неравноправни клаузи в потребителски договор.

Следователно разпореждането в обжалваната част е правилно и следва да бъде потвърдено, а въззивната жалба да се остави без уважение.

По изложените съображения съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане о т 14.03.2023 г., инкорпорирано в заповед № 1697 от 14.03.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, постановено по ч. гр. д. № 2989 //2023г. по описа на Районен съд Пловдив, VI гр.с., в частта, с която се отхвърля заявлението на „А1 България“ ЕАД, ЕИК 131468980, за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника М. В. Г. с ЕГН:

********** и адрес: гр. П.,ул.“Б.“ *********1, общ. Пловдив, обл. Пловдив, за сумата от 328,15 лева – неустойка за прекратяване на Рамков договор № 504980898 относно услугите с партиден № М6076337 и за претенцията за мораторна лихва в размер на 89,74 лева, начислена за периода от 04.05.2020 г. до 10.02.2023 г. върху сумата за неустойка от 328,15 лева, както и за сумата от 614,33 лева – неустойка за прекратяване на Рамков договор № 504980898 относно услугите с партиден № М6093116 и за претенцията за мораторна лихва в размер на 176,62 лева, начислена за периода от 15.02.2022 г. до 10.02.2023 г. върху сумата за неустойка от 614,33 лева.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4